Решение по дело №259/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли, 01.09.2020 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на седемнадесети август през две хиляди и  двадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Образувано е по жалба от И.Г.И. с ЕГН **********, чрез адв. Д.А. *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 3482034, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 400,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се развиват от жалбоподателя подробни съображения в подкрепа наведените доводи, позовавайки се на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, свързани с отклонение на санкционния акт от изискванията за задължителни реквизити – липсвало ясно посочване на дата на издаване, място на нарушението, което препятствало възможността да упражни правото си на защита в пълен предоставен обем, а нарушението не било констатирано по надлежния ред. Моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен. Претендират се разноските по делото, като е приложен Договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от  адв. Д.А., негов защитник, който поддържа въззивната жалба и се заявява становище по същество, като се излагат подробни допълнителни аргументи за основателност на подадената жалба.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, макар да не са представени писмени доказателства за датата на връчването на санкционния акт, на електронния фиш. От представената справка за нарушител/водач е видно, че електронен фиш Серия К № 3482034, издаден от ОД на МВР - Хасково  е връчен на 01.06.2020г. на жалбоподателя, като въззивната жалба е депозирана в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, легитимирано да атакува издадения електронен фиш, поради което е процесуално допустима.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 30.10.2019г. в 14:24 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 526 движение на  лек автомобил марка « Фолксваген» модел Пасат с рег. № **** в гр. Харманли, на ул. *** до сек бар Турист по посока гр. Хасково - гр. Любимец със скорост от 73 км./ч. и при въведено общо ограничение на скоростта – 40 км/ч. и е посочено превишение от 33  км/ч.

Жалбоподателят не оспорва, а и не се навеждат доводи в за противното, че е собственик на лек автомобил марка « Фолксваген» модел Пасат с рег. № ***. Въз основа на тези констатации е издаден процесния електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил вписан жалбоподателят И.Г.И. с ЕГН **********. В описателната част на електронния фиш е вписано движение с установена скорост от 76 км./ч. – превишаване с 33 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство, което видно от приложения Протокол от последваща проверка № 3-53-19/07.03.2019г. техническото средство - Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – TFR1-M, идент. № 526 е преминало последваща проверка, а за място на нарушението – ул. *** до сек бар Турист по посока гр. Хасково- гр. Любимец.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе. По отношение на приложения снимков материал от заснет клип  № 3000 с дата 30.10.2019г. с техническо средство № TFR1-M 526 съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи. На това място следва единствено да бъде отразено принципното законово положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

По делото е приобщен Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., видно от който се установява, че на процесния ден е бил извършен контрол на процесното място за периода от 13.00 часа до 15,00  часа, с видеозапис от №2979 до 3013.

Видно от справката за водач/нарушител, спрямо жалбоподателя е бил издаден един фиш и е била наложена една принудителна административна мярка.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на процесния ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на наказаното лице и налагащи отмяната на атакувания акт.

В разглеждания казус отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която указва допустимите максимални скорости за различните видове ППС в населени и извън населени места, по автомагистрали и скоростни пътища. Изключенията от тези принципни граници – са възможни според ал.2 на чл.21 от ЗДвП, след изричното им посочване с надлежен пътен знак /В-26/.

В случая не се спори, че И.Г.И. е бил водач на процесното МПС и се е движела в населено място,гр.Харманли,по ул. „Македония” до снек бар Турист. Не се спори и относно стойността на установената скорост /76 км/ч/,с превишаване с 33 км/ч. при отчетен толеранс от 3 км/ч, с която същият е управлявал лекия автомобил. При това положение, безспорно е и че общата максимално допустима скорост за движение в населеното място би била 50 км/ч, съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В същото време обаче в ЕФ при описване обстоятелствата по извършване на нарушението е посочено, че жалбоподателят е нарушил в населеното място ограничение от 40 км/ч, без да е посочено в Протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., наличие на пътен знак при така установената скорост, с която е управлявал МПС, а именно – 76 км/ч. Всяко едно превишаване на скоростта от 40 км/ч в този случай, би обусловило отговорността на водача на МПС,осъществявайки състава на административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като именно там е предвидено, че с нарочен знак е възможно въвеждане на ограничение до скорост, различна от посочената в ал.1 на чл.21 от ЗДвП. Изложеното налага извода за допуснато противоречие между посочените словом в ЕФ обстоятелства по извършване на нарушението и дадената цифром правна квалификация на деянието. Това несъответствие на текстовата и цифровата квалификацията на административното нарушение,  води до незаконосъобразност на атакувания ЕФ и е достатъчно и самостоятелно основание за неговата отмяна.

За пълнота е необходимо да посочи, че доказателствената тежест за установяване на всички съставомерни признаци на нарушението е на административнонаказващия орган, че към процесната дата и на посоченото в ЕФ място е имало ограничение на скоростта, въведена с пътен знак В-26, а именно: 40 км/ч в населеното място.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Следователно скоростта в населените места е ограничена до 50 км/ч. Същата може да бъде променяна с въвеждане на ограничения на скоростта въз основа на пътен знак. В случая не е посочено, че такова ограничение е въведено с пътен знак В-26, а и в Протокола по чл.10 от от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. не е посочено, че е поставен пътен знак за ограничение, не са представени доказателства за това. При липсата на доказаност на посоченото в ЕФ обстоятелство за ограничение на скоростта в указания участък с пътен знак В-26, следва да се приеме, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС на посочените в ЕФ дата и място, като е превишил въведената в закона разрешена скорост за населено място  - 50 км/ч, т.е. за превишена скорост от 76  км/ч при отчетен толеранс от 3%, с която същият е управлявал лекия автомобил следва да бъде приета   23 км/ч. Такова едно превишение на скоростта би обусловило отговорност на основание чл.182, ал.1, т.3, наказуема с глоба в размер на 100 лв., а не посочената в ЕФ 33 км/ч, наказуема с глоба 400 лв., предвидена в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП /в редакцията й към датата на нарушението/.

 По разноските

 

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300,00 лева /л.27/ за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Хасково като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ   Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 3482034, издаден от ОД на МВР – Хасково, с който на И.Г.И. с ЕГН ********** на основание  чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, точка 4 от ЗДвП,   е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 400 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ХАСКОВО да заплати на И.Г.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 300 ( триста ) лева, представляваща разноски по  НАХД № 259/2020г. на РС - Харманли.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                        СЪДИЯ: