РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Царево, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20212180200407 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Т. Г. с ЕГН: ********** от гр, А. *** чрез
адв.А. а***** срещу Наказателно постановление № 302а-470-2021 от
26.07.2021 г., издадено от Началник на РУ на МВР-Царево, с което за
нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100/сто/лева на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно
и незаконосъобразно, поради което моли за отмяната му, като излага
подробни доводи и съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
представител адвокат А. поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна –РУ-Царево, редовно призована, не се явява и не
се представлява в с.з.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
На 21.07.2021г. около 09:45 часа актосъставителят Г. Б. /мл.ПИ в РУП-
1
Царево/ и колегата му Яв.М. посетили жалбоподателя Г. Т. Г. в дома му,
находящ се в гр.А., с цел да снемат писмени обяснения от същия във връзка с
постъпили жалби. След като спрели служебния автомобил пред дома на
жалбоподателя, полицейските служители видели същия да стои на терасата
на втория етаж от къщата и го поканили да излезе пред дома си, за да
разговарят с него. Жалбоподателят изпълнил даденото му разпореждане и
излязъл пред дома си, при което полицейските служители възприели, че
същият е във видимо нетрезво състояние. Въпреки това полицейските
служители поискали от него да даде на място писмени обяснения във връзка
с извършваната от тях проверка по постъпилите жалби. Жалбоподателят
категорично отказал да даде писмени обяснения по повод извършваната
проверка и ги поканил да си тръгнат. Полицейските служители го задържали
и отвели в сградата на РУП-Царево, където му бил съставен АУАН № 302а-
440/21.07.2021г. /бланков № 624531/ за нарушение по чл.64 ал.4 от ЗМВР за
това, че на 21.07.2021г. около 09:45 часа в гр.А., във видимо нетрезво
състояние, не изпълнил устно полицейско разпореждане да не осуетява
проверката и съзнателно да не пречи на служителите да извършат
задълженията си по служба /л.7/. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя, който отказал да го подпише.
Въз основа на така съставения АУАН № 302а-440/21.07.2021г. /бланков
№ 624531/ било издадено оспорваното Наказателно постановление № 302а-
470-2021 от 26.07.2021 г., в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган е възприел описаната в акта фактическа
обстановка и правна квалификация на нарушението по чл.64 ал.4 от ЗМВР и
е наложил на Г. Т. Г. административно наказание „глоба“ в размер на
100/сто/лева на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 11.08.2021г. видно от
инкорпорираната в НП разписка за връчване, а жалбата е подадена по
пощата на 17.08.2021г.
При така установените факти,съдът констатира следното:
Жалбата е допустима,като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна,а по същество е основателна,по следните съображения:
От показанията на актосъставителя Г.Б., дадени в хода на съдебното
следствие, се установи, че описаното деяние “неизпълнение на полицейско
разпореждане да не осуетява проверката и съзнателно да не пречи на
служителите да извършат задълженията си по служба“, за което е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление и задържан
жалбоподателят, се изразява в това, че същият е отказал да даде писмени
обяснения, въпреки че това е негово законно право. Актосъставителят
изрично заяви, че жалбоподателят има право да откаже да дава обяснения, но
според него това той трябвало да направи писмено и не можело да стане
2
устно. Такова законово изискване за форма на отказа да бъдат давани
обяснения, сведения и пояснения няма. Законовият текст гласи, че право да
откажат да дават сведения, обяснения и пояснения имат роднините по права
линия на заинтересован гражданин, участващ в производството, съпрузите,
братята и сестрите му, както и роднините по сватовство от първа степен,
както и лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на
свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или
наказателно преследване. По делото несъмнено се доказа, че жалбоподателят
не е бил надлежно уведомен и призован да се яви в полицейското управление,
за да даде, ако желае, обяснения по подадена срещу него жалба. Твърдението
на актосъставителя, че жалбоподателят е бил във видимо нетрезво състояние,
не е нито нарушение, нито престъпление, тъй като той си е бил у дома.
Обстоятелството, че едно лице - гражданин на Република България се
възползва от правото си да не дава обяснения и да си остане у дома, след като
не е надлежно призован и не му е указано по какъв повод и в какво качество
го канят да дава обяснения, не съставлява нарушение. Скрепено със санкция е
само онова полицейско разпореждане, което е законно. Неизпълнението на
незаконно полицейско разпореждане не е нарушение, а разпореждането
жалбоподателят да даде обяснения против волята си и да бъде задържан, за да
бъде принуден да дава обяснения, е незаконно.
На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че в
производството по установяване на твърдяното административно нарушение
и налагане на административното наказание са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съобразявайки съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП с
изискванията на ЗАНН, указващи реквизити на тези административни актове
и процедурата по съставянето им,се налага извода, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила,които водят до отмяна на
НП. Административнонаказателното производство е строго формално и се
подчинява на строго регламентирани правила. В случая са нарушени
разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като нито в
АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушението,
както и няма описание на обстоятелствата, при които е било извършено, а в
НП - и на доказателствата, които го потвърждават. Това води до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Повдигнато и предявено е обвинение,
което не е конкретизирано нито от обективна, нито от субективна страна.
Актосъставителят и наказващият орган не са посочили изпълнителното
деяние на твърдяното нарушение, което е санкционирано именно по ЗМВР.
В настоящия случай в обстоятелствената част на атакуваното
наказателно постановление, така както е описано извършеното нарушение, по
същество се е стигнало до смесване фактическите състави на две отделни
нарушения по смисъла на ЗМВР - „неизпълнение разпореждане на орган на
3
МВР, направено в изпълнение на функциите му“ и „противозаконно пречене
на орган на МВР да изпълнява функциите си“, за които административни
нарушения в санкционните норми на чл.257 ал.1 и чл.264 ал.1 от ЗМВР са
предвидени съответни, различни по размер наказания.
Допуснато е процесуално нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и
същото е съществено. Неопределеността в обвинението е останала и е
непреодолима с оглед установените фактически обстоятелства. Липсата на
точно описание на нарушението препятства преценката за материалноправна
законосъобразност на атакуваното НП. Изложената неяснота на факти и
приложим закон е в такава степен, че води до липса на предмет на доказване
и обосноваване. Налице е едно бланкетно обвинение. За жалбоподателя е
неизвестно срещу какво конкретно следва да гради защитата си.
При издаване на наказателното постановление е нарушено и
изискването на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, като не е посочена конкретната
законова разпоредба , нарушена виновно от жалбоподателя. Действително
посочено е, че административнонаказателната отговорност е ангажирана за
нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР, на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР. Както в
акта, така и в НП обаче, е посочено едновременно неизпълнение на
полицейско разпореждане и преченето на изпълнение на служебни
задължения,които представляват две самостоятелни основания за носене на
административнонаказателна отговорност, а именно-по чл.257 ал.1 от ЗМВР и
по чл.264 ал.1 от ЗМВР. В обстоятелствената част на НП е описано
извършването на две нарушения.Отразено е,че е нарушена една правна норма,
която не поглъща състава на двете нарушения, а е наложена една санкция.
Липсва яснота за какво нарушение жалбоподателят е бил привлечен
към административнонаказателна отговорност-за това,че не е изпълнил
разпореждане на орган на МВР или за това,че противозаконно е пречил на
орган на МВР да изпълни функциите си,или и за двете нарушения.
Констатираната в наказателното постановление неяснота при описание на
вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, води до
ограничаване възможността за санкционираното лице да организира своята
защита и в този смисъл представлява съществено нарушение, което допуснато
в производството по налагане на административното наказание налага отмяна
на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно.Посочените нарушения са довели до невъзможност да се
индивидуализира основанието за налагане на административно наказание на
жалбоподателя,което съществено ограничава и правото му на защита,тъй като
жалбоподателят не може да научи в извършването на какви именно
нарушения е обвинен. Предвид характера им, същите са абсолютна
процесуална предпоставка за отмяна на атакуваното НП.
С оглед изхода на делото и въз основа на направено от жалбоподателя
искане за присъждане на разноски, съдът намира, че в полза на
4
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300.00 лева, съгласно приложения по делото договор за правна
помощ с отбелязване, че сумата е била заплатена в брой при подписването
му.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 302а-470-2021 от 26.07.2021
г., издадено от Началник на РУ на МВР-Царево, с което на Г. Т. Г. с ЕГН:
********** от гр, А., за нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/лева на основание
чл.257 ал.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Бургас ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Г. с ЕГН:
********** от гр, А., сумата в размер на 300.00 /триста/ лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК
на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5