Присъда по дело №180/2015 на Специализиран наказателен съд

П Р И С Ъ Д А

град С.,  13.12.2016 г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, ХVI-ти състав, на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ПОПОВА

                                          Съдебни заседатели: 1. Н.П.                                                                                                                  2. К.Ц.

При участието на съдебния секретар: К.Д.

и ПРОКУРОР: Андрей Андреев

            като разгледа докладваното от Председателя на състава НОХД № 180 по описа за 2015 година и въз основа на закона и доказателствата по делото:

 

П Р И С Ъ Д И:

 

I.

1. ПРИЗНАВА подсъдимата З.М.Ч. – родена на *** ***, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, без образование, безработна, живуща ***, ЕГН ********** на основание чл. 304 от НПК за НЕВИНОВНА за това, че в периода от 01.01.2010г. до 21.02.2012г. на територията на гр. С., ръководила организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение на повече от три лица с участници-Д.Б.И. и И.Д.Д. ***, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години-данъчни престъпления по чл.255 НК, като групата е създадена с користна цел, поради което я ОПРАВДАВА по така повдигнатото и обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр.ал.1, вр. чл.93, т.20 от НК.

 

2. ПРИЗНАВА подсъдимата З.М.Ч. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВНА, в това че през периода 01.01.2010 г. - 14.06.2010 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, с пет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината-пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството й на собственик и управител на „Е..Ж.**"ЕООД, за пет данъчни периода е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 182 432.80 лева, за „Е..Ж.**"ЕООД, ЕИК *********, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството съставила и използвала документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „Е..Ж.**"ЕООД за месеците януари, февруари, март, април и май 2010г., съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които са отразени  данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, и е потвърдила неистина в подадени писмени декларации /вх. № 2219-0979853/15.02.2010г., вх. № 2219-0982547/15.03.2010г., вх. № 2219-0985546/14.04.2010г., вх. № 2219-0987906/14.05.2010г. и вх. № 2219-0991211/14.06.2010г. съотв. за месеците януари, февруари, март, април и май 2010г./, които се изискват чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер 182 432.80 лв., поради което и на основание по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2. пр.1, т. 6, т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, при условията на чл.55 ал.1 т.1  от НК, я ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ и ДЕВЕТ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

като я признава за НЕВИНОВНА в частта на повдигнатото обвинение за това, че е извършила престъплението в съучастие с И.Д.Д. като помагач, като я признава за невиновна за това, че през месец юни 2010г., в гр.С., като извършител в качеството й на собственик и управител на „Е..Ж.**"ЕООД, в съучастие с И.Д.Д. ***, действала като помагач, при водене на счетоводството съставила и използвала документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Е..Ж.**"ЕООД за месец юни 2010г., в който е отразила данъчни фактури по доставки, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, с начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит, както следва:

-     фактура № 540/01.06.2010г. с данъчна основа 31 950,00 лева- ДДС 6 390,00 лева;

-     фактура № 615/01.06.2010г. с данъчна основа 9 300,00 лева- ДДС 1 860,00 лева;

-     фактура № 541/02.06.2010г. с данъчна основа 28 750,00 лева- ДДС 5 750,00 лева

-    фактура № 616/02.06.2010г. с данъчна основа 2 500,00 лева- ДДС 500,00 лева;

-     фактура № 542/03.06.2010г. с данъчна основа 32 290,00 лева- ДДС 6 458,00 лева;

-     фактура № 617/03.06.2010г. с данъчна основа 11 200,00 лева- ДДС 2 240,00 лева;

-     фактура № 543/04.06.2010г. с данъчна основа 5 330,00 лева- ДДС 1 066,00 лева;

-     фактура № 544/05.06.2010г. с данъчна основа 6 670,00 лева- ДДС 1 334,00 лева;

-     фактура № 545/07.06.2010г. с данъчна основа 36 045,00 лева- ДДС 7 209,00 лева;

-     фактура № 546/08.06.2010г. с данъчна основа 7 748,00 лева- ДДС 1 549,00 лева;

-     фактура № 547/09.06.2010г. с данъчна основа 16 300,00 лева- ДДС 3 260,00 лева;

-    фактура № 548/09.06.2010г. с данъчна основа 1 190,00 лева- ДДС 238,00 лева

-     фактура № 549/10.06.2010г. с данъчна основа 6 870,00 лева- ДДС 1 374,00 лева;

-     фактура № 550/11.06.2010г. с данъчна основа 5 400,00 лева- ДДС 1 080,00 лева;

-      фактура № 551/14.06.2010г. с данъчна основа 6 090,00 лева- ДДС 1 218,00 лева;

-    фактура № 552/15.06.2010г. с данъчна основа 1 770,00 лева- ДДС 354,00 лева;

-    фактура № 553/16.06.2010г. с данъчна основа 70 050,00 лева- ДДС 14 010,00 лева;

-     фактура № 554/17.06.2010г. с данъчна основа 75 100,00 лева- ДДС 15 020,00 лева;

-     фактура № 557/21.06.2010г. с данъчна основа 16 980,00 лева- ДДС 3 396,00 лева и

-     фактура № 559/22.06.2010г. с данъчна основа 33 400,00 лева- ДДС 6 680,00 лева,

всички с посочен доставчик „Б.Б.Т"ЕООД, БИК: *********, а на 14.07.2010г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 80 986,60 лева, като в справка- декларация по ЗДДС, вх. № 2213-09856**/14.07.2010 г. за данъчен период месец юни 2010 г., подадена пред ТД на НАП-С., офис „Н.", е потвърдила неистина в раздел "Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и размера на ДДС по тях, съответно посочени в размер на 404 933,00 лева и 80986,60 лева, вместо действително установените - 0,00 лева и 0,00 лева и в раздел "В" от декларацията е променила резултата за периода, посочвайки ДДС за внасяне в размер на 111,07 лева, вместо действително установения - 81 097,67 лева и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 80 986,60 лева., поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото и обвинение в този смисъл.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимата З.М.Ч. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ДЕВЕТ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от  влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.59, ал.1 НК при изпълнението на определеното наказание ПРИСПАДА времето, през което З.М.Ч. е задържана по настоящото дело.

На основание чл.55 ал.3 НК НЕ НАЛАГА по-лекото наказание –КОНФИСКАЦИЯ, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

II.

1. ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Б.И. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, живущ ***, ЕГН **********, на основание чл. 304 от НПК за НЕВИНОВЕН  за това, че в периода от 01.01.2010 г. до 21.02.2012г. в гр.С., съвместно с лицата: З.М.Ч. и И.Д.Д. е участвал в организирана престъпна група, ръководена от З.М.Ч.- структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - данъчни престъпления по чл.255 от НК, като групата е създадена с користна цел, поради което го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.321 ал.З т.2 вр. ал.2 вр. чл.93 т.20 от  НК.

 

III.

 

1. ПРИЗНАВА подсъдимата И.Д.Д. – родена на *** ***, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, работи като собственик на „Е.“ ЕООД, живущ ***, ателие 7, ЕГН **********, на основание чл. 304 от НПК за НЕВИНОВНА в това, че в периода от 01.01.2010 г. до 21.02.2012г. в гр.С., съвместно с лицата: Д.Б.И. и З.М.Ч. е участвала в организирана престъпна група, ръководена от З.М.Ч. - структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - данъчни престъпления по чл.255 от НК, като групата е създадена с користна цел, поради което я ОПРАВДАВА по така повдигнатото и обвинение за престъпление по чл.321 ал.З т.2 вр. ал.2 вр. чл.93 т.20 от НК.

 

2. ПРИЗНАВА подсъдимата И.Д.Д. /със снета по делото самоличност/ за НЕВИНОВНА, в това че през периода 01.01.2010 г. - 14.07.2010 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, с шест деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината-пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие като помагач умишлено е улеснила извършителя З.М.Ч. - собственик и управител на „Е..Ж.**"ЕООД, за шест данъчни периода да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 263 418,40 лева, за „Е..Ж.**"ЕООД, ЕИК *********, представляващи дължим данък върху добавената стойност, при водене на счетоводството да състави и използва документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „Е..Ж.**"ЕООД за месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2010г., съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които да отрази данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, да потвърди е неистина в подадени писмени декларации /вх. № 2219-0979853/15.02.2010г., вх. № 2219-0982547/15.03.2010г., вх. № 2219-0985546/14.04.2010г., вх. № 2219-0987906/14.05.2010г., вх. № 2219-0991211/14.06.2010г. и вх. № 2213-09856**/14.07.2010 г.  съотв. за месеците януари, февруари, март, април, май  и юни 2010г./, които се изискват чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС и да приспадне неследващ се данъчен кредит, поради което я ОПРАВДАВА по така повдигнатото и обвинение за престъпление по чл. 255, ал.З, вр. с ал.1, т.2, т. 6, т.7, вр. с чл. 20, ал.4, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата З.М.Ч. /със снета по делото самоличност/, да заплати в полза на държавата и по сметка на СНС,  направените по делото разноски в размер на 6 320.48 лева.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред АСпНС.

 

 

                                                СЪДИЯ:

 

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

1.

 

                                                        2.

                   М    О    Т    И    В    И

 

 към присъда по НОХД №180/2015 г. по описа на СпНС, XVI състав 

 

Специализираната прокуратура е повдигнала обвинение против З.М.Ч. за две престъпления- по чл. 321 ал.З т.1, вр.ал.1, вр. чл.93 т.20 от НК и по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2. пр.1, т. 6, т. 7, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

 

Специализираната прокуратура е внесла обвинение и срещу Д.Б.И. за престъпление по чл.321 ал.З т.2 вр. ал.2 вр. чл.93 т.20 от НК.

С внесения обвинителен акт е повдигнато обвинение и на И.Д.Д. за две престъпления, а именно: по чл.321 ал.З т.2 вр. ал.2 вр. чл.93 т.20 от НК и по по чл. 255, ал.З, вр. с ал.1, т.2, т. 6, т.7, вр. с чл. 20, ал.4, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Специализираната прокуратура поддържа обвинението със същата правна квалификация спрямо всеки един от обвиняемите. Счита, че обвинението е доказано от събраните гласни и писмени доказателства по делото, които анализира поотделно; посочва ролите на всеки от подсъдимите в ОПГ и иска на подс. З.Ч. за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 от НК да и бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ от 5 ГОДИНИ,а за престъплението по чл.255 от НК – „ЛИШВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ОТ 5 ГОДИНИ, като  на основание чл. 23 от НК  да бъде наложено едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ В РАЗМЕР НА  5 ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. По отношение на подсъдимия Д.И. за престъплението по чл. 321 от НК прокурорът иска да бъде наложено наказание от 3 ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“. За  подсъдимата И.Д. за престъплението по чл. 321, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК според прокурора следва да бъде наложено наказание от  2 ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 4 ГОДИНИ при условията на чл. 66 от НК, а за престъплението по чл. 255 от НК да бъде наложено наказане 3 ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 5 ГОДИНИ при условията на чл.66 от НК. На основание чл. 23 от НК за И.Д. следва да бъде определено едно общо наказание в размер на  3 ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, чието изпълнение следва да бъде отложено за срок от 5 ГОДИНИ при условията на чл. 66 от НК.

Представителят на защитата - адвокат Т. –защитник на подсъдимите З.М.Ч. и И.Д.Д. счита, че двете и подзащитните следва бъдат признати за невиновни и за двете престъпления, за които е внесен обвинителния акт. Защитникът излага аргументи в подкрепа на теза си, че липсват доказателства за престъплението по чл.321 НК, тъй като не е установена изискуаемата съгласуваност на волите на три лица, не са посочени конкретни действия от страна на З.Ч. относно ръководенето групата-нито нареждания, нито заповеди, нито поставяне на задачи. По отношение на И.Д. защитникът и твърди, че воденето на счетоводството не предполага проверка за истинността на документите, представени за осчетоводяване, твърди, че липсват доказателства, че тримата подсъдими са съставили първичните документи или че са знаели, че те са неистински, като твърди, че прокуратурата твърди единствено неплащане на данъчни задължения и не мотивира избягването на установяване на данъчните задължения, поради което счита, че двете подсъдими следва да бъдат оправдани. Защитита твърди, че липсват доказателства за вторичната престъпна дейност, описана в обвинителния акт.

