№ 4552
гр. Варна, 05.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20233100502131 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. И. И. от гр. Бeлослав, подадена
чрез процесуални представители, срещу Решение № 2646/17.07.2023 год.,
постановено по гр. дело № 20223110114654 по описа на РС-Варна за 2022
год., с което са уважени предявени от Националната агенция по приходите,
гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 56 срещу въззивника Д. И. по реда на
чл. 415, вр. чл. 422 ГПК искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като е прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. И. И. от гр.
Белослав, Варненска област, дължи на ищеца Национална агенция по
приходите със седалище гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 56 сумата от
1000 лева, представляваща неоснователно задържана парична сума, без
основание, платена в брой на длъжника при извършена „контролна проверка“
по смисъла на т. 6 от ДР на Наредба № Н-18/2006 год., във връзка с
извършена проверка от органи по приходите, обективирана в Протокол серия
АА № 0057503/04.02.2022г. и разписка от 04.02.2022г., ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от
подаването на заявлението в съда – 28.07.2022 год. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 48, 62 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 1000 лева за периода
от 04.02.2022г. до 28.07.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 9960/2022 г. по описа на РС-
Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, тъй
като НАП – София не е надлежен ищец по исковете. Твърди се, че анализът на
събраните по делото доказателства обосновава извода, че въззивникът е
получил сумата от 1000 лева от лицето Георги Митков Райнов, който не е
1
действал в служебно, а в лично качество, и в случай, че горната сума е
платена без основание, именно Георги Райнов следва да я търси от
въззивника, а не НАП – София. Поради изложеното счита, че исковете са
недопустими, а решението като постановено по недопустими искове също е
недопустимо.
В евентуалност са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, както и в несъбиране на
поискани от страната доказателства, в резултат на което решението е и
необосновано.
Отправеното с жалбата искане е за обезсилване на решението и
прекратяване на производството, а в евентуалност – за отмяна на решението и
за постановяване на друго, с което исковете да се отхвърлят като
неоснователни. Претендира се и присъждане на разноските за двете
инстанции.
С жалбата е направено искане за събиране на доказателства във
въззивното производство, а именно: на допуснатите и несъбрани в първата
инстанция доказателства – Сигнал с вх. № М-24-03-779/13.11.2021 год. по
описа на ЦУ на НАП- София, както и на недопуснати от първоинстанционния
съд, представени от въззивника /ответник/ доказателства – DVD, което
съдържа запис от охранителните камери в сградата на Община Белослав от
дата 04.02.2022 год.
Искането се обосновава с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, насрещната страна НАП – София оспорва
жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение допустимо, по
същество – правилно и настоява да бъде потвърдено, видно с присъждане на
разноски. Не изразява конкретно становище по направените с въззивната
жалба искания за събиране на доказателства във въззивното производство.
Съдът, като се запозна с делото, намира, че направените в жалбата
искания за събиране на доказателства във въззивното производство са
неоснователни, като съображенията за това са следните:
Видно е от Определението № 3194/14.03.2023 год. по гр. дело №
20223110114654 по описа на РС-Варна за 2022 год., постановено на основание
чл. 140 ГПК, че съдът, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, е задължил ответника
да представи намиращ се у него документ – Сигнал с вх. № М-24-03-
779/13.11.2021 год. по описа на ЦУ на НАП- София – който документ
ответникът не е представил. При това положение е приложима разпоредбата
на чл. 161 ГПК, към която препраща нормата на чл. 190, ал. 2 ГПК, тъй като
съдът може единствено да задължи, но не и да принуди страната да представи
намиращ се у нея документ, ако тя не желае да го стори. /Отделен е въпросът,
че ищецът, който е поискал съдът да задължи ответника да представи
цитирания по-горе документ, не е изяснил значението му за спора, каквото е
2
изискването на чл. 190, ал. 1 ГПК, с оглед преценката на съда за относимостта
на този документ за правния спор/.
По отношение на искането за приемане и приобщаване на представено
от ищеца веществено доказателство – DVD, което съдържа записи от
охранителните камери в сградата на Община Белослав от дата 04.02.2022 год.
– не е ясно какви точно факти се домогва да докаже страната. В тази връзка
следва се има предвид, че изводът на първоинстанционния съд дали е
опровергана или не материалната доказателствена сила на протокола, серия
АА № 0057503/04.02.2022г., материализиращ извършената на 04.02.2022 год.
контролна проверка от органа по приходите, не обвързва въззивния съд, който
дължи самостоятелна преценка на събраните доказателства при формиране на
извод в тази насока, с оглед откритото производство по оспорване на
истинността /в конкретния случай на верността/ на обсъждания документ.
По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице
условията на чл. 266, ал. 2 и/или ал. 3 от ГПК, при наличността на които
законът предвижда събирането на доказателства във въззивното
производство.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Д. И. И. от гр. Бeлослав
въззивна жалба срещу Решение № 2646/17.07.2023 год., постановено по гр.
дело № 20223110114654 по описа на РС-Варна за 2022 год.;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащите се във въззивната жалба искания за
събиране на доказателства във въззивното производство, а именно: да бъде
задължен ищецът, ответник по жалбата, НАП – София да представи намиращ
се у него документ – Сигнал с вх. № М-24-03-779/13.11.2021 год. по описа на
ЦУ на НАП – София, както и да бъде прието и приобщено по делото,
представено от ответника, настоящ въззивник, веществено доказателство –
DVD, което съдържа запис от охранителните камери в сградата на Община
Белослав от дата 04.02.2022 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
15.01.2024 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез процесуалните им представители /чл. 39, ал. 1 ГПК/, ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4