Определение по дело №210/2020 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 574
Дата: 17 септември 2020 г.
Съдия: Светла Миткова Цолова
Дело: 20202000600210
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 57417.09.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева

Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20202000600210 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на повереник на наследник на пострадал против
определение, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно
производство.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
атакувания съдебен акт. Жалбоподателят – повереник на М. А. Т. , наследник на
пострадалата А.Г.И., твърди, че окръжният съд неправилно е приел, че постановлението за
прекратяване на наказателното дело е законосъобразно и обосновано. Счита, че въпросното
прекратително постановление и потвърждаващото го съдебно определение са неправилни,
тъй като извършеното разследване е непълно и необективно, а направеният въз основа на
събраните в хода му доказателствени източници правен извод за липса на престъпление от
общ характер е погрешен. Упреква прокурора и съда в неоснователно неглижиране на
констатациите, съдържащи се в заключението на ИА „Медицински одит“ и надценяване
значението на заключенията на съдебномедицинските експертизи, които намира за
неправилни и необосновани. Категоричен е, че следва да се назначи нова
съдебномедицинска експертиза, която да установи дали има причинно-следствена връзка
между обективно установените нарушения на лекарската професия и настъпването на
смъртта на пациентката а.И.. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
определение, с което е потвърдено прекратителното постановление и да върне делото на
прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона и продължаване на
разследването.
Апелативна прокуратура – гр. Бургас е депозирала писмено становище по частната жалба,
с което нейният представител оспорва основателността на жалбата. Намира атакуваното
определение, потвърждаващо прекратителното постановление на прокурора, за правилно,
законосъобразно и обосновано, поради което предлага същото да бъде потвърдено.
Преценява, че разследването по делото е било проведено обективно, всестранно и пълно и
не се налага събирането на допълнителни доказателства. Счита, че фактите и
1
обстоятелствата от значение за проведеното лечение на пациенката и връзката му с леталния
изход са категорично изяснени по реда и със средствата на наказателния процес, като не са
подминати и констатациите в заключението на ИА „Медицински одит“, които са били дори
напълно споделени от решаващите инстанции. Изтъква, че въпросното заключение на ИА
„Медицински одит“ е било обсъдено и в двете съдебномедицински експертизи, но неговите
констатации не обосновават извод за виновно поведение на медицинско лице при
упражняване на дейност, свързана с приема и лечението на пострадалата а.И.. Подчертава,
че отсъствието на патологоанатомична диагноза изключва възможността да бъдат направени
категорични изводи за наличието на диагностични и терапевтични пропуски, както и
обсъждане на друго лечение, различно от проведеното. Като заявява, че поставената
диагноза „диабетна кетоацидоза“ е правилна и назначеното лечение съответно, предлага
въззивният съд да потвърди първоинстанционното определение, с което е потвърдено
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото
наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и
провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя – повереник на
наследницата на пострадалото лице и съобрази становището на прокурора, направи извода,
че жалбата е неоснователна и не следва да се уважава.
С определение №88 от 03.08.2020г. по ЧНД №383/2020г. Бургаският окръжен съд е
потвърдил постановление на Окръжна прокуратура - гр. Бургас от 02.03.2020г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №69/2018г. на
ОСлО при Окръжна прокуратура - Бургас, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.123, ал.1 от НК, приемайки, че постановлението се основава на
разследване, което е допринесло за обективното, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото и което категорично установило липсата на извършено
престъпление по цитирания законов текст, както и по друг такъв от Особената част на НК.
Въззивният съд, съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното определение, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и
въз основа на нея изгради фактическа обстановка по спора, съвпадаща напълно с
установената от прокурора и възприета от първата инстанция, поради което не е необходимо
нейното възпроизвеждане в настоящото въззивно определение. Направената от тази
инстанция своя оценка на наличните доказателствени източници, събрани в хода на
разследването, се покрива изцяло с тази на първия съд.
Въззивната инстанция, както и първата такава, кредитира изцяло като правилни и
обосновани заключенията на съдебномедицинските експертизи, назначени в хода на
досъдебното производство, които съдържат категоричен и еднозначен извод, че поради
липса на извършена аутопсия, точната причина за смъртта на а.И. не може да бъде
установена.
Съобразявайки наличните по делото гласни и писмени доказателства, включително
констатациите на извършения от ИА „Медицински одит“ одит, вещите лица проф. д-р Д.Р.
М.П. М.Р., изготвили писменото заключение на съдебно-медицинската експертиза
2
№41а/2018г., приемат за вярна тезата на ИА „Медицински одит“, изложена в Наказателно
постановление №НП 27-179/27.11.2015г. Изразяват експертно становище, че дежурният
лекар по график в Спешно отделение д-р И.С. не е извършил в необходимия обем
действията по диагностичното уточняване, прецизиране на обективното състояние и
определяне на прогностичните и терапевтични насоки на пациентката а.И., с което е
нарушил принципите на достатъчност и качество на медицинската помощ. Независимо от
това, вещите лица подчертават, че пациентката своевременно е била хоспитализирана в
болнично заведение, където пропуснатите лечебно-диагностични методи са могли да бъдат
приложени в достатъчен обем. Формулират извод, че в действията на медицинските
специалисти от Отделението по ендокринология също имало пропуски, които се свеждат до
липсата на активно наблюдение и описание на състоянието на пациентката, неизясняване на
основния водещ - синдром коремната болка, както и липсата на изграден диференциално-
диагностичен план, който да обхване всички клинични и параклинични симптоми. Макар и
да отчитат допуснатите от медицинските лица пропуски в лечението на а.И., те не откриват
причинно-следствена връзка между проведеното лечение и настъпилата смърт на пациента.
Излагат категоричен извод, че точната причина за смъртта на а.И. не може да бъде
установена поради липсата на аутопсия – патологоанатомична или съдебномедицинска,
която единствена би позволила изясняването на това обстоятелство.
Заключението на повторната съдебномедицинска експертиза, изготвено от доц. д-р К. Т.
Б.Н., не съдържа изводи, които да са съществено различни или противоположни на тези от
заключението на предходната съдебно-медицинска експертиза. Посочените вещи лица също
приемат, че поради неизвършването на патологоанатомична аутопсия причината за смъртта
на а.И. не може да бъде категорично изяснена. Излагат мнение, че клиниката на протичане
на заболяването също не давала обективна основа за изграждане на обосновано заключение.
Изтъкват като вероятни причини за смъртта на пострадалата диабетна кетоацидоза,
мезентериална тромбоза, окултна дисекация на коремната аорта, панкреатит, задно долен
миокарден инфаркт. Отбелязват, че мезентериалната тромбоза, дисекацията на аортата и
миокардният инфаркт са усложнения на захарния диабет от съдово-дегенеративен,
атеросклеротичен тип, които в условията на диабетна кетоацидоза имат летален изход.
Изразяват становище, че всяко едно от тези усложнения вероятно е било възникнало преди
посещението на пациентката в болница и е предхождало появата на диабетна кетоацидоза.
Правят експертен извод, че приложеното лечение е било адекватно на поставената диагноза
„кетоацидоза“. Поясняват, че оперативно лечение при неуточнена диагноза в условията на
кетоацидоза не е желателно до овладяването й поради това, че диселектролитните промени в
условията на кетоацидоза биха могли да наподобят остър хирургичен корем
/псевдоперитонит/. Не намират причинно-следствена връзка между проведеното лечение и
настъпилата смърт на пациентката. Подчертават, че не може да се обсъжда друго лечение
при непотвърдена патологоанатомична диагноза.
Въз основа на направения задълбочен и прецизен анализ на всички доказателства,
събрани в хода на проведеното разследване първо-инстанционният съд е направил
законосъобразни и обосновани правни изводи, към които се присъединява и въззивният –
3
поради отсъствие на аутопсия на трупа на пострадалата а.И. не може да бъде установена
точната причина за смъртта й. Посочените в експертните заключения причини за смъртта на
пациентката са само вероятни, а не сигурни и несъмнено доказани, поради което не могат да
послужат за ангажиране на наказателната отговорност на някой лекар, участвал в лечението
на пострадалата. Само при поставена категорична патолого-анатомична диагноза може да се
коментира дали проведеното лечение е било съответно и достатъчно. При положение, че
адекватността на лечението не може коректно да се обсъжда, то не е възможно да се
установи и наличие на причинна връзка между конкретно допуснато от лекар нарушение
при осъществяване на професионалната му дейност и настъпилата смърт на пострадалата.
Иначе казано, след като не може да се докаже по несъмнен и категоричен начин конкретен
принос на някое медицинско лице за настъпването на смъртта на пострадалата, то той не
следва да носи наказателна отговорност за този резултат.
Както прокурорът, така и съдът правилно са се доверили на заключенията на двете
съдебномедицински експертизи, които съдържат обоснован, категоричен и еднопосочен
извод, че при липса на аутопсия, каквато близките на пострадалата а.И. не са пожелали да
бъде извършена, не може да установи точната и сигурна причина за смъртта на пациентката,
респ. причинно-следствената връзка между този резултат и допуснато от конкретен лекар
нарушение на добрата медицинска практика.
Вследствие на проведеното обективно, задълбочено и всестранно разследване са били
изяснени всички факти и обстоятелства, релевантни за спора, които са мотивирали
законосъобразния и обоснован извод на прокурора за липса на престъпление по чл.123, ал.1
от НК, извършено от конкретно физическо лице при упражняването на лекарска професия.
Предвид на това, прокурорът правилно е прекратил наказателното производство на
основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Постановлението за
прекратяване е законосъобразно и обосновано и като такова окръжният съд правилно го е
потвърдил изцяло.
Въззивната инстанция, споделяйки изцяло правните изводи на първата, прие, че
проверяваното определение, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на
наказателното производство поради липса на престъпление, е законосъобразно, обосновано
и постановено при отсъствие на съществени нарушения на процесуалните правила и като
такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №88 от закрито заседание на 03.08.2020г. по ЧНД
№383/2020г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено постановление за
прекратяване на наказателно производство от 02.03.2020г. на Окръжна прокуратура – гр.
Бургас, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№69/2018г. на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Бургас, образувано за
престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
4
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5