№ 360
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100601953 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
С присъда от 01.04.2021г. по нохд №1254/2019г. на СРС, НО, 103 състав,
подсъдимият Ф. М. Д. е признат за виновен и осъден на основание чл.343б, ал.3 от НК
на накзание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер на
500лв., като на основание чл.66,ал.1 от НК изтърпяването на наказанието „Лишаване
от свобода“ е отложено за срок от три години.
С присъдата на основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК
на подсъдимият Д. е и наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от шест месеца, като на основание чл. 59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през
което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.
Срещу присъдата, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от
подсъдимия чрез упълномощения му защитник, с искане за отмяна на присъдата от
въззивната инстанция като незаконосъобразна и постановена в нарушение на закона.
Отправя се искане въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова,
с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и
оправдан. Алтернативно е направено искане за намаляване на наложеното наказание
1
„лишаване от свобода“ с оглед прилагане на чл.55,ал.1 т.1и ал.3 от НК. В жалбата се
коментират събрани по делото доказателства, видно от които използваното техническо
средство, въз основа на което е установена употреба на наркотични вещества, използва
изцяло химическа реакция, влияеща се от различни атмосферни условията. Към
жалбата е постъпило и допълнение, в което подробно са развити съображения относно
компрометиране на доказателствата, въз основа на които се твърди установяване на
употребата на наркотични вещества от подсъдимото лице.
В разпоредително заседание въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на
подсъдимия, свидетели и/или изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия
поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения
и пледира за оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението. Адв. Й.
акцентира, че извършената проба за наркотични вещества на подсъдимия като водач на
МПС е невалидна и недостоверна, поради допуснати нарушения на технически
изисквания и указания на производителя при работа с дрегер DrugCheck 3000. В
подкрепа на тезата си защитата твърди, че районният съд неправилно е приел, че
извършената проба с цитираното техническо средство е извършена към момента на
спирането на водача на автомобила, докато реално пробата е извършена в интервала
между 02:00 и 03:00 часа, когато температурата на околната среда е била 3,4 градуса,
съгласно справка на НИМХ, при нормативно приети 5 градуса за използване на теста.
Подс. Д. подкрепя казаното от адвоката му.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение моли
въззивният съд да потвърди присъдата на СРС като правилна и обоснована. Счита
престъплението за доказано, а температурният режим за работа с DrugCheck 3000 за
спазен към момента на вземане на пробата, което се потвърждава от справката на
НИМХ.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума,
подсъдимият Д. моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че същата следва да
бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към
съдебния акт на СРС. При самостоятелна преценка на събраните по делото
2
доказателства, настоящият състав намира за установена сходна фактическа обстановка,
която е следната:
На 28.09.2018 г. около 00.30 ч. подсъдимият Ф. М. Д. управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф”, рег. СА **** РА и
се движел в гр. София, ул. „Григорий Цамблак“ с посока на движение от ул.
„Бесарабия“ към ул. „541”. Около 00:30 часа подс. Д. бил спрян за полицейска проверка
от служители при 05 РУ-СДВР – св. В.Б.Н., А. К.Г. и П.А.Д.. Полицейските служители
установили, че подсъдимият бил със силно зачервени очи и много разширени зеници,
затова поискали съдействие от ОПП-СДВР за съдействие. На място пристигнал екип
915-8 при ОПП-КАТ СДВР, в които бил св. К.С.С. – автоконтрольор при отдел „Пътна
полиция“ на СДВР. Около 01.40 м , св. Станков тествал подсъдимия с Алкотест дрегер,
който отчел отрицателна проба, след което подсъдимият бил тестван с дрегер Drug
Check 3000, който отчел положителен резултат за наличие на наркотично вещество –
тетрахидроканабинол - марихуана, коноп.
За констатираното нарушение на подс. Ф. Д. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 547920/28.09.2018
г. от свид. К.С.С.. АУАН бил предявен на Д., който го подписал без да вписва в него
възражения. Свид. А. К.Г. от ОПП - СДВР попълнил протокол за извършената
проверка за употреба на наркотични вещества, а свидетелят Станков издал на
подсъдимия талон за изследване с бланков номер 0013398/28.09.2018 г., в който е
записано, че предварителната качествена проба е взета от лицето в 01:40 часа на
28.09.2018г. с техническо средство Дрегер DrugCheck 3000. Талонът за изследването е
подписан от подс. Д. като е заявил в него, че „не приема“ показанията на техническото
средство.
