РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Велико Търново , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ М.
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20204000500187 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 298 от 17.12.2019г. по гр.д. № 27/2019г. Габровският окръжен съд е
отхвърлил предявения от Л. В. Ш. от гр.София и М. В. Ш. от гр. Самоков срещу А. Г. С. от
гр. Габрово иск да се обяви за нищожна сделката за продажба на недвижим имот срещу
издръжка и гледане, оформена с нотариален акт № 34, том II, per № 4168, дело № 188/2015
на нотариус Н. М. с район на действие Районен Съд - Габрово, а именно: поземлен имот с
идентификатор 14218.510.268 в гр. Габрово, ул. ******, целия с площ от 177 кв. м. с трайно
предназначение - урбанизирана територия, НТП- ниско застрояване (до 10 м.), ведно с
построената в имота триетажна жилищна къща с идентификатор 14218.510.268.1, със
застроена площ от 85 кв. м състояща се от следните самостоятелни обекти: 1.Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.4 по КККР на гр. Габрово, одобрени със
Заповед № 18-8627 от 04.11.2015 г. на началника на СГКК- Габрово, с адрес на имота ул.
******, ет. 0 с предназначение - жилище, апартамент, разположен на три нива с обща площ
на нивата от 203 кв.м, с площ от първо ниво от 33 кв.м., с площ за второ и трето ниво от по
85 кв.м, ведно с таван, маза, коридор и стълбище и със съответните идеални части от общите
части на сградата; 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.3 по
КККР на гр. Габрово, одобрени със Заповед РД № 18-64 от 26.10.2007 на ИД на АГКГ,
изменени със заповед № 18-8627 от 04.11.2015г. на началника на СГКК- Габрово, с адрес на
имота ул. ******, ет. 0, с предназначение - за търговска дейност, разположен на едно ниво, с
площ от 25 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, поради
нищожно нотариално удостоверяване и да се осъди А. Г. С. да предаде владението на
описаните имоти, на основание чл. 576 от ГПК, като неоснователен и недоказан. Със
1
същото решение е отхвърлен предявения в евентуалност иск от Л. В. Ш. и М. В. Ш. срещу
А. Г. С. да се да се унищожи сделката за продажба на недвижим имот срещу издръжка и
гледане, оформена с нотариален акт № 34, том II, per № 4168, дело № 188/2015 на нотариус
Н. М. с район на действие Районен Съд – Габрово, на основание съгласно чл. 31 от ЗЗД и да
се осъди А. Г. С. да предаде владението на описаните имоти, като неоснователен и
недоказан. С решението е отхвърлен предявения в евентуалност иск от Л. В. Ш. и М. В. Ш.
А. Г. С. да се развали договора за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане,
оформен с нотариален акт № 34, том II, per № 4168, дело № 188/2015 на нотариус Н. М. с
район на действие Районен Съд - Габрово, поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 3 от
ЗЗД и да се осъди А. Г. С. да предаде владението на описаните имоти, като неоснователен и
недоказан. С решението Габровският окръжен съд е осъдил ищците Л.Ш. и М.Ш. да
заплатят на А. Г. С. разноски в размер на 3 600,00 лв. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С определение № 435 от 12.06.2020г. по гр.д. № 27/2019г. , постановено по реда на
чл.248 от ГПК, Габровският окръжен съд е оставил без уважение искането във въззивната
жалба на Л.Ш. и М.Ш., с което се иска изменение на решението в частта за разноските.
Въззивна жалба срещу горното решение е подадена от ищците по делото Л.Ш. и
М.Ш., чрез адвокат М.Г., с искане същото да бъде отменено и вместо него да се постанови
решение, с което да се прогласи нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане; при евентуалност за се прогласи унищожаемост на същия
договор поради липса на представителна власт и при условията на евентуалност да се
развали договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане поради
неизпълнение и да бъде осъдена ответницата да предаде владението на описаните имоти. В
жалбата е изложен довод за неправилност на решението за отхвърляне на иска за
нищожност на нотариалното удостоверяване, поради това, че е налице неясно и неточно
отразяване на датата на нотариалното производство, което е съществен порок, който
съгласно чл.576 ГПК води до нищожност на нотариалното удостоверяване.
Жалбоподателите поддържат, че е неправилно решението и по предявения евентуален иск за
обявяване на сделката като сключена без представителна власт. Позовават се на
обстоятелството, че не е налице отметка върху нотариалната заверка поради какви причини
се налага полагането на пръстов отпечатък, вместо подпис. В жалбата се съдържа оплакване,
че съдът не е обсъдил предходната психиатрична експертиза, прието по гр.д. № 1590/2017г.
на Районен съд-Габрово. Според жалбоподателите, за да постанови решението си за
отхвърляне на иска за разваляне на процесния договор, съдът разгледал само част от
доказателствата и неправилно е анализирал свидетелските показания.
В писмения си отговор ответната по жалбата страна А. Г. С. изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Великотърновският апелативен съд като прецени направените в жалбата оплаквания,
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
С нотариален акт № 34, т. ІІ, рег. № 4168, д. № 188/2015 на Нотариус Н. М. с район на
действие РС- Габрово, В. Т. Ш., чрез пълномощника си В. Х. Р., прехвърля на А. Г. С.
следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 14218.510.268 в гр.
Габрово, ул. ******, целия с площ от 177 кв.м. с трайно предназначение -урбанизирана
територия /ниско застрояване до 10 м./ при граници: ПИ с идентификатор 14218.510.267, ПИ
с идентификатор 14218.510.277, ПИ с идентификатор 14218.510.269, ПИ с идентификатор
14218.510.264, ведно с построената в имота триетажна жилищна сграда с идентификатор
14218.510.268.1 със застроена площ от 85 кв.м., състояща се от следните самостоятелни
обекти:
2
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.4 по КККР на гр.
Габрово, одобрени със заповед № РД-18-64 ат 26.10.2007г. на ИД на АГКК, изменени със
заповед № 18-8627 от 04.11.2015 г. на началника на СГКК- Габрово, с адрес на имота ул.
******, ет. 0, с предназначение - жилище, апартамент, разположен на три нива с обща площ
на нивата от 203 кв.м., с площ за първо ниво от 33 кв.м., площ за второ и трето ниво от по
85 кв.м., ведно с таван, маза, коридор и стълбище и със съответните идеални части от
общите части на сградата;
2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.3 по КККР на гр.
Габрово, одобрени със заповед РД№ 18-64 от 26.10.2007 г. на ИД на АГКК, изменени със
заповед № 18-8627 от 04.11.2015 г. на началника на СГКК- Габрово, с адрес на имота ул.
******, ет. 0 с предназначение - за търговска дейност, разположен на едно ниво, с площ от
25 кв.м., при граници: отгоре - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
14218.510.268.1.4, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, срещу
задължение приобретателят да поеме лично или чрез трето лице да се грижи за него докато е
жив, като му осигури пълно обслужване, храна и лечение и при условие, че прехвърлителят
си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху жилищната част от имота.
В началото на нотариалния акт е изписано: “Днес на тридесети ноември хиляда и
петнадесета / 02.12.2015г./ в 11/единадесет/часа пред мен Н. М., нотариус с район на
действие РС-Габрово, регистриран под № 165 от регистъра на нотариалната камара, в
кантората ми в гр.Габрово се явиха:..“. Посоченият нотариален акт е вписан в Агенция по
вписванията с вх.№ 3977/2.12.2015г., акт № 5 т.ХІІ, дело № 2020. В представения общ
регистър на нотариус Н. М., сделката, оформена с горепосочения нотариален акт, е вписана
под № 4168 на дата 2.12.2015г. Нотариалното дело, по което е съставен акт № 34 том №№
ред № 4168 дело № 188/2015г. е образувано и свършено на 02.12.2015г. Декларацията за
гражданство и гражданско състояние на А. Г. С. е с дата 02.12.2015г. Верността на преписа
от пълномощното на пълномощника по сделката В.а Р. е удостоверен от нотариус Н. М. на
2.12.2015г. под № 4169/2015г. На 2.12.2015г. 11.53 ч. нотариус Н. М. е извършила справка в
база данни към Нотариалната камара относно пълномощното.
По делото е представено пълномощното, с което В. Т. Ш. упълномощава В. Х. Р. да
го представлява с правата, подробно описани в пълномощното. Пълномощното е с
нотариална заверка на 6.02.2015г. от нотариус Н. М. под № 374/2015г. На пълномощното
срещу упълномощител е положен отпечатък. Нотариусът е отбелязъл, че отпечатъкът е от
десния палец на В. Ш., поставен в дома му, поради заболяване.
Видно от удостоверение за наследници В. Т. Ш. е починал на 12.01.2017г. и е оставил
за наследници Л. В. Ш.-син и М. В. Ш.-дъщеря, ищци по настоящото дело.
Видно от Експертно решение на ТЕЛК № 494/11.02.2014г. на В. Т. Ш. е била
призната инвалидност 100% и чужда помощ пожизнено при водеща диагноза-вътречерепна
травма. Общо заболяване: Постравматична енцефалопатия, вътрешна хидроцефалия,
поенцефална киста в дясно, фронтално с остатъчен дискоординационен синдром.
Левостранна хемипареза средна степен.Епилептичен синдром.Състояние след фрактура на
лява тибия с последващ остеомиелит. Остеопластика.Артериална хипертония. ИБС ритъмна
форма СНІІ ф.к. Захарен диабет на диета. Констатациите в експертното решение на ТЕЛК от
медицинските изследвания, представените документи относно неврологичния статус на
В.Ш. са следните: ЧМН-набелязан ляв централен фациалис, левостранна спастична
хемипареза, спастично пов.мускулен тонус в левите крайници, двустранна дизметрия,
туловищна атаксия, походка спастично паретична, атактична силно затруднена, а
самостоятелно с помощно средство и придружител в стаята, дислексия, диспраксия,
дизграфия.
3
От представената по делото медицинска документация за болничното лечение на В.
Ш./същата е проследена и в заключението на съдебно-медицинската експертиза/ се
установява, че на В. Ш. е провеждано следното болнично лечение:
в МБАЛ Габрово за периода от 19.03.2013г. до 8.04.2013г. с диагноза-Тежка
черепномозъчна травма, с проведено оперативно лечение; в МБАЛ-Габрово в периода от
9.04.2013г. до 17.04.2013г. с диагноза-физикална терапия и рехабилитация на болести на
централната нервна система; в МБАЛ-Габрово за периода от 18.04.2013г. до 24.04.2013г. с
диагноза флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници,
придружаващо заболяване Гранд мал припадъци; в МБАЛ-Габрово за периода от
26.0.2013г. до 30.08.2013г. с диагноза присърдно мъждене и придружаващи заболявания
хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност; в МБАЛ-Габрово в периода от
10.01.2014г. до 15.01.2014г. с диагноза Гранд мал припадъци и придружаващи заболявания
контузионен синдром и посттравматична хидроцефалия; в МБАЛ-Габрово в периода
30.05.2014г. до 04.06.2014г. с дигноза-термично изгаряне на тялото трета степен с
придружаващи заболявания-епилепсия-Гранд мал, неинсулинов диабет без усложнения; В
УМБАЛСМ „Пирогов“ в периода 05.06.2014г. до 10.06.2014г. с диагноза термични
изгаряния с придружаващи заболявания-последици от други неуточнени мозъчно-съдови
болести, други уточнени форми на епилепсия, хипертонично сърце; в МБАЛ „Теодоси
Витанов“ гр.Трявна в периода от 7.11.2014г. до 19.11.2014г. с диагноза счупване на бедрена
шийка, оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става, а преди това е
бил на лечение в МБАЛ-Габрово със същата диагноза в периода 5.11.2014г. до 7.11.2014г.
