РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Сандански, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200381 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Н. А., ЕГН – **********, с адрес – гр.
****, ул.“***“ №****, против Наказателно постановление № 22-0339-
000493/13.06.2022г. на ВДП Началник Група в ОДМВР – ****, РУ –****, с
което на жалбоподателя, за извършени нарушения по чл.100, ал.1, т.1, чл.147,
ал.1 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2, чл.185 и
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба”,
съответно: в размер на 10.00 /десет/ лева – за първото нарушение, 20.00
/двадесет/ лева – за второто и 300 /триста/ лева – за последното нарушение.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован – се явява
лично и с надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата по
изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за
отмяна на атакуваното НП, като излага подробни соображения в подкрепа на
становището си.
1
За административно-наказващият орган, редовно призовани –
представител не се явява и не изразява становище по спора.
За Районна прокуратура – ****, ТО - ****, уведомени по реда на чл. 62
ЗАНН, представител не се явява и не взема становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 20.04.2022г. длъжностни лица при РУ – **** – актосъставителят В.
Т., в присъствието на свид.П. Д., съставил на жалбоподателя АУАН бл. №
102191, затова, че на същата дата – 20.04.2022г. около 14.00 часа в с. ****,
ул.“****“, на кръстовището образувано с ул.“Св. Св. ****“, пред дом № ****,
управлява повереният му товарен автомобил марка „****“ с рег. № ****,
собственост на ЕООД „****“, като водача не представя СУМПС и КТ, както и
автомобилът не е преминал периодичен технически преглед към часа и датата
на проверката и водача не притежава съответната категория за управляваното
от него МПС, с което е осъществил състав на административните нарушения
по чл.100, ал.1, т.1, чл.147, ал.1 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в
присъствие на жалбоподателя, предявен му е, същия го подписал без
възражения.
Въз основа на акта, ВДП Началник Група в ОДМВР – ****, РУ – ****
издал атакуваното Наказателно постановление № 22-0339-
000493/13.06.2022г. на, с което на жалбоподателя, за извършени нарушения
по чл.100, ал.1, т.1, чл.147, ал.1 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1,2, чл.185 и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “Глоба”, съответно: в размер на 10.00 /десет/ лева
– за първото нарушение, 20.00 /двадесет/ лева – за второто и 300 /триста/ лева
– за последното нарушение.
НП е връчено на жалбоподателя 15.07.2022година, видно от
отбелязването върху разписката върху самото НП, приложено по делото. В
законоустановения срок е била депозирана и жалбата срещу издаденото НП.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителят В. Т. и свидетеля П. Д., които потвърждават констатациите,
отразени в него.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеите Т. и Д., както и от обясненията на самия
жалбоподател и приложените към административнонаказателната преписка и
приети по делото писмени доказателства.
Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са
безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни
и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП. Поради това жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Безспорно, в настоящият случай се установи, че жалбоподателя на
посочените в АУАН и атакуваното НП дата и час е управлявал процесното
МПС, където бил спрян за проверка от полицейските служители –
свидетелите Т. и Д., които констатирали извършените нарушения.
Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно, поради
следните съображения:
По отношение на административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1
ЗДвП:
В т.1 от обжалваното НП е залегнало извършване на нарушение от
страна на жалбоподателя, за това че като водач на товарен автомобил с
посочена марка и регистрационен номер не носи свидетелство за управление
на МПС за съответна категория и контролен талон към него. Както в акта за
нарушение, така и в издаденото въз основа на него НП са описани две
отделни нарушения, всяко от които би следвало обаче да се приеме като
самостоятелно основание за носене на административно наказателна
отговорност. И в случая, за неносене на определен тип документ от тези,
изброени в чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за всяко от тях законодателя е
предвидил наказание глоба в размер на 10 лв. Така е подходил
административно наказващият орган, като в правната квалификация, въз
основа на която е наложена глобата, е посочено, че тя се налага на осн. чл.
3
183, ал. 1, т.1, предложения 1 и 2, т.е. две отделни предложения, в които са
посочени два отделни документа, а именно свидетелството за управление на
МПС и контролен талон към него, неносенето на всеки от които документи
би представлявал отделно нарушение. В случая, като е наложил само едно
наказание глоба в размер на 10 лв. общо и за двете нарушения
административно наказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, състоящо се в нарушаване правото на защита на
наказаното лице, тъй като налагането на само едно наказание за две отделни
фактически описани нарушения, а и правно квалифицирани като две отделни
нарушения по две отделни предложения, води до невъзможност да бъде
установена действителната воля на административно наказващия орган за кое
от двете нарушения налага глобата. В случая не се прилага института на
съвкупността, регламентиран в чл. 23 и следващите от НК, т.к съгласно
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, за всяко едно отделно административно
нарушение следва да се наложи отделно административно наказание,
съответно, да се носи административно наказателна отговорност за всяко
едно от нарушенията, а не се прилага принципа на съвкупността.
