№ 230
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000502883 по описа за 2020 година
С решение от 27.04.2020 г., постановено по гр. дело № 12 052/2019 г.,
Софийският градски съд, Гражданско отделение, І-15 състав, е осъдил ответника
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на ищеца В. Л. Е. сумата
4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от наказателно преследване и на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В останалата му част искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, предявен в размер на 71 000 лева, е отхвърлен.
Срещу решението са подадени две въззивни жалби.
С въззивната жалба на ищеца В. Л. Е. решението се обжалва в частта, с която е
отхвърлен искът му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 4 000 лева до претендираните 71 000 лева. Излагат се съображения за нарушение на
чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението. Твърди се, че съдът не се е
съобразил с обстоятелството, че поведението на ответника говори за едно
изключително на последователно и упорито отношение от негова страна, чиято
единствена цел и желание е да навредят ищеца. Подробно се описват моралните вреди,
които ищецът е претърпял. Оспорват се мотивите на съда, че отраженията върху
1
здравословното състояние на ищеца не са установени от представените писмени
доказателства. Според жалбоподателя, недоумение буди немотивирано малкият размер
на присъденото обезщетение.
Решението се обжалва и в частта, с която съдът е уважил възражението на
ответника за изтекла погасителна давност относно вземането за лихви – с довода, че
отговорността на държавата за вреди възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда и това е началният момент и на лихвата, поради което не може
СГС да се позовава на изтекла давност за лихва.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на претенцията
за обезщетяване на неимуществени вреди изцяло.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ обжалва решението
в осъдителната му част. Относно обезщетението за неимуществени вреди се излагат с
доводи, че е нарушен материалният закон – чл.52 от ЗЗД, тъй като в хода на съдебното
дирене ищецът не е успял да се справи с доказателствената тежест за наличието на
претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
повдигнатото му обвинение. Излагат се доводи, че не са доказани вреди в такъв обем и
тежест, които да обуславят обезщетение в размер на 4 000 лева.
Във въззивната жалба се иска, отмяна на решението в обжалваната му част и
отхвърляне на искаето изцяло, а „алтернативно“ /очевидно се има предвид
„евентуално“/ – намаляване на обезщетението.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателите, намира следното:
Софийският градски съд е изяснил фактическата обстановка по делото,
допуснал е всички относими и допустими доказателства, поискани от страните.
Изложил е подробни и задълбочени мотиви, подробно е посочил хронологията на
развитието на наказателното производство.
Установено е по делото, че на 31.10.2010 г. ищецът В.Е. е бил задържан от
органите на МВР и привлечен към наказателна отговорност за две престъпения –
причиняване на средна телесна повреда на малолетното си дете М. Е. и за палеж на
селскостопанска постройка.
В обясненията си пред служител на МВР, дадени на 31.10.2010 г. Е. е признал,
че той е запалил старата стопанска постройка, защото се бил „нервирал“ и след като
2
изпил около 500 г. коняк. Признал е също, че е нанесъл удар с юмрук в главата на
малолетното му дете М., родено през *** г.
Приложена е мярка за неотклонение е „задържане под стража“, която с
определение на Софийския районен съд от 03.11.2010 г. е взета на осн. чл.64, ал.5 от
НПК.
С постановление от 29.11.2020 г. прокурор при СРП е пракратил
производството по чл.131, ал.1, т.4 от НК – за причиняване на средна телесна повреда
на малолетно лице, тъй като увредената М. Е. е дъщеря на обвиняемия и при тази
хипотеза съгласно чл.161, ал.1 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба
на пострадалия, тъй като е от частен характер.
С определение от 05.01.2011 г. мярката за неотклонение е изменена от съда в
„подписка“.
Видно от данните по наказателното дело, обвинителен акт е внесен в съда на
09.06.2011 г. и с него ищецът е бил обвинен за извършено престъпление по чл.330, ал.1
от НК – умишлен палеж на стопанска постройка, собственост на майка му П. Л..
Образуваното НОХД № 353/2012 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 99 състав,
е прекратено с определение на съда от 23.04.2012 г. и делото е върнато на
прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
Обвинителен акт е бил внесен в съда повторно на 20.08.2012 г. и по него е
образувано НОХД № 15 673/2012 г.
На 12.12.2014 г. по НОХД № 15 673/2012 г. Софийският районен съд, НО, 104
състав е постановил оправдателна присъда спрямо ищеца Е.. Присъдата не е
протестирана и е влязла в сила на 30.12.2014 г.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди градският съд
е допуснал до разпит двама свидетели, показанията на които са подробно обсъдени от
първоинстационния съд.
Свидетелят А. Ш., който е приятел на В.Е., е разказал, че преди да го арестуват,
ищецът работел като бояджия. След като го освободили от ареста, вече не работел.
Издържала го майка му с пенсията си. Затворил се в къщи, не излизал никъде, изпитвал
страх от полицията. Разказвал, че в ареста са го били, условията били много лоши.
След като излязъл от ареста, бил отслабнал, стресиран, не можел да се храни. След като
приключило делото, че чувствал по-добре. Делото се отразило и на здравето му,
3
оплешивял, зъбите му се развалили А преди това бил жизнен, здрав. Разделил се с жена
си още преди да го арестуват.