От справката за отчетена здравна помощ към НЗОК, получена от В. Ш. под формата
на консултации, се установява, че за периода от 8.07.2014г. до 9.12.2016г. същият има
множество консултации с личния лекар с посочена диагноза-рецидивиращо депресивно
разстройство, неуточнена.
Свидетелката Н. М., която е нотариус, си спомня, че тя и нейният помощник са
ходили в дома на В. Ш. да заверяват пълномощно. Свидетелката М. не може да си спомни за
конкретния случай, но принципно посочва как работи и щом има отпечатък от палец, то по
всяка вероятност лицето физически не е могло да изпише трите имена. При пълномощни със
сделка с недвижим имот задължително се изисквал освен подпис и пълно и четливо
изписване на трите имена. Щом се е стигнало до удостоверяване на полагането на
отпечатък, това означавало, че свидетелката е приела съгласието. Означавало, че
свидетелката като нотариус е влязла в контакт с лицето, разговаряла е с него за да провери
неговата дееспособност, задавала е конкретни въпроси, свързани с пълномощното и после го
прочита. Свидетелката М. е категорична, че щом е заверила пълномощното, то
упълномощителят е бил съгласен със съдържанието. Същата свидетелка си спомня, че в
дома на В. Ш. е подписано пълномощното. При посещението в дома на Ш., същият бил на
легло, но седнал и му донесли една маса, на която да си постави отпечатъка. В случаите,
когато е ходила в дома му, свидетелката М. била придружавана от адв. Р. и е заварвала друга
жена там, която се грижела за него. Свидетелката М. дава показания, че няколко пъти е
ходила в дома на Ш. и не й е правило впечатление, че психически не е наред. Винаги е
успявала да разговаря с него. Свидетелката М. посочва, че процесната сделка е станала на
2.12.2015г. и относно грешката в нотариалния акт заявява, "че не може да върне времето
назад, явно техниката не само помага, но и вреди". Сделката е на 2.12.2015г.-тогава бил
вписан и изведен от общия регистър нотариалния акт и всички други документи били от
тази дата, акта е вписан на същата дата, поради което свидетелката е категорична, че
сделката е изповядана на втори декември 2015г. Сделката била извършена чрез
пълномощника адвокат Р.. Към пълномощното свидетелката е прикрепила от база
"Единство" часът и датата, в който е влязла в системата, тъй като по закон е длъжна да
4
провери дали пълномощното не е било оттеглено. Часът и датата са 11,53 ч. на 02.12.2015 г.
Самото пълномощно е с дата 06.02.2015 г., където е положен отпечатък от десния палец. По
делото е представен нотариално заверен препис на това пълномощно с дата 02.12.2015 г.
Оригиналът е бил върнат на св. Р., защото то е касаело и други сделки. На декларацията на
купувача също е отбелязана датата 02.12.2015 г. Таксите също са от 02.12.2015 г. Според
показанията на свидетелката М. по закон нотариуса е длъжен, когато има разпореждане с
недвижим имот, да се заверява подписа и съдържанието, което означава, че един екземпляр
от пълномощното се подрежда в актовата книга на нотариуса и това второ пълномощно е
копие от актовата книга за съхранение на документи с удостоверено съдържание-протоколи,
констативни протоколи, които се съхраняват 10 години. В показанията си пред
първостепенния съд свидетелката М. заявява, че на двата екземпляра на пълномощното
отделно е изписвала на ръка как е извършена заверката, тъй като нямала щемпел.
Отбелязала е, че отпечатъкът от палеца е извършен в дома му, поради заболяване.
Пълномощното "върви" с комплект декларации. Когато прави заверка, удостоверява подпис
или съгласие на лицето извън кантората. Тези действия ги обработва като се върне в
кантората, защото ги извежда. Технически няма възможност да ходи с щемпелите и общия
регистър, защото трябва да сложи номер по ред. Щом е подписано от нея, значи тя е ходила.
Двете декларации към пълномощното свидетелката ги е удостоверила. Двете декларации, на
които от 30.01. пише "отпечатък от десния палец на В. Ш.". Практиката е възприела в тези
декларации /декларация по чл. 264/, които съпътстват пълномощното за разпореждане с
недвижим имот, освен да се подпишат, да се изпишат и трите имена. Свидетелката М. дава
показания, че в момента, в който е отишла в дома му да завери въпросното пълномощно за
сделката, В. Ш. не е могъл да изпише трите си имена. Свидетелката посочва, че прави
преценка на място дали човекът може да положи подпис или отпечатък от палец. Най-
вероятно го е помолила да си напише трите имена и е преценила да положи отпечатък от
палеца си. Не й е направило впечатление, че са я извикали да завери само декларация.
Работата на свидетелката, в качеството й на нотариус била да удостовери, че лицето е
дееспособно, че разбира това, което върши, че го извършва в добра воля. Разликата между
тридесети януари и шести февруари според свидетелката М. е, че по всяка вероятност на
шести февруари е било самото пълномощно, но защо е заверила първо декларациите и после
пълномощното, не може да отговори. И друг път в практиката си свидетелката е заверявала
на различни дати пълномощни и декларации. На пълномощно № 168 от 21.01.2015 г.
свидетелката заявява, че би приела, само това, което пише отдолу - В. Ш. като подпис.
Свидетелката е убедена, че "тези чертички" не са подпис на В. Ш..
От показанията на свидетелката Д. М. се установява, че през 2013г., след
изписването на В. Ш. от болницата, където му била правена операция на главата,
свидетелката започнала да се грижи за него денонощно. Свидетелката М. не можела да се
грижи за В. Ш. постоянно, поради което намерила още една жена А.-ответницата по
делото. Свидетелката М. и ответницата два-три-пет месеца гледали В. Ш. по график-А. през
деня, а свидетелката през нощта. Добре са се разбирали, но след време е бил сменен ключа и
А. е престанала да вдига телефона си, В. също. Тогава свидетелката М. напуснала. За
полаганите грижи по отношение на В. Ш., М. получавала заплащане от сина му Л.. Той
идвал всяка седмица или на следващата и е оставял пари, които са си разпределяли с А..
Когато свидетелката М. оставала да спи при В. Ш., спяла в една стая с него, тя на едното
легло, а той-на другото. Налагало се да има денонощно човек при него, защото често го е
намирала паднал от леглото и е викала хора да й помагат, за да го вдигнат. Когато се е
грижела за него е бил много добре, ходел е на кафе на главната улица, излизал е с приятели.
В показанията си свидетелката М. посочва, че през 2015г. е ходила в дома на В. Ш., но
никой не й отварял, а през 2016г., два-три пъти виждала А. пред блока, в който живеела, към
шест- седем часа. Не я е питала дали се прибира или излиза.
5
От показанията на свидетелката Я. Б. се установява, че през месец март 2015г. е била
повикана от А. да я замества в гледането на В. Ш., когато ще ходи някъде. Според
показанията на същата свидетелка тя е замествала А. в гледането на Ш. десетина, най-много
петнадесет пъти, обикновено събота или неделя, или и в събота и в неделя. Това заместване
продължило до 12 ноември 2016г. Свидетелката Б. не знае дали А. е спяла в дома на Ш., но
тя самата никога не е преспивала при него. Когато ходела при Ш. имало за храна саламчета,
яйца, рядко сготвена храна. Слагала му масата и той сам се хранел с прибори. Докато
свидетелката Б. се грижела за В. Ш., само В.а Ш. е идвала да го види, други негови приятели
не са го посещавали в нейно присъствие.
Свидетелката В.а Р.-първа братовчедка на В. Ш., установява, че през 2013г.
братовчед й В. Ш. е претърпял черепно мозъчна травма и му била направена операция.
Спомня си, че през м. Март 2013 г. са й се обадили от болницата, за да и съобщят, че
братовчед й е в безсъзнание с тежка черепномозъчна травма. Обадила се на децата на Ш. и
ги уведомила за състоянието на баща им. Намерила жена, която да се грижи за него, която
от своя страна е поискала помощ от още една жена, препоръчала Д.. Когато излязъл от
болницата две жени- Д. и още една жена започнали да се грижат за него срещу заплащане,
като условията били договорени от В. Ш. и сина му Л.. По-късно за Ш. започнали да се
грижат Д. и А.. Свидетелката живеела на сто-двеста метра от дома на Ш. и знаела всичко
във връзка с неговите заболявания и гледане. Посещавала го всеки ден, освен ако събота и
неделя е отишла на вилата си. Свидетелката имала ключ от къщата на Ш. и минавала там,
дори късно вечер. Процесната сделка била уговаряна от свидетелката и В. Ш. с А. и нейния
син, защото видяла, че повече не можела да ходи при братовчед си, защото по болници тя
била с него. Янка идвала да гледа В. Ш. от края на март 2015г. до есента на 2015г. като след
прехвърлянето на имота не е идвала в къщата. Според същата свидетелка след
прехвърлянето на имота А. се грижела чудесно за В. Ш., така е още от момента, в който
дошла да го гледа през 2013г. до смъртта му. И той също бил много доволен. Миела го,
чистела му, правела му тоалет, пазарувала, готвела и му слагала да се храни, правела му
закуска. Всичко това е правила преди договора, а след сключване на договора А. се пренесла
да живее при Ш.. Свидетелката при посещенията си виждала дрехите й, чехлите й. Една
вечер късно, свидетелката влязла в дома на Ш., за който имала ключ, и видяла, че Ана спи
на едното легло, а той на другото. Ана викала личния лекар д-р А., ходела при него със
здравните книжки. При Ш. идвал и д-р Бенков, защото му е приятел и да го види и прегледа,
а имало случаи, в които свидетелката го е викала. Преди сделката свидетелката е викала да
прегледат Ш. и д-р А.-уролог, и невролог, а след сделката А. ги е викала. Свидетелката Р.
присъствала на подписването на пълномощното. Според показанията й В. до един момент от
време можел да полага подпис, но постепенно треморът на ръката му се засилил и
нотариусът му дал няколко листа да опита да се подписва, но ръката му много треперела и
тогава нотариусът предложил да стане с полагане на отпечатък от палеца. Свидетелката
посочва, че В. е искал да прехвърли на нея имота, но тя не можела да се заеме с това нещо и
тогава понеже той харесвал Ани, заговорили за това двамата с него. В. говорил и с Илиян и
му казал, че ако тя не се съгласи/свидетелката/, иска на Ани да прехвърли имотите. Тогава
свидетелката говорила със сина на ответницата, за да му обясни за какво става въпрос и той
се съгласил да поеме задължение, ако нещо стане с майка му. За пълномощното
свидетелката не била говорила с децата на В., тъй като не ги била чувала от три години, те
не се интересували от баща си. Когато баща им бил в София, тя им се обадила, но синът му
бил в Несебър и не можел да отиде да го види, а дъщеря му и тя не можела, защото имала
много работа. В показанията си свидетелката Р. посочва, че когато А. е отсъствала, я е
замествал сина й. Памперсите ответницата ги сменяла, тя се грижела за това, тя го миела.
Преди прехвърлянето на имота А. разполагала с каквито пари й даде В., а след това
свидетелката не се е занимавала с този въпрос. Същата свидетелка си спомня, че е била
пълномощник на В. за банкова сметка в "Сибанк" за 4 000 лв., когато е имало нужда от пари
6
за смяна на ставата през 2014 г. Само ставата е струвала 3500.00 лв. Всичко по престоя му в
болницата в гр. Трявна свидетелката Р. заплатила, защото тогава братовчед й не е имал
пари. След това й дал пълномощно за тази банкова сметка, за да си върне парите. Това е
пълномощното от 21.01.2015 г. Тогава ръката му не треперела. Преди Ш. да прехвърли
имотите, свидетелката получавала единствено наема за стаята-кафето от триста лева, а
останалите наеми той си получавал, но имало големи периоди от веме, когато нямало наеми.
Лявата ръка на Ш. е била парализирана. С дясната се хранел и пишел, докато можел да
пише. Когато В. й дал пълномощно за прехвърляното на имота, той е разбирал всичко. Бил е
с акъла си докрай. В показанията си същата свидетелка посочва, че е разговаряла с В. Ш., че
първо му е обещала да бъде с него и докрай да му помага, но тя се разболяла и виждала, че
той не е добре и тя не е добре. След излизането си от болницата свидетелката Р. казала на
Ш., че няма да може толкова активно да бъде до него. Преди да почине той се разболял от
нещо като грип и тогава повикали д-р А.-личния му лекар, който му е назначил антибиотик.
Антибиотикът смъкнал температурата и В. се почувствал добре. През това време
ответницата се грижела за него. Може би дни или седмица след това той изведнъж отпаднал,
не искал да става, не му се яде. В деня на смъртта му при него е била само А.. Тя е живяла
там и се е грижила за него.
От показанията на свидетеля И. Я.-приятел на В. Ш. се установява, че свидетелката
Р. първо е предложила на него да се грижи за Ш. и да получи имота, но той отказал. Тя
мислила за това от пролетта до ранната зима. В показанията си същият свидетел посочва, че
В. Ш. е разговарял с него, че иска имота да се прехвърли на някой, който го гледа и се грижи
за него. След прехвърлянето на имота, свидетелят един път и дори по два пъти в седмицата,
ходел при Ш. да го види. След прехвърлянето на имота ответницата А. останала да живее
при Ш. денонощно, защото преди това си ходела вечерно време. Свидетелят Я. установява,
че ответницата от прехвърлянето на имота се грижела за Ш. и денонощно била при него.
Същият свидетел посочва, че Ш. бил претенциозен за храна и никога не бил лишаван от
храна, сварвал го на обяд или вечеря, имало сготвено. Свидетелят Я. посочва, че Ш. не
можел да си служи с двете ръце, лявата му ръка била парализирана, а с дясната до
определено време си служел добре, защото след това вече и тя започнала да атрофира.
Свидетелят Я. не е виждал и не е чувал друг да се грижи за Ш.. Често контактувал с него и
не му е правило впечатление да има някакви психически отклонения, винаги говорел
свързано. Свидетелят твърди, че свидетелката Янка след прехвърляне на имота, не я е
виждал, сварвал при Ш., тя идвала преди това.
Свидетелката Б. Д., която познава В. Ш., тъй като семействата им били приятелски,
установява, че са живеели на 50 метра един от друг и до последно са поддържали връзка.
Поне два пъти в седмицата той й се обаждал, ако не е отишла при него. По всяко време е
ходила да го види. Свидетелката Д. разбрала за прехвърлянето на имота лично от В. Ш..
Дори на нея е предлагал тази сделка, но тя отказала, защото гледала майка си. Според
свидетелката Д., А. го гледала като "бебе", мило му говорела. В. Ш. бил много капризен.
Тя му е угаждала. Свидетелката го е посещавала по различно време, сутрин, и обед и вечер,
да си поприказват. Питала го е дали е сам, а той отговарял, че А. е там. Било е чисто, не е
миришело, макар че е бил с памперси. Свидетелката посочва, че докато било лято, пролет,
тя насила го слагала в количката и го водела го е в градината, за да пият кафе. След
прехвърлянето на имота ответницата живеела там, спяла там. В показанията си свидетелката
Д., посочва, че е ходила и вечер късно при Ш. и той й е казвал, че не е сам. Когато го е
посещавала, ответницата я питала дали може да използва, докато тя е там, да излезе да
напазарува, но не повече от 15 минути. Показанията на същата свидетелка са, че Ш. е бил с
акъла си. Лявата му ръка била леко изкривена. С дясната се хранел, но понякога
ответницата му помагала. След прехвърлянето на имота, свидетелката не е сварвала никога
друга жена да се грижи за него, освен ответницата. Свидетелката виждала ответницата да
7
пазарува с купони и тя й казвала, че това са нейни лични купони.
В показанията си свидетелката Р. П.- съседка на В. Ш., посочва, че се е запознала с
ответницата, когато тя дошла да гледа В.. Свидетелката не си спомня ответницата колко
време е гледала В.-три, четири години. Ответницата била платена гледачка от 7,00 ч. до
13,00 ч. и от 16,00 ч. до 18,00 ч., за което е получавала заплата. Свидетелката П. не знае кога
точно е преписана къщата, но понеже В. непрекъснато викал през нощта и не можели да
спят, посъветвала ответницата да извика лекар да му промени лекарствата-нощем на по-
силно, а през деня на по-леко лекарство, но не могли да оправят лекарствата. В. по цели
нощи викал и думкал по стената. Последните месеци свидетелката не е чувала викове и
думкане, не го е и виждала да излиза. Свидетелката П. разбрала за прехвърлянето на имота
от ответницата, когато тя започнала да прави ремонт на втория етаж. Същата свидетелка на
въпроса променил ли се е начина на гледане на В. Ш. след прехвърляне на къщата, отговаря,
че ответницата много добре се е грижила за В. и не е забелязвала да има промяна.
Ответницата редовно сменяла памперсите, перяла, но понеже той е с инсулт и епилептични
припадъци, да бъде оставен от 6 часа вечерта до 7 часа сутринта, били 13 часа. Ответницата
й казвала, че всяка сутрин го намирала паднал. Свидетелката е виждала Ш., когато А. е
започнала да се грижи за него. Следобед тя му правела кафенце вънка на двора, извеждала
го. Имал е половин пареза, но с дясната ръка си е пиел кафето, говорили са, движел си я.
Последната година свидетелката не е говорила с В.. Той станал трудно подвижен.
Свидетелката П. твърди, че последната година не е виждала Ш.. Последната година
свидетелката посочва, че не е виждала други хора, освен Р., която го посещавала от време на
време. Имало рехабилитатор, който извеждал Ш., но това било преди годината. Последно се
е видяла с А. зимата, когато е починал и тя й споделила "Болни сме". Двамата били болни от
грип, но ответницата й казала, че той е много зле. Свидетелката разбрала за смъртта от
некролога и ходила на погребение. Свидетелката П. посочва, че през цялата 2016г. е живяла
в България. Същата свидетелка установява, че е виждала през 2016г. ответницата, както и
рехабилитатора, да извеждат Ш. с количка. Свидетелката П. не може да потвърди, че когато
е чувала Ш. да вика, при него не е имало човек. Свидетелката дала съвет на ответницата, за
да не пада В., да извика дърводелци да направят преграда, но той не искал.Дошли
дърводелци, направили я, но той не искал. Според свидетелката това било преди
прехвърлянето на имота. Свидетелката посочва, че през 2016г. ответницата ползвала
почивен ден и тогава идвала една жена в неделя, когато ответницата ходела на екскурзия.
От показанията на свидетеля А. А. – личен лекар на В. Ш. се установява, че
свидетелят като лекуващ лекар провеждал консултации, преглеждал Ш. в къщи. Последните
години го е преглеждал в къщи, за него било по-удобно. Преглеждал е бял дроб, сърце,
мерил е кръвно. Ежемесечно при него идвала жената, която се е грижила за него, за да му
изписва лекарства. В. Ш. имал епилепсия, правена му е трепанация на главата, имал
кръвоизлив. Свидетелят А. не си спомня да е записвал в амбулаторните листи на Ш.
депресивно разстройство неуточнено, въобще не си спомня за такова разстройство и ако
невролозите са му изписвали лекарства, за да му ги предписва. Знае, че Ш. е имал
епилепсия. Не му е предписвал лекарства за безсъние, не си спомня да му се е оплаквал от
това. Изписвал му е болкоуспокояващи, аналгетици, антипиретици, когато е вдигал
температура. На 04.01. свидетелят бил извикан с оплакване, че Ш. има висока температура.
Още същия ден го прегледал и установил остра вирусна инфекция. Изписал му
превантивно антибиотик, защото е бил дългогодишен пушач и е имал хронични
заболявания. След този последен преглед, никой не му се е обаждал за състоянието на Ш..
След десетина дни свидетелят бил извикан за да установи смъртта на В. Ш., но не е издал
смъртния акт. Според свидетеля данни при прегледа първия ден за пневмония не е имало.
Последната година преди да почине, на Ш. била направена смяна на тазобедрена става в
Трявна и там е имало изследвания, консултации, така че той не му е правил такива.
8
Свидетелят А. в показанията си посочва, че преди да почине една година Ш. е бил в
различно състояние като го е посещавал, не може всеки път да е добре. Свидетелят не е
чувствал психични отклонения. Свидетелят не си спомня за разговори, тъй като са минали
години и има много пациенти. Не знае кога се е отключила епилепсията, но Ш. вземал
лекарства-антиепилептични, предписани от невролог. Когато е бил при него, никога не е
присъствал на епилептичен припадък. Ш. си вземал редовно лекарствата и не е имало
проблем. След като е ходил да преглежда пациента, него е питал какво му е състоянието,
ответницата не му е казвала, че е имал припадъци. Свидетелят А. не е изпратил пациента си
при психиатър, защото не е имал нужда. Не му е направило впечатление да има тремор на
дясната ръка, а лявата може би имала лек тремор. Свидетелят А. не е предприел
хоспитализация на Ш., защото не е имало данни. Всяка вирусна инфекция от първия ден не
може да се хоспитализира. Изчакват се няколко дена, ако се влошат нещата се правят
изследвания и тогава се хоспитализира. Свидетелят посочва, че ответницата не идвала при
него за направление за изследвания на Ш.. Свидетелят не е издал смъртния акт, защото е
било решено да се извика линейка и да се направи аутопсия.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена по документи от
вещото лице д-р С. Р., се установява, че от Справката за извършени прегледи на В. Ш. от
отчета на НЗОК е видно, че на 6.02.2015г. същият/или негов представител/ е посетил личния
лекар по повод консултация с диагноза: Последици от мозъчен инфаркт/изписан кавентон/,
като на същата дата медикамента е закупен с Рецептурна здравна книжка. Според
документацията има проведена консултация на 7.01.2015г. с личен лекар с диагноза:
Рецидивиращо депресивно разстройство, а на 8.01.2015г. са изписани Депакин, Корвитол и
Тертензиф и след това на 9.02.2015г. с диагноза Рецидивиращо депресивна разстройство е
изписан Депакин. Според вещото лице поводите за посещение на личния лекар са били с
цел изписване на медикаменти по НЗОК и най-вероятно са осъществени от друго лице. Във
всички справки, извършени относно оказаната доболнична и болнична помощ на В. Ш.,
липсват данни в разглеждания период 21.01.2015г.-6.02.2015г. същият да е бил с влошено
физическо здраве, налагащо специализирана медицинска намеса. Основавайки се на
свидетелските показания/Св.Р., св.Д./ относно това, че В. Ш. не е можел да си служи с
лявата ръка, но е можел да си служи с дясната ръка, имал тремор/треперене/ на дясната ръка,
вещото лице посочва, че тремора на дясната ръка може да е бил причина, поради която да не
е положил подписа си върху пълномощното от 6.02.2015г. Треперенето на дясната ръка
може да бъде свързано с неврологичната увреда и последиците от нея в следствие на
черепно-мозъчната травма, претърпяна от пострадалия на 19.03.2013г. Според вещото лице
възможно е треперенето на дясната ръка да се засилва при психоемоционално напрежение.
В съдебно заседание пред първостепенния съд вещото лице д-р Рачев пояснява, че е
изготвило заключението си само въз основа на доказателствата по делото и то за периода
21.01.2015 г.-06.02.2015 г. В този период не е имало регистрирани някакви промени в
здравословното състояние на Ш., които да говорят за абсолютна невъзможност за полагане
на подпис, т.е ръката да е била абсолютно неподвижна. Треморът на ръката може да бъде с
такъв интензитет, че наистина да препятства полагането на подписите, но може да е в
малка степен, която да не възпрепятства писането и полагането на подпис. Пред съда
вещото лице Рачев потвърждава, че в решението на ТЕЛК от 11.02.2014г. е записано, че след
черепно-мозъчната травма В. Ш. има смущения в писането и че още тогава го е имал.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, назначена и изслушана от
първостепенния съд се установява, че при В. Ш. не може да се мисли за РДР/ рекоретно
депресивно разстройство/ - няма повторения на депресивни фази, няма основните симптоми
на депресивно разстройство. Според наличните медицински документи, представени по
делото и свидетелските показания, може да се допусне единствено начална органична
промяна на личността вследствие на епилептичното заболяване /припадъци разредени/,
9
както и на насложена травмена характеропатия, но от 2013 г. няма отразена степен на
органична промяна, потвърдена с психологични техники. Според заключението единствения
документ от специалист психиатър е този на д-р Р. в периода преди прехвърлянето на имота,
където е отразена диагнозата: "Епилепсия-големи припадъци. Начална промяна на
личността". Самата тя не е искала психологично изследване, тъй като според нея не се е
налагало. Доктор Р. е била сигурна в констатираното от нея - начална промяна от ограничен
тип, което не ограничава по никакъв начин възможностите му да сключва сделки, т.е според
вещото лице В. Ш. е бил дееспособен.
В съдебно заседание пред първостепенния съд вещото лице д-р С. пояснява пред
съда, че експертизата е по-особена по своя характер, тъй като е на починало лице и е само
по представените по делото документи. Вещото лице С. посочва, че повечето от
представените медицински документи са от невролози, ортопеди и други специалисти, има
няколко амбулаторни листи и на личния лекар, но няма конкретно консултации с тесен
специалист психиатър. Вещото лице изяснява, че при В. Ш. има наличие на неврологично
заболяване, тъй като се касае за епилептично заболяване с доста стара генеза. В епикризата
от МБАЛ-гр.Трявна/7.112014г.-19.11.2019г./ е описана стара травма на мозъка, открита
фрактура на черепа с интрактраниален хематом и посттравматична енцефалопатия,
наложило извършване на трапанация. Отразено е последваща остатъчна квадрипареза с
изразена левостранна хемипареза. Спроред вещото лице д-р С. това са все неврологични
заболоявания и е вписан психоорганичен синдром и епи синдром, но това е само
консултация на невролог, където няма описани психични отклонения и вещото лице не
установява на каква база неврологът е поставил психоорганичен синдром. В история на
заболяването от 19.11.2014г. до 26.11.2014 г./лист 36 от делото/ няма отразени консултации
с невролог и психиатър. Представени са предоперативни епикризи, където има
задължителни консултации с невролог, кардиолог и анестезиолог, в които е отразено, че
липсват абсолютни контраиндикации за оперативно лечение. Според вещото лице, ако Ш. е
бил с тежък постемоционен синдром, с психоорганичен синдром, нито анестезиолог, нито
невролог щяха да запишат, че може да бъде оперирано това лице. В документацията не е
записано, че операцията е извършена по спешност. Неврологът д-р С. е описала състоянието
след черепно мозъчната травма, през м. Май 2014 г. като - последен пристъп преди около
месец, на поддържаща терапия Депакин хроно, Ривотрил и Сомазина. Вещото лице С.
изяснява, че това са неврологични лекарства. Сомазина е за възстановяване на мозъчните
клетки. Депакин хроно е за лечение на епилепсията, този медикамент поддържа
настроението.
Според вещото лице не може да се говори за депресия, като отделен депресивен
епизод, като повтарящи се епизоди, като част на депресивната болест. Става въпрос за
преходни депресивни състояния, които може временно да придружават едно такова
органично състояние или пък да придружават епилепсията. В епикриза на МБАЛ -Габрово
от 24.05.2014г. до 28.05.2014 г. е описана неврологична симптоматика, но и пише, че
лицето е в съзнание. Това според вещото лице С. означавало, че лицето е адекватно, то може
да разбира и отговаря на въпроси.Ако невролозите са приели, че има проблем е следвало
веднага да уведомят психиатрите. В епикризата от 10.01.2014г.до 15.01.2014г. в
неврологичния статус е отбелязано: брадипсихия и брадикинезия, дислексия, дисплексия,
нарушение екзекутивни функции, но няма консултация с психиатър. Вещото лице изяснява,
че две от състоянията брадипсихия и брадикинезия са психиатрични симптоми.
Брадипсихията е наличие на забавено мислене, но не означава, че е психотично мислене, че
е хаотично, объркано или че лицето халюцинира. Брадикинезия означава забавяне в
движението си, но дотам,нищо повече, което е допустимо, защото е в Неврология. Посочено
е от вещото лице, че в епикризата от МБАЛ-Габрово за периода на лечение 18.04.2013г.-
24.04.2013г. не е отразена консултация с психиатър. Никъде в представените епикризи на
10
преден план не е отразено психичното състояние. Експерта посочва, че лицето В. Ш. не го е
виждал друг психиатър, освен д-р Р.. Освен, че е бил в Габрово, лицето е било и в
медицинско заведение и в София, но и там не са търсили специализирана психиатрична
помощ. Единствено в удостоверение от ДКЦ-1 - Габрово, издадено на 29.01.2015 г., д-р Р.
отразява едно адекватно състояние на лицето, като тя също включва, че е емоционално
лабилен. Записано е, че е в ясно съзнание, мисловният процес е леко забавен по ход, но
правилен по форма и съдържание. Това означавало, че лицето бавно говори, но няма
психотична симптоматика, той разбира зададените въпроси, той може да отговори на тези
въпроси, той е споделил повече соматични оплаквания и тя констатира начална промяна на
личността по органичен тип. Доктор Р. не е провела консултация с психолог, следователно
не е констатирала някакво състояние, което да налага тежка степен на органична
промяна.Вещото лице С. изяснява, че само тежката промяна на личността може да доведе до
недееспособност на лицето да извършва каквото и да е, а такава степен по отношение на Ш.
не е била установена от никой, нито от д-р Р., която е записала само начална промяна. При
началната промяна лицето си е адекватно, може по-забавено да отговаря на зададените му
въпроси. Пред съда вещото лице С. изяснява, че епилепсията е едно неврологично
заболяване, което води до органична промяна. Травмата също може да доведе до органична
промяна и да засили епилептичната, но ако има тежка степен на промяна се иска
консултация с психолог, за да се констатира степента. Вещото лице заявява, че може да се
довери на констатациите на д-р Р.. Въз основа на всичко изложено, вещото лице твърди, че
за истинска депресия при В. Ш. не може да се говори. Вписването й като придружаващо
заболяване най-вероятно е от някоя от епикризите за да може да се изпишат някои от
лекарствата се вписва Рекорентно депресивно разстройство. Лицето не е имало Рекорентно
депресивно разстройство, което се характеризира с повтаряне във времето, има сезонност
или пък се провокират от някакви психотравми. Вещото лице д-р С. счита, че ако Ш. е имал
такова заболяване, той е следвало да получава сериозни антидепресанти, а такова нещо няма.
Отразената промяна на личността от д-р Р. може да бъде остатъчно явление или някакво
съпътстващо състояние, което придружава някакво органично мозъчно заболяване, каквото е
епилепсията. Това състояние засяга емоциите, подтиците на лицето, т.е желанието му за
действия, лицето да се бори за живота си, да се справя с проблемите си, да планира
бъдещето си и т.н., собственото си поведение. Тези симптоми засягат челния дял, при
травмите в челната област. През последните години се приема, че и в другите части на
мозъка можем да говорим за промяна на личността, в резултат на такива посткомоционни
синдроми. След като е евакуирана тази хематонна кръв, по време на операцията са махнали
насъбраната кръв. В епикризата е записано, че В. Ш. се е възстановил и е адекватен. Може
да има епилепсия, но следоперативно е възстановен. Няма психични отклонения. Има
емоционална лабилност, емоционални колебания, колебания в настроението, но не е налице
голяма депресивна болест. Вещото лице, изготвило психиатричната експертиза изяснява
пред съда, че не са описани никакви натрапливости, които се появяват, хипондрични, което
изисква това състояние в по-голямата си тежест. Тази органична промяна е подробно
описана като начална промяна, т.е тя не дава тези тежки органични промени, а няма и
психологично изследване, което да потвърди степента. Запознавайки се със свидетелските
показания вещото лице посочва, че в тях също не е отразено, че лицето е имало психични
проблеми, че не е разбирало същността на това, което е ставало с него. Плащало е пари на
хората, които го гледат и където трябва. Ръководило е сумите, с които разполага. Вещото
лице е заявило пред съда, че изслушаните показания на свидетеля А. не променят
заключението му, което е, че при Ш. няма рекорентно депресивно разстройство, няма
депресия
Според вещото лице В. Ш. не е страдал от Рекорентно депресивно разстройство, няма
депресия. Становището на вещото лице С. е, че с начална органична промяна не може да
бъде манипулиран, защото не е бил психотичен, той е адекватен и може да разбита, няма
11
халюцинации, мисленето му е било забавено, но правилно по форма и съдържание.
Разредил е епилептичните пристъпи - 3-4 пъти в годината, защото е приемал лекарствата за
епилепсия. Не е възможно виковете да са били от халюцинаци. Ако е било така, д-р Р. е
щяла да го лекува с психиатрични лекарства. Ш. си е имал епилепсия, но травмената
епилепсия е допълнително придобита. По принцип хората, които имат епилепсия и травма
на главата си имат органична промяна на личността и тя е начална. Вещото лице не може да
отговори на въпроса дали такива лица са лесно манипулируеми. В случая има начална
промяна на личността, но никъде няма констатирано друго. Бил е адекватен, не е поставен
под запрещение. Вещото лице не може да предположи да ли е бил манипулируем. Вещото
лице не е установило констатация за мозъчна атрофия. В решението на ТЕЛК е отразено
само неврологичност. Лицето е било в състояние да разбира и ръководи действията си, това
е било една седмица след консултацията с д-р Р..
