№ 468
гр. Благоевград, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анета Илинска
Членове:Милена Каменова
Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно
гражданско дело № 20231200500539 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е
образувано по въззивнa жалбa, подадена от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление адрес, представлявано от изпълнителните директори
Н.Ч. и К Рат, чрез адв. Г. Я., със съдебен адрес адрес, против Решение №
47/17.02.2023 г., постановено по гр. д. № 813/2022 г. по описа на РС – гр. П.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е
неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде
уважен, като се присъдят сторените пред първата инстанция и във въззивното
производство разноски.
В установения от закона срок, въззиваемата страна е депозирала
отговор на въззивната жалба, с който последната се оспорва като напълно
неоснователна и необоснована. Излагат се съображения за законосъобразност
и правилност на атакуваното в настоящото производство съдебно решение.
Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
1
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание на
11.07.2023г., въззивникът в молба от 10.07.2023г. чрез процесуалния си
представител година адв. Велчев поддържа въззивната жалба и моли съда да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение, като
изцяло уважи предявения иск. Въззиваемият е депозирал становище в
откритото по делото по делото съдебно заседание пред въззивния съд чрез
процесуалния си представител С. П., в което моли да се постанови решение
от въззивния съд, с което да се потвърди изцяло атакуваното решение на
първоинстанционния съд.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271,
ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба,
депозирана от „Застрахователно еднолично акционерно дружество „***““
ЕАД против А.П.И. за парично вземане, представляващо обезщетение за
имуществени вреди, изплатено от първия на трето за процеса лице, съгласно
сключен помежду им договор за застраховка „КАСКО“, които вреди са
резултат от попадане на притежаван от третото лице лек автомобил в
необезопасена дупка на път от републиканската пътна мрежа.
Ищецът твърди, че на 27.11.2021 г., около 16:00 ч., на път III-108 (гр. С
– гр. П), в района на с. Р, общ. П АЕМ от гр. С, управлявайки лек автомобил
марка „БМВ“, модел „318 D“, с рег. № ***, е попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на така реализираното
пътно-транспортно произшествие върху превозното средство са били
нанесени щети, изразяващи се в увреждане на задната дясна гума. Към датата
на пътния инцидент лекият автомобил е бил застрахован при ищеца по
застраховка „КАСКО” (съобразно полица № 4704211400000339/18.10.2021 г.,
със срок на покритие 20.10.2021 г. – 19.10.2022 г.) и въз основа на
застрахователния договор е изплатил на застрахования сумата от 143, 75 лв. –
обезщетение за вредите, понесени от произшествието. Твърди, че отговорност
за настъпване на произшествието носи ответникът, тъй като е бил длъжен да
организира поддържането на пътя, на който е станал инцидентът, поради
което моли съда да го осъди да му заплати посочената сума, ведно със
2
законната лихва върху нея от датата на предявяване на сумата до
окончателното й изплащане.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е депозирал такъв по
реда на чл. 131 ГПК, в който отговор оспорва основателността на иска,
заявява, че застрахователната сделка, на която се позовава ищецът, не е
действала към деня на твърдяното транспортно произшествие, поради
неплащане на застрахователни премии по нея, соченото застрахователно
събитие няма характера на риск, който да е покрит от застраховката,
настъпването му е предизвикано от виновно поведение на застрахования,
който е допуснал груба небрежност; липсват доказателства, че действително
е била налице дупка на пътя, в която превозното средство да е попаднало;
размерът на застрахователното обезщетение не е бил определен надлежно.
От приетата по делото като писмено доказателство застрахователна
полица № 4704211400000339/18.10.2021 г. се установява, че ищецът е имал
качеството на застраховател по имуществена застраховка „Каско”, чийто
обект е бил лекият автомобил „БМВ 318 D“, с рег. № ***, собственост на
„фирма“ ЕООД и периодът на застрахователното покритие е бил от 00:00 ч.
на 20.10.2021 г. до 23:59 ч. на 19.10.2022 г.
Със заявление от 01.12.2021 г. и декларация от същата дата, свидетелят
в процеса А.м., в качеството му на управител на търговското дружеството –
собственик на посочения лек автомобил е уведомил ищеца, че на 27.11.2021
г., около 16:00 ч., по пътя гр. С – гр. П, в района на с. Р, общ. П, е управлявал
този автомобил; по време на движението, при десен завой, намиращ се при
отклонението за местността „***“ превозното средство е преминало през
дупка или камък на пътното платно, което е предизвикало срязването на
дясната задна гума на автомобила, довело до спукването й.
От представените с исковата молба доклад по щета от 17.01.2022 г. и
банково преводно нареждане от 18.01.2022 г. е видно, че размерът на вредите
от така декларираното ПТП е бил определен от длъжностно лице (експерт) на
дружеството - ищец на сумата от 143, 75 лв., която е била изплатена на
застрахования.
Прието е заключение по назначена по делото съдебно авто – техническа
експертиза, от което се установява, че експертът е направил цялостен оглед
на частта от републиканския път III-108, простираща се от моста на река С
3
при с. Р до отклонението за местността „***“; в района, който е бил обект на
огледа, са налични три десни завоя, но на нито един от тях, нито в останалата
зона от огледания пътен участник, има дупки по пътното платно или следи
(кръпки) от отремонтирането на такива дупки; повредата на задната дясна
гума на застрахования автомобил, за която ищецът е изплатил обезщетението,
чието възстановяване търси, не може да се получи от камък на пътя, а при
дупка на него, която обаче трябва да е дълбока поне 5 см. и да има ръб и
отвесна стена. Предвид тези данни, сочените щети върху автомобила не са
пряка и непосредствена последица от ПТП-то, което се твърди в исковата
молба.
Прието е заключение по назначена по делото съдебно – счетоводна
експертиза, от което се установява, че премията по обсъжданата застраховка
„Каско“ е била изцяло изплатена от застрахования на застрахователя, на
четири вноски, предвидени в застрахователния договор.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.м. и
НС. В показанията си св. С - главен специалист към Областно пътно
управление – гр. Благоевград, с месторабота Р.п.с. – гр. П от 2015 г. сочи, че
републиканският път, на който се твърди, че е настъпило процесното ПТП е
подложен на рехабилитация 2015-2016 г., която касаела и района на с. Р и се
състояла в подмяна на цялата пътна настилка. За участъка на с. Р към
момента, а и назад във времето – от 2016 г., при приключване на
рехабилитацията в този участък нямало явни дупки или пропадане, нито пък
извършване на някакви действия по ремонт. В посока от гр. С към гр. П,
мостът на река С, при с. Р, по пътя завършва на километър 2+100. От този
завършек на моста до бензиностанция „Л“ – с. Р, която се намира на
километър 2+800, няма компрометирани зони от пътната настилка на пътя от
приключването на рехабилитационните дейности през 2016 г. до настоящи
момент, за този участък изобщо не са констатирани дупки или пък да са
извършвани някакви ремонтни дейности по него. Разклонът за влизането в с.
Р се намира на километър 2+400 за посока от гр. С към гр. П, ако е имало
съществуваща дупка, дори назад във времето, трябва да си личи кръпката на
асфалта, ако по-късно е била отремонтирана, но в този участък няма такива
следи.
В показанията си, събрани по делегация пред СРС, свидетелят М
4
(управлявал МПС – то, на което е спукана гума при процесното ПТП)
потвърждава обстоятелствата, които е декларирал пред ищеца във връзка с
транспортната злополука, станала повод за делото, като описва мястото и
механизма - от С към П „след моста на влака“ преди да изпревари кола
ударил нещо на пътя (камък или дупка, не знае точно, не се е връщал да
провери) и спукал гума дясна, бил зад колата не знае дали имало сигнал за
обезопасяване ако е било дупка на пътя.
При така установената фактическа обстановка, която съдът намира за
правилно установена от районния съд, съдът е отхвърлил предявените искове,
намирайки го за недоказан по изложените в решението съображения.
При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:
По допустимостта на въззивната жалба:
Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261
ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното
производство, с интерес от обжалването, респ. е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата като следи служебно за спазването на императивните
материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното
решение, съдът счита, че то е валидно и е допустимо в проверяваната част.
По доводите във въззивната жалба:
Въззивникът излага съображения за неправилност на атакуваното в
настоящото производство решение, сочейки че неправилно районният съд е
приел за недоказано настъпването на застрахователното събитие, поради
което е отхвърлил иска кредитирайки показанията на свидетеля С, който е
служител на ответника и кредитирайки заключението на вещото лице по
назначената съдебно – техническа експертиза съгласно което на пътното
платно за движение няма неравности или следи от поправка на такива, като
оспорва тази констатация на вещото лице като направена значително вземе
5
след настъпването на събитието, а показанията на свидетеля С съгласно които
на пътя е правен цялостен ремонт. Въззиникът оспорва заключението,
твърдейки, че след ремонта естествено няма как да личат следи от стари
неравности. Твърди, че вещото лице е посетило различно място от
посоченото от свидетеля М, съгласно които показания инцидентът е настъпил
при железопътния мост при с. Р, а не при моста на река С, които били
различни мостове на различни места и дали се касае за неравност или
предмет на пътя е без значение, т.к. ответникът отговаря за неговото
поддържане, съответно на платното за движение да няма никакви
препятствия и автомобилите да се движат безопасно.
Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от
наличието на следните кумулативни предпоставки: 1/сключване на договор за
имуществено застраховане между ищеца (в качеството му на застраховател) и
трето лице (застрахован); 2/ настъпване на събитие в срока на покритието на
договора, за което застрахователят носи риска; 3/ застрахователното събитие
да е реализирано вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за
което отговаря ответникът; 4/ изплащане на обезщетение от застрахователя в
полза на застрахования и 5/ неизпълнение на задължението на ответника да
възстанови на ищеца сумата, изплатена на застрахования.
Безспорно установени по делото съдът намира следните предпоставки
за уважаване на иска: сключване на договор за имуществено застраховане
между ищеца (в качеството му на застраховател) и трето лице (застрахован);
настъпване на събитие в срока на покритието на договора, за което
застрахователят носи риска; изплащане на обезщетение от застрахователя в
полза на застрахования и неизпълнение на задължението на ответника да
възстанови на ищеца сумата, изплатена на застрахования.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки, че не се доказа
настъпването на застрахователното събитие, поддържано от ищеца, което да
се е случило заради виновно и противоправно поведение на лице, за което
ответникът носи отговорност, като приема, че на мястото на ПТП не се
установява да е имало неизправност на пътя, за наличието на която
отговорност носи ответника.
Спорният по делото въпрос, поставен пред въззивната иснтанция е къде
е настъпило ПТП, като във въззивната жалба въззивникът сочи, че съгласно
6
показанията на свидетеля М инцидентът е настъпил при железопътния мост, а
не при моста на река С, като твърди въззивникът, че видно от общодостъпния
сайт “Google maps“ става въпрос за различни мостове на различни места, при
което съдът неправилно е решил да кредитира показанията на св. С и
заключението на вещото лице по изложените във въззивната жалба
съображения.
Въззивният съд намира за неоснователно изложеното във въззивната
жалба, че райониият съд е приел за недоказано застрахователното събитие,
поради което е отхвърлил иска. Съгласно мотивите на атакуваното в
настоящото производство решение в обсега на застрахователната сделка,
страна по която са ищецът и третото за процеса лице (съгласно Глава втора от
общите й условия), се включва и ПТП, което е дефинирано като събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, от което
съдът е стигнал до изводът, че попадането на движещ се автомобил в дупка на
пътя несъмнено притежава характеристиките на покрит риск, защото се
квалифицира като ПТП.
Възражението на въззивника, че вещото лице не е посетило мястото на
процесното ПТП, а друго такова, тъй като свидетелят М посочил, че
инцидентът е настъпил при железопътния мост при с Р, а не при моста на река
С, въззивният съд намира за неоснователно, по следните съображения:
Свидетелят М при разпита му, направен по делегация в СРС заявява … „При
прибиране от С към П след моста на влака…“, а в декларацията за настъпване
на застрахователно събитие, депозирана до ищеца от св. М, приета като
доказателство по делото, същият сочи „…на пътя С - П, по време на
движение, след моста на с. Р, на разклона за В при десен завой, попаднах на
неравност на пътя (дупка, камък)….“, при което съдът намира за показателно
посоченото първо в декларацията му към ищеца за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ място на ПТП от
свидетеля М, доколкото тя е депозирана непосредствено след настъпване на
ПТП, а свидетелските си показания, същият е дал година след това. Следва да
се посочи, че св. М и при разпита му заявява „след моста на влака“, а не „при
моста на влака“, като ноторно известно на съда е обстоятелството, че не е
„мост“ на „влака“, а е надлез. От друга страна вещото лице, изготвило
7
заключението на назначената съдебно – автотехническа експертиза посочва,
че участъкът от път, намиращ се между километър 2+100 и километър 2+800,
при посока гр. С - гр. П, е разположен след моста на р. С до 300 м. след
отбивката за с. Р, именно както се сочи от свидетеля М в декларацията за
настъпване на застрахователно събитие – „след моста на с. Р“. Още повече, че
в проведеното пред първата инстанция от открито съдебно заседание на
18.01.2023г. вещото лице категорично посочва, че от моста на река „С“ при с.
Р до отклонението за „Храма на В“, в местността „Рупите“ е огледал и трите
десни завои и в този участък няма дупка и няма кърпеж от дупка, а пътното
платно си е цяло. В този смисъл оплакването на въззивника, че констатациите
на вещото лице за липса на неравности или кърпежи на пътя не е следвало да
се кредитират от първоинстанционния съд, доколкото вещото лице е правило
оглед на друго място е неоснователно. Неоснователно е и оплакването му за
кредитиране на заключението по назначената съдебно авто –техническа
експертиза, доколкото огледът е направен след период от време от датата на
настъпване на ПТП, тъй като както от показанията на свидетеля С, така и от
заключението на назначената съдебно – автотехническа експертиза се
установява, че рехабилитацията на процесния участък от пътя е извършена
2015 – 2016 г. и до момента на огледа няма неравности или кърпежи, а
процесното ПТП е настъпило на 27.11.2021г.
При това районният съд правилно е приел, че искът е неоснователен,
поради недоказване от страна на ищеца застрахователното събитие да е
реализирано вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за
което отговаря ответникът.
Оплакването на въззивника относно кредитирането от
първоинстанционния съд на показанията на св. С доколкото същият е
служител на ответник, съдът също намира за неоснователно с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК и с оглед в случая на събраните по – делото
писмени доказателства и установеното чрез заключението на вещото лице по
назначената съдебно авто –техническа експертиза които кореспондират с
показанията на този свидетел.
С оглед горното, съдът намира първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно, респ. въззивната жалба за неоснователна,
поради което следва да бъде потвърдено атакуваното в настоящото
8
производство решение.
По разноските:
При този изход от делото пред въззивната инстанция, на въззиваемия се
следват претендираните от него разноски за юрисконсултското
възнаграждение, които въззивният съд определя в размер на 100, 00 лв., на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4/06.01.2006 г. и
обнародвана в бр. 5/06 г.).
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
На основание гореизложеното и чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 47/17.02.2023 г., постановено по гр. д. №
813/2022 г. по описа на РС – П.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ Застрахователно
еднолично акционерно дружество „***““ ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр. С, ул. „П“ № 5, ЕИК ***, да заплати на А.П.И., със седалище
и адрес на управление в гр. С, адрес, с код по БУЛСТАТ ***, сумата в размер
на 100, 00 лв., представляваща сторени съдебни разноски пред въззивната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9