Свидетелката П. Л. – майка на ищеца, е разказвала повече за отношенията на
сина й и майката на децата му, която му взела парите /30 000 лева/, за побоя, който
роднините на жена му нанесли на сина й. С помощта на полицията били „отвлечени“
трите деца на сина й. Бил несправедливо задържан за 71 дни. В полицията го били.
След като излязъл от ареста, получил психическо разстройство, опадали му
косата и зъбите, имал хемороиди, високо кръвно и диабет. Не го взимали на работа,
защото бил „съден“. Като го видели на улицата, хората бягали от него, децата го
наричали с обидни думи. Не смеел да излезе от къщи, завивал се презглава, дори не се
хранел. Всички близки и роднини се отдръпнали, защото вече е бил в ареста.
С оглед на обсъдените по-горе доказателства, по жалбите на страните
въззивният съд намира следното:
По жалбата на ищеца В.Е.: На първо място, отговорността на държавата,
съответно на нейния процесуален субституент – прокуратурата, е обективна. Поради
това не подлежат на обсъждане твърденията на ищеца, че от страна на прокуратурата е
проявено последователно и упорито отношение към Е., чиято единствена цел и
желание е да навредят ищеца. Наказателното производство е образувано с оглед на
получено съобщение до органите на МВР за извършен палеж и за причинено телесно
увреждане на малолетно дете. Привличането на ищеца като обвиняем е извършено в
изпълнение на правомощията на органите на досъдебното производство.
В показанията си цитираните свидетели установяват, че след възникването на
пожара ищецът е претърпял сериозни неимуществени и дори имуществени вреди,
които обаче не са резултат от наказателното преследване, а са му били причинени от
жената, с която е живеел на семейни начала и от нейни близки.
Относно оплакванията на ищеца, че съдът не е съобразил писмените
доказателства, установяващи възникването на здравословните му проблеми в резултат
от наказателното производство: Въпреки изрично дадените му указания, ищецът не е
ангажирал съдебно-медицинска експертиза за установяване на причинна връзка между
наказателното преследване и твърдените от него здравословни проблеми. Представил е
4 амбулаторни листа, издадени през 2020 г. В три от тях – и трите издадени на
18.02.2020 г., са отразени: затруднено дишане с препоръка за доказване на фрактура на
носните кости; хемороиди; артериална хипертония. В четвъртия – издаден на
14.02.2020 г., е описана анамнеза – т.е. данни, дадени от самия пациент, че имал
4
обвинения за палеж на собствена сграда и домашно насилие; че се затворил в къщи за 2
години; че след ареста му опадали зъбите и косата; освобождавали го от работа; децата
му не го търсели.
Пълномощникът на ищеца е представил и ръкописно „удостоверение“, издадено
на 19.02.2020 г. от личен лекар д-р Н. М.. В това удостоверие също е възпроизведено
разказаното от ищеца за обвинението, семейните му проблеми. Поставена е диагноза за
начална полиневропатия на долни крайници, артериална хипертония, смесено
тревожно-депресивно разстройство, хроничен колит, хроничен синузит, хемороиди.
Цитираните по-горе медицински документи, съставени през 2020 г. – след
образуване на делото, в никакъв случай не могат да обосноват извод, че
здравословните проблеми на ищеца са в пряка причинна връзка с проведеното срещу
него наказателно производство, приключило през 2014 г.
С оглед на доказаните неимуществени вреди, въззивният съд намира, че
обезщетение в размер на 4 000 лева е справедливо. От показанията на свидетелите не
се установяват такива по своята тежест и обем вреди, които са в причинна връзка с
наказателното производство, които могат да обосноват определяне на обезщетение в
по-висок размер.
Относно оплакването, че незаконосъобразно съдът се е „позовал“ на изтекла
погасителна давност за лихвите върху обезщетението: Позоваването на погасителна
давност е направено своевременно от ответната П. – с отговора на исковата молба, а
съдът е уважил това възражение. Вярно е твърдението на ищеца, че отговорността на
държавата за вреди възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда
и това е началният момент, от който върху вземането за обезщетение започва да се
начислява и лихва за забава. Но също така е вярно, че съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД,
вземанията за лихва се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Поради това
законосъобразно съдът е приел, че не е погасено по давност вземането на ищеца за
лихва, считано три години назад от датата на подаване на исковата молба, а именно –
от 16.09.2016 г., тъй като исковата молба е постъпила в съда на 16.09.2019 г.
По жалбата на ответника Прокуратура на Република България: Тя също е
неоснователна. Въпреки че доказателствата за претърпени морални вреди не
установяват същите да са били толкова тежки, колкото твърди ищецът, съдът
съобразява, че наказателното производство е продължило 4 години и 2 месеца, а за
период от 2 месеца и 11 дни ищецът е бил задържан под стража. Сами по себе си тези
5
обстоятелства обосновават размер на обезщетението, какъвто е определил и градският
съд.
С оглед на изложеното по-горе, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено. Поради неоснователността на жалбата на ищеца, на него не му се дължат
разноски за настоящата инстанция.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, І-15 състав, постановено на 27.04.2020 г. по гр. дело № 12 052/2019 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6