Решение по дело №190/2022 на Административен съд - Видин

 Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, подадена от В. Ц.З., Б.Б.Б. и Р.Е.Г. ***, против Комисия за защита от дискриминация гр.София, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022 год. до окончателното изпълнение на задължението, както и направените по делото разноски, за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразен акт – Решение № 1/06.01.2020г. на Комисия за защита от дискриминация.

Ищците твърдят, че на 12.10.2017г., Ванина Николова – Бойчева е сигнализирала Държавната Агенция за закрила на детето относно дискриминационно отношение към дете от страна на персонала на ДГ „Желязко Попниколов“ гр.Видин, което се отглеждало в приемно семейство. ДАЗД сигнализирала ответника със сигнал с вх. № 44-00-4167 от 10.01.2018г., в следствие на който, с разпореждане № 343/18.05.2018г.,  срещу трите ищци е образувана преписка, завършила с Решение № 1/06.01.2020г. на КЗД. Последното установява наличието на дискриминация спрямо детето Симеон Огнянов по признак „лично положение“, която е осъществена поотделно от трите ищци и на трите е наложено наказание глоба в размер на по 250 лв. Те обжалвали решението на КЗД пред Административен съд Видин, който с решението си по адм.д № 47/2020г., потвърдено от Върховен административен съд с решение по адм.д. № 911/2021г., отменя акта на КЗД като незаконосъобразен и връща преписката на административния орган за ново произнасяне. След връщането, КЗД прекратява преписката на 20.05.2022г., поради липса на правен интерес на лицето, подало жалбата. Според ищците, това е било известно на административния орган още при започване на административното производство.

 Твърдят, че през всичките тези четири години са били подложени на постоянен стрес, обществен натиск, страхували са се за работата си при наличието на дискриминационно отношение. Обществото в гр.Видин и колегите им са им се подигравали за това, че се отнасят зле с дете, при положение, че работата им е да го обгрижват, независимо от неговите особености. Всичко това е довело до емоционално страдание, повишена чувствителност и странене от колеги и приятели. Производството е продължило толкова дълго, че тези им емоционални преживявания са се превърнали в нещо постоянно и дори е довело до изменение на обичайното им поведение. Появили са им се страхове и от имуществени претенции спрямо тях, което още повече е влошило положението и неувереността им.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържат изцяло исковите претенции за неимуществени вреди. Претендират присъждане на разноски.

Ответникът по иска – Комисия за защита от дискриминация гр.София, чрез процесуалния си представител претендира неоснователност на жалбата срещу Решението на КЗД от 20.05.2022г. и развива доводи за законосъобразност на същото. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, претендирано над минималния размер, тъй като случая не представлява правна и фактическа сложност. Не взема становище по така предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лв. за всяка от ищците В. Ц.З., Б.Б.Б. и Р.Е.Г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022 год. до окончателното изпълнение на задължението, както и направените по делото разноски, за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразен акт – Решение № 1/06.01.2020г. на КЗД.

Представителят на прокуратурата счита, че исковите претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, с присъждане на обезщетения по справедливост, съгласно чл.55 от ЗЗД. Счита, че безспорно е установено, че ищците са преживели негативни емоции, дискомфорт, безпокойство за работата си, за общественото мнение, съответен стрес и това е продължило с години и тези негативни емоции са пряка и непосредствена последица от вмененото решение на ответника, което е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С Решение № 1 от 01.06.2020г.,  КЗК е установила, че В. Ц.З., в качеството на директор, Б.Б.Б., в качеството на старши учител и Р.Е.Г. в качеството на старши учител в ДГ „Желязко Попниколов“ гр.Видин, са осъществили дискриминация по смисъла на чл.4 от Закона за защита от дискриминация по признак „лично положение“ по отношение на малолетния Симеон Огнянов, поради което на основание чл.78, ал.1 от същия закон и на трите е наложена глоба в размер по 250 лв. на всяка от тях., както и са им дадени задължителни предписания, на основание чл.76 ал.1 от ЗЗДискр., занапред да не допускат дискриминация, под която и да било от формите, съгласно ЗЗДискр.

Решението на КЗД е постановено по преписка № 134/2018г., образувана на 18.05.2018г. по сигнал с вх.№ 44-00-4167/10.01.2018г. и допълнение към него от 10.05.2018г., подадени от Държавна агенция за закрила на детето, която от своя страна е сезирана от приемната майка на малолетния Симеон Огнянов – Ванина Николова-Бойчева.

По жалба на настоящите ищци, Административен съд Видин, отменил решението на КЗД, с решение по адм.д № 47/2020г., потвърдено от Върховен административен съд с решение по адм.д. № 911/2021г. Решението на КЗД е отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията от мотивите на съдебното решение. След връщането, КЗД прекратява преписката с Решение № 278 от 20.05.2022г. и оставя без разглеждане подадения сигнал и допълнението към него, подадени от Държавна агенция за закрила на детето.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани лицата М.В.Г., Й.С.В.и Кристияна Пламенова Александрова.

Свид.М.В.Г.установява, че познава ищцата В.З. от около 35 – 40 години и знае, че тя е дългогодишен директор  на ДГ „Желязко Попниколов“ гр. Видин. По време на производството, тя била директор на друга детска градина и често се виждали с г-жа З.. Разбрала за това, „че е пуснато дело“, защото града е страшно малък и веднага после имало и статии по въпроса. Ищцата З. била подложена на голям стрес от цялата работа, защото тя отговаря за институцията и след като се появили и статии, даже нейните деца започнали да я питат за случая, тъй като те не живеят във Видин. Подобни неща в малкия град предизвикват стрес. В периода от 3 – 4 години, двете общували и макар че З. се държала, винаги това й било в ума. Тя сменила терапията на хапчетата си, защото не се чувствала добре, вдигала кръвно, направила хипертонични кризи няколко пъти, ходела при личния си лекар. Това е стрес, защото отговаря за институцията. За здравословни й проблеми нямало друга причина, тъй като ищцата З. никога не е имала стрес в работата си, доколкото свид. Георгиева познава работата й. Наричали нейната детска градина „международна“, защото имало деца от всякакви народности: сирийчета, италианчета и др. от различни етноси и всички те били обгрижвани еднакво и толерантно. Преди случая З. не се оплаквала от здравословни проблеми. Здравословните й проблеми били по повод жалбата на майката. По същият повод, дошла  министъра на социалното политика Д.С.и събрали директори от целия окръг, от цялата област и на тази среща г-жа З. не могла да дойде, защото си представяла, както и станало, един огромен „напад“, на който и свидетелката присъствала. Свид.Георгиева разбрала от ищцата З., че производството е приключило и вече нямат претенции към институцията и към ищците и всичко завършило благоприятно, но все пак на персонала като цяло бил нанесен стрес. След като приключило производството, г-жа В.З. вече е спокойна.

Свид.Й.С.В.установява, че познава ищцата Р.Е. от доста години и от самата нея знае за образуваното производство, като последната й е разказвала с подробности за това как й се е отразило на нея и че се е изнервила от самата жалба. Следващо неприятно било, че самата жалба не е само в КЗД, а и в социалните мрежи, като е станало достояние на голям кръг от хора и това много лошо й е повлияло. Възрастната й майка е разбрала от комшиите, а дъщеря й, която  по онова време е била далеч от дома си, е смятала, че това е много сериозно и е изключително несправедливо. В същото време всички нейни колеги и приятели са научили от интернет и „Фейсбук“ за това, че има такава жалба срещу нея. Свид. Ванкова и ищцата се познават и професионално и лично и неведнъж са говорили на тази тема и след всяко дело, след всеки отрицателен коментар от „Фейсбук“, Р.Е. се натъжавала много. Малко се дистанцирала и от свидетелката и от останалите близки приятели, защото се притеснявала и дори се срамувала. Свид. Ванкова винаги се опитвала да я успокоява, че всички, които я познават и са работили с нея знаят, че тя е изключителен човек и професионалист и че това ще мине. Веднъж свид. Ванкова придружила ищцата до „Еконт“ и я изчакала отвън, а когато ищцата Г. излязла, била с насълзени очи, защото като съобщила името си за получаване на пратката, служителката я е погледнала с укор и Г. се е почувствала ужасно. Тя  била стресирана, че всеки, който срещне на улицата, я гледа с укор и я свързва с тази публикация във „Фейсбук“, която свидетелката също е чела  и  видяла, защото са от малък град и всички се познават. Така разбрали много колеги от бранша на образованието. Тя се срамувала и се затворила, така, че определено й е подействало отрицателно, притеснявала се за  кариерата си, за това как ще й се отрази на нея, за своята самотна възрастна майка, за дъщеря си, как те ще приемат всичко това. Когато производството приключило, ищцата Г. се обадила на свид. Ванкова да й се похвали и казала, че й е олекнало от една страна, а от друга, че никога няма да може да изтрие срама, който се излял върху нея и това, което е почувствала и преживяла през тези 3 - 4 години, била опетнена и пред обществото, и пред колегите си, и в областта, в която работи.

Според свид. Ванкова, която изрично завява, че е чела публикацията във „Фейсбук“, „дадената жена – Ванина“ била публикувала писмото си, което е пуснала в Комисията по дискриминация, била описала цялата ситуация и отдолу имало коментари на хора, които я подкрепяли, имало и негативни коментари, които приемали това за истина, казвали, че щом има жалба, значи хората са виновни.

Свид. Кристияна Пламенова Александрова установява, че работи в същата детска градина с ищцата Б.Б., познава я отдавна и са доста близки. Б. е човек жизнерадостен, добър, мил, всеотдаен и приятел, близък, отдава й се по всякакъв начин работата с децата като учител. Тя изглеждала доста отчаяна, след като била заявена преписката от КЗД, защото имало негативни отзиви спрямо нея като учител и спрямо тази случка, разбира се и в социалните мрежи имало изписани неща - и спрямо нея и по случая. Свид. Александрова решила да прочете, но само зачела началото, защото това не се отнасяло за този човек, който тя познава. Б. (ищцата) коренно различно се променила в този период, доста се затворила в себе си, не искала да контактува с приятелите си, с другите колеги, страхувала се да не я упрекват, много трудно комуникирали с нея. Когато разговаряли, тя изглеждала уплашена, чувствала се доста натъжена от тази случка и доста се затворила в себе си. Това продължило до лятото на 2022г., когато ищцата споделила, че производството в КЗД е прекратено и всичко е приключило. Ищцата започнала да се връща към стария човек, когото свид.Александрова познава преди тази случка, малко по-спокойна в отношенията с приятелите си и с колегите си.

При така установената фактическа обстановка Съдът, намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.  

Ищците твърдят, че са им нанесени неимуществени вреди от незаконосъобразен акт, издаден от Комисия за защита от дискриминация, а именно – Решение № 1/06.01.2020г. на КЗД.

Съгласно чл.40, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите.  Тя отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразните й актове. Т.е. има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и съгласно ал.2, исковата защита се провежда при условията на ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи:

1.незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие или бездействие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението;

2. настъпила вреда от такъв административен акт и

3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразено както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми.

В това производство, съдът не дължи преценка за законосъобразност на Решение № 1/06.01.2020г. на КЗД, тъй като този въпрос е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт - решение по адм.д № 47/2020г. на Административен съд Видин, потвърдено от Върховен административен съд с решение по адм.д. № 911/2021г. Решението на КЗД е отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията от мотивите на съдебното решение. След връщането, КЗД с Решение № 278 от 20.05.2022г. е прекратила преписката и е оставила без разглеждане подадения сигнал, с който е сезирана.

Решението на КЗД е отменено като незаконосъобразно и преписката е прекратена, следователно първият елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията е доказан.

За да бъдат преценени предявените искове като основателни, ищците следва да докажат и кумулативното наличие на следните предпоставки: че са претърпели описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка, с посочения незаконосъобразен акт -  Решение № 1/06.01.2020г. на КЗД.

По отношение на вредите, ищците претендират, че през всичките тези четири години са били подложени на постоянен стрес, обществен натиск, страхували са се за работата си при наличието на дискриминационно отношение. Обществото в гр.Видин и колегите им са им се подигравали за това, че се отнасят зле с дете, при положение, че работата им е да го обгрижват, независимо от неговите особености. Всичко това е довело до емоционално страдание, повишена чувствителност и странене от колеги и приятели. Производството е продължило толкова дълго, че тези им емоционални преживявания са се превърнали в нещо постоянно и дори е довело до изменение на обичайното им поведение. Появили са им се страхове и от имуществени претенции спрямо тях, което още повече е влошило положението и неувереността им.

В това производството не се доказаха претенциите за вреди, изразяващи се в: обществен натиск; подигравките на обществото в гр.Видин и колегите, че се отнасят зле с дете; страховете за работата си; страховете от имуществени претенции.

От трите свидетелски показания става ясно, че е имало публикации във „Фейсбук“, но те са били по отношение на подадената жалба и са били направени от изготвилия жалбата – майката на малолетното дете Симеон Огнянов, която е твърдяла наличието на дискриминационно отношение. Майката не е страна в настоящето производство, поради което нейните публикации във „Фейсбук“, дори и да са предизвикали последици в емоционалната сфера на ищците, не доказват претендираните вреди към ответника в настоящето производство. Отделно от това, по делото не се представиха доказателства, от които да е видна твърдяната публикация – направена ли е, кога е направена, налична ли е и през кой период е налична в социалната медия, какви са би коментарите по нея – положителни или отрицателни, заличена ли е, както и двата най-съществени въпроса: какво съдържа и кой е нейният автор.

Нито една от трите свидетелки не посочи, да има публикации в социалните медии от ответника КЗД или публикации на решението на КЗД, съответно обсъждане на последиците от него.

Преразказът на бегли спомени от прочетено неизвестно кога в социална медия не може да установява причинени вреди, поради което настоящият състав на съда не счита за необходимо да отделя повече внимание на това доказателствено средство.

Съдът не кредитира показанията на свид. Ванкова, за разиграла се случка с ищцата Г. в Еконт и укора в погледа на служителката, тъй като тя не е възприета лично от Ванкова и не се установи какво я е предизвикало.

Не се кредитират свидетелските показания на свид.Георгиева, в частта за „напад“ срещу ищцата З., при проведена среща, в нейно отсъствие, с министъра на социалната политика, тъй като те не съдържат никаква конкретика и изобщо не дават яснота за отношението на колегите и обществото.

Нещо повече, трите свидетелки заявяват, че са успокоявали ищците по повод на случая и не се установи да са си променили отношинието:

- Свид.Георгиева за ищцата З.: „Тя никога  не е имала стрес в работата си, доколкото познавам работата й, ние понеже често се събираме всички директори и споделяме кой какво има, тя не е имала никога стрес в работата си. Даже нейната детска градина мога да кажа, че я наричахме   „международна“, защото имаше деца от всякакви народности, имаше сирийчета, италианчета и др. от различни етноси, и всички те са били обгрижвани еднакво и толерантно.“;

- Свид.Ванкова за ищцата Г.: „….аз винаги съм се опитвала да я успокоявам, че всички  които я познават и са работили с нея знаят, че  тя е изключителен човек и професионалист и че това ще мине.“;

- Свид.Александрова за ищцата Б.: „…..първо я познавам като човек жизнерадостен, добър, мил, всеотдаен и  приятел, близък. И разбира се и в работата й  как тя работи с децата  като учител, как се  отдава й се по всякакъв начин…………. Реших да прочета и аз, но само в  зачетох началото, защото това не се отнасяше за този човек, който аз познавам.“.

 

Т.е. не се доказаха твърдените в исковата молба обществен натиск, подигравки на обществото в гр.Видин и колегите на ищците, че се отнасят зле с дете.

По делото не се представиха доказателства, от които да е видно, че въз основа на образуваната преписка в КЗД е възникнала опасност трите ищци да останат без работа или да са предявени имуществени претенции срещу тях. В следствие на което е неоснователно твърдението за възникнал страх от това. 

Безспорно се установи от свидетелските показания, че ищците са изпитвали стрес, емоционално страдание, повишена чувствителност и странене от колеги и приятели. Това се установи и за З.,  и за Б., и за Г.. Те са се затворили в себе си, страняли са от колегите и приятелите си.

Недоказано остана твърдението, че тези им емоционални преживявания са се превърнали в нещо постоянно и дори е довело до изменение на обичайното им поведение. Точно в обратния смисъл са свидетелските показания и за трите ищци, а именно, че след приключване на производството и трите са се успокоили. Що се отнася до твърденията за възникналите здравословни проблеми с високото кръвно и променената терапия на хапчетата на ищцата З., то за тях няма никаква медицинска документация, а съдът не кредитира свидетелските показания на свид.Георгиева, тъй като тя не е нито личен лекар, нито служител в лечебно заведение, където да е лекувана ищцата. 

Съдът счита, че претендираните неимуществени вреди са доказани в частта за това, че ищците са изпитвали стрес, емоционално страдание и повишена чувствителност. Изпитването само на неприятни емоции от описания вид не е достатъчно, за да бъдат определени като неимуществени вреди, но в случая негативните им емоционални изживявания са намерили не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт, намерил отражение в затварянето в себе си и страненето от колеги и приятели, притеснение за реакцията на близките и то за доста продължителен период от време – четири години. Предвид изложеното съдът намира, че в именно резултат на отмененото като незаконосъобразно решение за проявена дискриминация, ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, емоционално страдание и повишена чувствителност, които следва да бъдат обезщетени.

При наличието на трите кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата следва да се приеме, че предявените искове са частично основателни.

Неимуществените вреди са вреди с морален характер и няма метод за измерването им, поради което за тях законодателят е определил, че се присъждат по справедливост - чл.52 от ЗЗД. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително доказания интензитет на негативните емоции. В конкретния случай съдът отчита факта, че ищците са определени като добри професионалисти в своята сфера, който факт е способствал чувството на срам от развилото се производство за дискриминация по отношение на дете, както и четиригодишния период през който са търпени вредите и намира, че справедливото обезщетение следва да бъде в размер 300 лв. за всяка от ищците. В останалата част до 3000 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени.

Предвид частичното уважаване на главния иск следва да бъде частично уважен и акцесорния такъв, за присъждане на лихва.

Разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, предвижда, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Според ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС, т. 4, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В случая съдебното решение, с което е отменено като незаконосъобразно решението на КЗД е 02.08.2021г., тъй като това е датата на постановяване на решението на ВАС. Същевременно се касае за връщане преписката на административния орган за произнасяне и той се е произнесъл с прекратяване на преписката на 20.05.2022г. 

Поради това, предявеният иск за законна лихва върху присъденото обезщетение е основателен и следва да бъде уважен, на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД за периода от 20.05.2022 г. до  окончателното изпълнение на задължението по главния иск.

При този изход на спора и предвид правилото на чл.10, ал.3 ЗОДОВ, следва да бъде уважено искането на ищците за присъждане на разноски  – по 10 лева за държавна такса за всяка една от тях и възнаграждение за адвокат при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че в него е уговорено предоставянето на безплатна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът намира, че на процесуалния представител на ищците, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА следва да се присъдят разноски съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер по 300 лева за всяка от тях.

Мотивиран от горното, Административен съд Видин,

 

                РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация - гр.София, да заплати на В. Ц.З. ***, обезщетение в размер на 300 (триста) лева за претърпени неимуществени вреди - изразяващи се в стрес, емоционално страдание и повишена чувствителност, причинени вследствие издаденото Решение № 1/06.01.2020г., което по съдебен ред е обявено за незаконосъобразно, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран  размер от 3000 лв.   

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация - гр.София, да заплати на Б.Б.Б. ***, обезщетение в размер на 300 (триста) лева за претърпени неимуществени вреди,  изразяващи се в стрес, емоционално страдание и повишена чувствителност, причинени вследствие издаденото Решение № 1/06.01.2020г., което по съдебен ред е обявено за незаконосъобразно, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 3000 лв.  

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация - гр.София, да заплати на Р.Е.Г. ***, обезщетение в размер на 300 (триста) лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, емоционално страдание и повишена чувствителност, причинени вследствие издаденото Решение № 1/06.01.2020г., което по съдебен ред е обявено за незаконосъобразно, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 3000 лв.  

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация - гр.София да заплати на В. Ц.З. ***, сумата в размер на 310 (триста и десет) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация - гр.София да заплати на Б.Б.Б. ***, сумата в размер на 310 (триста и десет) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация - гр.София да заплати на Р.Е.Г. ***, сумата в размер на 310 (триста и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: