РЕШЕНИЕ
№ 66
Сливен, 13.06.23 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд – Сливен – I състав 3-членен, в съдебно заседание на седемнадесети
май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ГЕОРГИ БОЗУКОВ
При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА и с
участието на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ БОЗУКОВ КАНД № 44 / 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с
чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба от Д. И. Т., [ЕГН], с постоянен
адрес: [населено място], [улица], чрез адв. М. М.-САК, със съдебен адрес:
[населено място], [улица], ***, против Решение № 51/13.02.2023 г., постановено по АНД № 1333/2022 г. по описа на Районен
съд - Сливен.
В касационната жалба се твърди, че с атакуваното решение
Първоинстанционния съд е определил друг предмет на делото, като е посочил ел. фиш,
различен от обжалвания с жалбата, а именно „електронен фиш серия К № 4620484, с
който е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева",
като за жалбоподателя оставало неясно какъв е този фиш и какво отношение има
към жалбата му. Посочен бил и адрес за кореспонденция, с който нямало нищо
общо, а именно „[населено място], [улица]".
/Първи абзац от атакуваното решение/. В същото време в
диспозитива на решението пък бил описан ЕФ, посочен в жалбата. Горното създавало неяснота дали мотивите, изложени от районния
съдия касаят обжалваният от Т. ел. фиш или пък
са относими към другия посочен от съда, който няма връзка с него. Горното било основание за отмяна на обжалваното решение и връщането
на делото за разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по
въведения предмет. Моли съдът да приемете това искане в условията на
евентуалност в случай, че не сподели доводите за отмяна на обжалвания
електронен фиш, тъй като счита, че са налице основания за това, поради следните
съображения:
В жалбата си пред РС-Сливен било посочено изрично, че в ЕФ липсва
място на извършване на нарушението. Този извод бил верен, защото в същия липсва
каквото и да е посочване на посоката на движение на автомобила, с който е
извършено нарушението. Последното, предвид
обстоятелството, че се касае за път с двупосочно движение, респ. възможност от наличие на различна регулация, се явявало
задължителен реквизит. В конкретния случай било видно, че
районният съдия е подценил това оплакване, посочвайки, че посоката на движение
била ясно посочена, приемайки, че това е посока [населено място]. Нямало съмнение, че този извод е произволен, доколкото бил ноторен
факта, че АТСС могат да извършват заснемане на нарушения по отношение на
приближаващи се и отдалечаващи се МПС. Не случайно и
това било поставено като императивно изискване при попълването на Протокола за
използване на АТСС по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г.
Счита, че това само по себе си е достатъчно тежък порок и
самостоятелно основание за отмяна на решението на PC - Сливен и атакувания
електронен фиш. Именно в тази връзка било и едно от
доказателствените искания, поставени пред първоинстанционния съд - относно
установяване режима на измерване на скоростта и начина на разполагане на самото
техническо средство, но вместо това съдът вложил усилия да разяснява на
жалбоподателя какво стои зад абревиатурите, обозначаващи техническото средство.
Поради горното моли
съдът да приемете, че издадения електронен фиш и решението на PC - Сливен са
незаконосъобразни и да ги отмените като такива.
При условията на евентуалност, в случай, че приеме, че не са
налице условията за отмяна на ЕФ, моли съдът да отмени обжалваното Решение на
РС-Сливен и да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на PC.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Сливен, редовно
призован, не изпраща представител. Ангажирано е становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен пледира за отмяна
на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и връщането му за
ново разглеждане.
Административен съд – Сливен, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия Серия К №
6049178, издадено от ОД на МВР [населено място], с който на Д. И. Т., [ЕГН], с
постоянен адрес: [населено място], [улица], *** е наложено административно
наказание „Глоба" в размер на 300 лв. на
основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да потвърди обжалвания електронен фиш, районният съд е приел,
че жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 189. ал. 8 от ЗДвП. Подадена е от легитимиран
субект, а именно лицето срещу което е издаден атакуваният електронен фиш, при
наличие на правен интерес от обжалване и е подадена пред компетентния съд по
местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя по надлежния
ред.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото си на възражение
по фиша на основание чл. 189. ал. 6 от ЗДвП. В последствие в срока по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП фишът е обжалван пред съда, въз основа
на което е образувано производство пред въззивната инстанция.
От събраните по делото доказателства въззивният съд е установил,
че по несъмнен начин е осъществен състава на административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. На
посочената дата и час, МПС, управлявано от водача жалбоподател, е било заснето
при движение със скорост от 127 км./ч., със скорост от
27 км./ч. над разрешената скорост от 90 км./ч. Установяването е извършено с
АТСС - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM SI, с фабричен № 11743СС.
Въз основа на заснемането е изведена разпечатка на клип, в която е
посочен регистрационният номер на автомобила, движението с установената скорост
и съответното й превишаване. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата
17.06.2022 г. и час - 08:13 ч., като мястото на
извършване на нарушението е обозначено с точните му географски
координати.
В
описателната част на така съставения фиш са възпроизведени данни, идентични с
посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция на възможната грешка на
автоматизираното техническо средство - толеранс на измерената скорост от минус
3 км/ч. в полза на нарушителя, като за място на извършване на нарушението е
посочено, че същото е извършено в област Сливен, път 1-6, км. 377.300, при посока на движение [населено място] и в тази връзка
въззивният съд дава вяра на приложените по делото писмени доказателства,
включително, снимков материал от заснетия клип с автоматизирано техническо
средство - веществено доказателство по смисъла на чл. 189,
ал. 15 от Закона за движението по пътищата, както и
представения протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532
от 29.10.2017 г. на Министъра на вътрешните работи - относно начина на
установяване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6,
т.65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани.
Касационната инстанция споделя фактическите констатации и
направените въз основа на тях правни изводи на районния съд.
От събраните по делото доказателства се установява, че на
17.06.22г. в 08:13 часа, в обл. Сливен, по път І-6
км 377.300, при ограничение до 90 км/ч, за извън населено място и приспаднат
толеранс от -3%, жалбоподателят управлявал л.а. БМВ Х 3 2.0 Д с рег. № [рег.
номер], със скорост 127 км/ч, или 37 км/ч над разрешената, като нарушението е
установено с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM SI, с фабричен № 11743СС, разположено към Казанлък.
Касационната
инстанция констатира, че в първия абзац от описателната част на Решение №
51/13.02.2023 г., постановено по АНД № 1333/2022 г. по описа на Районен съд –
Сливен е допусната явна фактическа грешка като е останала информация от друго
дело, касаещо друг електронен фиш, свързан с друго нарушение. В останалите части от решението, не са допуснати несъответствия.
В описателната част на фиша е отразено движение с установена
скорост и превишаването на разрешената скорост. Посочена
е дата и часа на нарушението, вписани са показанията на техническото средство,
часа и място. Видно от представената по делото разписка, Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на 04.11.22 г., като
последният не се е възползвал от правото си на възражение по чл.189, ал. 6 от ЗДвП, а е обжалвал фиша пред Районен съд- Сливен.
Законосъобразно въз основа на представените по делото писмени
доказателства районният съд е приел вмененото административно нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП за доказано. Разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП въвежда забрана за водача на пътно превозно средство при
избиране скоростта на движение да превишава определените стойности на скоростта
в км/час, които за пътно превозно средство от Категория “В” за извън населеното
място е 90 км/час, установена с пътен знак.
Съгласно разпоредбата на чл.182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП,
водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва,
както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.
Настоящата инстанция намира, че нарушението е доказано от
представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков
материал от заснет клип с техническо средство. Превишаването
на скоростта в случая е заснето с техническо средство и се установява от
снимковия материал, приложен към делото. Доказателства,
които да опровергават този извод не са посочени и ангажирани от жалбоподателя,
а събраните от съда писмени и веществени доказателства са достатъчни за да
обосноват извод за доказаност на нарушението.
Неоснователни са възраженията на касатора, че в електронния фиш
липсва място на извършване на нарушението и посоката на движение на МПС и че с
атакуваното решение Първоинстанционния съд е определил друг предмет на делото,
като е посочил ел. фиш, различен от обжалвания с жалбата, а
именно „електронен фиш серия К № 4620484, с който е наложено административно
наказание Глоба в размер на 100 лева", което възпрепятствало възможността
да бъде извършена преценка относно законосъобразността, съответно да се
установи валидността на оспорения електронен фиш, както и правилното описание
на нарушението.
Безспорно по делото е установено нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, установено и заснето с техническо
средство. Съгласно чл.189, ал. 4 от ЗДВП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая не е било спорно обстоятелството, че електронният фиш е
изготвен в съответствие с одобрения с Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.17 г. на Български институт по метрология.
Следва да се отбележи, че правната теория приема, че
документите са вещи, върху които с писмени или електронни знаци има
материализирано човешко изявление. В този смисъл
липсата на подпис, печат или посочено физическо лице като издател на
електронния фиш не води до отпадане качеството на документ на същия.
Следва също да се отбележи, че електронният фиш следва да бъде отличаван както
от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване
на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не
съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в
разпоредбата на чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП
реквизити, т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно
постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във
връзка с процедурата по съставянето им. В случая изискуемите реквизити са
налице, като процесният фиш съдържа посочени териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. С оглед горното, безспорно в случая са налице
всички изискуеми елементи от съдържанието на акта, в каквато насока са и
изводите на районния съд.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или лицето, на което е
предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Изрично
законодателят е приел, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. В случая е установено, а и не е било спорно,
че именно жалбоподателят е управлявал МПС, с което е извършено процесното
нарушение. Липсват доказателства в срока по чл.189,
ал.5, изр.2 от ЗДвП същият да е представил писмена декларация, в която да
посочи, че не той, а друго лице е управлявало собственото му МПС на посочената
дата и час. По тези съображения и с оглед въведената в
чл.189, ал.5, във вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП
презумпция, именно наказаното лице, като собственик на управляваното с
превишена скорост МПС се явява субект на процесното административно нарушение.
След като в
случая е безспорно, че нарушението е констатирано с техническо средство,
установяващо и заснемащо нарушението, без намеса в работата на техниката от
страна на контролните органи и са налице достатъчно данни за техническата
годност на автоматизираната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение, то приложимата процедура е именно тази по издаване на електронен
фиш.
В случая в
електронния фиш е посочен номер на автоматизираното техническо средство, а от
приетото като доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и от Протокол от проверка №47-СГ-ИСИС/12.10.21 г. на Главна дирекция
„НП“, се установява, че същото е в срока на валидност.
Относно допуснатата ЯФГ в решението на РС-Сливен, касационната
инстанция счита, че в резултат на това не се е стигнало да неправилно
изясняване на фактическата обстановка от първоинстанционния съд, въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Правните
изводи извън този абзац кореспондират на установената правилно фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства, допуснатата грешка не е
ограничила правото на защита на жалбоподателя и неговия процесуален
представител, поради което настоящият касационен състав я намира за
несъществена.
В заключение касационната инстанция приема, че при установяване на
нарушението и провеждане на особената административно-наказателна процедура по
издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно
са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е
санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 300 лева съответства на
нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието
и на констатираното превишение на скоростта за движение.
Като е потвърдил електронния фиш, районният съд е постановил
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва
да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 51/13.02.2023 г., постановено по АНД №
1333/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Д. И.
Т., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Сливен, съдебни
разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.