Подсъдимите Ч. и Д. като лична защита  се  присъединяват към изложеното от защитника им.

Процесуалният представител на подсъдимия Д.Б.И. - адвокат Н. твръди, че от събраните доказателства по делото няма нито едно, чрез което да се доказва описаните в обвинителния акт действия, извършвани от подс. Д.И.. Защитникът излага аргтументи в насока, че липсват характеристиките на ОПГ-липсва изискването за трайност и структурираност, тъй като липсват доказателства за контакти между подс. И. и подс. Д., както и доказателства, че И. е притежавал фирми, подавал ДДС справки, нито че е набирал слабограмотни лица, за да бъдат регистрирани на тяхно име фирми. Относно контактите между И. и Ч. защитникът твърди, че двамата са приятели, поради и което са и контатите помежду им, твърди, че при извършените претърсвания не са иззети документи или книжа на фирми в подкрепа на обвинителната теза. С оглед изложените от защитника аргументи той счита, че подс. И. следва да бъде оправдан за престъплението по чл.321 НК.

Подсъдимият И. за лична защита се присъединява към изложеното от адвоката си.

В своята последна дума на основание чл.297, ал.1 от НПК всеки един от подсъдимите З.М.Ч., Д.Б.И. и И.Д.Д. моли съда за оправдателна присъда.

Съдът, като  прецени събраните  по делото доказателства  поотделно  и в тяхната съвкупност и обсъди доводите  и съображенията на страните, намери за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимата З.М.Ч. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, без образование, безработна, живуща ***, ЕГН **********.

Подсъдимият Д.Б.И. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, живущ ***, ЕГН **********.

Подсъдимата И.Д.Д. е родена на *** ***, българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, с висше образование, работи като собственик на „Е.“ ЕООД, живуща ***, ателие 7, ЕГН **********.

На неустановена по делото дата подсъдимата З.М.Ч. се запознала с подс. Д.Б.И., като към 21.02.2012г. двамата били във фактическо съжителство и живеели на адрес гр. С., ж.к. „Люлин“ бл.385, вх.Б ет.2, ап.5.

На неустановена по делото дата подсъдимата З.М.Ч. се запознала с подс. И.Д., като двете започнали да поддържат контакти по повод воденото счетоводство на търговски дружества. През месеците октомври, ноември, декември 2011 и януари и февруари 2012г. двете провели множество разговори-около 20 на брой, при които обсъждали издаването на фактури на различни фирми,  данъчни проверки на „К.“, издаването на електронен подис и пълномощно, както и фирми „В.“ и „А.“, необходимост от представяне на оригинали факутри и издаването на факутри за „М.“, получени известия за фирма „С*.“ , „К.“ , „Д.“  и други дружества. /видно от ВДС за СРС, приложени в секретните материали по делото/.

За периода от неустановена дата през 2009 до 21.02.2012г. З.Ч. се срещнала с множество лица с нисък социален статус, на които отправила предложение да бъдат регистрирани фирми на тяхно име срещу заплащане. При някои от срещите  /със св. К. и други лица/, З.Ч. била придружавана от подс. Д.Б., който обаче не участвал в разговорите-същият или изчаквал З.Ч. в колата, или през почти цялото време на водения разговор не вземал отношение. В резултат на така проведените срещи и разговори на тези лица /св. Ц.К.,  Г.К., П.Я. и други/ били прехвърлени дружества–  „К.“, „ ***“ „А. 2011“,  „М.“, „Б.Т.“, „Х.“, „Е.“, „И. 67“, „Б.“ ЕООД, „С*“, „В.“, „Д.“ и др.

През 2009г. З.М.Ч. се запознала със св. Ф.А. А., като през месец декември 2009г. З.Ч. и неустановено по делото лице „Т.“ предложили на св. А. да и бъде прехвърлена фирма – „Б.Б.Т“ ЕООД срещу сумата в размер на 500 лв., като я уверили, че фирмата е „чиста“, т.е. няма данъчни задължения и че свидетелката няма да има ангажименти във връзка с посоченото дружество, тъй като З.Ч. щяла „да движи нещата“. Тъй като св. А. била финансово затруднена в посочения период, тя се съгласила и заедно със З.Ч. и неустановеното по делото лице през месец септември 2009г. прехвърлили дружеството на името на Ф.А. А., за което Ч. и платила 50.00 лева.

Видно от Търговския регистър „Б.Б.Т“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност с предмет на дружството „строителна и предприемаческа дейност, доверително управление на недвижма собственост, отдаване и преотдаване под наем на собствени и наети неидвижими имот, ссчетоводни и консултантски усулги, внос и износ, търговска и външнотърговска дейност, транспортна и спедиторска дейност, търговско представителство и посредничество на бълграски и чуждестранни физически и юридически лица, маркетингови проучавния, рекламно-информационнна дейст, предоставяне на услуги, незабранени от закона и всякаква друга търговска дейност, за която няма законова забрана“. Дружество е регистрирано по ДДС на 03.08.2006г. и дерегистрирано на 16.09.2010г. /справка от НАП/.

В резутат на проведените разгвори между З.Ч. и Ф. А.,  на 18.09.2009г. Ф. А. била вписана в Търговкия регистър като собственик и управител на посоченото дружество на мястото на предходния собственик Т. Б.Т.. След прехвърлянето на дружеството на името на св. А., за месеците януари, февруари, март, април и май 2010г. били изготвени пълномощни от името на Ф. А., с които същата преупълномощавала Л.Л.Т. /за месец януари и февруари 2010г./, Д.Б.Т. /за м. март и май 2010г./ и З.М. З. /за месец април 2010г./ да подават от името на дружеството справки-декларации и дневници за покупки и продажби в НАП С. за посочените данъчни периоди. Въпреки отразените данни в справките декларции и дневници за покупки и продажби, дружеството „Б.Б.Т“ ЕООД не осъществявало никаква реална дейност –същото не разполагало със складови и търговски помещения, нито транспортни средства за транспортиране на  отразените закупени и продадени стоки, като не е установена и техническа и кадрова обезпечност за извършване на отразените доставки.

За периода от 01.01.2010 до 14.06.2010г. З.М.Ч. ЕГН ********** е била собственик и управител на „Е. Ж **“ ЕООД със седалище и адрес за кореспонденция на дружеството гр. С., ж.к. „Т.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.[1] На 14.06.2010г. дружеството е прехвърлено от З.М.Ч. на Д.Б.Т., който на същата дата е вписан и като управител. При прехвърляне на дружеството се запазва адреса, посочен като седалище и адрес за кореспонденция- гр. С., ж.к. „Т.“ бл.*, вх.*, ет.*. На 14.09.2010г. в последния ден от срока, даден със съобщение по чл.32 ДОПК от данъчните органи до ревизирания субект /след като никой не е намерен при посещение от страна на даънчните органи на адреса в гр. С., ж.к. „Т.“ и писмото с обратна разписка до същия аредс се е върнало с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“/ задълженото лице е променило седалището и адреса си за кореспонденция – гр. С., ж.к. „Л.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.

Предмет на дейност на  „Е. Ж **“ ЕООД било „строителство, ремотни и довършителни дейности, търговия, производство, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, хотелиерски, рестарнтьорски, туристически, рекламни, информационни, програмни и импресарски усулги, лизинг, внос и износ на стоки и всички други сделки и усулги, които не са забранени със закон“.

„Е. Ж **“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС за инкриминирания период-регистрирано е на 19.10.2009г. до 19.08.2010г., когато е дерегистрирано по инициатИ.на орган по приходите поради ненамиране на декларирания адрес за кореспонденция[2]. 

На  „Е. Ж **“ ЕООД е извършена ревизия на основание чл.117 ДОПК съгласно заповед за възлгане на ревизия №1006631/10.08.2010г.с екип от ревизори в състав Цветанка Колева Хубаванова и Здравка Т. Никова-и двете на длъжност „главен инспектор по приходите“ в НАП. Ревизията приключва с ревизионен доклад №1011032/28.01.2011г., като на 01.03.2011г. е издаден и ревизионен акт №********** от посочената  дата за извършена ревизия на дуржеството за периода 19.10.2009г. до 30.06.2010г. /и двата приложени в т.34 ДП/.

Съгласно чл.124 ЗДДС регистрираните по ЗДДС лица водят задължително следните регистри:  дневник за покупките и  дневник за продажбите, като регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени и съответно е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 ЗДДС.

В изпълнение на така вмененото законово задължение З. Методева Ч. като собственик, управител и представляващ „Е..Ж.**"ЕООД подписала и подпечтала с печата на дружеството изготвения дневник за покупките на дружеството за месец януари 2010г. /приложение №13 от ССЕ от 18.05.2016г./, в който са отразени данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, както следва: фактура № 450/07.01.2010г. с данъчна основа 4 000,00 лева - ДДС 800,00 лева; фактура № 451/12.01.2010г. с данъчна основа 4 000,00 лева - ДДС 800,00 лева; фактура № 452/15.01.2010г. с данъчна основа 2 360,00 лева - ДДС 472,00 лева; фактура № 453/18.01.2010г. с данъчна основа 3 999,00 лева - ДДС 799,80 лева; фактура № 454/20.01.2010г. с данъчна основа 2 470,00 лева - ДДС 494,00 лева; фактура № 455/20.01.2010г. с данъчна основа 3 880,00 лева - ДДС 776,00 лева; фактура № 456/21.01.2010г. с данъчна основа 15 700,00 лева - ДДС 3 140,00 лева /л.225 т.60 ДП/; фактура № 457/21.01.20 10г. с данъчна основа 2 150,00 лева - Д ДС 430,00 лева /л.223 т.60 ДП/;; фактура № 458/21.01.2010г. с данъчна основа 1 000,00 лева - ДДС 200,00 лева; фактура № 459/21.01.20 10г. с данъчна основа 27 900,00 лева - ДДС 5580,00 лева; фактура № 460/23.01.2010г. с данъчна основа 1 440,00 лева - ДДС 288,00 лева, всички с посочен доставчик „Б.Б.Т"ЕООД, ЕИК: ******.

Чрез включването на изброените фактури в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД и със сумите по тези фактури дружеството намалявало своите задължения за внасяне на ДДС за съответния данъчен период, въпреки че отразените във фактурите доставки реално не са извършвани. З.Ч. съзнавала, че дружеството не извършва никаква дейност, тъй като  в инкриминирания период тя била едновременно собственик и управител на посоченото дружество, като по делото липсват данни /още по-малко доказателства/, че друго лице е водело счетоводството на дружеството.

Отразените в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД за месец януари 2010г. фактури № 451/12.01.2010г. с данъчна основа 4 000,00 лева - ДДС 800,00 лева; фактура № 452/15.01.2010г. с данъчна основа 2 360,00 лева - ДДС 472,00 лева; фактура № 453/18.01.2010г. с данъчна основа 3 999,00 лева - ДДС 799,80 лева; фактура № 454/20.01.2010г. с данъчна основа 2 470,00 лева - ДДС 494,00 лева; фактура № 455/20.01.2010г. с данъчна основа 3 880,00 лева - ДДС 776,00 лева; фактура № 456/21.01.2010г. с данъчна основа 15 700,00 лева - ДДС 3 140,00 лева /л.225 т.60 ДП/; фактура № 457/21.01.20 10г. с данъчна основа 2 150,00 лева - Д ДС 430,00 лева /л.223 т.60 ДП/;; фактура № 458/21.01.2010г. с данъчна основа 1 000,00 лева - ДДС 200,00 лева; фактура № 459/21.01.20 10г. с данъчна основа 27 900,00 лева - ДДС 5580,00 лева; фактура № 460/23.01.2010г. с данъчна основа 1 440,00 лева - ДДС 288,00 лева, всички с посочен доставчик „Б.Б.Т"ЕООД, ЕИК: ********* изобщо не фигурират в дневника за продажби на „Б.Б.Т"ЕООД. За месец януари 2010г. при съоставяне на дневниците на двете дружества съвпада само фактура № 450/07.01.2010г. с данъчна основа 4 000,00 лева - ДДС 800,00 лева, която въпреки изискването от данъчните органи на първичната счетоводна документация и за двете дружества не е представена. Останалите десет отразени фактури в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД за месец януари 2010г. с посочен доставчик „Б.Б.Т"ЕООД изобщо не фигурират в дневника за продажби на „Б.Б.Т"ЕООД.

Така отразените данни в дневника за покупки на  „Е..Ж.**"ЕООД били преповторени чрез пренасяне на същата информация в справката –декларация на дружеството съгласно изискванията на чл.125 ЗДДС, съгласно който „за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС“. По този начин  З. М.Ч. използвала дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД за месец януари 2010г.

Като управител и представляващ „Е..Ж.**"ЕООД З. Методева Ч. използвала дневника за покупки подала пред ТД на НАП-С., офис „Н." справка-декларация по ЗДДС вх. № 2219-0979853/15.02.2010г. за данъчен период месец януари 2010 г., в която е потвърдила неистина в раздел "Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и размера на ДДС по тях, съответно посочени в размер на 68 889,00 лева и 13779,80 лева, вместо действително установените - 0,00 лева и 0,00 лева и в раздел "В" от декларацията е променил резултата за периода, посочвайки ДДС за внасяне в размер на 40,24 лева, вместо действително установения - 13 820,04 лева и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 13 779,80 лева.

В протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, справка –декларация по ЗДДС и дневник за покупки за м. януари 2010 /стр.52 от том.3 от ДП/ е вписано като подаващо лице З.М. З. като представител на на задълженото лице, като документите са подпечатани с печат на „Ейджъл Ж **“ ЕООД.

По същия начин З.Ч. процедирала и при изготвянето на дневник за покупките за месец февруари 2010г., в който са отразени данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, както следва: фактура № 473/02.02.2010г. с данъчна основа 35 000,00 лева - ДДС 7 000,00 лева; фактура № 474/08.02.2010г. с данъчна основа 30 360,00 лева - ДДС 6 072,00 лева; фактура № 476/23.02.2010г. с данъчна основа 4 900,00 лева - ДДС 980,00 лева; фактура № 477/23.02.2010г. с данъчна основа 8 330,00 лева - ДДС 1 666,00 лева; фактура № 478/23.02.2010г. с данъчна основа 18 700,00 лева - ДДС 3 740,00 лева; фактура № 479/26.02.2010г. с данъчна основа 1 790,00 лева ДДС 358,00 лева.- всички с посочен доставчик „Б.Б.Т"ЕООД, ЕИК: *********

По този начин дължимият данък при обща данъчна основа за м. февруари 2010г. 119 560.00лв., е в размер на 23 912 лв., а реално е деклариран и внесен ДДС в размер на 10.67лв., тъй като чрез включването на изброените фактури в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД и със сумите по тези фактури дружеството намалявало своите задължения за внасяне на ДДС за съответния данъчен период, въпреки че отразените във фактурите доставки реално не са извършвани.

  Отразените в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД за месец февруари 2010г. фактури били преповторени чрез пренасяне на същата информация в справката –декларация на дружеството съгласно изискванията на чл.125 ЗДДС, съгласно който „за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС“. По този начин  З. Методева Ч. използвала дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД за месец февруари 2010г.  Изготвената СД за данъчен период м. февруари 2010г. била подадена в ТД-НАП-С. офис „Н." и входирана с № 2219-0982547/ на 15.03.2010г. В подадената справка декларация обвиняемата Ч. в качеството на управител на Е..Ж.**"ЕООД отразила в раздел „А" начислен ДДС в съответен посочен там размер по издадените от името на „Б.Б.Т"ЕООД данъчни фактури за месец февруари 20 10г. Обв. Ч. била наясно, че задължава дружеството с начисления ДДС по фактурите към фиска, знаейки че няма реални доставки по тях. Така били отразени неверни обстоятелства относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в раздел „Б" от декларацията на „Е..Ж.**"ЕООД , при действително установен ДДС по получените доставки и това довело до промяна в резултата за периода, като в раздел „В" на СД било декларирано ДДС за внасяне в размер за внасяне в размер на 10,67 лева, вместо действително установения - 23 922,67 лева и за дружеството е приспадна неследващ се данъчен кредит в размер на 23 912,00 лева.

В протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, справка –декларация по ЗДДС и дневник за покупки за м. февруари 2010 /стр.52 от том.3 от ДП/ е вписано като подаващо лице З.М. З. като представител на на задълженото лице, като документите са подпечатани с печат на „Ейджъл Ж **“ ЕООД.

Избегнатото данъчно задължение за този месец за дружеството се формира от разликата между общата сума на ДДС в раздел „А", който е изискуем от дружеството за този данъчен период и общата сума на действително установения данъчния кредит , за който е следвало да бъде упражнено правото на приспадене през този данъчен период . От сумата от действително дължимия ДДС за внасяне следва да се приспадне коректно декларирания в раздел „В" ДДС за внасяне и размерът на избегнатото данъчно задължение се явява размерът на приспаднатия данъчен кредит.

За месец март 2010г. З.Ч. отразила в дневника за покупки на „Е. ** Ж“ ЕООД данъчни фактури по доставки, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, с начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит, както следва: фактура № 481/09.03.2010г. с данъчна основа 4 160,00 лева- ДДС **2,00 лева; фактура № 482/12.03.2010г. с данъчна основа 2 300,00 лева- ДДС 460,00 лева; фактура №4**/19.03.2010г. с данъчна основа 30 400,00 лева- ДДС 6 080,00 лева; фактура №484/23.03.2010г. с данъчна основа 450,00 лева- ДДС 90,00 лева; фактура №485/30.03.2010г. с данъчна основа 7 730,00 лева- ДДС 1 546,00 лева; фактура №486/30.03.2010г. с данъчна основа 1 180,00 лева- ДДС 236,00 лева и фактура №487/30.03.2010г. с данъчна основа 9 390,00 лева- ДДС 1 878,00 лв., всички с посочен доставчик „Б.Б.Т"ЕООД. По този начин се получава обща данъчна основа за месец март 2010г. в размер на 55 610.00лв. и ДДС 11 122.00лв.

Чрез включването на изброените фактури в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД и със сумите по тези фактури дружеството намалявало своите задължения за внасяне на ДДС за съответния данъчен период, въпреки че отразените във фактурите доставки реално не са извършвани. З.Ч. съзнавала, че дружеството не извършва никаква дейност, тъй като  в инкриминирания период тя била едновременно собственик и управител на посоченото дружество, като по делото липсват данни /още по-малко доказателства/, че друго лице е водело счетоводството на дружеството.

Така отразените данни в дневника за покупки на  „Е..Ж.**"ЕООД били преповторени чрез пренасяне на същата информация в справката –декларация на дружеството съгласно изискванията на чл.125 ЗДДС, съгласно който „за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС“. По този начин  З. Методева Ч. използвала дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД за месец март 2010г.

Като управител и представляващ „Е..Ж.**"ЕООД З. Методева Ч. използвала дневника за покупки и подала пред ТД на НАП-С., офис „Н." справка-декларация по ЗДДС вх. № 2219-0985546/14.04.2010г. за данъчен период месец март 2010г., в която Ч. потвърдила неистина в раздел "Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и размера на ДДС по тях, съответно посочени в размер на 55 610,00 лева и 11 122,00 лева, вместо действително установените - 0,00 лева и 0,00 лева и в раздел "В" от декларацията е променила резултата за периода, посочвайки ДДС за внасяне в размер на 42,00 лева, вместо действително установения - 11 164,00 лева и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 11 122,00 лева.

В протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, справка –декларация по ЗДДС и дневник за покупки за м. март 2010 /стр.52 от том.3 от ДП/ е вписано като подаващо лице З.М. З. като представител на на задълженото лице, като документите са подпечатани с печат на „Е.Ж **“ ЕООД.

Въпреки, че дължимият ДДС е бил в размер на 11 122.00лв., З.Ч. като управител на дружеството е декларирала ДДС за внасяне в размер на 42.00лв., която сума е действително внесена в републиканския бюджет на 18.06.2010г.

Избегнатото данъчно задължение за този месец за дружеството се формира от разликата между общата сума на ДДС в раздел „А", който е изискуем от дружеството за този данъчен период и общата сума на действително установения данъчния кредит , за който е следвало да бъде упражнено правото на приспадене през този данъчен период . От сумата от действително дължимия ДДС за внасяне следва да се приспадне коректно декларирания в раздел „В" ДДС за внасяне и размерът на избегнатото данъчно задължение се явява размерът на приспаднатия данъчен кредит.

За месец април 2010г. в гр.С., в качеството й на собственик и управител на „Е..Ж.**"ЕООД, съставила и използвала документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Е..Ж.**"ЕООД за месец април 2010г., в който е отразила данъчни фактури по доставки, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, с начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит, както следва: фактура № 488/01.04.2010г. с данъчна основа 8 800,00 лева- ДДС 1 760,00 лева;  фактура № 489/02.04.2010г. с данъчна основа 27 840,00 лева- ДДС 5 568,00 лева; фактура №490/08.04.2010г. с данъчна основа 27 840,00 лева- ДДС 5 568,00 лева;  фактура №491/09.04.2010г. с данъчна основа 8 300,00 лева- ДДС 1 660,00 лева; фактура №492/16.04.2010г. с данъчна основа 29 390,00 лева- ДДС 5 878,00 лева; фактура №493/16.04.2010г. с данъчна основа 5 400,00 лева- ДДС 1 080,00 лева; фактура №494/23.04.2010г. с данъчна основа 29 950,00 лева- ДДС 5 990,00 лева; фактура №495/26.04.2010г. с данъчна основа 29 950,00 лева- ДДС 5 990,00 лева; фактура №496/29.04.2010г. с данъчна основа 39 980,00 лева- ДДС 7 996,00 лева и фактура №497/29.04.2010г. с данъчна основа 48 600,00 лева- ДДС 9 720,00 лева, всички с посочен доставчик „Б.Б.Т"ЕООД с обща данъчна основа за месец април 2010г. в размер на 256 050.00лв. и ДДС 51 210.00лв.

Така отразените данни в дневника за покупки на  „Е..Ж.**"ЕООД били преповторени чрез пренасяне на същата информация в справката –декларация на дружеството съгласно изискванията на чл.125 ЗДДС.

Като управител и представляващ „Е..Ж.**"ЕООД З. М. Ч. използвала дневника за покупки и на 14.05.2010г. подала пред ТД на НАП-С., офис „Н." справка-декларация по ЗДДС вх. № 2219-0987906/14.05.2010г. за данъчен период месец април 2010 г., в която потвърдила неистина в раздел "Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и размера на ДДС по тях, съответно посочени в размер на 256 050,00 лева и 51210,00 лева, вместо действително установените - 0,00 лева и 0,00 лева и в раздел "В" от декларацията е променила резултата за периода, посочвайки ДДС за внасяне в размер на 22,20 лева, вместо действително установения - 51 232,20 лева и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 51 210,00 лева., като по този начин е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 51 210,00 лева.

В протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, справка –декларация по ЗДДС и дневник за покупки за м. април 2010 / том 3 от ДП/ е вписано като подаващо лице З.М. З. като представител на на задълженото лице, като документите са подпечатани с печат на „Е. Ж **“ ЕООД.

Въпреки, че дължимият ДДС е бил в размер на 51 210.00лв., З.Ч. като управител на дружеството е декларирала ДДС за внасяне в размер на 22.20лв., която сума е действиетлно внесена в републиканския бюджет на 18.06.2010г.

Избегнатото данъчно задължение за този месец за дружеството се формира от разликата между общата сума на ДДС в раздел „А", който е изискуем от дружеството за този данъчен период и общата сума на действително установения данъчния кредит , за който е следвало да бъде упражнено правото на приспадене през този данъчен период . От сумата от действително дължимия ДДС за внасяне следва да се приспадне коректно декларирания в раздел „В" ДДС за внасяне и размерът на избегнатото данъчно задължение се явява размерът на приспаднатия данъчен кредит.

За месец май 2010г. З.Ч. в качеството й на собственик и управител на „Е..Ж.**"ЕООД съставила и използвала документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Е..Ж.**"ЕООД за месец май 2010г., в който е отразила  данъчни фактури по доставки, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, с начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит, както следва: фактура № 500/03.05.2010г. с данъчна основа 8 000,00 лева- ДДС 1600,00 лева; фактура № 501/04.05.2010г. с данъчна основа 1 195,00 лева- ДДС 239,00 лева;  фактура № 502/05.05.20110г. с данъчна основа 29 560,00 лева- ДДС 5 912,00 лева; фактура № 503/06.05.2010г. с данъчна основа 4 535,00 лева- ДДС 907,00 лева; фактура № 504/07.05.2010г. с данъчна основа 10 000,00 лева- ДДС 2 000,00 лева; фактура № 505/10.05.2010г. с данъчна основа 11 370,00 лева- ДДС 2 274,00 лева; фактура № 507/11.05.2010г. с данъчна основа 1 440,00 лева- ДДС 288,00 лева; фактура № 508/12.05.2010г. с данъчна основа 1 920,00 лева- ДДС 384,00 лева; фактура № 509/13.05.2010г. с данъчна основа 29 700,00 лева- ДДС 5 940,00 лева; фактура № 510/14.05.2010г. с данъчна основа 4 230,00 лева- ДДС 846,00 лева; фактура № 511/17.05.2010г. с данъчна основа 24 880,00 лева- ДДС 4 976,00 лева; фактура № 512/18.05.2010г. с данъчна основа 9 440,00 лева- ДДС 1 888,00 лева; фактура № 513/19.05.2010г. с данъчна основа 16 350,00 лева- ДДС 3 270,00 лева; фактура № 539/19.05.2010г. с данъчна основа 17 500,00 лева- ДДС 3 500,00 лева; фактура № 514/20.05.2010г. с данъчна основа 7 745,00 лева- ДДС 1 549,00 лева; фактура № 515/21.05.2010г. с данъчна основа 21 000,00 лева- ДДС 4 200,00 лева; фактура № 516/24.05.2010г. с данъчна основа 10 000,00 лева- ДДС 2 000,00 лева; фактура № 518/25.05.2010г. с данъчна основа 23 000,00 лева- ДДС 4 600,00 лева; фактура № 519/26.05.2010г. с данъчна основа 13 300,00 лева- ДДС 2 660,00 лева; фактура № 520/27.05.2010г. с данъчна основа 12 000,00 лева- ДДС 2 400,00 лева; фактура № 521/28.05.2010г. с данъчна основа 11 500,00 лева- ДДС 2 300,00 лева; фактура № 527/28.05.2010г. с данъчна основа 55 000,00 лева- ДДС 11 000,00 лева; фактура № 528/28.05.2010г. с данъчна основа 5 690,00 лева- ДДС 1 138,00 лева; фактура № 530/28.05.2010г. с данъчна основа 4 840,00 лева- ДДС 968,00 лева; фактура № 531/28.05.2010г. с данъчна основа 7 900,00 лева- ДДС 1 580,00 лева; фактура № 529/31.05.2010г. с данъчна основа 5 980,00 лева- ДДС 1 196,00 лева; фактура № 532/31.05.2010г. с данъчна основа 3 900,00 лева- ДДС 780,00 лева; фактура № 533/31.05.2010г. с данъчна основа 4 100,00 лева- ДДС 820,00 лева; фактура № 534/31.05.2010г. с данъчна основа 4 020,00 лева- ДДС 804,00 лева; фактура № 535/31.05.2010г. с данъчна основа 4 100,00 лева- ДДС 820,00 лева; фактура № 536/31.05.2010г. с данъчна основа 3 750,00 лева- ДДС 750,00 лева; фактура № 537/31.05.2010г. с данъчна основа 4 100,00 лева- ДДС 820,00 лева и фактура № 538/31.05.2010г. с данъчна основа 40 000,00 лева- ДДС 8 000,00 лева, всички с посочен доставчик „Б.Б.Т"ЕООД.

Общата данъчна основа по така отразените фактури се равнява на 412 045.00 лв.,а дължимият ДДС е в размер на 82 409.00лв.Въпреки това обаче, декларираният ДДС за внасяне е отразен в размер на 162.42 лв., която сума е внесена на 18.06.2010г.

Като управител и представляващ „Е..Ж.**"ЕООД З. М. Ч. използвала дневника за покупки и на 14.06.2010г. подала пред ТД на НАП-С., офис „Н." справка-декларация по ЗДДС вх.№ 2219-0991211/14.06.2010г. за данъчен период месец май 2010 г., подадена пред ТД на НАП-С., офис „Н.", е потвърдила неистина в раздел "Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и размера на ДДС по тях, съответно посочени в размер на 412 045,00 лева и 82409,00 лева, вместо действително установените - 0,00 лева и 0,00 лева и в раздел "В" от декларацията е променила резултата за периода, посочвайки ДДС за внасяне в размер на 162,42 лева, вместо действително установения - 82 571,42 лева и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 82 409,00 лева и по този начин избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 82 409,00 лева. По делото липсват каквито и да е документи за платени фактури за месец май 2010г.

За посочените пет данъчни периода З.Ч. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 182 432.80 лева, за „Е..Ж.**"ЕООД, ЕИК *********, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството съставила и използвала документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „Е..Ж.**"ЕООД за месеците януари, февруари, март, април и май 2010г., съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които са отразени  данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, и е потвърдила неистина в подадени писмени декларации /вх. № 2219-0979853/15.02.2010г., вх. № 2219-0982547/15.03.2010г., вх. № 2219-0985546/14.04.2010г., вх. № 2219-0987906/14.05.2010г. и вх. № 2219-0991211/14.06.2010г. съотв. за месеците януари, февруари, март, април и май 2010г./, които се изискват чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в общ размер 182 432.80 лв.

В протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, справка –декларация по ЗДДС и дневник за покупки за м. май 2010 / том 3 от ДП/ е вписано, че като подаващо лице З.М. З., като документите са подпечатани с печат на „Е. Ж **“ ЕООД.

За месец юни 2010г. в дневник аза покупки на „Е..Ж.**"ЕООД са отразени данъчни фактури по доставки, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, с начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит, както следва: фактура № 540/01.06.2010г. с данъчна основа 31 950,00 лева- ДДС 6 390,00 лева; фактура № 615/01.06.2010г. с данъчна основа 9 300,00 лева- ДДС 1 860,00 лева; фактура № 541/02.06.2010г. с данъчна основа 28 750,00 лева- ДДС 5 750,00 лева; фактура № 616/02.06.2010г. с данъчна основа 2 500,00 лева- ДДС 500,00 лева; фактура № 542/03.06.2010г. с данъчна основа 32 290,00 лева- ДДС 6 458,00 лева; фактура № 617/03.06.2010г. с данъчна основа 11 200,00 лева- ДДС 2 240,00 лева; фактура № 543/04.06.2010г. с данъчна основа 5 330,00 лева- ДДС 1 066,00 лева; фактура № 544/05.06.2010г. с данъчна основа 6 670,00 лева- ДДС 1 334,00 лева; фактура № 545/07.06.2010г. с данъчна основа 36 045,00 лева- ДДС 7 209,00 лева; фактура № 546/08.06.2010г. с данъчна основа 7 748,00 лева- ДДС 1 549,00 лева; фактура № 547/09.06.2010г. с данъчна основа 16 300,00 лева- ДДС 3 260,00 лева; фактура № 548/09.06.2010г. с данъчна основа 1 190,00 лева- ДДС 238,00 лева; фактура № 549/10.06.2010г. с данъчна основа 6 870,00 лева- ДДС 1 374,00 лева; фактура № 550/11.06.2010г. с данъчна основа 5 400,00 лева- ДДС 1 080,00 лева; фактура № 551/14.06.2010г. с данъчна основа 6 090,00 лева- ДДС 1 218,00 лева; фактура № 552/15.06.2010г. с данъчна основа 1 770,00 лева- ДДС 354,00 лева; фактура № 553/16.06.2010г. с данъчна основа 70 050,00 лева- ДДС 14 010,00 лева; фактура № 554/17.06.2010г. с данъчна основа 75 100,00 лева- ДДС 15 020,00 лева; фактура № 557/21.06.2010г. с данъчна основа 16 980,00 лева- ДДС 3 396,00 лева и фактура № 559/22.06.2010г. с данъчна основа 33 400,00 лева- ДДС 6 680,00 лева, всички с посочен доставчик „Б.Б.Т"ЕООД.

На 14.07.2010г. Д.Т. в качеството на собственик и управител на „Е..Ж.**"ЕООД подал  справка- декларация по ЗДДС, вх. № 2213-09856**/14.07.2010 г. за данъчен период месец юни 2010 г., подадена пред ТД на НАП-С., офис „Н.", в която посочил в раздел "Б" от декларацията относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и размера на ДДС по тях, данъчна осонва и ДДС съотв. в размер на 404 933,00 лева и 80986,60 лева, и е приспаднал данъчен кредит в размер на 80 986,60 лева.

В протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, справка –декларация по ЗДДС и дневник за покупки за м. юни 2010 / том 3 от ДП/ е вписано, че Д.Т. е подаващо лице.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Така изложените факти се установяват въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, а именно:

-               гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства и по-конкретно- показанията на свидетелите П.А.Д., Ц.Д.Д., В. О. С., Н.П. С., Ц.Д.К., Г.И.К., И. Щ.Щ., М.В.Н., П.К.Я., Ф.Д.Й., Л.Л.Т., Г.О.А., Р.П.Б., А.П.З., Д.Г.Г., Ф.А. А., П.Н. Георгиев, А.Б.Г., Б.Н.К., Е. М.Н., Г.С.И., М.И. М., Д.Г.Н., П.М.И., Г.С.С., Г.Р.С. и М.О.А.;

Относно гласните доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на разпитаните свидетели, дадени в хода на досъдебното производство са непротиворечащи си и последователно пресъздават възприетата от съда фактическа обстановка досежно фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване и които са свързани с основния факт на доказването по делото. Приетото от съда кореспондира изцяло на останалите писмени доказателства и писмени доказателствени средства по делото.

- доказателства, установени чрез писмени доказателствени средства, а именно:

-  протокол за претърсване и изземване от 21.02.2012г. в гр. С., ул. „Странджа“ №93, протокол от същата дата за претърсване и изземване в л.а. „Мерцедес“ модел „МЛ 270“ с рег. № РВ 9857 МС, ползван от Д.Б.И., протокол за обиск от същата дата на В.Н.Ц., пртокол за претърсване от 21.02.2012г. в жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Банишора“ бл.41 Б, ет.6, ап.28, ползвано от Ц.Д.К.,  протокол от 21.02.2012г. на адрес гр. С., ул. „П. В.“ №39-41 в присъствието на Ц.Д.Д. /сестра на И.Д./, протокол за обиск от 21.02.2012г. на И.Д.Д., протокол от 21.02.2012г. на пощенската кутия, ползвана от К. А. А., протокол за обиск от 21.02.2012г. на З.М.Ч., протокол за обиск от 21.02.2012г. на Д.Б.И., протокол от същата дата в жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Л.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ползвано от З.Ч. и Д.И., всичките с разрешения на съда съгласно приложените в т.6 от ДП определения на СНС от 20.02.2012г.;

-  протокол за оглед от 23.02.2012г. на ВД, иззети от жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Банишора“ бл.41 Б, ет.6, ап.28, ползвано от Ц.Д.К., протокол от 22.02.2012г. за олед на ВД, иззети от с протокол за претърсване и изземване от 21.02.2012г. на същия адрес, протокол от 03.04.2012г. за оглед на ВД, иззети от адрес гр. С., ул. „П.В.“ №*-*, протокол от 17.09.2012г. за оглед на ВД, иззети от адрес гр. С., ул. „С.“ №*, протокол от 15.10.2012г. за оглед на ВД, иззети от жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Л.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.5, ползвано от З.Ч. и Д.И.; протокол от 24.10.2012г. за оглед на ВД, иззети от адрес гр. С., ул. „П. В.“ №*-*; протокол от 23.10.2012г. за оглед на ВД, иззети от жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Л.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ползвано от З.Ч. и Д.И., протокол от 23.07.2012г. на ВД, иззети от същото жилище, както и останалите протокил за оглед на ВД, приложени в том 6 от ДП;

-         заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи-техническа експертиза за истинност на банкноти, изготвена от вещо лице П.К., находяща се в том 9, лист 3-5 от ДП, компютърно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Ц.А., находяща се в том 9, лист 11-68 от ДП, медицинска експертиза за З.М.Ч., изготвена от вещо лице З.А.Т., М.Б. и Е.Г.И., находяща се в том 9, лист 103-106 от ДП, техническа експертиза на касов апарат, изготвена от вещо лице Д., находяща се в том 9, лист 109-110 от ДП, техническа експертиза на мобилни телефони, находяща се в том 9, лист 114-139 от ДП, техническа експертиза на моблини телефони, находяща се в том 9, лист 148-170 от ДП, техническа експертиза на мобилни телефони, находяща се в том 9, лист 180-195 от ДП, графическа експертиза, находяща се в том 9, лист 208-214 от ДП и компютърно-техническа експертиза, находяща се в том 9, лист 216-235 от ДП, приети в съдебно заседание от 25.02.2016г., както и заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице К., находяща се в том 76 от ДП,както и повторната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от същото вещо лице, находяща се в том 77 от ДП, приети в съдебно заседание от 23.03.2016г.;

Съдът кредитира изцяло и дава вяра на заключението по изготвените в хода на досъдебното производство експертизи от вещите лица, т.к. всяка една от тях е пълна, обективно дадена и чрез нея се изясняват относимите към предмета на доказване по делото факти.

-         заключението на изготвената в хода на съдебното производство допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице О.Т., приета в съдебно заседание на 31.05.2016г. Съдът не намери основание да се съмнява в обективността и компетентността на вещото лице по назначената в хода на съдебното следствие съдебно-счетодна експертиза, поради което я  присъединил към останалия доказателствен материал.

-  по делото са приложени ВДС от експлоатирани СРС: Относно веществените доказателства средства в резултат на прилагане на специални разузнавателни средства съдът намира, че съдържащите се секретни материали по делото са изготвени  при спазването на законовата  процедура, свързана  с искането и получаването на разрешение за това от компетентния за това орган, поради което същите притежават годна доказателствена сила. По делото са приложени разрешение за СРС за 60 дни, дадено на 13.10.2011г. от Председателя на СОС по искане на ГДБОП от 13.10.2011г. по отношение на З.Ч., в мотивите на което е посочено, че са налице данни, че същата е член на ОПГ за престъпления против данъчната и финансовата система, като е отбелязано, че спрямо нея не се води ДП и разрешение за СРС за 60 дни, дадено на 07.12.2011г. /считано от 12.12.2011г./ от Председателя на СОС по искане-продължение на ГДБОП от 13.10.2011г. по отношение на З.Ч. с гореизложените мотиви. С оглед факта, че към този момент все още не е било образувано досъдебно производство, искането е подадено от ГДБОП, а относно компетентият орган, дал разрешението-СОС –същият се явава компетентен към онзи момент /въпреки данните за престъпление по чл.321 НК/ с оглед конституирането на СпНС от началото на 2012г.

С постановление на СП от 12.01.2012г. е образувано досъдбено производство по чл.321 НК, поради и което последващите искания за СРС по делото са напраевни от наблюдващия прокурор по делото. Към този момент вече е създаден и СпНС, поради и което разрешенията са дадени от Председателя на СНС, а именно: разрешения за СРС за срок от 60 дни, дадено на 20.01.2012г. /считано от 20.01.2012г./ от Председателя на Специализирания наказателен съд по искане на СП от 20.01.2012г. по отношение на З.Ч. / телефон ******/, Д.Б.И. /телефон 0876 178 008/ и И.Д.Д. /телефон ******/ относно създадена ОПГ по образувано с постановление на СП от 12.01.2012г. досъдебно производство по чл.321 НК.

Следователно може да бъде направен извода, че всяко едно от исканията и разрешенията по делото е изготвено от съответния компетен орган,  при спазване на изискванията относно компетентността с оглед вида на престъплението.

-         фактическата обстановка, изложена по-горе се  установява и от  справки-декларации, фактури, касови бонове, протоколи за приемане на декларации и дневници за покупките и продажбите, съобщения по чл.32 ДОПК, план за ревизия, протоколи, ревизионни доклади, ревизионни актове, договори, анекси към договори, вносни бележики, както за „Е. Ж **“ ЕООД, така и за други дружества като „Б. б. т.“ ЕООД, „Х.“ ЕООД, „Д. 33“ ЕООД, „М.“ ЕООД, „Т. *“ ЕООД и др.,  свидетелства за съдимост на подсъдимите и останалите писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приложението по делото веществени доказателства.

  В заключение следва да се посочи, че всички изброени по-горе кредитирани доказателства, на които съдът се позовава, обсъдени поотделно и в тяхната сувкупност, са последователни, логични, взаимодопълващи се и установяват обективно и в пълнота факти и обстоятелства, свързани с времето, мястото, механизма и авторството на деянието.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

На първо място следва да се отбележи, че всеки един от тримата обвиняеми е годен субект на  престъпление –същите са пълнолетни и вменяеми лица.

На следващо място обаче следва да бъдат обсъдени обективните признаци на всяко едно от двете престъпления.  

По отношение на обвиненията за престъпление по чл.321 НК за всеки един от подсъдимите съдът намира, че така повдигнатите с обвинителния акт обвинения не са осъществени, поради и което ги е признал за невиновни за него.

Безспорно е, че количественият критерий, изискуем по чл.93 т.20 НК е налице- по делото са привлечени в качеството на обвиняеми три лица, за всеки от които впоследствие СП е повдигнала обвинение с изготвения обвинителен акт. Не се спори по делото, че З.Ч. и И.Д.-от една страна и от друга -З.Ч. и Д.И. са се познавали помежду си, като по делото няма данни и съотв. доказателства, дали подс. Д.И. се е познавал и поддържал контакт с подс. И.Д.. Следва да бъде отчетено обаче, че съгласно трайно установената практика не се изисква всеки от участниците в групата да се познава с останалите подсъдими.

По отношение на останалите признаци на престъплението по чл.321 НК, обаче, съдът намира, че те не налице, тъй като по делото липсват достатъчно доказателства по смисъла на чл.303 ал.2 НПК.

Вярно е, както е отбелязано по-горе, че З.Ч. се е познавала с Д.И.-нещо повече- двамата са живели заедно, в подкрепа на което е и протокола за извършеното претърсване и иззмване в жилището им, находящо се  в гр. С., ж.к. „Л.“ бл.*. Част от свидетелите /св. К. и св. Д.Д. и др../ отбелязват, че при срещите им със З.Ч. същата е била придружвана от подс. И.. Фактът на придружването, сам по себе си, обаче не го прави съпричастен към престъпленията, за които се твърди в обвинителния акт. Св. Г.К. в показанията си от 02.12.2016г. посочва, че познава З.Ч. и Д.И. и ги посочва в съдебната зала, но преди това обяснява, че Д.Т. му е обяснил условията за прехвърляне на фирма на негово име и ангажимента му във връзка с подаването на справки-декларации /“Бях с Д.Т. и З.“/. Свидетелят прави ясно разграничение между Д.Т. и „Д.“, тъй като посочва, че на първата среща във връзка с прехвърлянето на фирмата е бил с тях двамата и З.Ч., но Д.Т. е бил този, който му е обяснявал заедно със З.Ч. за дружеството, и по –късно на него му е носел документи във връзка със счетоводната дейност на фирмите, които са му прехвърлени на негово име. Св. П.Я. на ДП е заявил, че е ходил „със З. и Димо“ за откриване на сметки на дуржеството, но в съдебно заседание е заявил, че всички „указания“ във връзка с дейността на прехвърлената му фирма е получавал от „Фильо“. Съдът кредитра последното изявление на свидетеля, тъй като в показанията си същият подробно и ясно е заявил и описал всички действия и контакти именно с посоченото от него лице. Показанията на св. П. Я. кореспондират изцяло с показанията на св. Ф.Д.Й. от същото съдебно заседание, в което той твърди, че по молба на „Ж.“ е „намерил“ още един човек- „П.“, за да му бъде прехвърлена фирма и на негово име. Св. Л.Л.Т. твърди, че познава подсъдимия Д.И., но баща му му е предложил да му прехвърли фирма на името на свидетеля, както е и станало. Св. Ц.К. говори за множество срещи със З.Ч. и Д.И., но подчертава, че на срещите основно подс. Ч. и е обяснявала какво трябва да се направи във връзкас прехвърлянето на фирмите и подаването на справки декларации. Отделно от това, в хода на разпита свидетелката говори и за „Д.Т.“, след което продължава да споменава „Д.“ или „Д.“, като не уточнява за кой от двамата става въпрос. Останалите свидетели твърдят, че не познават подсъдимите или познават само З.Ч.. Изводът, който може да бъда направен след запознаване с гласните докзателства по делото, е че почти никой от свидетелите не говори за подсъдимата Д., а по-голяма част от свидетелите познават подсъдимия  Д.И., но конкактите с тях са поддържани от подс. З.Ч.. 

Отношенията между подс. Ч. и подсъдимата И.Д. също не могат да бъдат определени като противоправни-по делото липсват доказетластва, че с или без договор подс. Д. е водела счетоводството на фирмата „Е.Ж **“ ЕООД, собственост на З.Ч. и като счетоводител е преглеждала предоставените и документи и е изготвяла справките-декларации.

В изготвените ВДС по делото са налице разговори през м.окотомври 2011 между З.Ч. и телефонния номер, посочен в исканията като ползван от И.Д. /0878 902 625/, в които разговори двете обсъждат данъчни проверки на „К.“, издаването на електронен подис и пълномощно, както и фирми „В.“ и „А.“ и необходимост от представяне на оригинали факутри и издаването на фактури за „М.“. От друга страна, видно от приложените по делото ВДС през месеците януари и февруари 2012г. са налице само разговори между И.Д.Д. и и телефонния номер, посочен в исканията като ползван от З.Ч. /0879 847 136/, общо девет на брой, в които двете обсъждат издаването на фактури, получени известия за фирма „С*.“ , „К.“ , „Д.“ и „М.“.

Дори да се приеме, че в така проведените разговори се съдържат доказателства за престъпления по чл.255 НК, каквото е вторичното престъпление, посочено в обвинението, доколкото в разговорите двете обсъждат различни дружества и документооборота им, то съгласно забраната на чл.177 ал.1 НПК пирсъдата не може да се основава само на данните от СРС по делото. По същия начин следва да бъдат ценени и доказателствата от другите СРС, приложени спрямо З.Ч.- видно от приложените по делото ВДС през месец октомври 2011 г. до 06.01. 2012г. са налице разговори между З.Ч. и други лица относно издаването на документи /с печати/ за фирми „Х.“, „Т. к.“, „Б.Б.Т“, „Е. Ж **“. В последващите разговори с „Янко“ З.Ч. обяснява кои са необходимите документи за електронен адрес, изискванията за пълномощно. С други лица по телефона „Д.“, „Г.“ З.Ч. разговаря за прехвърляне на дружествата „В.“ и „Б.“ и за дерегистрацията на фирмите,като твърди в проведения разговор, че всеки месец е плащала на „П.“ за „Б.“, а за „В.“ не му е дала достъп, като заключва, че и останали само „К. Ш.“  и „М.“. В разговорите, провеждани от З.Ч. се говори за срещи в „О.“ на „Б.“, което се потвърждава и от свидетелските показания на св. К.е;  говори се за „Д.“, „С*.“ за издаването на фактури, плащания, ревизии и проверки на посочените дружества, както и за плащания. Тези разговори обаче с провеждани с други лица, различни от подсъдимите И. и Д..

Видно от приложените по делото ВДС през месеците януари и февруари 2012г. са налице разговори между Д.Б.И. и други лица относно намирането на лица за прехвърлянето на фирми със задължения срещу заплащане в размер на около 10% от стойността на задълженията . В разговорите се коментират банкови сметки на дружествата „М.“ и „М. г.“, издаване на факутри, като при разговори с жена от телефона, ползван от З.Ч. двамата обсъждат дерегистрацията на „М.“, проверки на фирмата, справки в НАП. Следва да се подчертае, че в отразените разговори на Д.Б. липсват такИ.с телефонния номер, посочен в исканията като ползван от И.Д. /****/, което съчетано със забраната по чл.177 ал.1 НПК, води на извода за липса на достатъчно доказетлства, които по категоричен и несъменен начин да доказат обвинението. В случая обаче с оглед конфиденциалонстта на разговорите става въпрос за предположения по смисъла на чл.302 ал.1 НК. От друга страна, следва да се има предвид, че повдигнатото обвинение според обвинителния акт е ръководене, респ. участие в ОПГ за периода от 01.01.2010 г. до 21.02.2012г. В случая СРС съдържат разговори за м. октомври 2011-до 06.01.2012г. и най-вече за м. януари и февруари 2012г., като липсват не само доказателства, но и данни за периода по обвинението преди м. октомври 2011г. Обхванатият период от СРС трудно мотивира изискването за „трайност“ в отношенията между участниците в групата.

Съдът счита, че липсват доказателства и относно другия белег на ОПГ-структурираност на групата. Не на последно място по делото липсват доказателства, че всеки един от подсъдимите е съзнавал, че принадлежи към  организирана престъпна група, да знае, че членовете й действат  синхронизирано и дейността им е насочена към осъществяването на други престъпления.

При тълкуването на тези съставомерни елементи може да бъде направен извод, че те не са налице при съществуването на организационна връзка между участниците в групата, която е възникнала въз основа на общо съгласие за осъществяване на престъпления. Решението за осъществяването на престъпната дейност трябва да е било взето на базата на информиран избор и да обхваща съзнание за принадлежност към групата, без изискване за пълна яснота по отношение на структурата и организационните връзки между членовете й, а в случая по делото липсват каквито и да е доказателства в тази насока.

Предвид изложените по-горе съображения съдът е оправдал всеки един от тримата подсъдими за обвинението по чл.321 НК.

 

Относно обвинението по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2. пр.1, т. 6, т. 7, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК  за З.М.Ч. и по чл. 255, ал.З, вр. с ал.1, т.2, т. 6, т.7, вр. с чл. 20, ал.4, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК спрямо И.Д.Д., съдът намира следното:

По делото са налице безспорни доказателства относно З.М.Ч., но не и такИ.за И.Д..

Съдът е признал подсъдимата ИВА Д.Д. за невиновна  в извършване на  престъпление по чл. 255, ал.З, вр. с ал.1, т.2, т. 6, т.7, вр. с чл. 20, ал.4, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като намира, че по делото липсват доказателства, че в инкриминирания период същата е улеснила З.М.Ч. в извършване на престъплението по чл.255, за което Ч. е осъдена, респ оправдана за последния данъчен период. Както бе посочено по-горе- изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт твърдения, че подсъдимата Ива Д. е водела счетоводството на „Е..Ж.**"ЕООД не се подкрепя с никакви доказателства по делото в тази насока –липсва договор или какъвто и да е документ за възлагане на тази дейност. Намерените при претърсването и изземването и обиска на подс. Д. веществени доказателства по никакъв начин не я свързват с водене на счетоводството на „Е..Ж.**"ЕООД. Приложените по делото СРС също не съдържат подобна информация, още повече, че същите за период, следващ инкриминирания. Доколкото единствено разговорите между Ч. и Д. са скрепени с доказателства, съдържащи се във ВДС за СРС, следва да се подчертае, че отразените разговори са извън периода на обвинението по чл.255 НК- 01.01.2010г. -14.07.2010г. По делото липсват каквито и да е доказателства, че в този период Ч. и Д. се познавали и поддържали контакти помежду си. Отразените във ВДС за използваните СРС разговори между Ч. и Д. не съдържат данни за „Е..Ж.**"ЕООД, а за други дружества. Никой от разпитаните по делото свидетели не споменава за подс. Доберва, още по-малко да излага твърдения в насока, че тя е отразявала в дневниците за покупки и продажби изброените в обвинителия акт фактури или че е попълвала справките –деклрации.

В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства за обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно, че в началото на месец януари 2010г. в гр.С. Ч. успяла да мотивира Д. да я подпомогне да избегне установяване и плащане на задължения към бюджета по ЗДДС с обещание за бързо и лесно набавяне на материални облаги, както и за конкретните задачи, поставени от Ч.. Още по-малко липсват доказателства за реакцията на Д., че приела предложението на Ч. и започнала да изпълнява стриктно нарежданията и отразявала в дневниците си за покупки като получени доставки с право на пълен данъчен кредит, знаейки, че при така включените данъчни фактури няма реално движение на стоки. По делото липсват доказателства, както за конкретните действия на Д.-че Ч. и предвала документи за осчетоводяване, а дори и да се приеме обратното, липсват доказателства за субективното отношение на Д.-че като счетоводител при прегледа на документите тя е знаела кои са истински и кои не.

Предвид изложените по-горе съображения съдът е оправдал Ива Д. за обвинението по чл. 255, ал.З, вр. с ал.1, т.2, т. 6, т.7, вр. с чл. 20, ал.4, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът е признал подсъдимата З.М.Ч. за виновна в извършване на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2. пр.1, т. 6, т. 7, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Безспорно се установява по делото, че в инкриминирания период – от 01.01.2010г. до 14.06.2010г. З.М.Ч. ЕГН ********** е била собственик и управител на „Е. Ж **“ ЕООД със седалище и адрес за кореспонденция на дружеството гр. С., ж.к. „Толстой“ бл.2, вх.Б, ет.1, ап.9, като на 14.06.2010г. дружеството е прехвърлено от З.М.Ч. на Д.Б.Т..

За данъчен период-месец януари 2010г. в дневника за продажби на „Б.Б.Т“ ЕООД са отразени фактури, което поражда задължение за  „Б.Б.Т“ ЕООД да внесе задълженията за ДДС по тези фактури, и съответно- отразяването на фактурите в дневника за покупки от страна на купувача „Е..Ж.**"ЕООД води до намаляване на задълженията му за внасяне на ДДС за съответния данъчен период. След запознаване с дневника за продажби на „Б.Б.Т“ ЕООД /приложение №3 от ССЕ/ и дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД следва извода, констатиран в ССЕ, че при съпоставка между фактурите в дневниците на двете дружества съвпада единствено фактура № 450/07.01.2010г. с данъчна основа 4 000,00 лева - ДДС 800,00 лева, която въпреки изискването от данъчните органи на първичната счетоводна документация и за двете дружества не е представена. Останалите десет отразени фактури в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД за месец януари 2010г. с посочен доставчик „Б.Б.Т"ЕООД изобщо не фигурират в дневника за продажби на „Б.Б.Т"ЕООД. Видно от изготвената през м.май 2016г. ССЕ  това разминаване, несъотвествие при отразяването на първични счетоводни документи е в нарушение на изискванията за осъществяване на счетоводството съгласно счетоводното законодателсто. Въпреки, че няма повдигнато обвинение по чл.255 ал.1 т.5 НК, посоченото обстоятелство е в подкрепа на извода за липса на реална дейност от страна на двете дружества, респ. отразяване на фиктивни сделки сцел приспадане на неследващ данъчен кредит с оглед избягване установяване и плащане на даънчни задължения, в случая ДДС за месец януари 2010г. в посочения размер. Това обстоятелство ССЕ е отчела като недопустимо при водене на счетоводството по Закона за счетоводството и ЗДДС. При изследването  на счетоводната дейност на двете дружества – „Е..Ж.**"ЕООД и  „Б.Б.Т“ ЕООД, не става ясно откъде и защо „Е..Ж.**"ЕООД включва в дневника си за покупки посочените фактури, при условие, че такива изобщо не фигурират в счетоводното отразяване на „Б.Б.Т“ ЕООД. Липсата на надлежно счетоводно отразяване на фактурите води на извода, че така отразените фактури за доставките с право на пълен данъчен кредит касаят  нереални доставки, т.е. няма доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и факта, че за посочения период „Е..Ж.**"ЕООД не разполага със складови помещения, човешки ресурс и др., което води на извода и за нереалност и на доставката по фактура № 450/07.01.2010г. с данъчна основа 4 000,00 лева - ДДС 800,00 лева. С отразяването на посочените данни в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД същият придобива качеството на документ с невярно съдържание, доколкото описаните в него доставки не съществуват /за посочения период дори и документално при насрещаната проверка на „Б.Б.Т“ ЕООД/.

Фиктивността на доставките между двете дружества се доказва не само чрез липсата почти на пълно съотвествие между данните, отразени в дневниците за покупки на на „Е..Ж.**"ЕООД и тези в дневниците за продажби на „Б.Б.Т"ЕООД, но и липсата на трудови договори лица със съответната квалификация и длъжностна характеристика, отговаряща на извършените при доставката действия, липсата на документи, удостоверяващи извършено ли е разплащане по извършените доставки; документи относно произхода на стоките и къде са били съхранявани; липа на  доказателства как и от кого са транспортирани стоките, от къде до къде са транспортирани –талоните на МПС, имената и ЕГН на лицата, извършили транспорта, дали същите притежават необходимата категория на свидетелство за управление на МПС, пътни листи и др.; липсват  копия от сключени договори, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и друга кореспонденция между контрагентите за извършените доставки идруги. Отделно от така посочените обстоятелства следва да бъде отчет и фактът, че собственик и управител на „Б.Б.Т"ЕООД е била св. Ф.А. А., която за инкриминирания период е подписала пълномощно на други лица, посочени по –горе при фактическата обстановка- за месец януари и февруари 2010г. Ф. А. е преупълномощила Л.Л.Т.. И двамата свидетели са с нисък социален статус-безработни, без доходи и двамата са провели срещи и разговори с подс. З.Ч. във връзка с прехвърлянето на фирми на тяхно име срещу минмално заплащане с уверението от страна на подсъдимата, че няма да бъдат ангажирани по никакъв начин във връзка с осъщестяване на дейност от страна на дружеството.  

