О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № /
2020г. Административен съд-Варна,XXXIV състав, в
закрито съдебно заседание на тридесети юли, през две хиляди и двадесета
година, в състав: АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА като разгледа адм.д.879/2020г. по описа на ВАдС , за да се произнесе взе
предвид следното: Производството е образувано по жалба, подадена от „ПИК ГРУП 2019“ със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Горски пътник“ №4 с представляващ К.А.А..
В допълнителна молба вх.№7619/02.07.2020г. уточнява, че обжалва Заповед №
№17/03.06.2019г. на изпълнителния директор на „ДКС“ЕАД, с която е прекратена
процедурата по „Отдаване под наем на 2/два/ броя обекти на дружеството за срок
от три години срещу заплащане на наем и извършване на инвестиции. Жалбоподателят твърди, че не е уведомен за решението на „ДКС“ЕАД повече от 11 месеца.
Дружеството закупило тръжни книжа и участвало в обявения търг. В деня,
обявен за провеждане на търга се явил само той, за което бил оформен протокол.
След този ден не кореспондирал повече с „ДКС“ЕАД.
В срока, указан
от съда, „ДКС“ЕАД изразява становище
вх.№7348/29.06.2020г., сочещо на недопустимостта на жалбата. Уточнява, че не е
провеждан търг, а конкурс, за отдаване под наем, в който е следвало да се съберат
и идейни проекти, които да кореспондират с естетизацията на околната среда в
Морската градина. След въведеното от жалбоподателя уточнение на акта, който
оспорва, със становище вх.№8407/16.07.2020г. ответникът поддържа доводите си за
недопустимост на жалбата. Обжалваната заповед била съобщена на жалбоподателя
още на 10.06.2019г., когато е възстановен депозита за участие в конкурса поради
прекратяването му. Заедно с това действие, което се е състояло на касата на
„ДКС“ЕАД, с РКО е връчена и Заповед №19/06.06.2019г. за възстановяване на
депозита от конкурса. Чрез представител по пълномощие дружеството твърди
настъпило просрочие на жалбата. На отделно основание въвежда довод, че
дружеството е субект образуван по ТЗ със самостоятелна правосубектност , която
изключва възприемането на извод, че е административен орган. Основния му
предмет на дейност е отдаване под наем на имоти, съответно имотите, за които е
направен и прекратения конкурс са собствени на дружеството, след като от
едноличния собственик на капитала- Община Варна е извършен апорт. В
евентуалност изразява становище за неоснователност.
Като съобрази становищата на страните, в
аспекта на представените по делото доказателства и релевантните законови
разпоредби, по допустимостта на производството, съдът приема следното:
С Решение
№4/12.04.2019г., Съвета на директорите на „Дворец на културата и спорта“ ЕАД с
ЕИК ********* взема единодушно решение за провеждане на конкурс по оферти с
предмет „Отдаване под наем на 2/два/ броя обекти за срок от три години срещу
заплащане на наем и извършване на инвестиции“.
Със Заповед
№9/12.04.2020г., изпълнителния директор на „Дворец на културата и спорта“ ЕАД е
открил конкурса по оферти за отдаване под наем на упоменатите в решението два
имота и е назначил комисия по провеждането му.
Безспорно от
страните е, че ценови предложения за участие в конкурса са подали две
дружества, едното от които е „ПИК ГРУП 2019“ ООД.
Видно от
Протокол от 02.05.2019г. /л.94 от преписката/, назначената от изп.директор
комисия е пристъпила към разглеждане допустимостта на офертите по реда на
постъпването им и е взела решение офертите да бъдат разгледани по същество.
Видно от
Протокол от 03.06.2019г., Комисията е взела решение, че нито един от двамата
кандидати не отговаря на заложените от Възложителя критерии за изработка на
идеен проект, тъй като и двамата участници са включили в КСС по проектите
площи, които са общи части и не са собственост на „ДКС“ ЕАД. Със същото решение
е предложено на изп.директор на дружеството да прекрати конкурса, което е
сторено с обжалваната тук Заповед №17/03.06.2019г. Съответно със Заповед №
19/06.06.2019г. е наредено възстановяване на внесените от двамата участници,
депозити, като изрично е отбелязано че се подхожда към това действие, поради
прекратяване на конкурса.
Към
молба-становище вх.№8407/16.07.2020г., ответникът е приложил Разходен касов
ордер №254/10.06.2019г., от който се установява, че лично на Петър А. – другият
от двамата съдружници, които поотделно могат да представляват дружеството,
видно от справката в ТР, са изплатени 1200лв., като се е подписал за получаването на тази сума.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане в това
производство на няколко самостоятелни основания.
