Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Русе, 12.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, VІ-ти наказателен състав в
публично заседание на …..деветнадесети
април ……през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН
ЧЕНДЖИЕВ
при
секретаря ЕЛКА ГОРАНОВА и в
присъствието на ………………………. разгледа
докладваното от съдията наказателно
административен характер дело № 2389/2016 г., за което съобрази,че
производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Т.С.Т. *** ЕГН ********** против наказателно постановление № 16-1085-001687/24.10.2016г.
на началник група към ОД МВР Русе Сектор
ПП, с което на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лв., на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10
лв., на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 10 лв. и на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП са му
наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева и ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ месеца и са му отнети 12
контролни точки.
Жалбоподателят
чрез процесуалния си представител моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление като необосновано,като твърди,че не е извършил нарушението,за
което е санкциониран.
За РРП-
редовно призовани, не се явява представител и не вземат становище.
Представител
на административно-наказващия орган не се явява.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
е водач на МПС с правоспособност кат.” В,М и АМ” и като такъв се води на отчет
в ПП гр.Русе.До м.септември 2016г. има няколко наложени наказания за нарушения
на разпоредбите на ЗДвП.
Вечерта на 14.09.2016г. Т. *** и
след 02,00 часа предприема управление на мотопед “Соник” с рег.№ Р 3195 М,
собственост на Е. А..***. С него на мотопеда се вози неустановено по делото
лице.
По същото време в района контрол
по движението на ППС извършва екип на Второ РУ Русе в наряд свид. Р.А. и Д.Ш.,
които също се движат по ул. “Чипровци” и чуват идващ към тях мотопед, който ги
разминава. Водачът спира пред магазин “Пацони” и А. и Ш. виждат как водачът и пътникът
слизат от мотопеда и сядат на пейка. Въпреки че е тъмно, двамата се различават
осезаемо физически и А. се насочва към тях, за да извърши проверка на водача на
мотопеда. И водачът, и пътникът не носят лични документи в себе си, както и
документите на превозното средство и първоначално отказват да съдействат. След
като си казва имената и след справка в БДС А. установява, че водачът е Т.С.Т..
Докато водят разговор А. усеща, че водачът лъха на алкохол. Обажда се за
съдействие на екип на Сектор ПП и на място пристига свид. М.И., който иска да
го изпробва за алкохол, но водачът отказва, като също така и оспорва, че точно
той е управлявал мотопеда. Свид. И. съставя срещу жалбоподателя акт
за установяване на административно нарушение на чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП
за това, че не носи свидетелство за управление на МПС, контролен талон и
свидетелството за регистрация на МПС, което управлява, както и за нарушение на чл.174
ал.3 от ЗДвП за отказа да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство.След съставяне на акта свид.И. връчва на жалбоподателя талон за
изследване на кръв за употреба на алкохол с време за явяване в МБАЛ Русе 45
минути.
На 24.10.2016г.
въз основа на съставения от свид.И. акт, началник група към ОД МВР Русе Сектор
ПП издава обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП налага на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в
размер на 10 лв., на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лв., на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.3 от ЗДвП му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лв. и
на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП му налага административни наказания ГЛОБА в
размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ месеца,като му отнема 12 контролни точки.
Изложеното
се установява от показанията на разпитаните свидетели И., А.,както и от
писмените – копие от талон за медицинско изследване,заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, рапорт,справка за водач.
При
установяване на фактите съдът цени показанията на свид.А. и И..Същите не са
заинтересовани от изхода на делото и по тази причина са и обективни.И двамата са очевидци на поведението
на жалбоподателя и са могли непосредствено да наблюдават поведението му.Освен
това показанията на тези двама свидетели взаимно се подкрепят.
В хода
на съдебното следствие е разпитан и свид. Й.К., чиито показания съдът не цени, тъй като обяснява за случай, който не касае процесния
акт.Освен това свидетелят сочи,че е собственик на мотопеда,с който е извършено
нарушението.Този факт обаче не съответства на посоченото в акта,а именно че
собственик е друго лице различно от К..Това потвърждава тезата,че свид.К. може
да обяснява за друг случай свързан с негов личен мотопед и жалбоподателя.
От
показанията на свид.А. и И. се установява,че жалбоподателят е управлявал МПС и
поканата за изследване с техническо средство за употреба на алкохол е отправена
от свид.И. малко след слизането на Т. от мотопеда.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима,тъй като е подадена от лице с право на жалба и е подадена в
законовия срок,а разгледана по същество е неоснователна.
Всички събрани по делото
доказателства сочат на следните изводи:
По т.1 до т.3 от наказателното постановление : От
обективна страна жалбоподателят е осъществил обективните признаци от състава на
нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като на 14.09.2016г. в гр.Русе като
водач на МПС е нарушил задължението си да носи свидетелство за управление на МПС
от съответната категория и контролния талон към него, както и по чл.100 ал.1
т.2 от ЗДвП, тъй като в себе си не е носил и свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява, въпреки че то не е негова
собственост.
В частта си по т.4
наказателното постановление е също правилно и законосъобразно. Приетото
за установено налага единствените и несъмнени изводи относно деяние и вина,а
именно ,че от обективна страна жалбоподателят Т. е осъществил обективните
признаци на състава на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП , тъй като на 14.09.2016г. в гр.Русе
като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за употреба на алкохол.Видно от показанията на свид.А.,жалбоподателят има
качеството на водач на МПС,тъй като е управлявал ППС непосредствено преди да
бъде поканен за изследване с техническо средство.Този обективен признак е
ангажирал задълженията му на водач ППС включително и задължението му да
съдейства при извършване на проверка с техническо средство за употреба на
алкохол.В хода на административнонаказателното производство, включително и в
хода на съдебното следствие не се сочат каквито и да било причини за отказа на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба
на алкохол.
От
субективна страна деянията са извършени при пряк умисъл с цел – с оглед на
правоспособността и стажа си на водач ,деецът е съзнавал задължението си да носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него, както и
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и
да даде проба за установяване на употреба на алкохол с техническо средство,но
въпреки това е отказал.
При
провеждането на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Независимо
от обстоятелството,че в акта е посочена като нарушена разпоредбата на чл.174
ал.3 от ЗДвП,която се явява санкционна,а не регламентираща права и
задължения,съдът намира,че по този начин не е нарушено правото на защита на
наказания в частност правото му да разбере за извършването на какво точно
бездействие е санкциониран.Бездействието на жалбоподателя напълно е обхванато
от обективните признаци на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП,точно по този
текст е и санкциониран Т. и по този начин изложеното в обжалваното наказателно
постановление не поставя под съмнение волята на наказващия орган и дава
възможност на наказания да разбере за какво е санкциониран.
Наказанията,
които са наложени, са правилно определени предвид санкцията на разпоредбата на чл.181
ал.1 т.1 от ЗДвП, както и чл.174 ал.3 от
ЗДвП,които са фиксирани от законодателя,поради което справедливостта им в
настоящото производство не следва да се обсъжда.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 16-1085-001687/24.10.2016г.
на началник група към ОД МВР Русе Сектор
ПП,с което на Т.С.Т. *** ЕГН **********, с което на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лв., на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 10 лв., на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лв. и основание чл.183
ал.1 чл.174 ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер
на ДВЕ ХИЛЯДИ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ДВАДЕСЕТ И
ЧЕТИРИ месеца,както и са отнети 12 контролни точки.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Русе в 14-дневен срок от
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: