Решение по дело №932/2022 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 64
Дата: 7 април 2023 г.
Съдия: Ивайло Красимиров Кънев
Дело: 20222110100932
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Айтос, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20222110100932 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по ИМ на Х. М. А., ЕГН **********, чрез адв.Г.М.,
съд.адрес: ***, против Х. О. М., ЕГН **********, чрез адв. С.П., съд. адрес: ***. Твърди, че
с ответника били съседи и съселяни, като на 22.6.20г. страните се видели пред къщата на
ищеца в с.З., общ.Р., както и че ответникът с пръчка нанесъл няколко удара на животните на
ищцата. Поддържа, че ответникът силно ударил ищцата с пръчката в главата и в тялото,
поради което залитнала, получила световъртеж и болки в главата, догадило й се и
повърнала. Поддържа, че в следствие на ударите нанесени от ответника на ищцата бил
причинен оток и хематом в дясна темпорална област с диаметър 7 см., хематом в областта на
лявата част на челото с размери 8 на 4 см. Сочи, че потърсила лекарска помощ след
твърдения инцидент, като в следствие на извършеното от ответника получила оток и
посиняване, болки в главата, изпитвала страх и унижение, търпейки неимуществени вреди.
Моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 3000 лв. /съобразно прието
изменение на иска по чл. 214 ГПК в о.с.з. от 10.3.23г./, съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на нанесения й побой с пръчка от ответника на
22.6.2020г., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателно плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 и сл. ГПК ответникът е подал ОИМ. Счита иска за недопустим,
евентуално за неоснователен, оспорвайки го по основание и размер. Счита предявения иск
за завишен по размер. Оспорва наличието на твърдените вреди и причинната връзка между
вредите и поведението на ответника. Твърди, че не е удрял ищцата на сочената дата,
излагайки различна фактическа обстановка. Поддържа, че твърдените удари не били
нанесени на ищцата на сочената в ИМ дата. Твърди, че след процесния случай бил пребит от
1
съпруга на ищцата, за което се наложило постъпването му в УМБАЛ-Б.. Сочи, че за
нанесения му побой било образувано НЧХД 229/22г. на РС Айтос /по което бил тъжител/,
чието наличие счита, че станало причина за образуване на настоящото дело, като последното
следвало да послужи за постигане на спогодба между страните. Моли за отхвърляне на иска,
претендирайки разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от събраните писмени доказателства /л.35-40 и л.56 от делото/, че
сутринта около 6.00ч. на 22.06.2020г. страните се срещнали в с.З., общ. Р., разговаряли, като
ответникът нанесъл на ищцата удар с тояга в областта на главата, от което ищецът паднал на
земята, загубвайки съзнание, както и че след инцидента ищцата получила оток и хематом в
дясна темпорална област с диаметър 7 см., хематом в областта на лявата част на челото с
размери 8 на 4 см и болка в мястото на хематомите.
Свидетелят Х.Х.А. дава показания, преценени съобразно чл. 172 ГПК, че на
22.06.2020г. ищцата му казала, че на същия ден преди обяд ответникът й нанесъл удар с
тояга в областта на главата, за което подали жалба в РУ-Р., като се наложило да се направят
изследвания в болницата в гр.Айтос за здравословното съгласие на ищцата, т.к. била подута
и посинена. Дава показания, че ответникът му споделил, че е набил ищцата, както и че
последната изпитвала болки в продължение на 15 дни и около месец почти не излизала от
дома си, т.к. била цялата посинена и се срамувала.
Свидетелят М.О.М. дава показания, преценени съобразно чл. 172 ГПК, че ответникът
бил пребит на 22.06.2020г., както и че процесният инцидент станал на 21.06.2020г. и бил
предизвикан от ищцата, псувайки ответника, удряйки го със сопата, която носела, а също и
че ответникът бил одран и посинен от ищцата. Дава показания, че видял, че ответникът не е
удрял ищцата в процесния случай, че й взел сопата и тя паднала назад в следствие на това,
след което си тръгнала. Свидетелят не се намесил в конфликта, но казал на ответника, че
видял случилото се между страните.
Свидетелят Х.Х.М. дава показания, според които видял ответника на 22.06.2020г.,
както и че окото на последния било одраскано, отекло и зачервено, а също и че ответникът
му споделил тогава, че комшийката го е ударила.
При тази фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно чл.45 ЗЗД отговорността за причинени вреди изисква наличие на следните
предпоставки: противоправно Д.ие, което да е извършено от делинквента, наличие на вреди
в патримониума на пострадалия, както и причинна връзка между противоправното Д.ие на
делинквента и настъпилите вреди. Вината при непозволеното увреждане съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. В настоящото производство са
безспорно установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,
осъществено от ответника спрямо ищцата /вкл. обстоятелствата, при които е нанесен удар,
механизма на увреждане, вредоносния резултат, като вината на ответника се презумира, т.к.