При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни
изводи: Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По главния иск:
Първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на предявения
главен иск. Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.26 ал.2 от ЗЗД, а не с
правна квалификация по чл.576 от ГПК, както неправилно е приел решаващия съд. Искът е
основан на твърденията, че са налице нищожни нотариални удостоверявания-нищожно
нотариално удостоверяване на нотариалния акт и нищожно нотариално удостоверяване при
заверка на пълномощното. Ищците твърдят, че поради нищожните нотариални
удостоверявания процесната сделка за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане е нищожна и със заявения петитум искат обявяването на същата за
нищожна. С уточнителната молба/л.64 от делото на ГРС/ ищците са заявили, че искат
сделката да се признае за нищожна поради нищожното нотариално удостоверяване на
нотариалния акт и нищожното нотариално удостоверяване при заверката на пълномощното,
водещо до липса на воля. Доколкото нищожните нотариални удостоверявания, за които се
твърди в исковата молба и уточняващата молба, водят до липсата на форма и липса на
съгласие, следва се приеме, че предявеният главен иск за обявяване нищожността на
сделката за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е с правна
квалификация по чл.26 ал.2 от ЗЗД. Освен това не е необходимо нищожността на
нотариалните удостоверявания да бъде заявена с отделен иск, предвид ясно изразената в
петитума на исковата молба защита, която ищците търсят-обявяване на сделката за
прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане за нищожна.
Съдебната практика приема, че нищожното нотариално удостоверяване води до липса на
предписана в закона форма, тъй като нотариалната форма за сключване на договор за
прехвърляне на собственост върху недвижим имот/такъв е процесния договор/, има не само
удостоверителен характер, а е и форма за действителност. Затова нотариалните действия по
съставянето на нотариален акт имат съществено значение за действителността на самата
сделка. Ако те не отговарят на изискванията за валидност в случаите по чл. 576 ГПК,
нищожен е не само нотариалният акт, нищожна е и сделката.
Първостепенният съд е разгледал наведените по този иск твърдения и с решението си
се е произнесъл по така заявения петитум, като е отхвърлил предявения главен иск за
обявяване нищожността на процесната сделка. Следователно съдът се е произнесъл по
предявения иск за нищожност на сделката, независимо, че неправилно е определил правната
квалификация по чл.576 от ГПК/нищожност на нотариалното удостоверяване/.
Неправилната правна квалификация в случая не се отразява на допустимостта на
постановеното решение по главния иск, нито на правилността му. Нищожното нотариално
действие обуславя нищожността на сделката, оформена с нотариален акт, и след като
12
първоинстанционният съд, приемайки, че не са налице нищожни нотариални действия, е
отхвърлил иска за нищожност на сделката за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, оформена с нотариален акт № 34 том ІІ рег.№ 4168 дело
№ 188/2015г. на нотариус Н. М., т.е. произнасянето е по предмета на предявения иск.
С главния иск е съединен и иск по чл.34 от ЗЗД за връщане на имота.
Решението по главния иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД и съединения с него иск по чл.34 от
ЗЗД за връщане на имота е валидно и допустимо.
Въззивният съд намира предявеният главен иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД за
неоснователен, поради това, че по делото не се установява да са налице твърдените от
ищците нищожни нотариални удостоверявания-в нотариалния акт и при нотариалната
заверка на пълномощното. Не се установява да е налице и въведеното с уточнителната молба
пред Окръжен съд-Габрово основание за нищожност-липса на основание за сключване на
договора с твърдение, че прехвърлителят се е разпоредил с недвижим имот, представляващ
жилище и магазини, а е запазил право на ползване само върху жилището и за
прехвърлянето на магазините не е договорена никаква насрещна престация. Процесният
договор не е сключен при липса на основание. В договора ясно са посочени престациите на
всяка от страните и твърдението, че липсва насрещна престация е неоснователно.
Задължението за издръжка и гледане в случая е поето срещу прехвърлянето на жилищния
имот и магазините.
Ищците твърдят, че неправилно отразената дата в нотариалния акт/неясно и неточно
отразяване на датата на нотариалното производство и противоречие между изписването
словом и цифром на датата/ е съществен порок, който съгласно чл.576 ГПК във връзка с
чл.580 ал.1 т.1 от ГПК води до нищожност на нотариалното удостоверяване.
Съгласно чл.580 т.1 от ГПК нотариалният акт следва да съдържа годината, месеца и
деня, ако когато това е необходимо-часа и мястото на издаването му. Разпоредбата на чл.576
от ГПК предвижда, че нотариалното действие е нищожно, когато при неговото извършване е
нарушена разпоредбата на чл.580 т.1, 3, 4 и 6 от ГПК.
Неоснователно е твърдението, че в процесния нотариален акт има неясно, неточно и
противоречиво отразяване на годината, месеца и датата на издаване на нотариалния акт.
В нотариален акт № 34 том ІІ рег.№ 4168 дело № 188/2015г. на нотариус Н. М., с
район на действие Районен съд-Габрово е налице с цифри отразяване на датата, месеца и
годината на издаването му -02.12.2015г. Обстоятелството, че в нотариалния акт има
изписване с думи-тридесети ноември хиляда и петнадесета година се дължи на техническа
грешка при съставяне на нотариалния акт. Изписаните с думи дата, месец и година не внасят
съмнение относно отразените в нотариалния акт с цифри дата, месец и година, поради
обстоятелството, че отразената с думи година е невъзможно да бъде година на издаването на
този нотариален акт и това сочи, че се касае за допусната в нотариалния акт техническа
грешка. Ето защо съдът приема, че датата, месеца и годината на издаване на нотариалния
акт са удостоверени в същия чрез изписването цифром-02.12.2015г. Няма съмнения относно
този ден на съставяне на нотариалния акт и поради обстоятелството, че същият е
удостоверен и от други нотариални действия, а именно: Посоченият нотариален акт е вписан
в Агенция по вписванията с вх.№ 3977/2.12.2015г., акт № 5 т.ХІІ, дело № 2020. В
представения общ регистър на нотариус Н. М., сделката, оформена с горепосочения
нотариален акт, е вписана под № 4168 на дата 2.12.2015г. Нотариалното дело, по което е
съставен акт № 34 том №№ ред № 4168 дело № 188/2015г. е образувано и свършено на
02.12.2015г. Декларацията за гражданство и гражданско състояние на приобретателката А.
13
Г. С. е с дата 02.12.2015г. Верността на преписа от пълномощното на пълномощника по
сделката В.а Р. е удостоверен от нотариус Н. М. на 2.12.2015г. под № 4169/2015г. На
2.12.2015г. 11.53 ч. нотариус Н. М. е извършила справка в база данни към Нотариалната
камара относно пълномощното.
Поради това, че денят на издаване на нотариалния акт не е бил спорен между
участниците в нотариалното производство, а по отношение на третите лица е установен с
извършеното вписване, те не са предприели поправка на допуснатата в акта техническа
грешка. Независимо от това следва да се отчита законовата възможност по чл.579 ал.3 от
ГПК за добавяне или поправка на нотариалния акт, независимо, че страните по сделката не
са счели за необходимо поправянето му и не са поискали това.
Настоящият съдебен състав също споделя застъпеното в Решение № 60 от 19.05.2019
г. на ВКС по гр.д. № 3569/2015 г.,ІІІ г.о., ГК становище, че ако съответната дата може да се
удостовери напълно и в цялост от други нотариални действия при оформянето на сделката-
екземпляри от нотариалния акт, подреждането в специалната книга по чл. 581 от ГПК,
вписване на акта в службата по вписвания, не е налице нищожност на нотариалното
действие, както и че институтът на чл.579 ал.3 от ГПК налага изискванията по чл.580 във
връзка с чл.576 от ГПК да се тълкуват в полза на действителността.
След като в процесния нотариален акт са налице изписани цифром дата, месец и
година на издаването му-02.12.2015г. и същите се потвърждават от другите нотариални
действия при оформяне на сделката, то не е налице нарушение по чл.580 т.1 от ГПК при
нотариалното удостоверяване на нотариален акт № 34 том ІІ дело № 188/2015г. на Нотариус
Н.М. и не е налице нищожност на нотариалния акт. Допуснатата техническа грешка чрез
изписването с думи в нотариалния акт на невъзможен ден за издаването му/30.11.1015г./ не
съставлява нарушение на чл.580 т.1 от ГПК и не води до нищожност на нотариалното
удостоверяване на нотариалния акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане. След като не е налице нищожно нотариално удостоверяване на
нотариалния акт, то предписаната от закона нотариална форма е спазена и не е налице
нищожност на сделката на това основание.
Ищците претендират обявяването на процесната сделка за нищожна и поради
нищожно нотариално удостоверяване при нотариалната заверка на пълномощното. Твърди
се, че при нотариалната заверка на пълномощното не е налице отметка или забележка
върху нотариалната заверка по какви причини се налага поставянето на пръстов отпечатък
вместо подпис-бил ли е упълномощителят сляп, недъгав или неграмотен, с което били
нарушени изискванията на чл.589 ал.2 изр.последно във връзка с чл.189 от ГПК и този порок
води до нищожност на нотариалното удостоверяване на пълномощното. Освен това се
твърди, че преди пълномощното за сделката, на 21.01.2015г. на друго пълномощно за
разпореждане с банкови сметки В. Ш. се е подписал саморъчно. Твърдейки нищожност на
нотариалното удостоверяване при заверката на пълномощното, ищците оспорват сделката
поради липса на съгласие.
Съгласно разпоредбата на чл.579 ал.2 от ГПК когато някое от участващите лица не
може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл.189, като актът не се
подписва от свидетели. Според разпоредбата на чл.189 ал.1 от ГПК частен документ,
издаден от неграмотен, трябва да на носи вместо подпис отпечатък от десния му палец и да
бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът от десния палец не може да бъде
сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е
сложен отпечатъкът.
По делото е представено и пълномощно, с нотариална заверка от 21.01.2015г., с което
14
В. Ш. упълномощава В.а Р. да го представлява пред банкови институции. Това пълномощно
е заверено в дома на упълномощителя Ш.. На пълномощното от 21.01.2015г. има положен
подпис и изписване под подписа „В.Ш.“. доводите на ищците са, че след като се е подписал
на пълномощното от 21.01.2015г. В. Ш. е могъл да се подпише и на пълномощното за
извършване на процесната сделка, заверено на 6.02.2015г., но вместо подпис е положен
отпечатък от десния палец. Ищците твърдят, че В. Ш.н не е бил неграмотен или недъгав.
В процесната сделка за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане прехвърлителят В. Т. Ш. е бил представляван от пълномощник-В. Х. Р..
Пълномощното, с което В. Т. Ш. упълномощава В. Х. Р. с правата да сключи процесната
сделка е с нотариална заверка от 6.02.2015г. на нотариус Н. М. с район на действие
Габровския районен съд. На пълномощното срещу упълномощител е положен пръстов
отпечатък. На пълномощното има отбелязване от нотариуса, че отпечатъкът е от десния
палец на В. Ш., поставен в дома му, поради заболяване. Пълномощното е заверено в дома на
упълномощителя. На пълномощното има поставен щемпел и печат на нотариус Н. М.. Не се
спори от страните, че починалия наследодател на ищците не е неграмотен.
Съдебната практика приема, че при недъг, който обуславя необходимост да се
положи отпечатък от десен палец при изповядване на нотариална сделка същата е валидна/
решение от 5.05.2010 г. по гр. д. № 137/2009 г. ІІІ г.о. ВКС, решение от 20.02.2009 г. по гр.
д. № 633/2008 г. на ВКС, решение № 313 от 22.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1409/2010г.,
ІVг.о., решение № 33 от 9.09.2020г. на ВКС по гр.д. № 2902/2019г., ІІ г.о./ Полагането на
десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност,
или недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и
представлява синоним на тази дума. Тя включва всякакъв вид заболявания, които имат за
последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето. Когато това
увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление,
законодателят е предвидил потвърждаването на изразената воля да стане с отпечатък от
десния палец.
При извършване на нотариалното удостоверяване на пълномощното от 6.02.2015г.
нотариусът е отбелязал, че е положен отпечатък от десния палец, както и причината за това-
поради заболяване. Неоснователно е твърдението на ищците, че в случая липсва такова
отбелязване от нотариуса.
От свидетелските показания на нотариус Н. М. се установява, че в момента, в който е
отишла в дома на упълномощителя В. Ш., за заверка на процесното пълномощно, той не е
могъл да изпише трите си имена. Свидетелката М. посочва, че прави преценка на място дали
човекът може да положи подпис или отпечатък от палец. При пълномощни за сделка с
недвижим имот задължително се изисквал освен подпис и пълно и четливо изписване на
трите имена. Щом се е стигнало до удостоверяване на полагането на отпечатък, това
означавало, че свидетелката е приела съгласието. Означавало, че свидетелката като нотариус
е влязла в контакт с лицето, разговаряла е с него за да провери неговата дееспособност,
задавала е конкретни въпроси, свързани с пълномощното и после го прочита. Свидетелката
М. е категорична, че щом е заверила пълномощното, то упълномощителят е бил съгласен със
съдържанието.
Освен това от показанията на свидетелите Р. и Д. се установява, че лявата ръка на В.
Ш. е била парализирана, а с дясната се хранел, но понякога ответницата му помагала. От
показанията на свидетеля И. Я. се установява, че В. Ш. не можел да си служи с двете ръце.
От мозъчната операция лявата му ръка била парализирана, а с дясната определено време си
служел добре, защото след това вече и тя започнала да атрофира, неизвестно по каква
причина. Свидетелката Р. установява, че В. Ш. до един момент от време можел да полага
15
подпис, но постепенно треморът на ръката му се засилил и когато нотариус при заверката на
пълномощното за сделката му дал няколко листи да опитва да се подписва, ръката му много
треперела. Тогава нотариусът преценил да се положи отпечатък от палеца.
Същевременно от представената по делото медицинска документация/епикризи,
история на заболяванията, справки за от НЗОК за доболничната и болничната помощ,
решение на ТЕЛК, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, в което се
проследява болничното и доболничното лечение на В. Ш., се установява, какво е
здравословното му състояние към 6.02.2015г./датата на нотариална заверка на
пълномощното за процесната сделка/, а именно: от 2002г. Ш. страдал от епилепсия Гранд
мал; през месец март 2013г. след падане той претърпял черепно-мозъчна травма, с
последвала операция по повод вътречерепен хематом и оттогава имал оплаквания от
затруднено ходене, нарушено равновесие, слабост в ръцете и краката, повече левите,
появили се смущения в четенето, писането и в самообслужването, забравял; през месец
август 2013г. същият е бил на болнично лечение с диагноза-предсърдно мъждене и
придружаващи заболявания хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност;
през месец януари 2014г. е бил на болнично лечение с диагноза Гранд мал припадъци и
придружаващи заболявания контузионен синдром и посттравматична хидроцефалия; през
месец април 2014г. след падане върху радиатор е получил термично изгаряне на тялото
трета степен с придружаващи заболявания-епилепсия-Гранд мал, неинсулинов диабет без
усложнения, за което е лекуван в МБАЛ-Габрово и в УМБАЛСМ „Пирогов“; през месец
ноември 2014г. Ш. е претърпял счупване на бедрена шийка, оперативни процедури с
алопластика на тазобедрена и колянна става.
От Експертно решение на ТЕЛК № 494/11.02.2014г. на В. Т. Ш. е била призната
инвалидност 100% и чужда помощ пожизнено при водеща диагноза-вътречерепна травма.
Общо заболяване: Постравматична енцефалопатия, вътрешна хидроцефалия, поенцефална
киста в дясно, фронтално с остатъчен дискоординационен синдром. Левостранна
хемипареза средна степен.Епилептичен синдром. Състояние след фрактура на лява тибия с
последващ остеомиелит. Остеопластика.Артериална хипертония. ИБС ритъмна форма СНІІ
ф.к. Захарен диабет на диета. От констатациите относно неврологичния статус на В.Ш. в
експертното решение на ТЕЛК се установява, че същия има: ЧМН-набелязан ляв централен
фациалис, левостранна спастична хемипареза, спастично пов.мускулен тонус в левите
крайници, двустранна дизметрия, туловищна атаксия, походка спастично паретична,
атактична силно затруднена, а самостоятелно с помощно средство и придружител в стаята,
дислексия, диспраксия, дисграфия. Пред първостепенният съд вещото лице д-р Рачев,
изготвило съдебно-медицинската експертиза е потвърдило, че в решението на ТЕЛК от
11.02.2014г. е отразено, че след черепно-мозъчната травма В. Ш. има смущения в
писането/дисграфия/ и че още тогава го е имал.
Заключението на съдебно-медицинската експертиза е, че В. Ш. е имал
тремор/треперене/ на дясната ръка/според свидетелските показания/ и е възможно това да е
причина, поради която да не е положил подписа си върху пълномощното от 6.02.2015г.
Според вещото лице треперенето на дясната ръка може да бъде свързано с неврологичната
увреда и последиците от нея вследствие на черепно-мозъчната травма, претърпяна от Ш.
през 2013г., както и че е възможно треперенето на дясната ръка да се засилва при
психоемоционално напрежение. С оглед на така установеното от събраните по делото
доказателства-медицинската документация, заключението на съдебно-медицинската
експертиза, решението на ТЕЛК от 11.02.2014г. и свидетелските показания относно
здравословното състояние на В. Ш., се потвърждава констатираното от нотариуса, че към
момента на извършване на нотариалната заверка на пълномощното от 6.02.2015г., В. Ш. е
бил в невъзможност да положи подпис под пълномощното поради физически затруднения в
16
писането. Още повече, че е трябвало освен да се подпише и да изпише саморъчно трите си
имена. При доказаните неврологични заболявания, смущения в писането, тремор на дясната
ръка при В. Ш., следва да се приеме, че по отношение на него са били налице
предпоставките да се приеме наличие на недъгавост и по тази причина-основание за
полагане на отпечатък от десния му палец на пълномощното от 6.02.2015г., вместо подпис.
Освен това от доказателствата, събрани по делото, не се установява
упълномощителят В. Ш. в момента на полагане на отпечатък от десния палец върху
пълномощното да е бил в безпомощно състояние, както си твърди в исковата молба. Такъв
извод, че лицето е било в безпомощно състояние, не би могъл да се направи от
обстоятелството, че на предходно пълномощно, нотариално заверено две седмици, преди
пълномощното за сделката, същото се е подписало. Действително заключението на съдебно-
медицинската експертиза е, че за периода от 21.01.2015г. до 6.02.2015г., според
представената медицинска документация, липсват данни в този период Ш. да е бил с
влошено физическо здраве, налагащо специализирана медицинска намеса и състоянието му
не е било по-различно от това, преди или след тези дати. Но това обстоятелство не е
определящо, тъй като от значение е възможността или невъзможността за полагане на
подписа от лицето към момента на извършване на нотариалната заверка на пълномощното.
Следователно при извършеното нотариално удостоверяване на пълномощното за
процесната сделка не е нарушена разпоредбата на чл.579 ал.2 от ГПК и нотариалното
удостоверяване не е нищожно.
С оглед на изложеното, че в случая не е налице нито нищожно нотариално
удостоверяване на нотариалния акт, нито нищожно нотариално удостоверяване при
заверката на пълномощното от 6.02.2015г., не е налице и липса на оснавие за сключване на
договора, то предявеният иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД за обявяване нищожност на сделката по
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. При това положение неоснователен се явява и обусловения иск за
връщане на имота. В тази част решението следва да бъде потвърдено.
Отхвърлянето на главния иск е предпоставка за разглеждане на евентуалния иск, с
който ищците ищците Л.Ш. и М.Ш. са поискали унищожаването на договора за продажба
на недвижим имот срещу издръжка и гледане съгласно чл.31 от ЗЗД, поради това, че към
момента на сключването му В. Т. Ш. не е бил в състояние да разбира и ръководи действията
си.
Видно от диспозитива на обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил
предявениятв условията на евентуалност иск да се унищожи сделката за продажба на
недвижим имот срещу издръжка и гледане, оформена с процесния нотариален акт, на
основание чл.31 от ЗЗД.
Установено е по делото, че при сключване на процесния договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане продавачът по договора В. Т. Ш. е
бил представляван от В.а Х. Р., на основание пълномощно от 6.02.2015г. с нотариална
заверка под № 374/6.02.2015г. на нотариус Н. М..
Когато се оспорва договор, в който една от страните участва чрез пълномощник
обстоятелството, че към този момент тази страна не е могла да разбира или да ръководи
действията си води до твърдение за недействителност по смисъла на чл.31 от ЗЗД. това
твърдение обаче е основание за унищожаване на пълномощното за сключване на сделката,
но не е основание за унищожаване на договора за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане. Твърденията на ищците, че към момента на
17
упълномощаването В. Ш. не е бил в състояние да разбира и да ръководи действията си е
основание за унищожаване на пълномощното по реда на чл.31 от ЗЗД, но не и на сключения
договор за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане. Съгласно разпоредбата
на чл.36 ал.2 от ЗЗД последиците от правните действия, които представителят извършва,
възникват направо за представлявания. Следователно при сключване на договора се касае
до действия на самия пълномощник, а не на представлявания. С оглед на това пороците на
волята, водещи до евентуална нищожност или унищожаемост на сделката, следва да се
преценяват с оглед на представителя, а не с оглед на представлявания. Ако са налице
пороци на волята на представителя, представлявания може да иска прогласяване на
нищожността или унищожаване на сделката, на основание на тези пороци. Касае се до две
различни волеизявления-това на представлявания, което е насочено към възникване на
представителна власт, но не и към сключване на самата сделка, което волеизявление прави
представителя. Твърдяните пороци на волята на представлявания В. Ш. ще имат значение за
валидното възникване на представителната власт чрез упълномощаване, но не и за
извършените въз основа на представителната власт действия. Когато към момента на
упълномощаването упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си, ще е
налице основание за унищожаване на пълномощното по реда на чл.31 от ЗЗД.
Унищожаването на пълномощното има за последица отпадането му с обратна сила и в този
случай договорът ще е сключен без представителна власт и ще е в положение на висяща
недействителност по чл.42 ал.2 от ЗЗД. Налице е трайно формирана съдебна практика,
според която неспособността да се разбират и ръководят действията е основание за
унищожение на упълномощителната сделка и от това следва, че извършената от
пълномощника сделка е сключена без представителна власт и че по иска за оспорване на
сключения чрез представител договор съдът задължително се произнася и по унищожението
на упълномощителната сделка. Без значение е дали съдът ще се произнесе по унищожението
в мотивите предвид неговата преюдициалност или с диспозитива на решението, ако е
предявен отделен иск. В тази връзка са решение № 130/27.03.2009г. по гр.д. № 1216/2008г.
на ВКС, ІІ г.о., решение № 113/31.05.2012г. на ВКС по гр.д. № 1677/2010г. , ІV г.о., решение
№ 338/11.10.2012г. на вКС по гр.д. № 1383/2011г., ІV г.о. и решение № 337/5.10.2012г. на
ВКС по гр.д. № 1269/2011г., ІV г.о.
С оглед на изложеното въззивният съд приема, че правното основание на предявения
по делото евентуален иск за недействителност на процесната сделка е по чл.42 ал.2 от ЗЗД.
Макар в доклада на делото първостепенният съд да е посочил, че с евентуалния иск се иска
обявяване на относителна недействителност на сделка, извършена без представителна власт,
поради унищожаемост на пълномощното, е приел, че правната квалификация на иска е по
чл.31 от ЗЗД и с диспозитива на решението се отхвърля именно иск по чл.31 от ЗЗД. Следва
да се отбележи, че първоинстанционното решение не е недопустимо, тъй като искът е
разгледан въз основа на заявените в исковата молба факти, но същото е неправилно, тъй
като определената правна квалификация е неправилна. Касае се за неправилно приложение
на материалния закон, с неправилно определяне на правната норма, регулираща спорното
правоотношение, което е основание за отмяна на първоинстанционното решение и
решаване на спора от въззивния съд по същество, с произнасяне по основателността на иска,
при дадената от него правилна правна квалификация.
В исковата молба няма направено искане за унищожаване на упълномощителната
сделка, но предвид ясно заявените обстоятелства в същата и твърдението, че към момента на
подписване на пълномощното упълномощителят В. Ш. не е разбирал свойството и
значението на действията си, съдът намира, че следва да се произнесе по въпроса налице ли
са в случая основания за унищожението на овластителната сделка. Доколкото
упълномощителната сделка е едностранна сделка не е задължително унищожението й да
става единствено чрез иск, предявен срещу пълномощника. Съдът се съобразява и с
18
приетото в решение № 113/31.05.2012г. на ВКС по гр.д. № 1677/2010г., ІV г.о. относно
това, че по иска за оспорване на сключения чрез представител договор съдът задължително
се произнася и по унищожението на овластителната сделка, като без значение е дали съдът
ще се произнесе по унищожаването в мотивите на решението предвид неговата
преюдициалност или в диспозитива на решението, когато е предявен отделен иск. По иск за
обявяване недействителността на договор, сключен без представителна власт, може да бъде
разрешен инцидентно и въпросът, свързан с пороците на упълномощителната сделка.
В случая искът за оспорване на сключения договор за продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане е предявен от наследниците на прехвърлителя по
договора и е безспорно по делото, че наследодателят на ищците В. Ш. не е бил поставен
под запрещение и преди смъртта му не е било поискано поставянето му под запрещение.
Искането за поставяне под запрещение има значение, когато искът за оспорване на договора
се предявява от наследниците след смъртта на прехвърлителя само ако неспособността да се
разбират или ръководят действията се е дължала на душевна болест или слабоумие. В
разглеждания случай ищците не твърдят, че наследодателя им към момента на подписване
на пълномощното за сключване на процесната сделка, е страдал от душевна болест или
слабоумие. Твърденията са, че наследодателят се е намирал в безпомощно състояние, за
което според ищците показателно е обстоятелство, че не се е подписал, а на пълномощното е
поставен отпечатък от десния му палец, както и че не е могъл да разбира и ръководи
действията си. С оглед тези твърдения може да се направи извод, че в случая се твърди и
наличието на предпоставката по чл.31 ал.2 предл.2 от ЗЗД. Във връзка с тази предпоставка
за унищожаемост съдът споделя приетото в съдебната практика, че полагането на пръстов
отпечатък не представлява част от съдържанието на сделката, подлежаща на преценка от
съда при проверка на условието по чл.31 ал.2 пр.2 от ЗЗД и при предявен иск на това правно
основание положен от лицето, вместо подпис, пръстов отпечатък не може да се счита за
доказателство за неспособността на лицето, произтичащо от сделката по смисъла на чл.31
ал.2 пр.2 от ЗЗД. Поради това съдът в тази хипотеза не трябва да изследва причината
наложила, удостоверяване на волята на лицето посредством полагане на пръстов отпечатък.
В този смисъл е решение № 305 от 8.04.2020г. на ВКС по гр.д. № 660/2019г., ІV г.о. С оглед
на това въззивният съд приема, че в случая полагането на отпечатък от десния палец на
упълномощителя не е част от изявлението на страната и поради това не може да се
преценява като порок на волята, водещ до унищожаване на изявлението по чл.31 от ЗЗД в
даденото пълномощно. Освен това в изложението, направено по-горе по отношение на
главния иск, бе изяснена причината, поради която на пълномощното за процесната сделка, е
положен отпечатък от десния палец на упълномощителя В. Ш. и бе установено, че
полагането на пръстовия отпечатък не е поради това, че същият се е намирал в безпомощно
състояние, а защото същият е бил в невъзможност да положи подпис под пълномощното
поради физически затруднения в писането, тремор на дясната ръка. От писмения текст на
нотариално завереното пълномощно от 6.02.2015г. не може да се направи извод, че
упълномощителят е действал в състояние да не може да разбира или ръководи действията
си.
За да се произнесе по предявения евентуален иск, въззивният съд следва да прецени
дали към момента на упълномощаването-6.02.2015г. В. Ш. е могъл да разбира или да
ръководи действията си.
По делото Габровският окръжен съд е изслушал заключение на
съдебнопсихиатрична експертиза от вещо лице д-р С. С., съгласно което при В. Ш. не може
да се мисли за РДР/ рекоретно депресивно разстройство/ - няма повторения на депресивни
фази, няма основните симптоми на депресивно разстройство. Според вещото лице от
наличните медицински документи, представени по делото и свидетелските показания, може
19
да се допусне единствено начална органична промяна на личността вследствие на
епилептичното заболяване /припадъци разредени/, както и на насложена травмена
характеропатия, но от 2013 г. няма отразена степен на органична промяна, потвърдена с
психологични техники. Според заключението единствения документ от специалист
психиатър е този на д-р Р. в периода преди прехвърлянето на имота, където е отразена
диагнозата: "Епилепсия-големи припадъци. Начална промяна на личността". Самата тя не е
искала психологично изследване, тъй като според нея не се е налагало. Според вещото лице
В. Ш. е бил дееспособен.Същият е бил в състояние да разбира и ръководи действията си.
Вещото лице е изяснило, че в случая повечето от представените медицински документи са
от невролози, ортопеди и други специалисти, има няколко амбулаторни листи и на личния
лекар, но няма конкретно консултации с тесен специалист психиатър. Според вещото лице
при В. Ш. има наличие на неврологично заболяване, тъй като се касае за епилептично
заболяване с доста стара генеза. Отразените в епикризата от МБАЛ-гр.Трявна/7.112014г.-
19.11.2019г./ заболявания са неврологични заболявания и вписан психоорганичен синдром
и епи синдром, но това е само консултация на невролог, където няма описани психични
отклонения и вещото лице не установява на каква база неврологът е поставил
психоорганичен синдром. В история на заболяването от 19.11.2014г. до 26.11.2014 г./лист 36
от делото/ няма отразени консултации с невролог и психиатър. Представени са
предоперативни епикризи, където има задължителни консултации с невролог, кардиолог и
анестезиолог, в които е отразено, че липсват абсолютни контраиндикации за оперативно
лечение. Според вещото лице, ако Ш. е бил с тежък постемоционен синдром, с
психоорганичен синдром, нито анестезиолог, нито невролог щяха да запишат, че може да
бъде оперирано това лице. За изписваните на В. Ш. лекарства-Депакин хроно, Ривотрил и
Сомазина вещото лице посочва, че това са неврологични лекарства. Според вещото лице
при В. Ш. не може да се говори за депресия, като отделен депресивен епизод, като
повтарящи се епизоди, като част на депресивната болест. Става въпрос за преходни
депресивни състояния, които може временно да придружават едно такова органично
състояние или пък да придружават епилепсията. В епикриза на МБАЛ -Габрово от
24.05.2014г. до 28.05.2014 г. е описана неврологична симптоматика, но и пише, че лицето е
в съзнание. Това според вещото лице С. означавало, че лицето е адекватно, то може да
разбира и отговаря на въпроси. Пред съда вещото лице е изяснило, че в нито една от
епикризите не е посочено, че В. Ш. е консултирал с психиатър и никъде в тях на преден
план не е отразено психичното му състояние. Експерта посочва, че лицето В. Ш. не го е
виждал друг психиатър, освен д-р Р.. В никое от лечебните заведения, в които е бил Ш. за
него не е търсена специализирана психиатрична помощ. Вещото лице С. изяснява, че само
тежката промяна на личността може да доведе до недееспособност на лицето да извършва
каквото и да е, а такава степен по отношение на Ш. не е била установена от никой. Пред
съда вещото лице С. изяснява, че епилепсията е едно неврологично заболяване, което води
до органична промяна. Травмата също може да доведе до органична промяна и да засили
епилептичната, но ако има тежка степен на промяна се иска консултация с психолог, за да се
констатира степента. Заключението на вещото лице е, че за истинска депресия при В. Ш. не
може да се говори. Вписването й като придружаващо заболяване най-вероятно е от някоя от
епикризите, за да може да се изпишат някои от лекарствата се вписва Рекорентно
депресивно разстройство. Лицето не е имало Рекорентно депресивно разстройство, което се
характеризира с повтаряне във времето, има сезонност или пък се провокират от някакви
психотравми. Ако Ш. е имал такова заболяване, той е следвало да получава сериозни
антидепресанти, а такова нещо няма. Не е бил лекуван с психиатрични лекарства, в
решението на ТЕЛК е отразено само неврологичното му състояние. Ш. си е имал епилепсия,
но травмената епилепсия е допълнително придобита. По принцип хората, които имат
епилепсия и травма на главата си имат органична промяна на личността и тя е начална.
Вещото лице не може да отговори на въпроса дали такива лица са лесно манипулируеми. В
20
случая има начална промяна на личността, но никъде няма констатирано друго. Бил е
адекватен, не е поставен под запрещение. Вещото лице не може да предположи да ли е бил
манипулируем. Вещото лице не е установило констатация за мозъчна атрофия. Според
вещото лице към момента на упълномощаването лицето е било в състояние да разбира и
ръководи действията си. Съдът намира, че заключението на съдебнопсихиатрична
експертиза с подробните разяснения в съдебно заседание, следва да се възприеме, тъй като
същото е обосновано и компетентно. Вещото лице подробно е анализирало медицинската
документация по делото и достигнало до заключението, че при Ш. не е имало повторение на
депресивни фази, няма симптоми на депресивно разстройство, има начална органична
промяна на личността, но няма данни тя да ограничава по някакъв начин възможностите му
да разбира и ръководи действията си. Предвид на обоснованото заключение, депозирано
пред първостепенния окръжен съд, няма основание за назначаване на повторна експертиза.
Заключението на психиатричната експертиза, представено и изслушано при разглеждане на
делото пред районния съд, не може да бъде взето предвид, тъй като то е дадено пред друг
съд.
От разпита на свидетелките Н. М. и В.а Р., които са присъствали при извършване на
упълномощаването не се установява в този момент В. Ш. да се е намирал в състояние, при
което да не е могъл да разбира или ръководи действията си. В показанията си свидетелката
М., която е нотариусът извършил заверката, посочва, че не й е правило впечатление Ш.
психически да не е наред и винаги е успявала да разговаря с него. Същата свидетелка е
категорична, че щом е заверила пълномощното лицето е било съгласно със съдържанието на
пълномощното. Свидетелката Р., която е присъствала при подписването на пълномощното,
също посочва, че тогава В. Ш. е разбирал всичко и че е бил с акъла си докрай, както и че
тогава ръката му много треперела и това наложило поставяна на палеца. Няма основание да
не се кредитират показанията на тази свидетелка, тъй като те са последователни,
безпротиворечиви и кореспондират с показанията на останалите свидетели. От показанията
на останалите разпитани по делото свидетели, които имат впечатления от поведението на В.
Ш. преди 6.02.2015г., не се установява той да е бил в състояние, при което да не е разбирал
и ръководел действията си. Свидетелят И. Я. дава показания, че контактувал често с Ш. и не
му е правило впечатление той да има някакви психически отклонения. Свидетелката Б. Д. в
показанията си пред съда заявява, че Ш. е бил до последно с акъла си. През февруари или
март В. Ш. й казал, че е прехвърлил имота.
След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
намира, че на 6.02.2015г.при подписване на процесното пълномощно В. Ш. е могъл да
разбира и ръководи действията си. С оглед на това, че по делото не са доказани
предпоставките за унищожаване на пълномощното, следва да се приеме, че същото е
валидно и е породило действие. Следователно при сключване на договора за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с нотариален акт № 34, т. ІІ, рег.
№ 4168, д. № 188/2015 на Нотариус Н. М. с район на действие РС- Габрово представителят
на В. Ш. е действал с валидно пълномощно. При това положение предявеният иск по чл.42
ал.2 от ЗЗД за недействителност на процесния договор поради липса на представителна
власт е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение в частта, с която е
отхвърлен първият евентуален иск следва да се отмени и вместо него да се постанови
решение, с което съобразно с изложеното в настоящото решение по съществото на спора по
този евентуалния иск, предявеният иск по чл.42 ал.2 от ЗЗД за обявяване за недействителен
на договора за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
поради липса на представителна власт да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения евентуален иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД:
От събраните по делото гласни доказателства-показанията на свидетелите В.а Р., И.
21
Я., Б. Д., А. А.-личен лекар на В. Ш., се установява, че след сключване на договора за
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане приобретателката по
този договор ответницата А.С. е изпълнявала задълженията си за гледане и издръжка,
съобразно уговореното в договора. Грижела се за осигуряването на храната му, за личното
му обслужване, за личната му хигиена и хигиената на дома, за купуване на лекарствата, за
извеждането му на разходка и други дейности, свързани с неговото обслужване, храна и
лечение. Установено е от доказателствата по делото-медицинска документация, решение
на ТЕЛК, съдебно-медицинска експертиза, че здравословното състояние на прехвърлителя
по договора В. Ш. е налагало по отношение на него да се полагат непрекъснати грижи. В.
Ш. е страдал от епилепсия, преживял е черепномозъчна травма, получил е фрактура на
тазобедрената става и претърпял ортопедична операция за смяна на ставата. Бил е трудно
подвижен, налагало се да бъде обслужван и на легло, а за да бъде извеждан навън била
използвана инвалидна количка. След прехвърлянето на имота ответницата А.С. се е
пренесла да живее при В. Ш. в прехвърления имот. Свидетелката Р. е категорична, че след
сключването на договора ответницата е живеела постоянно при В. Ш., за което свидетелката
се е уверявала, включително и с посещения в имота, за който имала ключ, късно вечер.
Тогава тя заварвала в имота освен своя братовчед В. Ш., така и ответницата, която спяла в
имота. Свидетелите И. Я. и Б. Д., приятели на В. Ш., които често са го посещавали, също
установяват, че след прехвърляне на имота, ответницата А.С. постоянно се е грижела за
него. От показанията на всички разпитани по делото свидетели не се установява, след
подписване на процесния договор за издръжка и гледане до смъртта на прехвърлителя по
договора В. Ш., някой друг да е полагал грижи за него, освен ответницата А.С..
Свидетелката Я. Б. установява, че се е грижила за В. Ш., когато ответницата А.С. я е викала
да я замества, това обикновено било в събота или неделя и общо е било десет-петнадесет
дни. Вярно е, че тази свидетелка установява, че се е грижела за Ш. през деня, като не е
оставала да спи при него, но от това обстоятелство не може да се направи извод, че при него
не е имало човек нощем. Свидетелката Б., когато й свършвала смяната в 19 часа вечерта
връщала ключовете на ответницата, но не установява в показанията си, че вечерите Ш. е
оставал сам. От показанията на свидетелите И. Я., Б. Д. и В.а Р. се установява, че В. Ш. е
бил доволен от грижите на ответницата А.С.. Свидетелката Рена П. също установява, че
ответницата много добре се е грижела за В. Ш.. От показанията на тази свидетелка относно
това, че нощем Ш. е викал и думкал по стената, не може да се приеме за установено, че през
това време той е бил сам и никой не се е грижел за него.
Не се установява твърдяното в исковата молба, че след сключване на договора е
имало конкретни случаи, когато наследодателят на ищците е имал нужда от лекарска
помощ, но не му е била осигурена такава. Установява се по делото, че полученото от В. Ш.
изгаряне на гърба е преди сключване на процесния договор. Установено е по делото, че
счупването на тазобедрената става също е настъпило преди сключване на договора. Не е
установено по делото конкретно, че наследодателят на ищците след сключване на договора,
е имал нужда от консултация с невролог. Няколко месеца преди сключване на договора
същият е бил на болнично лечение където е било проследено състоянието му и е бил
консултиран с невролог. Редовно е приемал предписаните му лекарства. За периода след
сключване на договора до смъртта му не са установени припадъци, които да са довели до
някакви инциденти с него.
Не е установена по делото конкретна нужда от обезопасяване на имота, която да се е
налагала поради здравословното състояние на прехвърлителя и поради неизпълнението й да
се е достигнало до инциденти, които да са застрашили или влошили здравословното му
състояние.
Обстоятелството дали В. Ш. е следвало да бъде изпратен за преглед на психолог е от
22
компетентността на личния му лекар, а не от компетентността на ответницата. Не може да се
изисква от същата компетентно да оцени състоянието на болния Ш. само поради това, че
той бил отпаднал и не искал да яде, при положение, че на същия е било предписано лечение
от лекаря, което се е изпълнявало. В този смисъл са неоснователни оплакванията на
жалбоподателите, относно това, че не е повикан повторно личния лекар, не е викана спешна
помощ. Неоснователно е твърдението на ищците, че ищцата не е положила дължимата
грижа, за да предпази Ш. от заразяване, щом като по делото не е установено конкретно кой,
кога и от какво се е разболял.
Не се установява по делото да е имало случаи, когато през деня или през нощта,
прехвърлителят по договора В. Ш. да е бил оставян сам. Напротив установено е по делото,
че когато на ответницата се е налагало да отсъства, тя е наемала свидетелката Б. да я
замества, или когато свидетелката Д. е гостувала при Ш., е използвала да отиде да
напазарува, щом той няма да е сам. Неоснователно е оплакването в жалбата, че
прехвърлителят е оставян продължителни периоди сам, без грижи, дори и през деня. Такива
доказателства по делото не са налични. Показанията на свидетелката М., че е виждала вечер
ответницата пред дома й/два-три пъти/, не водят до извода, че през това време
прехвърлителят е бил оставен сам. Такова обстоятелство не е установено от свидетелката М..
Недопустимо е да се правят изводи за факти въз основа на предположения.
Твърдението на ищците, че през едногодишния период от сключване на договора до
смъртта на техния наследодател, той не е комуникирал с околния свят, бил е изолиран, не е
ползвал телефон, не е бил извеждан навън, не е установено по делото. Свидетелите И. Я., Б.
Д. и В.а Р. установяват, че В. Ш. е разполагал с телефон, посещаван е бил от свидетелите Я.
и Д., разговарял е с тях по телефон, бил е извеждан от ответницата навън с инвалидната
количка.
Твърдяното от ищците, че на наследодателя им не е осигурявана подходяща храна,
също не е доказано. Разпитаните по делото свидетели Р., Д. установяват, че ответницата е
приготвяла храна за Ш.. Обстоятелството, че може да е имало дни, в които да не е имало
сготвена храна/когато свидетелката Б. е замествала ищцата/ е толкова незначително, че не
може да обоснове разваляне на договора.
Не е установено твърдението на ищците разходите по издръжката на прехвърлителя
да се плащани с негови средства, а не със средства на ответницата.
По делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че смъртта на
наследодателя на ищците е настъпила поради неположени адекватни грижи за лечението
му. Установено е по делото, че след като В. Ш. се е разболял и вдигнал висока температура,
ответницата е повикала личния му лекар, който е предписал лечение, включително и
антибиотично, но не е имало данни за пневмония. Обстоятелството, че наследодателят е
починал от прекарана двустранна бронхопневмония, не е достатъчно само по себе си, за да
се приеме, че до това се е достигнало поради неположени грижи.
С оглед на изложеното, въззивният съд приема, че ответницата е изпълнявала
задълженията си за издръжка и гледане по договора в пълен обем през периода от
сключване на договора до смъртта на прехвърлителя В. Ш.. Приобретателката по процесния
договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и
изправна страна по този договор и не е налице основание договорът да бъде развален
поради неизпълнение. Ето защо искът за разваляне на договора поради неизпълнение като
неоснователен следва да бъде отхвърлен. До същия извод за отхвърляне на иска е достигнал
и първоинстанционния съд, поради което решението в тази му част следва да бъде
потвърдено.
23
Решението на първостепенния съд в частите, с които е отхвърлен предявеният иск за
осъждане на ответницата да предаде владението на описаните имоти в процесния
нотариален акт е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Този иск е
обусловен от предявените главен и два евентуални иска и след като същите са отхвърлени,
то неоснователен е и иска за връщане на имотите, предмет на процесния договор.
При този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответницата по жалбата сумата от 600 лв. за направените от нея разноски за производството
пред настоящата инстанция.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 298 от 17.12.2019г. на Окръжен съд-Габрово, постановено по
гр.д. № 27/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлен предявения в
евентуалност иск от Л. В. Ш. и М. В. Ш. срещу А. Г. С. да се да се унищожи сделката за
продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане, оформена с нотариален акт № 34,
том II, peг. № 4168, дело № 188/2015 на нотариус Н. М. с район на действие Районен Съд –
Габрово, на основание съгласно чл. 31 от ЗЗД, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения в условие на евентуалност иск от Л. В.
Ш., ЕГН**********, гр. София, ж к. Люлин, ************** и М. В. Ш., ЕГН**********,
гр. Самоков, ул. ********** против А. Г. С. с адрес: гр. Габрово, ул. ************, с ЕГН
********** за обявяване за недействителен на договора за продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между В. Т. Ш., в качеството му на
прехвърлител, чрез пълномощника му В. Х. Р., и А. Г. С., в качеството й на приобретател,
оформен с нотариален акт № 34, том II, peг. № 4168, дело № 188/2015 на нотариус Н. М. с
район на действие Районен Съд – Габрово, вписан под № 3977/2.12.2015г., поради липса на
представителна власт, на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 298 от 17.12.2019г. на Окръжен съд-Габрово,
постановено по гр.д. № 27/2019г. по описа на същия съд, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Л. В. Ш., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Люлин, ************** и М.
В. Ш., ЕГН **********, гр. Самоков, ул. ********** да заплатят на А. Г. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ************, ап. сумата от 600 лв. за направените по
делото разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24
25