Определение по дело №788/2019 на Районен съд - Карлово

П Р О Т О К О Л

 

               

02.06.2020 година                                   град Карлово

Карловският  районен съд                      І наказателен състав

на втори юни                                           две хиляди и двадесета година

в публично съдебно заседание в състав:

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

                                      Съдебни заседатели: 1. Н.К.

                                                                       2. Н.Т.

 

Секретар: Маргарита Тянчева

Прокурор: Кирил Мавродиев

Сложи за разглеждане докладвано от съдията

ЧНД № 788 по описа за 2019 година

         На именното повикване в 09.30 ч. се явиха:

 

Производството е по реда на чл. 434 и следващите от НПК.

За РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – К. –редовно призована,  явява се прокурор  Кирил Мавродиев.

МОЛИТЕЛЯТ Н.Ч.Ч. – редовно призован – явява се лично  и с адв. М.Г., упълномощен .

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

         АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

         СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

         О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА  постъпила по делото справка от ТД на НАП П..

 

         Прокурорът: Да се приеме постъпилата справка от ТД на НАП П..

         адв. Г.: Да се приеме.

Съдът намира, че  постъпилата справка от ТД на НАП е относима към предмета на доказване по делото, поради което СЪДЪТ

         О П Р Е Д Е Л И :

         ПРИЕМА  постъпилата по делото справка от ТД на НАП П..

 

         НА основание член 283 от НПК, съдът намира, че следва да бъдат прочетени и приети събраните по делото писмени доказателства

         Прокурорът – Да се приемат.

         Адв. Г.– Да се приемат.

         СЪДЪТ

         ОПРЕДЕЛИ

         ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

 

 Прокурорът: Нямам искания и няма да соча други доказателства. Да се даде ход по същество.

адв. Г.: Няма да соча други доказателства. Моля да дадете ход по същество.

 

С оглед становището на страните, че нямат нови искания  и няма да сочат нови доказателства,  СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна , поради което 

         О П Р Е Д Е Л И :

         ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧЕНО СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

         ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

 

ПРОКУРОРЪТ: Ув. Г-жо Председател, съдебни заседатели, при така установените факти по делото и изисканите от съда справки, е видно, че за осъжданията на молителя Н.Ч.Ч. са изтекли всички законоустановени срокове за реабилитация. Настъпила е служебна реабилитация и за молителя Н.Ч. не е налице правен интерес от водене на производство за съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК, доколкото последиците от всички осъждания спрямо него са заличени още преди датата на подаване на молбата, станала основание за начало на настоящото производство. Молба за съдебна реабилитация по чл.87 от НК би била допустима за осъждане, спрямо което не са налице предпоставките за реабилитация по право при условията на чл.86 и чл.88а от НК, каквито съдът не констатира по делото.

След влизане на определението в сила препис от същото да се изпрати за сведение и изпълнение на Бюро съдимост при Районен съд гр. К., по месторождение на молителя за отбелязване на реабилитациите.

 

адв. Г.: Уважаема Г-жо Председател, съдебни заседатели, поддържам подадената от доверителя ми Н.Ч. молба, моля да се извърши съдебна реабилитация на доверителя ми.

 

         МОЛИТЕЛЯТ Н.Ч.Ч. ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА: Поддържам казаното от адвоката ми. Моля да бъда реабилитиран по постановените ми присъди.

 

СЪДЪТ счете делото за изяснено и се оттегли на тайно съвещание за постановяване на определението си.

 

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ и след като взе предвид становището на страните по подадената молба за реабилитация от молителя Н.Ч.Ч., ЕГН ********** и след анализ на събраните по делото писмени доказателства- удостоверение №330/91 от 2006 г., Характеристика на молителя, справка за съдимост, ведно с приложени към нея бюлетини за съдимост, копия от постановените спрямо молителя присъди, определяния за одобряване на споразумение и определяния за групиране на наказания, справка от РП- К. за липса на досъдебни производства, справка от ДСИ при КрлРС, справка от РП- К. за изтърпени наказания, справка от Военен съд- П., справка от КрлРС, служба „Архив“, характеристична справка, справка от НСлС, справка от ТД на НАП- П., справка от Държавен военен архив, справка от ГД „ИН“ към МП, справка от РУ на МВР- К. относно липса на висящи досъдебни производства, подробна справка от ТД на НАП- П., съдът намира, че така направеното искане в молбата за постановяване на съдебна реабилитация по отношение осъжданията на молителя е недопустима по следните съображения:   

Молителят Н.Ч.Ч., ЕГН ********** е осъждан със следните присъди:

С присъда по НОХД №55/1990 г. по описа на КрлРС, влязла в сила на 16.04.1990 г., Ч. е бил осъден за извършено в периода от месец май 1988 г. до месец декември 1988 г. престъпление по чл.195 ал.1, т.1,2,3,4,5 вр. чл.218а ал.2 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъда по НОХД № 202/1989 г. по описа на КрлРС, влязла в сила на 26.03.1990 г., Ч. е бил осъден за извършено на 30.09.1989 г. престъпление по чл.152 ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален общ режим. Със същата присъда на осн. чл.25 вр. чл.23 от НК са групирани наказанията, наложени спрямо Ч. по настоящата присъда и по присъда по НОХД № 55/90 г.  на КрлРС, като е определено едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален общ режим.

От изисканата и прието по делото справка от ГД „ИН“ към МП така определеното общо най- тежко наказание осъденият е изтърпял на 09.07.1992 г.

С присъда по НОХД № 190/1996 г. по описа на КрлРС, влязла в сила на 25.10.1996 г. Ч. е бил осъден за извършено на 15.07.1996 г. престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е било наложено наказание глоба в размер на 8000 ст.лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

Видно от изисканите справки от ДСИ при КрлРС, ТД на НАП- П., както и приложените по делото преписи от изпълнително дело № 506/2006 г. на ДСИ при КрлРС, арх. № 79/2018 г. не се установява спрямо осъдения Ч. да е образувано изпълнително производство за събиране на така наложеното му наказание глоба в размер от 8000 ст.лв. Доказателства за плащане на глобата не са установени.

Наложеното с горепосочената присъда наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, според справката от РП- К., е изтърпяно от 17.07.1996 г. до 17.07.1997 г.

С присъда по НОХД № 216/96 г. по описа на КрлРС, влязла в сила на 07.04.1997 г., Ч. е осъден за извършено през месец януари 1996 г. престъпление по чл.215 ал.1 от НК, като му е наложено наказание глоба в размер на 10000 ст.лв.

Видно от изисканите справки от ДСИ при КрлРС, ТД на НАП- П., както и приложените по делото преписи от изпълнително дело № 506/2006 г. на ДСИ при КрлРС, арх. № 79/2018 г. не се установява спрямо осъдения Ч. да е образувано изпълнително производство за събиране на така наложеното му наказание глоба в размер от 10000 ст.лв. Доказателства за плащане на глобата не са установени.

С протоколно определение по НОХД № 77/2005 г. по описа на КрлРС, влязло в сила на 27.11.2006 г., е било одобрено споразумение, по силата на което Ч. е осъден за извършено на 17.09.2004 г. престъпление по чл.235 ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

Съобразно приобщената по делото справка от ТД на НАП- П., задължението по НОХД № 77/2005 г. на КрлРС е погасено по давност. Доказателства за заплащане на глобата не са установени.

С протоколно определение по НОХД № 184/2006 г. по описа на КрлРС, влязло в сила на 13.02.2008 г., е било одобрено споразумение, с което Ч. е осъден за извършени на 12.08.2004 г. престъпления по чл.214 ал.1 от НК, чл.346 ал.2 т.4 вр. ал.1 от НК, чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 от НК и чл.325 ал.1 от НК като му е наложено едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, като към това наказание са присъединени и наказанията „обществено порицание“ и глоба в размер на 500 лв.

С присъда по НОХД № 65/2007 г. по описа на КрлРС, влязла в сила на 27.02.2008 г., Ч. е осъден за извършено на 24.11.2006 г. престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК, като му е наложено наказание пробация в съвкупност от следните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото  в размер на 200 часа за срок от две поредни години.

С определение по ЧНД № 147/2008 г. по описа на КрлРС, влязло в сила на 01.07.2008 г. са групиране на основание чл.25 вр. чл.21 от НК наказанията, наложени на Ч. по НОХД № 184/2008 г. и НОХД № 65/2008 г. и двете по описа на КрлРС, като му е наложено едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на определението в сила, като към това наказание са присъединени и наказанията „обществено порицание“ и глоба в размер на 500 лв.

Видно от представената справка от ТД на НАП- П. наказанието глоба е погасено по давност, а според представената справка от РП- К. наказанието „обществено порицание“ е изпълнено на 07.03.2008 г.

Извън горепосочените осъждания, Ч. е бил признат за виновен и с присъда по НОХД № 18/2001 г. по описа на КрлРС, влязла в сила на 13.07.2001 г. за извършено на 19.02.1999 г. престъпление по чл.323 ал.3 от НК, като не му е наложено наказание, поради което липсва и осъждане, за което да текат срокове за реабилитация.

  Видно от справката от НСлС спрямо молителя имало данни за неприключили стари наказателни производства за престъпления по чл.343б ал.1 НК и по чл.196 НК. Видно от справката, изготвена от УС на Прокуратурата на Република България се установява, че молителят няма неприключили наказателни производства към датата на изготвяне на справката-16.12.2019 г. Според справка от РУ на МВР- К. също се установява, че спрямо лицето няма висящи досъдебни производства към датата на изготвяне на справката- 17.12.2019 г. Съгласно изготвената от Районен инспектор по местоживеене на молителя характеристична справка се установява, че през последните пет години срещу молителя няма регистрирани сигнали, няма регистрирани престъпления от общ характер срещу него, но спрямо същия има извършена регистрация в масива на МВР.

Видно от справка от ДСИ при КРрлС и копие от изп. дело № 506/2006 г. на ДСИ при КрлРС се установява, че спрямо молителя е водено изпълнително производство, което обаче не е касае събиране на наложените спрямо него наказания глоба, а други разноски по НОХД № 77/2005 г. на КрлРС. В посоченото по- горе изпълнително производство е налична и справка от АДВ- РД- П. към МФ, от която се установява, че спрямо Ч. е имало заведено изпълнително дело за събиране на публични вземания № 14881/2001 г., чиито предмет обаче не е бил събиране на наложените спрямо лицето наказания глоба по НОХД №190/96 г. и по НОХД № 216/96 г. и двете на КрлРС. Изпълнителното производство- изп. дело № 506/2006 г. на ДСИ при КрлРС е прекратено, поради изтекла давност на осн. чл.171 ал.2 и чл.173 ал.2 ДОПК на 26.05.2017 г.

От изготвената справка от служба „Архив“ при КрлРС се установява, че дело с арх. № 360/97 г., посочено от ДСИ при КрлРС за имащо отношение към събиране на суми по НОХД № 216/96 г. на КрлРС е унищожено, съобразно правилата на ПАС. От извършената справка от ДСИ по водените там регистри не е ясно, за какво е било образувано делото, доколкото предмета на воденото наказателно производство е чл.215 от НК, а в справката са посочени като длъжници две лица, едно от които Н.Ч., както и се сочат като суми, подлежащи на събиране, различни от наложената глоба.

От справка от ТД на НАП- П. се установява, че по отношение на молителя задълженията по НОХД № 77/2005 г. и по НОХД № 184/2006 г. са погасени по давност, като липсват данни в информационните масиви на ТД на НАП относно задължения на лицето по НОХД № 216/96 г. на КрлРС и НОХД №190/96 г. на КрлРС.

Изисканата повторна подробна справка от ТД на НАП- П. установява, че на 29.10.2001 г. е било образувано изпълнително производство № 16010014881/2001 г. срещу молителя, към което били приобщени глобите по НОХД № 77/2005 г. и по НОХД № 184/2006 г. на КрлРС. С разпореждане за прекратяване на осн. чл.171 ал.2 от ДОПК е било прекратено изп. производство за горепосочените задължение на лицето с разпореждане от 12.01.2018 г. По посоченото производство не били предприемани никакви изпълнителни действия.

При така установените факти по делото е видно, че за осъжданията на молителя са изтекли всички законоустановени срокове за реабилитация. Тъй като са налице общо седем осъждания на лицето, преди да е бил реабилитиран, то срока за реабилитация следва да се чете от изтичане на сроковете по всички осъждания, съобразно чл.88а ал.4 вр. ал.1 от НК.

По отношение на общото най- тежко наказание, определено измежду наложените на Ч. наказания по НОХД №202/89 г. на КрлРС и НОХД № 55/90 г. на ВС- П.- лишаване от свобода за срок от три години, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим и същото е изтърпяно на 09.07.1992 г., то срока за реабилитация на лицето на осн. чл.88а ал.2 вр. ал.1 от НК е 10- годишен от изтърпяването и е изтекъл към 09.07.2002 г., като считано от 10.07.2002 г. следва да се считат за заличени последиците от посоченото осъждане.

По отношение на наказанията, наложени на Ч. по НОХД № 190/1996 г. на КрлРС- глоба в размер на 8000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, съдът намира, че също са изтекли изискуемите срокове за заличаване на последиците от осъждането. Така, наказанието лишаване от право да управлява МПС е изтърпяно от лицето от 17.07.1996 г. до 17.07.1997 г., поради което и на осн. чл.88а ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК за това наказание е настъпила реабилитация след изтичане на двугодишния срок от изтърпяването му, а именно считано от 18.07.1999 г. Що се отнася до наказанието глоба и предвид липсата на всякакви данни за образувано изпълнително производство за събирането ѝ, то следва да се приеме, че началния момент, от който това наказание е станало изпълняемо е датата на влизане в сила на присъдата, а именно 25.10.1996 г. Съдът приема, че по отношение на това осъждане е изтекла абсолютна давност за изпълнението му на 25.12.1999 г., след която дата е започнал да тече срока за реабилитация на лицето на осн. чл.88а ал.1 вр. чл.82 ал.4 вр. ал.1 т.5 от НК, който е изтекъл на 25.12.2001 г. и от 26.12.2001 г. следва лицето да се счита за реабилитирано по отношение на наказанието глоба. 

По отношение на осъждането на Ч. по НОХД № 216/96 г. на КрлРС също липсват всякакви данни за образувано изпълнително производство за събиране на наказанието глоба в размер на 10000 лв. Началният момент, от който наказанието е станало изпълняемо е датата на влизане в сила на присъдата, а именно- 07.04.1997 г. Съдът приема, че по отношение на това осъждане е изтекла абсолютна давност за изпълнението му на 07.10.2000 г., след която дата е започнал да тече срока за реабилитация на лицето на осн. чл.88а ал.1 вр. чл.82 ал.4 вр. ал.1 т.5 от НК, който е изтекъл на 07.10.2002 г. и от 08.10.2002 г. следва лицето да се счита за реабилитирано по отношение на наказанието глоба. 