На първо място жалбата
не подлежи на разглеждане в хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК - акта не подлежи на оспорване. В нормата на чл. 21, ал. 1 от АПК е указано, че индивидуален административен акт е изричното
волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на
административен орган или на друг овластен със закон за това орган или
организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се
засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или
организации, както и отказът да се издаде такъв акт. От друга страна, в § 1, т. 1 от ДР на
АПК е дадено легално определение на понятието "Административен
орган", съгласно което това е органът, който принадлежи към системата на
изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия,
овластен въз основа на закон. В § 1, т. 2 от ДР на
АПК е дадено легално определение и на понятието
"Организация", съгласно което, това е юридическо лице или сдружение
на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа
на закон. Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че Изпълнителният
директор на „Дворец на културата и спорта“ ЕАД не покрива признаците нито на административен
орган, нито на друг овластен със закон за това орган или организация. В този
смисъл, постановената от него заповед за
прекратяване, не притежава белезите на индивидуален административен акт.
|
|
|
|
Дружеството „Дворец на културата и
спорта“ ЕАД е
търговско дружество, създадено, структурирано и действащо по реда и при условията
на Търговския закон,
поради което приетите от неговите органи на управление решения нямат характера
на административни актове. Актовете на органите на управление на търговските
дружества, в т.ч. и на тези с общинско участие за извършване на действия по
управление и разпореждане със собствено на дружеството имущество не са на
органи с общинска власт.
В обжалваната заповед липсват властнически волеизявления,
а разпореждането за прекратяване на конкурс за отдаване под наем или обсъждане
на идеен проект не попада в обхвата на административното правораздаване. В
нормата на чл. 128 от АПК
изчерпателно са изброени споровете, подведомствени на административните
съдилища. Подведомствеността обхваща всички спорове за административни
субективни права и задължения, изчерпателно посочени искови производства и
установителния иск по чл. 128, ал. 2, който е субсидиарен и се прилага по
отношение на всички административни спорове, за които кодексът или друг закон
не предвижда специален ред за решаване. Общото между всички подведомствени на
административните съдилища дела е, че те представляват спорове по повод
развитие на административни правоотношения, както и породени от тях граждански
правоотношения за обезщетение. Всички искания, извън посочените в чл. 128 АПК,
са извън подведомствеността на административните съдилища, освен ако са им
възложени със специален закон.
В настоящия случай, ожалваната заповед не попада в
изчерпателно очертания обхват на подведомствеността на административните
спорове, а разширителното тълкуване на нормата на чл. 128 от АПК
е недопустимо. Възникналите от това решение правоотношения не са
административни и споровете във връзка с тяхното съществуване, доколкото не са
сред посочените в нормата на чл. 128 АПК,
не са подведомствени на административните съдилища.
В евентуалност, дори и да се възприеме извод, че
контролът за законосъобразност на заповедта, с която се прекратява конкурса
подлежи да бъде осъществен от административен съд, /поради тълкуване че
търговското дружество представлява „организация“ по смисъла на §1 т.2 от ДР
АПК/, то в този случай жалбата е недопустима, поради просрочие. За обстоятелството, че конкурса е прекратен,
дружеството е узнало най-рано на 10.06.2019г., когато единия от
представляващите го – Петър А. е получил лично депозита за участие в конкурса,
именно поради прекратяването му. Срокът
за обжалване е изтекъл на 24.06.2019г. Да
се твърди, че в продължение на единадесет месеца жалбоподателя е очаквал
конкурсът да бъде проведен, защото не е знаел за прекратяването му, е
изявление, което противоречи на представените доказателства за върнат депозит
за участие / РКО и Заповед № 19/06.06.2019г., която е връчена на П.А. и в която
изрично е отбелязано, че депозитът се връща поради прекратяване на конкурса/.
На гореизложените доводи, съдът приема, че оспорването на Заповед № №17/03.06.2019г. на изпълнителния директор на „ДКС“ ЕАД, с
която е прекратена процедурата по „Отдаване под наем на 2/два/ броя обекти на
дружеството за срок от три години срещу заплащане на наем и извършване на
инвестиции“, е
недопустимо, поради липса на годен на оспорване пред този съд в административно
производство, ред.
Като съобрази това, и на основание чл.159 т.1 от АПК съдът: О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от „ПИК ГРУП 2019“ със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Горски пътник“ №4 с представляващ К.А.А., срещу Заповед № №17/03.06.2019г. на изпълнителния директор на „ДКС“ЕАД, с която е прекратена процедурата по „Отдаване под наем на 2/два/ броя обекти на дружеството за срок от три години срещу заплащане на наем и извършване на инвестиции. ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 879/2020г., по описа на Административен съд-Варна,XXXIV състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: