№ 992
гр. Бургас, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203118 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Д. Д., ЕГН **********, чрез адв. М.Д. от САК, срещу
Наказателно постановление № 21-0346-000061/09.04.2021 г., издадено от началник на група,
РУ - Созопол, към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 30 лева.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.03.2021 г., свидетелят С.С. - младши автоконтрольор в РУ Созопол, съставил
АУАН на жалбоподателя Д. Д. Д., за това, че на 11.03.2021 г., в 11:44 часа, в гр. С, в посока
към площад Черно море, управлявал собствения си лек автомобил - Сузуки Суифт с рег. № ..
като навлязъл след пътен знак В1, забраняващ влизането на ППС. Актосъставителят
квалифицирал деянието като нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
1
На 09.04.2021 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
По делото са представени снимки (л. 11-24, л. 54), писмо от Община Созопол и скица
(л. 31-32, л. 65-66), писмо от РУ-Созопол и скица (л. 38-41).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото Заповед (л. 69-71). АУАН също е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че са налице основания за отмяна на НП,
поради следните причини.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, всички участници в движението трябва
да се съобразяват с пътните знаци. В случая жалбоподателят е санкциониран за това, че
управлява автомобила по ул. Пирин, след пътен знак В1, забраняващ влизането по улицата.
На първо място, от събраните по делото доказателства обаче не става ясно къде точно е
извършено нарушението. В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал
автомобила по ул. Пирин, в посока площад Черно море. От друга страна, в хода на
съдебното следствие, от разпита на свидетеля С. се установи съвсем друга фактическа
обстановка, а именно, че автомобилът се е движел по ул. Стара планина, като на
кръстовището с ул. Странджа не се е съобразил със знак В1 - забранено влизането. Именно
поради това съществено противоречие относно улицата, по която се е движел въпросния
автомобил, съдът намира, че нарушението е останало недоказано. Установеното от
свидетеля не съответства на приетата от АНО фактическата обстановка и води до
разколебаване на административното обвинение, което е самостоятелно основание за отмяна
на НП.
На следващо място. По делото не се установи с необходима категоричност и дали на
кръстовището на ул. Странджа и ул. Стара планина, към момента на проверката, е имало
поставен знак В1, забраняващ влизането по улица Стара планина към площад Черно море.
От изисканите и приложените по делото писма и скици от Община Созопол не може да се
установи дали към дата 11.03.2021 г. е имало надлежно поставен на пътя знак, забраняващ
движението с навлизане по улица Стара планина към площад Черно море. Видно и от
самото писмо на л. 65 от делото в Община Созопол не се съхраняват протоколи за поставяне
на пътни знаци по ул. Стара планина, а и няма одобрен план за организацията на
движението по въпросната улица. От приложените по делото снимки /л. 11, л. 13-21, л. 23/ се
установява, че на кръстовището на ул. Странджа и ул. Стара планина има трайно закрепени
2
към тротоара на ул. Странджа два пътни знака, поставени на една тръба, и един знак В1
забраняващ влизането, закрепен на отделна тръба и с тел към другия знак, по начин
позволяващ лесното му обръщане в различни посоки. С оглед на това, съдът намира, че така
поставен знака В1, забраняващ влизането, действително може да създаде объркване и лесно
може да бъде обърнат в свободно избрана посока.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. За да се ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е необходимо да се установи по категоричен начин, че съответния знак е бил
поставен правилно в момента на проверката и то в съответната посока. Настоящият състав
достигна до извод, че такива категорични доказателства не са ангажирани, поради което се
изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност
за процесното деяние.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
процесуалния представител на жалбоподателя. По делото са представени писмени
доказателства /л. 9, л. 47-48/, съгласно които възнаграждението за процесуално
представителство е 300 лв., която сума следва да се присъди в полза на адв. М.Д. от САК, в
качеството й на пълномощник на жалбоподателя, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0346-000061/09.04.2021 г., издадено от
началник на група, РУ - Созопол, към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя Д. Д. Д., ЕГН
**********, е наложена глоба в размер на 30 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на адв. М. Д. Д. от САК, с личен №
**********, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3
4