След това подс. Д. бил придружен от полицейските служители от 05 РУ-
СДВР до ВМА, където той отказал да даде кръвна проба и урина за лабораторно
изследване.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на
събраните от първата инстанция доказателства и доказателствени средства:
показанията на свидетелите К.С., В.Н., А. Г., П.Д., вкл. и дадените в хода на ДП и
приобщени по реда на чл. 281 от НПК; приобщените по делото веществени
доказателства - проба взета с техническо средство „DrugCheck 3000“; писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, а именно: АУАН бл. №
547920/28.09.2018 г., талон за изследване № 0013398/28.09.2018 г., протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от
28.09.2018 г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 28.09.2018 г., копие от книга за
регистрация на амбулаторно болни - „Спешна токсикология“ ВMA, Заповед №
6539/28.09.2018 г., справка картон на водача, методически указания рег. № 3286р-
3
17590/09.05.2016 г. за реда за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози от водачите на МПС, писмена справка от Националния институт по
метеорология и хидрология с вх. на СРС № 1030831/25.06.2020 г., справка за съдимост
на подс. Ф. Д. и др.
Установената от СГС фактическа обстановка почти напълно съвпада с тази,
описана в мотивите към първоинстанционната присъда. Въззивният съд не се съгласява
единствено с приетото от СРС, че тестването на подс. Д. за употреба на наркотични
вещества и опиати с дрегер "DrugCheck 3000" е извършено към момента на спирането
на автомобила на подсъдимия в 00:30 часа на процесната дата. Видно от връчения на
подс. Д. талон за изследване безспорно се установява, че точният момент на
извършване на полевия тест с посоченото техническо устройство е в 01:40 часа на
28.09.2018г. - обстоятелство, което на практика е без значение за установяване на
обективната истина по делото.
Според настоящия състав събраните по делото доказателства са еднопосочни
и безпротиворечиви относно обстоятелствата от главния предмет на доказване, в това
число авторството на подсъдимия по отношение на престъпното деяние. Настоящият
съдебен състав се солидаризира в голяма степен с направения анализ на
доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го
преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да
отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които
счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012 г. по НД
№ 1158/2012 г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за
необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно
на възраженията, наведени в жалбата и допълнението към нея.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват съществени
противоречия в доказателствените материали, касаещи времето и мястото на спиране
на водача на автомобила за рутинна проверка, състоянието на подсъдимия по време на
проверката – със силно зачервени очи и много разширени зеници, проведените тестове
с технически устройства за наличие на алкохол и наркотични вещества, получената
положителна проба за употребени наркотични вещества, транспортирането на
подсъдимия до ВМА за извършване на кръвно изследване и отказът на подс. Д. да даде
кръвна проба и урина за лабораторно изследване. За тези обстоятелства показанията на
полицейските служители свидетелите К.С., В.Н., А. Г. и П.Д., в т.ч. и приобщените по
реда на чл. 281, ал. 4 вр., ал. 1, т. 2 от НПК, са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондиращи със събрания и проверен по делото писмен доказателствен материал,
а именно - АУАН бл. № 547920/28.09.2018 г., талон за изследване №
4
0013398/28.09.2018 г., протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества от 28.09.2018г. Всички свидетели предават своите лични
възприятия за установената от уреда употреба на наркотично вещество и всички
последователно сочат, че тестът е показал употреба на тетрахидроканабинол -
марихуана. Преценени в съвкупност, събраните по делото гласни доказателствени
средства в пълнота установяват фактите, за които се отнасят и не се налага да бъдат
обсъждани поотделно, особено при липса на оспорване на същите.
Основното оспорвано от защитника обстоятелство в случая касае допуснато
опорочаване на процедурата по вземане на проба от подсъдимия, в частност
несъобразяване с изискванията за подходяща температура при използване на
техническото средство. Действително, видно от приобщените в хода на съдебното
следствие пред първа инстанция Методически указания за реда за установяване на
употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС с орален
тест „Drager DrugCheck 3000“ температурата на околната среда трябва да е между +5
и +30 и относителна въздушна влажност между 5 % и 95 % r.F.. От съдържанието на
доказателствата по делото безспорно се установява, че тестването на подсъдимия за
наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта не е извършено към момента на
спирането на неговия автомобил за рутинна проверка в 00:30 часа, а около част по-
късно. Този факт се доказва от една страна от показанията на св. К.С. – „младши
автоконтрольор“ при ОПП-СДВР, който заявява, че подаденият от проверяващите
полицейски служители сигнал към ОПП-СДВР е получен от дежурния екип около
01:00 часа на процесната дата. Още повече, че за придвижването на дежурния екип до
мястото на проверката е отнело някакво техническо време. От друга страна във
връчения на подс. Д. талон за изследване е посочен точният момент на извършване на
предварителната качествена проба, а именно в 01:40 часа на процесната дата. Според
приобщената в хода на съдебното следствие и неоспорена от страните справка от
НИМХ температурата в района на ул. „Григорий Цамблак“ в ж.к. „Левски“, кв.
„Сухата река“ към 00:00 часа е била 5,8 , към 03:00 часа е била 3.4° С, а към 06:00
часа е била 2.4°. Видно от доказателствата по делото тестването на подсъдимия с
полеви тест е извършено към средата на интервала от 00:00 до 03:00, като с оглед
темповете на спадане на температурата за конкетния часови интервал и за целия
период от 00:00 до 06:00 часа на просецната дата, то може да се изведе извод, че
температурата в 01:40 часа е била в порядъка на +4 до +5 градуса.
Настоящата инстанция намира така посоченото отклонение в температурата
на околната среда за незначително и по своето естество не би могло да обуслови
наличието на опорочена процедура по експлоатиране на техническото средство и на
пробовземането. В настоящия случай проверката на подс. Д. е извършена с изправно и
годно техническо средство „DrugCheck 3000” с № REFREF2554 LOT ARLC-0321,
веществено доказателство приложено по делото. Видно от опаковката на използвания
5
анализатор, същият е бил в срок на годност към момента на изследването. Със заповед
№ Із - 789/12.04.2010 г., министърът на вътрешните работи е определил техническите
средства за извършване на проверка за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС, сред които е включен и " Drager Drug Chek 3000".
Съгласно т.4.4 от приложените по делото методически указания, извършеният с "
Drager Drug Chek 3000" тест е невалиден, когато контролните линии не се появят на
едната или двете тестови ленти в рамките на 10 мин. след момента на стартиране на
теста. В настоящия случай при тестването на подсъдимия са се появили контролните
линии и в двете тестови ленти, указващи, че тестът е валиден и работи коректно, като
в последствие са се показали и тестови линии в прозорчета за наблюдение за повечето
видове наркотични вещества, с изключение на тетрахидроканабинол. Съгласно
методическите указания за работа с процесното техническо средство, при наличието на
контролни линии, резултатът е отрицателен за видовете наркотични вещества срещу
които в прозорчето за наблюдение са се появили тестовите линии. Респективно при
наличие на контролни черти и липса на тестова черта в полето за тетрахидроканабинол,
означава, че резултатът е положителен за конкретното наркотично вещество.
От друга страна, дори и да се приеме, че е налице нарушение, то същото не
би довело до опорочаване на резултата. В практиката си ВКС е приел, че не всяко
нарушение на правила на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози води до
елиминиране на резултатите от проведената проверка, като то трябва да е толкова
драстично, че да поставя под съмнение достоверността на изследването /в този смисъл
решение № 6 от 06.02.2018 г. по н. д. № 1098/2017 г., НК, І НО на ВКС/. В случая се
касае за нарушение на инструкции за употреба, които не представляват нормативен
акт, а по естество си те са указания за експлоатация на техническото средство, за да
бъде получен валиден резултат, независимо дали същият ще бъде положителен или
отрицателен. Изследваната проба е дала положителен резултат за употреба на
наркотични вещества, като след стартиране на теста са се появили контролните линии,
които указват дали тестът е валиден или невалиден. Ето защо липсват причини да се
счита, че външни климатични условия и незначителното отклонение на температурата
на околната среда са повлияли на посочените резултати.
Видно от съставения акт, както и издадения талон за медицинско изследване,
в които са посочени резултатите от направения тест, същите са подписани от подс. Д.,
който в талона е посочил и несъгласието си с "показанията на теста", което от своя
страна установява възприемане от негова страна на отчетените резултати. В тази
връзка следва да се посочи, че видно от действащата Наредба № 1 за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на
моторни превозни средства, законодателят е предвидил възможност, когато лицето не
приема показанията на техническото средство или теста за употребата на наркотични
6
вещества, както е и в конкретния случай - да се извърши медицинско и химико-
токсилогично лабораторно изследване. И двата предвидени способа са ориентирани
към обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При
отказ на водача да получи талон за медицинско изследване, неявяване в медицинско
заведение за изследване или отказ да даде кръв за изследване, меродавно е показанието
на теста / чл. 6, ал. 9 от Наредбата/. В настоящия случай подобно възражение срещу
показанията от теста е обективирано в подписания от подсъдимия талон за медицинско
изследване. Отведен е в определеното лечебно заведение, но е отказал да даде кръв за
анализ. При тази хипотеза е приложима посочената разпоредбата от Наредбата, според
която употребата на наркотични вещества или техни аналози при отказ се установява
въз основа на показанията на теста. т. е. като достоверен се взема резултатът от теста.
Въз основа на така изложените фактически положения, подкрепящи се
изцяло от доказателствата по делото, правилен е изводът на първоинстанционния съд
за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 343б,
ал. 3 от НК от подс. Д.. Изводите на този съд относно механизма на извършването на
престъплението, авторството на деянието в лицето на подсъдимия, квалификацията на
деянието и приложението на материалния закон са напълно обосновани и почиват на
правилна и вярна интерпретация на събраните по делото доказателства. За обективната
съставомерност на престъплението чл. 343 б, ал. 3 от НК е необходимо
доказателствената съвкупност да установява данни за това, че подсъдимият е
управлявал МПС след употреба на наркотично вещество - какъвто е настоящият
случай. По делото е безспорно установено, че подсъдимият Д. е управлявал процесното
МПС около 00.30ч в гр. София по ул.Григорий Цамблак. За да приеме сред
фактическите си констатации, че той е бил употребил наркотични вещества, съдът се е
позовал на данните от извършеното тестване с Дрегер " Drug Test 3000", отчел наличие
на тетрахидроканабинол - марихуана.
В принципен план, престъплението по чл. 343 б, ал. 3 от НК е формално, на
просто извършване и за съставомерността му не се изисква настъпването на конкретен
престъпен резултат. Промяната в съзнанието/поведението на подсъдимия, водещи до
опасност при шофиране в резултат на употреба на наркотични вещества, не е признак
от обективната страна на престъплението. Следва да се отбележи, че в конкретния
случай при подсъдимия Д. са били налице и външни признаци за употребата на
наркотични вещества - той е бил със силно зачервени очи и разширени зеници и това
именно насочило полицейските служители към необходимостта от проверка за
употреба от него на алкохол и наркотични вещества.
От субективна страна подс. Д. е извършил деянието виновно, при форма на
вината пряк умисъл, обективиран в действията му. Същият е съзнавал, че управлява
пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества, което води до
7
нарушаване на нормалните функции на възприятията, но въпреки това е предприел
действия по управление на МПС. По този начин, съзнавайки общественоопасния
характер на деянието си, той е предвиждал и настъпването на общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
По вида и размера на наказанието:
Контролираният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия Д., младата възраст и неговата
трудова ангажираност.
При отчитането на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящата
въззивна инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК. Не са
налице нито многобройни смекчаващи, нито изключително такова, при наличието на
които и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко.
Поради това правилно кумулативните наказания са индивидуализирани по реда на чл.
54 от НК, като са определени в техните законоустановени минимуми - "Лишаване от
свобода" в за срок от една година и с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, "Глоба" в
размер на 500 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца. В
случая, с оглед високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление,
определяща се от непосредствения обект на засягане, а именно - обществените
отношения свързани с безопасността на транспорта и охраната на здравето и живота на
хората при управление на МПС и от друга - ниската такава на дееца, предпоставящи
наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива, СГС намира, че определените от страна на първостепенния съд
минимални размери на наложените наказания ще изпълнят в максимална степен целите
по чл. 36 НК, както с оглед специалната, така и с оглед генералната превенция, поради
което и настоящата въззивна инстанция ги намира за справедливи.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК
правилно разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимия Д..
Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да
бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК Софийският
градски съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 01.04.2021г. по нохд №1254/2019г. на СРС,
НО, 103 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9