По отношение наказанието  глоба в размер на 300 лв., постановено по НОХД № 77/2005 г. на КрлРС и доколкото липсват налични данни по делото въпреки щателните опити за откриване на такива относно обстоятелството образувано ли е и кога изп. производство за събиране на наложената спрямо Ч. глоба, то сроковете за реабилитация следва да се четат от датата на влизане в сила на присъдата, а именно от 27.11.2006 г. При това положение и на основание чл.88а ал.1 вр. чл.82 ал.4 вр. ал.1 т.5 от НК следва да се считат за заличени последиците от това осъждане, считано от 28.11.2009 г.

По отношение осъжданията на Ч. по НОХД № 184/2006 г. на КрлРС и по НОХД № 65/2007 г. на КрлРС, които са групирани на осн. чл.25 вр. чл.23 от НК и е наложено едно общо най- тежко наказание, то сроковете относими към реабилитацията следва да се четат от датата на влизане в сила на определението за групиране по ЧНД № 147/2008 г. на КрлРС, а именно от 01.07.2008 г.  За наказанието лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, последиците от осъждането следва да се считат за заличени на основание чл.88а ал.1 т.4 вр. чл.82 ал.1 т.4 от НК, считано от 02.07.2016 г.; по отношение наказанието „обществено порицание“ на основание чл.88а ал.1 т.4 вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК, считано от 08.03.2010 г.; а за наказанието глоба, доколкото воденото изп. производство е прекратено по давност без да са предприемани действия за събирането ѝ, то срокът за реабилитация следва да започне да тече от момента на образуване на изп. производство като последно действие по изпълнението, насочено към осъдения, а именно от 19.10.2001 г., като на осн. чл.88а ал.4 вр. ал.1 вр. чл.82 ал.4 вр. ал.1 т.5 от НК това последиците от това осъждане следва да са изтекли на 19.10.2004 г.

Присъдата по НОХД  № 18/2001 г. на КрлРС, влязла в сила на 13.07.2001 г., с която Ч. е признат за виновен за престъпление по чл. 323 от НК, но поради възстановяване на първоначалното фактическо положение, на основание чл.323 ал.3 от НК не му е наложено наказание, не следва да се счита за осъждане спрямо лицето, за което да се изисква заличаване на неговите последици.

Предвид изложеното, съдът намира, че за молителя Ч. не е налице правен интерес от водене на производство за съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК, доколкото последиците от всички горепосочени осъждания спрямо него са заличени още преди датата на подаване на молбата, станала основание за начало на настоящото производство. Молба за съдебна реабилитация по чл.87 от НК би била допустима за осъждане, спрямо което не са налице предпоставките за реабилитация по право при условията на чл.86 и чл.88а от НК, каквито съдът не констатира по делото.

Доколкото така настъпилата реабилитация не е вписана в бюлетините за съдимост на молителя, то следва след влизане на настоящото определение в сила препис от същото да се изпрати за сведение и изпълнение на Бюро съдимост при Районен съд гр. К., по месторождение на молителя.

Предвид изложените съображения, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ без разглеждане молбата на Н.Ч.Ч., ЕГН ********** за съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК по отношение на всички осъждания спрямо него поради настъпила вече реабилитация по реда на чл. 88а от НК за всички осъждания, а именно : по НОХД № 202/1989 г. на КрлРС, по НОХД № 55/1990 г. на Военен съд П., по НОХД № 190/1996 г. на КрлРС, по НОХД № 216/1996 г. на КрлРС, по НОХД № 77/2005 г. на КрлРС, по НОХД № 184/2006 г. на КрлРС, по НОХД № 65/2007 г. на КрлРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 788/2019 г. по описа на Районен съд К., първи наказателен състав.

След влизане в сила на настоящото определение да се изпрати препис от същото за сведение и изпълнение на Бюро съдимост при Районен съд гр. К..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-мо дневен срок от днес пред П.ски окръжен съд.

 

 

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.

         ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 10,15 часа.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1……………………

        

                                                                           2…………………….

 

                                               СЕКРЕТАР:

МТ