По т.2 от наказателното постановление, с което на основание чл.185 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20.00 лева за извършено
нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Относно посоченото нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП настоящия
съдебен състав счита, че в конкретния случай от събраните доказателства е
налице несъответствие между фактическата обстановка констатирана от
контролния орган и правната квалификация, дадена от
административнонаказващия орган на обективираното в АУАН и НП
административно нарушение. Разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП /в сила от
20.05.2018г., т.е. в действащата редакция към момента на установяване на
нарушението/ е императивна, което ясно личи от липса на законодателни
отклонения и изключения от нея, т.е след като МПС е регистрирано, с
изключение на изчерпателно посочените изключения, сред които не попада
автомобила на жалбоподателя, то подлежи на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата му изправност. Установи се от
показанията на актосъставителя Т., както и от тези на св.Д., че автомобилът
управляван от жалбоподателя е следвало да премине ГТП, но тъй като не е
изпълнено това задължение, към датата на проверката – 20.04.2022г. е налице
4
извършено нарушение. Налице е законово основание за налагане
предвидената санкция - чл.181, т.1 от ЗДвП, според която наказва се с глоба
от 50 лева собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини
не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.
При така посоченото се установява, че жалбоподателят като водач, но
несобственик на автомобила от една страна не е субект на нарушението. От
друга страна наказващият орган неправилно в НП е посочил санкционната
норма, отнасяща се за този вид нарушения /посочен е чл.185 от ЗДвП,
определящ санкция в размер на 20 лева за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание/. Очевидно е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от
ЗАНН, като в НП неправилно е определен и посочен размера на наказанието,
както и санкционната норма. Допуснатото нарушение е самостоятелно
основание за отмяна на НП в тази му част.
По т.3 от наказателното постановление, с което на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева за
извършено нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
В конкретният случай, жалбоподателя е санкциониран за извършено от
него нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП – управлявал товарен автомобил
марка „****“ с рег. № ****, собственост на ЕООД „****“, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство, но следва да се посочи, че това
нарушение не е безспорно установено. Посочените от АНО твърдения, че
нарушителят не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада процесното МПС не са подкрепени с
доказателства, тъй като от представените в хода на съдебното следствие
доказателства /СУМПС на името на жалб.А./става ясно, че в действителност
жалбоподателя същият е бил правоспособен водач към датата и часът на
проверката, като същия е притежавал и необходимата категория за
управляваното от него МПС. Това обстоятелство се потвърждава и от
обясненията на самия жалбоподател.
Предвид изложеното, съдът намира, че извършването и на това
нарушение /по чл.150А, ал.1 ЗДвП/ не бе доказано по безспорен и
категоричен начин, поради което и НП следва да бъде отменено изцяло.
5
Видно от приложения в кориците на делото 1 бр. договор за правна
защита и съдействие – л.13 от делото, по делото са били направени разноски
от жалбоподателя Д. А., представляващи адвокатски хонорар в размер на
400.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният чрез адвоката си е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 400 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна
защита и съдействие, приложен по делото, е удостоверено възнаграждението
да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си
размер.
Разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН препраща към тази на чл.143, ал.1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно, в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно
наказващият орган, а това е РУ – **** към ОДМВР – **** /като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР
– Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния
административен съд/.
Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 22-0339-000493/13.06.2022г. на ВДП Началник Група в
ОДМВР – ****, РУ – ****, с което на жалбоподателя Д. Н. А., ЕГН –
**********, с адрес – гр. ****, ул.“****“ № ****, за извършени нарушения
6
по чл.100, ал.1, т.1, чл.147, ал.1 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1,2, чл.185 и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “Глоба”, съответно: в размер на 10.00 /десет/
лева – за първото нарушение, 20.00 /двадесет/ лева – за второто и 300
/триста/ лева – за последното нарушение.
ОСЪЖДА ОДМВР – Благоевград , да заплати на Д. Н. А., ЕГН –
**********, с адрес – гр. ****, ул.“****“ №****, сумата от
400(четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7