№ 41862
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110126888 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. С. Н., С. Н.
Н. и Б. С. Н. срещу „****“ ЕООД, ЕИК ********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на всеки един от ищците сумата в размер на 10000 лева,
респективно сумата от общо 30000 лева за тримата ищци, представляващи
обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, вследствие на
публикувана на 29.04.2024 г. в електронно издание „****“ с домейн „*****“
статия със следните абзаци: „Отворена е секретна разработка в службите
за сигурност, според която босовете на „****“ Ц. и Б. Н.и (известни като
Ц.) са заподозрени в поръчителство на атентат срещу В. Б.......“, „Както е
известно, именно след конфликта между бившите съдружници в хазарта В.
Б. стана обвиняем, и то по непосредствените показания на Ц. и Б. Н.и, както
и на техния баща С., които го набедиха в рекет и закани за убийство“, в
които абзаци се съдържали клеветнически твърдения и позорящи
обстоятелства за ищците.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника.
Ответникът „****“ ЕООД, ЕИК ******** в депозирания в срока по чл.
131 ГПК отговор на исковата молба, с която отправя искане за прекратяване
на настоящото дело на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, доколкото посочва, че
пред СРС има две висящи дела между същите страни, на същото основание и
за същото искане, а именно гр. д. № 19971/2024 г. по описа на СРС, 25 състав.
С оглед предходното иска от съда да прекрати по-късно заведеното.
След извършена служебна справка се установи, че в действителност гр.
№ гр. д. № 19971/2024 г. по описа на СРС, 25 състав е между същите страни,
но не и на същото основание и за същото искане, поради което не са налице
предпоставките по чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на настоящото дело.
При това искането по чл. 126, ал. 1 ГПК следва да се отхвърли.
1
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание
чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад
по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да
бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на
спора от фактическа страна.
Искането на ищеца за допускане до разпит на трима свидетели следва да
бъде оставено без движение, като на ищците се укаже да посочат дали всеки
от свидетелите ще установява претърпените от всички тях неимуществени
вреди или всеки от тримата свидетели ще доказва претърпените
неимуществени вреди от различен ищец.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
настоящото дело на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект
за доклад на делото:
Ищците Ц. С. Н., С. Н. Н. и Б. С. Н., са предявили срещу „****“ ЕООД,
ЕИК ******** осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата в размер на
10000 лева, респективно сумата от общо 30000 лева за тримата ищци,
представляващи обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди,
вследствие на публикувана на 29.04.2024 г. в електронно издание „****“ с
домейн „*****“ статия със следните абзаци: „Отворена е секретна
разработка в службите за сигурност, според която босовете на „****“ Ц. и
Б. Н.и (известни като Ц.) са заподозрени в поръчителство на атентат
срещу В. Б.......“, „Както е известно, именно след конфликта между бившите
съдружници в хазарта В. Б. стана обвиняем, и то по непосредствените
показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С., които го набедиха в
рекет и закани за убийство“, в които абзаци се съдържали клеветнически
твърдения и позорящи обстоятелства за ищците, ведно със законната лихва от
13.05.2024 г. до изплащане на вземането.
Ищците твърдят, че твърдяното в първия цитиран процесен абзац
обстоятелство, че двама от ищците били заподозрени в поръчителство на
атентат, било позорящо обстоятелство, чрез което неоснователно и
неправомерно, посредством разгласяване на позорни и неверни факти към
читателите на електронното издание, се предизвиквало изключително висока
обществена укоримост към личностите на ищците Б. Н. и Ц. Н.. Твърдят, че
чрез разпространеното във втория цитиран абзац клеветническо твърдение, че
ищците са набедили посоченото в статията лице в рекет и в закани за
убийство, ответникът твърдял, че тримата ищци са извършили престъпление
по чл. 286 НК, а именно „ набедяване“ на трето лице в извършване на две
2
тежки престъпления срещу личността, а именно изнудване (рекет) и заплаха за
убийство. Посочват, че в процесната статия се коментират причините, поради
които, според ответника, ищците са завели друг иск за непозволено увреждане
срещу същия ответник, поради вече изложени клеветнически твърдения в
публикация от 08.03.2024 г.
Ето защо молят съда да постанови решение, с което да уважи предявения
иск. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът „****“ ЕООД, ЕИК ******** в депозирания в срока по чл.
131 ГПК отговор на исковата молба оспорва основателността на предявения
иск. Посочва, че процесната публикация е издадена от ответното дружество
при спазване на всички законови изисквания за същото. Навежда твърдения,
че ответното дружество е цитирало процесните абзаци и не е автор и
първоизточник на същите. Твърди, че с процесната публикация не се целяло
да бъдат разпространени клеветнически твърдения спрямо ищците, а се
целяло да бъде разяснено защо ищците са завели друго гражданско дело
срещу ответника. Навежда, че ищците не са се възползвали от законовата
възможност за право на отговор и опровергаване на информацията в
публикуваната от ответника статия.
Съдът приема, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на
ищците е да докажат в кумулативност следните факти: че лице, на което
ответникът е възложил извършването на тази работа, е извършил твърдяното
противоправно деяние - употреба на клеветнически и неверни изявления, а
именно: употребяване на твърдените в исковата молба думи и изрази по
отношение на тримата ищци в публикувана на 29.04.2024 г. в електронно
издание „****“ с домейн „*****“ статия със следните абзаци: „Отворена е
секретна разработка в службите за сигурност, според която босовете на
„****“ Ц. и Б. Н.и (известни като Ц.) са заподозрени в поръчителство на
атентат срещу В. Б.......“, „Както е известно, именно след конфликта между
бившите съдружници в хазарта В. Б. стана обвиняем, и то по
непосредствените показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С.,
които го набедиха в рекет и закани за убийство“, с което е причинил на
ищците неимуществени вреди, вида и размера на същите, както и причинно-
следствената връзка между поведението на ответника и причинените
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства.
НЯМА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелства.
3
ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към исковата молба.
УКАЗВА на ищците на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, с писмена молба с
препис за ответната страна, най-късно до съдебно заседание, да посочат
банкова сметка или друг начин на плащане при евентуално уважаване на иска.
УКАЗВА на ищците в срок до първото по делото открито съдебно
заседание да конкретизират доказателственото си искане за събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели, като
посочат дали всеки от свидетелите ще установява претърпените от всички
ищци неимуществени вреди или всеки от тримата свидетели ще доказва
претърпените неимуществени вреди от различен ищец.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.12.2024 от
14:30 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото
определение, а ищците – с препис и от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4