Р Е Ш Е Н И Е
№.....
20.03.2020 година, гр. Велинград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на втори март, две хиляди и двадесета година, в публично
заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Павлина Матушева
като
разгледа докладваното от съдия Пенчева а. н.
дело № 63 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано
е по жалба на „Петрол“ АД срещу Наказателно постановление № 13-001781 от 08.01.2020г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, с което на жалбоподателя, на
осн. чл. 416, ал.5 КТ, във вр.
чл. 415, ал. 1 КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лв. за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ не е изпълнил задължително за изпълнение предписание по т. 43 от
Протокол № ФАПР 1912001/02.05.2019г.,със срок на изпълнение 30.05.2019г., а
именно да гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто
от брутното трудово възнаграждение за м. март 2019г. В. Д. П. и не по-малко от
минималната работна заплата за страната, съгл. чл. 245, ал. 1 от кодекса на
труда-нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
Релевират
се доводи за незаконосъобразност на
атакувания акт, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в акта за установяване на
административното нарушение не се съдържа точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Липсва изложение фактическите и правни
основания за издаване на акта. При формиране на решаващите си изводи административнонаказващият орган не е взел предвид и не е
обсъдил направените против акта за установяване на нарушението възражения. Не
са преценени всестранно и в пълнота представените от жалбоподателя
доказателства и липсват изложени мотиви при обсъждането им. По същество, счита
изводите за реализиран състав на нарушение за необосновани. Излага подробни
съображения в тази насока.
Оспорва законосъобразността на акта, с доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне и
връчване на акта, като счита, че не са налице предпоставките за
съставянето му по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, както и че същият не е надлежна
връчен.
Евентуално счита, че са налице предпоставките
за квалифициране на нарушението като маловажен случай.
В депозирано писмено становище,
преди с съдебно заседание, чрез пълномощника адв.
Великова-САК поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата не изпаща представител,
не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок /препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 13.01.2020 г./по пощата/, а жалбата е подадена на 20.01.2020г. в РС
Пазарджик и е изпратена по подсъдност на РС Велинград, от лице, което има
правен интерес поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По повод на постъпил сигнал в ДИТ – Пазарджик
за неизплатени трудови възнаграждения на служители в Бензиностанция
Петрол-5211, в гр. Велинград, стопанисвана от „Петрол“ АД, служителите главен
инспектор Ф.А. и старши инспектор Г.М., на 10.04.2019г. извършили проверка в обекта на контрол. При проверката констатирали, че след извършена вътрешноведомствена ревизия в бензиностанцията
и установени липси в размер на 11 415, 79 лв., от страна на работодателя били извършени
удръжки от трудовите възнаграждения за
месеците февруари и март на служителите И.Т.К.,
М. Р.Г., Н.Т.К., П.Й.А., С.И.К., Д.В.Х., А.И.К., В. Д. П.. В резултат на
извършените удръжки и формираната нулева разлика, на служителите не били
изплащани трудови възнаграждения за месеците февруари и март 2019г. От
работодателя били изискани необходимите документи за извършване на проверка за
правомерността на извършените удръжки от заплатите. След проучване и запознаване с представените
от „Петрол“ АД документи, са издадени задължителни предписания по чл. 404, ал.
1 КТ, обективирани в Протокол ФАРП № 1912001/02.05.2019г., , сред които с т. 43 работодателят е задължен
да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от
брутното трудово възнаграждение за м. март 2019г. на В. Д. П. и не по-малко от
минималната работна заплата за страната, съгласно чл. 245, ал. 1 КТ, със срок
на изпълнение 30.05.2019г.
Протоколът
с предписания е връчен на работодателя по пощата на 03.05.2019г. На
31.05.2019г. в ТД „Инспекцията по труда“ Пазарджик е получено Уведомление от „Петрол“ АД, в което е
изложено становище, че считат предписанието по т. 43 от Протокола за изпълнено,
предвид че размерът на дължимата сума на работника за трудово възнаграждение се
формира на база извършените изчисления за отработените дни /основно трудово
възнаграждение и допълнителни възнаграждения/ след направените от работодателя
удръжки, включително и със съгласието на работника, а в случая работниците
доброволно са се съгласили от заплатите им да се удържа сума за възстановяване
на причинените на работодателя вреди, поради което за съответните месеци
трудово възнаграждение не се дължи. В подкрепа на становището са представени
декларации и заявления от служителите, че приемат вредата в изчисления при
ревизията размер и се съгласяват възстановяването й да стане чрез удържане на
суми от дължимото от работодателя трудово възнаграждение, до пълното
възстановяване на сумата, както и заявления на част от служителите, че не
желаят да им бъдат превеждани в изпълнение на предписанията на инспекцията по
труда вече удържаните суми, с които е намален размерът на задължението им за
установената на 12.03.2019г. липса. Представен е и погасителен план за удържане
от трудовото възнаграждение на служители от ТО 5211 Велинград, от което е
видно, че на всеки служител е определена сума, която следва да изплати в
изпълнени на задължението му да възстанови вредите на работодателя, както и
размера на месечната погасителна вноска.
След запознаване със становището и приложените към него
документи,служителите на ДИТ приели, че дадените с Протокол ФАРП № 1912001/02.05.2019г. задължителни предписания към работодателя не
се изпълнени и до дружеството
жалбоподател е изпратена покана да се яви на 29.08.2019г., в 10,00 часа в
сградата на ДИТ Пазарджик за съставяне на АУАН, с предупреждение, че при
неявяване ще се приложи чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Поканата е връчена по пощата с
препоръчана пратка и е получена от жалбоподателя на 20.08.2019г.
В указания срок не се е явил законен или
упълномощен представител на „Петрол“ АД.
На следващия ден-30.08.2019г. главен
инспектор Ф.А., в присъствието на свидетеля Г.М. е съставил АУАН № 13-001781,
за това, че „Петрол“ АД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1
ДР на КТ, не е изпълнил дадено задължително за изпълнени предписание по т. 43
от Протокол № ФАРП 1912001/02.05.2019г., а именно: „Работодателят да гарантира
изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение
за м. март на В. Д. П., но не по-малко от минималната работна заплата за
страната, съгласно чл. 245, ал. 1 КТ.
За дата на извършване на нарушението, актосъставителят е приел 31.05.2019г., когато е изтекъл
срокът за изпълнение на даденото задължителното предписание. Същата дата е
възприета и за дата на установяване на нарушението, когато е получено Уведомление
вх. № 19068418/31.05.2019г. от „Петрол“ АД. В акта са изложени мотиви, че
съобразно съдържанието на приложеното Уведомление не следва да се счита, че
работодателят е гарантирал изплащането на дължимото на В. П., работник в
бензиностанция, обект на Петрол АД- 5211, гр. Велинград, трудово
възнаграждение. Прието е, че деянието съставлява нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
По делото не са представени доказателства за
датата и начина на връчване на АУАН №
13-001781 от 30.08.2019г.
На 16.09.2019г. в ДИТ Пазарджик е постъпило
възражение от жалбоподателя срещу съставяне на акта, с доводи, идентични като
изложените в жалбата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правни страна:
Съставеният акт за
установяване на нарушението и обжалваното наказателно постановление са издадени
от компетентен орган, съобразно, чл. 21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058
от 11.02.2014 г., в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Описанието на
фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението се посочени в
тях по идентичен начин.
При извършената служебна проверка съдът
не констатира в хода на производството по установяване на нарушението и в това
по налагане на санкцията да са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи самостоятелни основания за
цялостната отмяна на наказателното постановление – при съставяне на АУАН,
предявяване и връчване на същия и при издаване на наказателното постановление
са спазени разпоредбите на ЗАНН.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че АУАН е съставен в
хипотезата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, без да са налице основания за това и не е му
е надлежно връчен.
Законосъобразността на административнонаказателното
производство изисква АУАН, с който
производството започва, да се съставя в присъствието на нарушителя. По този
начин се гарантира правото му на участие в производството по ангажиране на
неговата отговорност и свързаната с това възможност да прави възражения и сочи
доказателства, като израз на правото му на защита. Само по изключение, когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. В случая представените
от административнонаказващия орган доказателства, се
установява, че покана за съставяне на АУАН е връчена на жалбоподателя, като в
нея е посочена датата мястото и часа на явяването му. Установи се и че поканата
е била своевременно получена, като разписката за нейното връчване носи подписа
на лице, чието качество на длъжностно лице, натоварено да приема книжа, не се
оспорва от жалбоподателя. На посочената в поканата дата и час
представител на жалбоподателя не се е явил, поради което са налице
предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на АУАН в негово отсъствие.
Макар че АУАН е съставен в деня, следващ посочения в поканата ден, не следва да
се счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение. За датата на
съставяне на акта, нарушителят е надлежно уведомен, а съставянето му следващия
ден не налага връчване на нова покана, за да се счита, че е законосъобразно е
съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, предвид че актосъставителят
е предприел действия за съставянето му незабавно след изтичане на срока за
явяване. Съставянето на АУАН на следващия ден не препятства правото на участие
на жалбоподателя в производството по установяване на нарушението. Действително,
след като в поканата е посочен часът, в който нарушителя да се яви, актосъставителят
е следвало при неявяването му, в посочения час
да пристъпи към съставяне на АУАН в същия ден, но в настоящата хипотеза
с изчакване на нарушителя да се яви до края на работното време на контролните
органи, правото му на участие в производството е гарантирано в допълнителна
степен. Следователно жалбоподателят е бил надлежно поканен за съставянето на
АУАН и въпреки адресираната до него покана, не е изпратил свой представител.
Това от една страна се установява от приложените писмени доказателства и
свидетелските показания на контролните органи, а от друга не се и оспорва от
жалбоподателя. С оглед изложеното, със съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя не е допуснато
нарушение на процесуалните правила, което се явява съществено, тъй като не е
лишило наказаното лице от правото му, при съставяне на акта да направи
възражения и да сочи доказателства в своя защита. Същият е бил съставен в хипотезата
на чл. 40, ал. 2 ЗАНН при наличието на законовите предпоставки за това.
Неоснователни са възраженията за
допуснати съществени процесуални нарушения при предяваване
на акта. Съгласно чл. 43, ал. 4 ЗАНН съставеният в отсъствието на нарушителя
АУАН се изпраща на съответната служба, а
ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя
за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем
дни от получаването и се връща незабавно.
С разпоредбата на чл. 416, ал. 3 КТ е предвиден специален ред за
връчване на АУАН, който изрично регламентира възможността за връчване чрез
изпращане по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Макар че от страна
на административнонаказващият орган не се представиха
доказателства за начина на връчване на АУАН,
обстоятелството, че същият е надлежно връчен и за обвинението
жалбоподателят е узнал и своевременно е упражнил правото си на защита, са депозираните от жалбоподателя на 16.09.2019г.
възражения срещу него. Ето защо съдът счита, че в производството по
установяване на нарушението, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в
необходимата степен.
Не са налице нарушения на чл. 42, т. 4 от ЗАНН
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при съставяне на АУАН и при издаване на
наказателното постановление, т. е неизяснена и неописана фактическа обстановка.
И в АУАН, и в наказателното постановление е налице описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му, в такава степен, че да позволи на
санкционираното лице да защити правата си т. е не е нарушено правото на защита
на жалбоподателя. Фактическата обстановка и правната квалификация на
нарушението са описани по идентичен начин.
Неоснователни са възраженията, в насока,
че липсва описание на дължимото поведение, което съгласно даденото в т. 43 от Протокол ФАРП №.1911001/02.05.2019г. предписание
жалбоподателят е следвало да съблюдава, както и изложение на
съображенията, поради които е прието, че предписанието не е изпълнено чрез
предприетото от него поведение.
В акта и наказателното постановление по
идентичен начин е посочено, че с
поведението си работодателят, не е изпълнил даденото за изпълнени задължително
предписания по т. 43-да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в
размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение за м. март 2019г. на В. Д.
П. и не по-малко от минималната заплата за страната, съгласно чл. 245, ал. 1 КТ. Ясно, точно и конкретно е посочено, че поведението на работодателя се
изразява в неизпълнените на задължително за него предписание, дадено от контролен
орган в областта на трудовото законодателство. Дължимото поведение, което е
следвало да предприеме се съдържа в протокола с предписания. В случая
фактическите и правни основания за ангажиране на админинстративнонаказателната
отговорност на субекта са посочени по начин по който същият да разбера за какво
нарушение се счита обвинени и да
организира защитата си. Преценката дали
предприетото от него поведение в изпълнение на предписанията е адекватно и въз
основа на кои приети за установени факти, административнонаказващият
орган е обосновал своите прави изводи, е въпрос по същество, относим е към материалната незаконосъобразност на акта и не
опорочава процедурата по неговото издаване.
Кодексът на труда предвижда, че цялостният контрол за спазване
на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване
на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната
политика, като в изпълнение на тези правомощия
контролните органи могат да дават
задължителни предписания на работодателите
за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство /чл. 404, ал. 1,т.
1 КТ/, а при неизпълнението им е предвидена административнонаказателна
отговорност, съгл. чл. 415, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 128, ал.1,т. 2 КТ, елемент от съдържанието на трудовото
правоотношение е задължението на работодателят
да заплаща трудовото възнаграждение в установените срокове, като според
чл.270 КТ то се заплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго. Според разпоредбата на чл.245 КТ при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се
гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му
трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата. Всички
тези разпоредби целят да гарантират осигуряване на екзистенц
минимума от парични средства, необходими на всеки човек и домакинство за
посрещане на ежедневните и ежемесечните му нужди. Именно по тази причина
разпоредбите, които уреждат изплащането на трудовото възнаграждение са
императивни и на тях не могат да противоречат никакви уговорки в противен
смисъл. Предвид изложеното, дори и при наличие на сключено между работодателя и
конкретното лице допълнително споразумение или изразено съгласие от работника в
такъв смисъл, същите биха били нищожни.
Законът /чл. 272, ал.1, т. 6 КТ/ предвижда възможността работодателят да прави удръжки от трудовото
възнаграждение на работниците и служителите, без тяхното съгласие, сред които
за вземанията му по дължими от страна на работниците и служителите обезщетения
при реализиране на ограничената им имуществена отговорност по реда на чл. 210 ГПК. Но дори и в тази хипотеза, дължимото трудово възнаграждение следва да е в размера на гарантирания от закона минимум по чл. 245,
ал. 1 КТ. Този извод се налага от
систематичното тълкуване на чл. 272, ал.1, т. 6 КТ и чл. 210, ал. 4 КТ.
Последната предвижда, че удръжките от трудовото възнаграждение са в
размерите, посочени в Гражданския процесуален
кодекс, а в чл. 446, ал. 1 ГПК, размерът на минималната работна
заплата е предвидена като несеквестируем минимум.
От представите по делото
ведомости за заплати, е видно, че за м. март 2019г. на В. Д. П. е начислено
трудово възнаграждение в размер на 880,30 лв. и удръжки в размер на 880,30 лв.,
от които 391,28, лв. за липси и
начети, като към този момент служителят
и –получил 0,00 лв. Както се посочи
по-горе, съгласието на работника за неизплащане на трудово възнаграждение под законоустановения минимум, обективирано
в подписаната от В. П. Декларация за
доброволно издължаване на суми и Заявление, че удръжките са направени с
изричното му писмено съгласие, е правоирелевантно и работодателят е длъжен да гарантира
изплащането му в този размер. В тази насока са дадените предписания от органите
на ТД ГИТ Пазарджик, което не са изпълнени в определения срок, поради което
правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на работодателя по чл.
415, ал. 1 КТ.
В допълнение следва да се
посочи, че с оглед твърденията на
работодателя, че са налице вреди,
причинени при отчетническа дейност, които са с характер на липси, в
който случай работникът носи пълна имуществена отговорност, редът за
възстановяването им чрез удръжки от трудовото
възнаграждение е неприложим. В случая е налице пълната имуществена
отговорност, която се осъществява само по съдебен ред, арг.
от чл. 211 КТ, като в тези случаи
удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение.
Ето защо, съдът счита за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на
обжалвания акт. До изтичане на срока на предписанията от страна на „Петрол“ АД
не се представени доказателства дължимото за м. март 2019г. трудово
възнаграждение в гарантирания по чл.
245, ал. 1 КТ размер, но не по-малко от минималната за страната работна
заплата да е изплатено.
Административно
наказващият орган е наложил имуществена санкция в минималния размер, предвиден
в чл. 415, ал.1 от КТ, като съдът счита че този размер е съобразен с тежестта на нарушението,
обусловена от периода на не плащане на трудовото възнаграждение.
Според настоящия съдебен състав в случая не са
налице и основанията за приложение на специалния състав на чл.415в
от КТ, регламентиращ отговорността за маловажно нарушение и изключващ
приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Наличието на предпоставки
за разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН следва да се преценява от гледна точка
признаците за маловажност, очертани в състава на нормата на чл.415в от КТ, а те
са два: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на
Кодекса на труда и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. Отсъствието на която и да е от кумулативно предвидените предпоставки
изключва приложимостта на привилегирования състав. В случая
нарушението не е било отстранено веднага след установяването му, предвид
обстоятелството, че дължимото трудово възнаграждение не се твърди да е било
изплатено от санкционираното дружество на служителите. От друга страна от
характера на неизпълненото задължение-неизплащане на трудово възнаграждение,
чието функционално предназначение е да осигурява издръжката на работната сила,
включително покриване на потребности от ежедневен характер и първа
необходимост, не може да се приеме, че е налице и втората кумулативно изискуема
предпоставка, а именно да не са последвали вредни последици за работниците и
служителите. Дори и най-малкото отклонение в точното изплащане на трудовото
възнаграждение, предвид алиментния характер на същото
съществено засяга правата на работника и служителя и реално застрашава неговото
благосъстояние. Гореизложените изводи, според съда препятстват
възможността настоящият случай да бъде определен като маловажен.
Предвид всичко изложено атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 13-001781 от 08.01.2020г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на
„Петрол” АД, ЕИК ********* е наложена на основание чл.416, ал. 5 от Кодекса на
труда във връзка с чл.415, ал.1 от КТ имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.415, ал.1
от КТ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му до страните през Административен съд – Пазарджик
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Иванка Пенчева