2
доказателства, оборващи презумпцията не са представени/. Въз основа на събрания
доказателствен материал, преценен в неговата съвкупност, искът е доказан по основание.
Съдът обосновава този свой извод с оглед събраните писмени доказателства /вкл.
медицинската документация и снетите сведения от страните от служителите на РУ-Р./, като
изводът се подкрепя и от показанията на съпруга на ищцата /свид. Х.Х.А./. От друга страна,
свид. Х.Х.М. не установява релевантни обстоятелства, а показанията на свид. М.О.М. /брат
на ответника/ се явяват изолирани и не се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал /най-вече от сведението, дадено от ответника, вкл. в частта, където
същият заявява, че на процесния инцидент не е имало очевидци – л.39 от делото/, а освен
това свидетелските показания на последния следва да се преценяват съгл. чл. 172 ГПК и
евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. В снетото от РУ-Р.
сведение от ответника от 30.06.2020г. същият е заявил, че ищцата го е ударила с тояга по
окото и в яда си той също я е ударил с пръчката, след което последната се подхлъзнала и
паднала на земята. Обясненията на страните, дадени в предварителното наказателно
производство, имат характера на документ и притежават доказателствена сила срещу
подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Затова извънсъдебно
признание на страната, съдържащо се в обяснение пред органите на предварителното
производство, не може да бъде игнорирано от гражданския съд, а следва да бъде обсъдено и
взето предвид при постановяване на решението /Р.№ 28/28.01.1999 г. по гр. д. № 3114/1997
г. на ІV ГО, Определение № 817 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 3017/2020 г., двете на ВКС/.
Документите в представената по делото полицейска преписка са годни доказателства и
тяхното приемане и обсъждане е процесуално допустимо. По своя характер тези документи
от досъдебното наказателно производство са частни документи със свидетелстващо
съдържание, чиято доказателствена сила се преценява от съда по вътрешно убеждение с
оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 180 вр. с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като за
тази преценка е без значение обстоятелството дали е приключило или не наказателното
производство /Р. № 921/11.12.2009 г. по гр. д. № 5299/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Сведението
от 30.06.2020г. не е оспорено от ответника и представлява частен свидетелстващ документ,
подписан от ответника, ползващ се с доказателствена сила, т.к. удостоверява неизгодни за
издателя /ответника/ факти, имащ силата на извънсъдебно признание на ответника за
осъществения от него деликт спрямо ищцата. Сочената доказателствена сила на
коментираното сведение, снето от ответника от 30.06.2020г., не се разколебава от
останалите доказателства /вкл. от протокола за разпит на ответника – л. 56 от делото, в
който не се съдържа изявление, че ответникът не е удрял ищцата/, като преценено в
съвкупност с целия събран доказателствен материал обуславя извод за основателност на
иска по основание. Поради изложеното за ответника възниква задължение да обезщети
вредите, които са били причинени на ищцата от осъщественото от него противоправно Д.ие
от 22.06.2020г. Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по
справедливост от съда. Понятието "справедливост" по см. на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразят
3
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Това са обстоятелствата,
свързани с отрицателните изживявания за ищеца от инцидента- търпените от ищеца
неимуществени вреди в следствие на получените от него на 22.06.2020г. увреждания,
нанесени му от ответника. При съвкупна преценка на доказателствата, като съобрази вида и
характера на вредата, относително краткия възстановителен период, както и липсата на
болничен престой, както и на други късни прояви и усложнения на здравословното и
психическото съгласие на ищцата, а също и възрастта и липсата на данни за заболявания на
последната, съдът намира, че обезщетението, което съответства на търпените
неимуществени вреди, преживени от ищеца, определено по справедливост, е в размер на 1
000 лв., като върху сумата се дължи законна лихва от деня на увредата /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/.
Този размер според състава е съобразен с икономическите условия в страната към момента
на увреждането и е достатъчен за репариране на понесените от ищцата неимуществени
вреди, като за горницата до 3 000 лв. искът подлежи на отхвърляне. В производството
възражения за съпричиняване и за прихващане не са надлежно и в срок въведени от
ответника като предмет на делото, поради което и такива не следва да се обсъждат от
състава.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни. Разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 273,33 лв. /съразмерно на
уважената част от иска/. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК не е заявено в срок
и не подлежи на обсъждане. Ответникът също има право на разноски на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК – в размер на 400 лв. /съответно на отхвърлената част от иска/.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 45 ЗЗД Х. О. М., ЕГН **********, чрез адв. С.П., съд. адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ на Х. М. А., ЕГН **********, чрез адв.Г.М., съд.адрес: ***, сумата от
1000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на нанесения й
побой с пръчка от ответника на 22.6.2020г., ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателно плащане, както и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 273,33 лв.
– разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 ЗЗД за горницата над 1000 лв. до
пълния размер от 3000 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК Х. М. А., ЕГН **********, чрез адв.Г.М.,
съд.адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х. О. М., ЕГН **********, чрез адв. С.П., съд. адрес: ***,
сумата от 400 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Б. в 2-седм. срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4