От приложения дневник за покупките на „Е..Ж.**"ЕООД /приложение №13 от съдебно-счетоводната експертиза от 18.05.2016г./ е видно, че същият е подписан от З.М.Ч. и подпечатан с печат на дружеството.   Съгласно чл.125 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б от закона. В изпъление на задълженията си за подаване на справка-декларация за данъчен период –м. януари 2010г., като управител на „Е..Ж.**"ЕООД, подсъдимата З.М.Ч. ***, офис „Н." справка- декларация по ЗДДС с вх. № 2219-0979853/15.02.2010г. за данъчен период месец януари 2010г. Видно от съдържанието на справката-декларация в нея подсъдимата Ч. е потвърдила неистина в раздел "Б" от декларацията относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и размера на ДДС по тях, съответно посочени в размер на 68 889,00 лева и 13779,80 лева, вместо действително установените - 0,00 лева и 0,00 лева и в раздел "В" от декларацията и е променила резултата за периода, посочвайки ДДС за внасяне в размер на 40,24 лева, вместо действително установения - 13 820,04 лева и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 13 779,80 лева. В протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, справка-декларация по ЗДДС и дневника за покупки за м. януари 2010г. /т.3 и приложение №13 от ССЕ/ е вписано, че подаващото лице, представител на задълженото лице е З.М.Ч. и че същите са подпечатани с печат на „Е..Ж.**"ЕООД.

  За следващия данъчен период –м. февруари 2010г. в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД са отразени данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, както следва: фактура № 473/02.02.2010г. с данъчна основа 35 000,00 лева - ДДС 7 000,00 лева; фактура № 474/08.02.2010г. с данъчна основа 30 360,00 лева - ДДС 6 072,00 лева; фактура № 476/23.02.2010г. с данъчна основа 4 900,00 лева - ДДС 980,00 лева; фактура № 477/23.02.2010г. с данъчна основа 8 330,00 лева - ДДС 1 666,00 лева; фактура № 478/23.02.2010г. с данъчна основа 18 700,00 лева - ДДС 3 740,00 лева; фактура № 479/26.02.2010г. с данъчна основа 1 790,00 лева - ДДС 358,00 лева; фактура № 480/26.02.2010г. с данъчна основа 9 950,00 лева - ДДС 1 990,00 лева и фактура № 475/28.02.2010г. с данъчна основа 10 530,00 лева- ДДС 2 106,00 лева, всички с посочен доставчик „Б.Б.Т"ЕООД. Така описаните фактури, отразени в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД съвпадат напълно с отразените фактури в дневника за проджаби на „Б.Б.Т"ЕООД с изключение на фактура № 476/23.02.2010г. с данъчна основа 4 900,00 лева - ДДС 980,00 лева, която в дневника за продажби на „Б.Б.Т"ЕООД е отразена с данъчна основа 49000,00 лева - ДДС 9800,00 лева. Отразяване на описаните фактури в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД води до намаляване на задълженията му за внасяне на ДДС за съответния данъчен период с 23 912,00 лева. Изложените по-горе аргументи за фиктивност на осчетоводените сделки са съотносими и тук-липса на кадрова и техническа обезпеченост води на извода за тяхната фиктивност. Отделно от това следва да бъде преповторен и аргумента, посочен по-горе относно упълномощаването от страна на св. Ф.А. А. като собственик и управител на „Б.Б.Т"ЕООД, която за февруари 2010г. е упълномощила  Л.Л.Т..   

Въз основа на данните от дневника за покупки, З.М.Ч. ***, офис „Н." справката декларация по ЗДДС, вх. № 2219-0982547/15.03.2010г. за данъчен период месец февруари 2010 г., с която е потвърдила неистина в раздел "Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и размера на ДДС по тях, съответно посочени в размер на 119 560,00 лева и 23912,00 лева, вместо действително установените - 0,00 лева и 0,00 лева и в раздел "В" от декларацията е променила резултата за периода, посочвайки ДДС за внасяне в размер на 10,67 лева, вместо действително установения - 23 922,67 лева и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 23 912,00 лева.

В протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, справка-декларация по ЗДДС и дневника за покупки за м. февруари 2010г. /стр.48 т.3 и приложение №14 от ССЕ/ е вписано, че подаващото лице, представител на задълженото лице е З.М.Ч. и че същите са подпечатани с печат на „Е..Ж.**"ЕООД.

За месец март 2010г. в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД са отразени данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, както следва: фактура № 481/09.03.2010г. с данъчна основа 4 160,00 лева- ДДС **2,00 лева; фактура № 482/12.03.2010г. с данъчна основа 2 300,00 лева- ДДС 460,00 лева; фактура №4**/19.03.2010г. с данъчна основа 30 400,00 лева- ДДС 6 080,00 лева; фактура №484/23.03.2010 г. с данъчна основа 450,00 лева- ДДС 90,00 лева; фактура №485/30.03.2010г. с данъчна основа 7 730,00 лева- ДДС 1 546,00 лева; фактура №486/30.03.2010г. с данъчна основа 1 180,00 лева- ДДС 236,00 лева и фактура №487/30.03.2010г. с данъчна основа 9 390,00 лева- ДДС 1 878,00 лв., всички с посочен доставчик „Б.Б.Т"ЕООД. Така описаните фактури, отразени в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД съвпадат напълно с отразените фактури в дневника за проджаби на „Б.Б.Т"ЕООД. Отразяване на описаните фактури в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД води до намаляване на задълженията му за внасяне на ДДС за съответния данъчен период с 11 122,00 лева. Изложените по-горе аргументи за фиктивност на осчетоводените сделки са съотносими и тук-липса на кадрова и техническа обезпеченост води на извода за тяхната фиктивност.

Въз основа на данните от дневника за покупки, З.М.Ч. ***, офис „Н." справката декларация по ЗДДС, вх. № 2219-0985546/14.04.2010г. за данъчен период месец март 2010 г., с която  потвърдила неистина в раздел "Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и размера на ДДС по тях, съответно посочени в размер на 55 610,00 лева и 11 122,00 лева, вместо действително установените - 0,00 лева и 0,00 лева и в раздел "В" от декларацията и така е променила резултата за периода, посочвайки ДДС за внасяне в размер на 42,00 лева, вместо действително установения - 11 164,00 лева и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 11 122,00 лева. Изложените по-горе аргументи за фиктивност на осчетоводените сделки са съотносими и тук-липса на кадрова и техническа обезпеченост, некоректно отразяване на сделките води на извода за тяхната фиктивност.

В протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, справка-декларация по ЗДДС и дневника за покупки за м. март 2010г. /стр.52 т.3 и приложение №15 от ССЕ/ е вписано, че подаващото лице, представител на задълженото лице е З.М.Ч. и че същите са подпечатани с печат на „Е..Ж.**"ЕООД.

За месец април 2010г. в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД са отразени данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, както следва: фактура № 488/01.04.2010г. с данъчна основа 8 800,00 лева- ДДС 1 760,00 лева; фактура № 489/02.04.2010г. с данъчна основа 27 840,00 лева- ДДС 5 568,00 лева; фактура №490/08.04.2010г. с данъчна основа 27 840,00 лева- ДДС 5 568,00 лева; фактура №491/09.04.2010г. с данъчна основа 8 300,00 лева- ДДС 1 660,00 лева; фактура №492/16.04.2010г. с данъчна основа 29 390,00 лева- ДДС 5 878,00 лева; фактура №493/16.04.2010г. с данъчна основа 5 400,00 лева- ДДС 1 080,00 лева; фактура №494/23.04.2010г. с данъчна основа 29 950,00 лева- ДДС 5 990,00 лева; фактура №495/26.04.2010г. с данъчна основа 29 950,00 лева- ДДС 5 990,00 лева; фактура №496/29.04.2010г. с данъчна основа 39 980,00 лева- ДДС 7 996,00 лева и фактура №497/29.04.2010г. с данъчна основа 48 600,00 лева- ДДС 9 720,00 лева, всички с посочен доставчик „Б.Б.Т"ЕООД.

Така описаните фактури, отразени в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД съвпадат напълно с отразените фактури в дневника за проджаби на „Б.Б.Т"ЕООД.

Отразяване на описаните фактури в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД води до намаляване на задълженията му за внасяне на ДДС за съответния данъчен период с 51 210,00 лева. Изложените по-горе аргументи за фиктивност на осчетоводените сделки са съотносими и тук-липса на кадрова и техническа обезпеченост води на извода за тяхната фиктивност.

Въз основа на данните от дневника за покупки, З.М.Ч. ***, офис „Н." справка декларация по ЗДДС, вх. вх. № 2219-0987906/14.05.2010г. за данъчен период месец април 2010 г., и е потвърдила неистина в раздел "Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и размера на ДДС по тях, съответно посочени в размер на 256 050,00 лева и 51210,00 лева, вместо действително установените - 0,00 лева и 0,00 лева и в раздел "В" от декларацията е променила резултата за периода, посочвайки ДДС за внасяне в размер на 22,20 лева, вместо действително установения - 51 232,20 лева и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 51 210,00 лева.

В протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, справка-декларация по ЗДДС и дневника за покупки за м. април 2010г. /стр.40 т.3 и приложение №16 от ССЕ/ е вписано, че подаващото лице, представител на задълженото лице е З.М.Ч. и че същите са подпечатани с печат на „Е..Ж.**"ЕООД.

За месец май 2010г. в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД са отразени данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, както следва: фактура № 500/03.05.2010г. с данъчна основа 8 000,00 лева- ДДС 1600,00 лева; фактура № 501/04.05.2010г. с данъчна основа 1 195,00 лева- ДДС 239,00 лева; фактура № 502/05.05.2010г. с данъчна основа 29 560,00 лева- ДДС 5 912,00 лева; фактура № 503/06.05.2010г. с данъчна основа 4 535,00 лева- ДДС 907,00 лева; фактура № 504/07.05.2010г. с данъчна основа 10 000,00 лева- ДДС 2 000,00 лева; фактура № 505/10.05.2010г. с данъчна основа 11 370,00 лева- ДДС 2 274,00 лева; фактура № 507/11.05.2010г. с данъчна основа 1 440,00 лева- ДДС 288,00 лева; фактура № 508/12.05.2010г. с данъчна основа 1 920,00 лева- ДДС 384,00 лева; фактура № 509/13.05.2010г. с данъчна основа 29 700,00 лева- ДДС 5 940,00 лева; фактура № 510/14.05.2010г. с данъчна основа 4 230,00 лева- ДДС 846,00 лева; фактура № 511/17.05.2010г. с данъчна основа 24 880,00 лева- ДДС 4 976,00 лева; фактура № 512/18.05.2010г. с данъчна основа 9 440,00 лева- ДДС 1 888,00 лева; фактура № 513/19.05.2010г. с данъчна основа 16 350,00 лева- ДДС 3 270,00 лева;  фактура № 539/19.05.2010г. с данъчна основа 17 500,00 лева- ДДС 3 500,00 лева; фактура № 514/20.05.2010г. с данъчна основа 7 745,00 лева- ДДС 1 549,00 лева; фактура № 515/21.05.2010г. с данъчна основа 21 000,00 лева- ДДС 4 200,00 лева; фактура № 516/24.05.2010г. с данъчна основа 10 000,00 лева- ДДС 2 000,00 лева; фактура № 518/25.05.2010г. с данъчна основа 23 000,00 лева- ДДС 4 600,00 лева; фактура № 519/26.05.2010г. с данъчна основа 13 300,00 лева- ДДС 2 660,00 лева; фактура № 520/27.05.2010г. с данъчна основа 12 000,00 лева- ДДС 2 400,00 лева; фактура № 521/28.05.2010г. с данъчна основа 11 500,00 лева- ДДС 2 300,00 лева; фактура № 527/28.05.2010г. с данъчна основа 55 000,00 лева- ДДС 11 000,00 лева; фактура № 528/28.05.2010г. с данъчна основа 5 690,00 лева- ДДС 1 138,00 лева; фактура № 530/28.05.2010г. с данъчна основа 4 840,00 лева- ДДС 968,00 лева; фактура № 531/28.05.2010г. с данъчна основа 7 900,00 лева- ДДС 1 580,00 лева; фактура № 529/31.05.2010г. с данъчна основа 5 980,00 лева- ДДС 1 196,00 лева; фактура № 532/31.05.2010г. с данъчна основа 3 900,00 лева- ДДС 780,00 лева; фактура № 533/31.05.2010г. с данъчна основа 4 100,00 лева- ДДС 820,00 лева; фактура № 534/31.05.2010г. с данъчна основа 4 020,00 лева- ДДС 804,00 лева; фактура № 535/31.05.2010г. с данъчна основа 4 100,00 лева- ДДС 820,00 лева; фактура № 536/31.05.2010г. с данъчна основа 3 750,00 лева- ДДС 750,00 лева; фактура № 537/31.05.2010г. с данъчна основа 4 100,00 лева- ДДС 820,00 лева и фактура № 538/31.05.2010г. с данъчна основа 40 000,00 лева- ДДС 8 000,00 лева,всички с посочен доставчик „Б.Б.Т"ЕООД.

Така описаните фактури, отразени в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД съвпадат напълно с отразените фактури в дневника за проджаби на „Б.Б.Т"ЕООД с изключение на фактури, издадени към  „Е..Ж.**"ЕООД  с номера от №532 до №539 с обща данъчна основа 81 47000 лв. и ДДС – в размер на 16 294лв., които липсват в дневника за продажби и СД по ЗДДС за м. май 2010г.  Липсата на тези фактури означава, че „Б.Б.Т"ЕООД е начислила ДДС за внасяне с 16 294лв. по-малко от реално дължимото.

Отразяване на описаните фактури в дневника за покупки на „Е..Ж.**"ЕООД води до намаляване на задълженията му за внасяне на ДДС за съответния данъчен период с 82 409,00 лева. Изложените по-горе аргументи за фиктивност на осчетоводените сделки са съотносими и тук-липса на кадрова и техническа обезпеченост, некоректно отразяване на сделките води на извода за тяхната фиктивност.

  Въз основа на данните от дневника за покупки, З.М.Ч. ***, офис „Н." справка декларация по ЗДДС, вх. № 2219-0991211/14.06.2010г. за данъчен период месец май 2010 г. и  е потвърдила неистина в раздел "Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и размера на ДДС по тях, съответно посочени в размер на 412 045,00 лева и 82409,00 лева, вместо действително установените - 0,00 лева и 0,00 лева и в раздел "В" от декларацията е променила резултата за периода, посочвайки ДДС за внасяне в размер на 162,42 лева, вместо действително установения - 82 571,42 лева и е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 82 409,00 лева.

В протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, справка-декларация по ЗДДС и дневника за покупки за м. април 2010г. /стр.52 т.3 и приложение №17 от ССЕ/ е вписано, че подаващото лице, представител на задълженото лице е З.М.Ч. и че същите са подпечатани с печат на „Е..Ж.**"ЕООД.

На „Е..Ж.**"ЕООД е извършена данъчна ревизия по реда на чл.12, ал.1, т.4 ЗОПК /ревизии при осоБ. случаи, при липса или непредоставена счетоводна отчетност съласно Закона за счетоводството/. Тази данъчна ревизия е приключила с Ревизионен акт №**********/01.03.2011г., обхващащ период 19.10.2009г. -30.06.2010г., приключила с големи данъчни задължения по ЗДДС в размер на 295 976.47 лв. главница и 24 189.21 лихва, като е издадено постановление изх. №1465/21.12.2010г. на публичен изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал1 ДОПК.

Съгласно заключението на ССЕ първичните счетоводни документи-фактурите не отговарят на изисквания на чл.7 от Закона за счетоводството и чл.114 ЗДДС, тъй като не съдържат дата, на която е възникално данъчното събитие, не съдържат име, фамилия и подпис на съставителя /повечето съдържат само подпис, от който обаче не може да бъде установен съставителя/, не съдържат име и адрес на получателя по доставката или услугата /в повечето случаи съдържат само подпис на получателя/, както и други нарушения.

Относно касовите разплащания на сделките изводът на ССЕ е, че не всички са комплетовани с касови бонове, което означава, че касовото разплащане не може да се приеме за извършено, ако същото е отразено само и единстевно в Аналитичената партида на сметка 501 „каса“.

Видно от ССЕ липсват документи относно цялостното осчетоводяване на всяка една от сделките /от доставката, заскладяването, транспортирането и продажбата/, както и

-не може да се установи каква е наличността на стоки по вид, количество и стойност към началото или края на всеки данъчен период

-не може да се установи мястото и начина на съхранение и транспортиране на закупените и продадените стоки

- не може  да се установи техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките

По отношение на извършените доставки в инкриминирания период не са налични документи, а именно:

-                      договори между доставчик и купувач, от които да е видно какви са условията и опциите в тях, цени и начин на разплащане;

-                      приемо-предавателни  протоколи, двустранно разписани за установяване на данъчното събитие, което възниква от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена

-                      стокови или складови разписки за постъпване на стоките в складовете на купувача

-                      транспортни документи или договори с транспортни фирми за придвижване на стоките от складовоте на доставчика към складовете на купувача

-                      документи за съпътстващи разходи при доставките.

Отделно от това, следва да се подчертае, че съгласно ССЕ не могат да се установят и източниците на финансиране на дейността, тъй като наличностите в разплащателната сметка на Ю. и Е. Д. Б. АД са минимални.

Горепосочените обстоятелства още ведънж потвърждават извода за фиктивност на осчетоводените сделки, които са отразени в дневниците за покупко-продажби и след това посочени в подадените справки-декларации. 

 

 

 

 

От обективна страна съдът намира, че авторството и осъществяването на трите изпълнителни деяния се установяват от коментираните по-горе доказателства: „използвал документи с невярно съдържание” по т.6 от ал.1 на чл.255 от НК  - изпълнителното деяние подсъдимата е извършила като е използвала  данните от отчетни регистри - дневници за покупките на „Е..Ж.**"ЕООД, съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които са отразени  данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС-чрез отразяване на данните от дневниците за покупки в подадените СД;, „потвърдил неистина в писмена декларация” по т.2 от ал.1 на чл.255 от НК- подсъдимата е осъществила подписвайки и подавайки месечните справки-декларации по ЗДДС за м.януари, февруари, март, април и май 2010г. с отразено приспадане на данъчен кредит по данните от дневниците за покупки и „приспаднал неследващ се данъчен кредит” по т.7 от ал.1 на чл.255 от НК, като резултат от действията по осчетоводяването на посочените фактури в дневниците за покупките и отразяване на получените данни впоследстиве в справките-декларации. С всичко това подсъдимата е избегнала установяването и внасянето в бюджета на ДДС в размер на  182 431.80 лева за посочените пет данъчни периода през 2010г.

Относно квалификацията на престъплението като продължавано, трите изпълнителни деяния : „използвал документи с невярно съдържание” по т.6 от ал.1 на чл.255 от НК, „потвърдил неистина в писмена декларация” по т.2 от ал.1 на чл.255 от НК и „приспаднал неследващ се данъчен кредит” по т.7 от ал.1 на чл.255 от НК, осъществяват поотделно едни и същи състав на едно и също престъпление „избегнал установяване и плащане на данъчни задължения”, са извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, и последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Квалифициращият признак „особено големи размери” следва от нормата на чл.93 т.14 от НК – стойността на избегнатите данъчни задължения, установени по делото са на стойност многократно надвишаваща 12 000 лв. – а именно 182 431.80 лева. Наличието на този квалифициращ признак определя поставянето на инкриминираното деяние в по-тежко наказуемия състав на чл.255 ал.3 от НК

Съдът намира, че от субективна страна подсъдимата З.Ч.  е осъществила престъплението при форма на вината – пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на деянията, предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването им. Безспорно е, че подсъдимата е знаела какво е съдържанието на СД по ЗДДС и какъв е резултата от така декларираните и осчетоводени данни и го е целяла - тоест налице е субективна съставомерност на извършеното деяние. Подсъдимата е знаела противоправността на деянията си, съзнавала е общественоопасния им характер и е целяла противоправния резултат от тях – избягване плащането на данъчни задължения. Нарушени са правни норми уреждащи задълженията за данъци, с което е увреден фиска с невнесения данък по ЗДДС в размер на 182 431.80 лева. 

По отношение на повдигнатото обвинение за последния период по пункт 6 за престъплението по чл.255 НК, съдът е оправдал З.М.Ч., като аргумент в подкрепа на оправдателната присъдата за тази част е фактът, че към момента на подаване на справката декларация вх. № 2213-09856**/14.07.2010 г. за данъчен период месец юни 2010 г., подадена пред ТД на НАП-С., офис „Н.", З.М.Ч. вече не е била нито собственик, нито управител на дружеството. Видно от приложение №18 към ССЕ по делото безспорно е установено, че тази спрвка-декларация е подадена от новия собственик и управител на дружеството, а именно-Д.Т., който в качеството си на управител на дружеството от 14.06.2010г е подписал и дневика за покупки и дневника за продажби за месец юни 2010г.

 

 

 

 

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

За извършеното от подсъдимата З.М.Ч. престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2. пр.1, т. 6, т. 7, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. 

 

При индивидуализация на наказанието съдът, преценявайки наличието на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, определи като такива чистото и съдебно минало, обстоятелството че няма постоянен доход, както и ниската степен на обществена опасност на личността на дееца. В хода на производството не се събраха други добри характеристични данни,както и данни за  трудова или социална ангажираност на подсъдимата Ч.. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатираха. Съдът приема, че изброените смекчаващи вината обстоятелства са многобройни и при наличието им и най-лекото предвидено за престъплението наказание от три години лишаване от свобода би се явило несъразмерно тежко, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК определи наказание под специалния минимум, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.

Съдът приема, че по отношение на подсъдимата З.М.Ч. са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.66 от НК  – подсъдимата Ч. към момента на извършване на инкриминираното деяние не е осъждана за престъпление от общ характер. Съвкупната преценка на степента на обществена опасност на деянието от една страна и на подсъдимата, от друга страна, обуславят извода, че условното осъждане би осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.

Така мотивиран, настоящият съдебен състав прецени, че за постигане целите по чл. 36 от НК и най-вече за поправянето на подсъдимата, не е наложителна социалната и изолация чрез установяване в пенитенциарно заведение за изтърпяване на наказанието. Ето защо, след като съществуват и другите предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК /чисто съдебно минало и наказване с „лишаване от свобода” под три години/, съдът на основание разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от пет години. При определяне на размера на изпитателния срок съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на подсъдимата.

 

От приложените по делото доказателства се установява, че подсъдимата З.М.Ч. е бил задържана, поради което съдът е приспаднал от горепосоченото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и девет месеца години на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК времето, през което подсъдимата е била задържана по настоящото дело.

Доколкото наказанието спрямо З.Ч. е определено при уславията на чл.55, съдът на основание чл.55 ал.3 НК не е наложил  по-лекото наказание –КОНФИСКАЦИЯ, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

С оглед изхода на делото подсъдимата З.М.Ч. следва да понесе и направените по делото разноски, поради което на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го осъжда да заплати разноски в размер на 6 320.48 лв. /шест хиляди триста и двадесет лева и четиридесет и осем стотинки/.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

            

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: