№ 398
гр. Пловдив, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20235300900579 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Предявен е иск от К. Р. Д., ЕГН **********, от *** против ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Г. М. Д.“ № 1, за заплащане на сумата от 40 000
лв., като искът е предявен като частичен от сумата от 60 000 лева, която сума
представлява обезщетение за неимуществени вреди, причинени болки и
страдания вследствие на обстоятелството, че на 05.08.2021 год. в село
Шишманци, обл. Пловдив, около 20:20 часа при управление на МПС - лек
автомобил „Мазда 2“ с рег. № *** Н. Д. М. е нарушила правилата за движение
по пътищата, излязла от лентата за движение, в която се е движила и е
навлязла в срещуположната лента за движение, при което е инициирала
сблъсък с движещия се насреща лек автомобил „ВАЗ 2103“ с рег. № ***,
управляван от К. Р. Д., при който удар на ищеца, управлявал посочения
автомобил, са му били нанесени следните травматични увреждания, а именно:
разкъсване на собствения лигамент на капачето на дясно коляно, довело до
трайно затруднение на движенията на долен десен крайник и травма на
четириглавия мускул и сухожилията на десния крак, както и за заплащане на
сумата от 689,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, като сумата се хормира по следния начин- 60 лв. за
съдебномедицинско удостоверение; 17,40 лв. платена потребителска такса в
болничното заведение и 612 лв., платени за пътна помощ за превозване на
катастрофиралия автомобил до дома на ищеца.
Твърди се, че на посочената дата и час е настъпило пътнотранспортното
1
произшествие с участие на двамата водачи, визирани в исковата молба, и по
този повод е образувано НОХД № 7295/2022 год. по описа на ПРС, което е
приключило с одобрено споразумение, имащо характер на присъда, с което
подсъдимата Н. Д. М. е призната за виновна за това, че на 05.08.2021 при
управление на МПС „Мазда 2“ с рег. № *** е нарушила правилата за
движение по пътищата и е причинила средна телесна повреда на К. Д., който е
бил водач на движещия се насреща лек автомобил „ВАЗ 2103“ с рег. № ***, и е
бил ударен от делинквента.
В исковата молба подробно се посочват основанията за търсената
репарация на неимуществени вреди, проследява се състоянието на
пострадалия по повод на претърпяна операция и след това възстановяването
след нея, обосновават се подробно фактите, свързани с необходимостта от
репарация на неимуществените вреди. Ищецът твърди, че с отправената
покана до застрахователното дружество е поискал да му бъде изплатена
сумата 60 000 лв. и сума в размер на 689,40 лв., представляващи обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди, но с писмо от 09.08.2022 год.
ответникът е отказал.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********
изцяло оспорва всички обстоятелства по исковата молба освен това, че
автомобилът, участник в ПТП-то, който е управляван от виновния водач, е
имал полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на
настъпване на ПТП-то, сключена със застрахователното дружество, и че към
него е отправено искане за репарация на вредите. Наред с извършените
оспорвания на фактите, визирани от ищеца в исковата молба, се правят и
възражения за съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобил
„ВАЗ 2103“ с рег. № *** , а именно ищеца, който се твърди да е извършил
нарушение на нормите по чл.20 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал
МПС-то си без да го контролира непрекъснато, и с несъобразена с пътната
обстановка скорост, която многократно е превишавала разрешената такава за
конкретния пътен участък. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносните последици от страна на пострадалия ищец, поради неизползване
на обезопасителен колан към момента на удара. На следващо място се счита,
че е налице съпричиняване и по повод неполагане на дължимата грижа за
възстановителните процеси и непровеждане на необходимото лечение.
Възразява се по размера на обезщетението.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди обстоятелствата
по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки
2
на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този
институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно
изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена
застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно,
настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното
поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент
завършващ фактическия състав.
Между страните е безспорно, че на посочената дата и час, на посоченото
място е настъпило ПТП. Също така, безспорно е обстоятелството, че водачът
на лекия автомобил Н. М. е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на ПТП,
както и, че пострадалото лице е отправило искане до застрахователя за
репарация на вредите преди предявяването на исковете.
Установява се също така, че е налице споразумение по НОХД
№20225330207295/22г. по описа на ПРС, с което Н. М. е призната за виновна,
че е нарушила правилата за движение по пътищата и е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на ищеца. чл.Чл. 300 от ГПК
определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, като това правило аналогично следва да се приложи и
към споразумението, с което е приключило наказателното произдство.
Поради това съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
преценени в светлината на акта на наказателния съд несъмнено води на извод
за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице
виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера
на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на
М., което е и очевидно противоправно с оглед констатациите на наказателния
съд, и настъпилия вредоносен резултат. /чл.300 от ГПК/
В тази посока са и констатациите на вещото лице Б. по назначената СМЕ,
която установява причинно –следствената връзка между активното поведение
на причинителя на увреждането и вредоносния резултат.
По делото са представени и доказателства, от които се установява, че Д. е
отправил на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към
застрахователя преди завеждане на делото, като освен това е и безспорен
между страните факт с правно значение.
Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по
делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че
обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може
3
да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с
оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта
интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния
психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията
на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече
необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след
настъпване на увреждането.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/. По делото е разпитан свидетелят Р. Д., който
обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира,
обстоятелствата на преживените от ищеца болки и страдания. Съдът не счита,
че следва да се поставят под съмнение показанията на този свидетел, въпреки
обстоятелството, че е син на пострадалия. Това е така, тъй като данните
обективирани от свидетеля са в унисон с останалия по делото доказателствен
материал, като освен това са плод на непосредствени и лични впечатления. На
следващо място следва да се подчертае, че по принцип лицата оказващи
помощ на пострадалите от застрахователни събития са от най- близкия им
родствен кръг по обясними причини. Поради това и показанията на тези
свидетели следва да се кредитират въпреки съществуващата родствена връзка.
Очевидно е, че интензитетът на болките и страданията на ищеца е бил
обичаен с оглед на неговата възраст и психоемоционален статус. Не се
установява да е имало някакви затруднения в оздравителните процеси, нито че
преживения от Д. психофизически дискомфорт е извън обичайната норма. В
унисон с този извод е и съдържанието на приетата по делото СМЕ, която
съдът изцяло кредитира, която установява, че оздравителните и
възстановителни процеси са завършени.
4
При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки
посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че
справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и
страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер на 40 000 лева.
Съдът отчита, при определяне на този размер, че се касае за обичайно
счупване в аспекта, че не са настъпили големи усложнения. Процесът по
възстановяване е протекъл адекватно и ищецът е възстановил движението на
крака си и към момента ходи без помощни средства. Съдът също така отчита и
обстоятелството, че за определен период от време пострадалия не е могъл да
се обслужва с чужда помощ, като осем месеца се е движил с помощни
средства, което очевидно го е затруднявало съществено в ежедневния му
живот. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че се касае за увреда на
долен крайник, което съществено затруднява ежедневния живот на
пострадалия по придвижване и самостоятелно обслужване.
Следва освен това да се отбележи и, че искът за репарация на
претърпените имуществени вреди също е основателен. По делото са налични
доказателства за извършени разходи по лечението на пострадалия, които
вещото лице Б. установява, като необходими условия за оздравителните и
възстановителни процеси. Също така е налице и подписана фактура със
съдържание установяващо наличието на договор за услуга сключен между
ищеца и трето лице по повод репатрирането на автомобила след инцидента,
както и фискален бон. От съдържанието на описаните и неоспорени от
ответника писмени доказателства се установява, че в имуществената сфера на
ищеца е настъпил пасив със сумата от 612 лева, които вреди от настъпилия
деликт следва да се поемат от застрахователя.
При така очертаното фактическо и правно статукво се налага да се
разгледа направените от ответника възражения за съпричиняване на
увреждането. По принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е
необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На
следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по
безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал
5
условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши
с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако
пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства
беше направил нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено
действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде
квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното
поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено
действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече
след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият
следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената
по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането.
Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е
законосъобразно има своята правна стойност, но това се актуализира относно
процентното съотношение на съпричиняването.
Направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия съдът намира за неоснователни.
Застрахователят твърди, че ищецът е извършил нарушение на нормите по
чл.20 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС-то си без да го
контролира непрекъснато, и с несъобразена с пътната обстановка скорост,
която многократно е превишавала разрешената такава за конкретния пътен
участък. Прави възражение за съпричиняване на вредоносните последици от
страна на пострадалия ищец, поради неизползване на обезопасителен колан
към момента на удара. На следващо място се счита, че е налице
съпричиняване и по повод неполагане на дължимата грижа за
6
възстановителните процеси и непровеждане на необходимото лечение.
Всички посочени възражения остават недоказани в производството. По
повод на твърдението, че ищецът е извършил нарушение на нормите по чл.20
и чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС-то си без да го контролира
непрекъснато, и с несъобразена с пътната обстановка скорост, която
многократно е превишавала разрешената такава за конкретния пътен участък
се събраха доказателства, които го оборват. Несъмнено се установява от
заключенията по двете СТЕ, че Д. е извършвал адекватни и законосъобразни
действия преди и към момента на удара и не е имал техническата възможност
да го изцегне. Действително се установява, че ищецът е управлавял лекия си
автомобил с 41 км/ч при разрешени в пътния участък 30 км/ч, но това не е
обстоятелство, което автоматично обосновава наличието на съпричиняване.
Не всяко нарушение на нормативните правила е факт с правно значение в тази
посока. В случая вещото лице Г. установява, че дори и при движение със
скорост от 30 км/ч на лекия автомобил управляван от Д. удар пак несъмнено
би настъпил. Също така и експертите по назначената СТЕ и СМЕ сочат, че
липсата или наличието на поставен обезопасителен колан не е факт, който е
правно релевантен с оглед настъпилия удар и деформации в купето. Т.е. дори и
да е бил поставен коланът не би предотвратил травматичните увреждания.
Нещо повече в.л. Б. по назначената СМЕ сочи, че съобразно уврежданията на
ищеца най- вероятно същият е бил с поставен обезопасителен колан. Също
така и възражението на застрахователя, че е налице съпричиняване и по повод
неполагане на дължимата грижа за възстановителните процеси и
непровеждане на необходимото лечение, остана недоказано. По делото не се
събраха доказателства в подкрепа тезата на ответника. Ето защо и исковете
следва да бъдат уважени в пълен размер.
Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в
разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно т.1 от цитираната разпоредба, с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429 от КЗ е
регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в
застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които
7
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2.
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая това е датата 09.05.22г., от който момент следва
да се начислява законната лихва.
Ищецът е освободен от държавна такса. Следователно по аргумент от чл.
78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за производството
по уважения иск такса. Цената на уважения иск за обезщетение на
неимуществени вреди е в общ размер на 40689.40 лв. Поради това ответникът
следва да бъде осъден да внесе ДТ от 1627.58 лв. по сметка на ПОС.
Аналогично – съобразно уважения размер на претенциите, ответникът следва
да заплати по сметка на ОС – Пловдив и депозита за работата на вещите лица,
който е бил за сметка на бюджета на съда или сумата от 500 лв.
Отправено е искане от ищеца за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането е своевременно
направено, а също така е основателно. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът има
право да окаже адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени
категории лица и да получи възнаграждение в определен от съда размер,
когато насрещната страна бъде осъдена за разноски. Това възнаграждение
съдът присъжда на адвоката, за което е необходимо да бъде отправено отделно
искане. В случая в исковата молба е налице такова искане. За да упражни това
свое право, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание конкретно посочена хипотеза по
чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да я доказва. В случая ищецът не
представя договор за правна защита и съдействие, поради което и няма данни
по делото да е налице двустранно правоотношение по престиране на
адвокатската услуга и уговорка между страните за заплащане на хонорар по
8
правилата на чл.38 от ЗА. Ето защо не следва на да се присъжда
възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. М. Д.“ № 1,
за заплати на К. Р. Д., ЕГН **********, от *** сумата от 40 000 лв., като искът
е предявен като частичен от сумата от 60 000 лева, която сума представлява
обезщетение за неимуществени вреди, причинени болки и страдания
вследствие на обстоятелството, че на 05.08.2021 год. в село Шишманци, обл.
Пловдив, около 20:20 часа при управление на МПС - лек автомобил „Мазда 2“
с рег. № *** Н. Д. М. е нарушила правилата за движение по пътищата, излязла
от лентата за движение, в която се е движила и е навлязла в срещуположната
лента за движение, при което е инициирала сблъсък с движещия се насреща
лек автомобил „ВАЗ 2103“ с рег. № ***, управляван от К. Р. Д., при който удар
на ищеца, управлявал посочения автомобил, са му били нанесени следните
травматични увреждания, а именно: разкъсване на собствения лигамент на
капачето на дясно коляно, довело до трайно затруднение на движенията на
долен десен крайник и травма на четириглавия мускул и сухожилията на
десния крак, както и да заплати сумата от 689,40 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, като сумата се хормира по
следния начин- 60 лв. за съдебномедицинско удостоверение; 17,40 лв. платена
потребителска такса в болничното заведение и 612 лв., платени за пътна
помощ за превозване на катастрофиралия автомобил до дома на ищеца, ведно
със законната лихва върху присъдените главници начиная от 09.05.22г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. М. Д.“ № 1
да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 1627.58 лева съразмерно на
исковете, както и сумата от 500 лева заплатени от бюджета на съда
възнаграждения на назначените по делото експертизи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Р. Д., ЕГН **********, от
*** да бъде осъден ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. М. Д.“
№ 1 да заплати на пълномощника му адвокатско възнаграждение по
правилото на чл.38, ал.1 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
9
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10