МОТИВИ към Присъда №260023 от 26.02.2021г.,
постановена по НОХД № 2425/2020г. по описа на Районен съд – Плевен:
Плевенска
районна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия С.А.И., роден на ***
***, ***, *** гражданин, женен, не работи, неосъждан (реабилитиран), с ЕГН: **********
за това, че на 08.09.2017 г. в ***управлявал МПС – т.а. „***“ с рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,6 на хиляда,
установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 562/13.09.2017
г. – престъпление по чл. 343б ал. 1 НК.
Съдебното
производство по делото е проведено в отсъствие на подсъдимия при условията на
чл. 269, ал. ІІІ, т.1, т.2 и т.4, б. „б“ от НПК.
Представителят на РП – Плевен поддържа изцяло
повдигнатото срещу подсъдимия И.
обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.І от НК. Счита същото за
доказано по несъмнен и безспорен начин въз основа на всички събрани по делото
доказателства. Сочи, че не са налице нито отегчаващи, нито смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което следва да бъде наложено наказание
при условията на чл.54 от НК. Прави предложение Съдът да постанови присъда, с
която да го признае за виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи
наказание близко до минимума – около 1
/една/ година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено на
основание чл. 66, ал. І от НК с тригодишен изпитателен срок.
Назначеният на осн. чл. 94, ал. І, т. 8 от НПК
служебен защитник на подсъдимия – адв. В.К. от ПлАК
пледира за постановяване на присъда, съобразно събраните по делото
доказателства. Моли съда ако прецени, че събраните по делото доказателства са безспорни
и водят до извода, че подзащитният му е извършил от обективна и от субективна
страна престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, то да постанови своя съдебен акт
при превес на смекчаващите вината обстоятелства и да му наложи наказание към
минимума. Като смекчаващи обстоятелства изтъква фактите, че подсъдимият И. е
неосъждан, на сравнително млада възраст, безработен, в тежко финансово и
социално положение, което го е принудило да напусна страната.
Подсъдимият не се явява и не дава обяснения за извършеното деяние.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становищата на страните и разпоредбите на закона, прие
за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
С.А.И. е роден на *** ***, ***, *** гражданин, женен, не работи, неосъждан
(реабилитиран), с ЕГН: **********.
На 08.09.2017г. свидетелите М.П.Н. и
Х.В.Д. – ***изпълнявали служебните си задължения в района на главен път гр.
Плевен - гр. София. Около 2,50 часа на изхода от *** спрели за проверка товарен
автомобил „***“ с рег. № ***. При проверката установили, че водач на МПС е С.А.И.,
както и че последният не притежава СУМПС.
Служителите на МВР извършили проверка за наличие на алкохол с техническо
средство „Дрегер-Алкотест 7510“ с фабр.
№ ***, което отчело показания -1,48 на хиляда наличие на алкохол в издишания от
подсъдимия С.И. въздух. За установеното бил съставен АУАН с бл. №***. и издаден
талон за медицинско изследване на кръвта с номер на бланката ***. Подсъдимият И.
подписал без възражения акта, след което бил съпроводен от свидетелите Н. и Д. ***.
С протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество от 08.09.2017г. е била взета кръв и е извършена химическа експертиза, съгласно
заключението по която в изследваните проби кръв, взети от С.А.И., се доказва наличие
на етилов алкохол в количество 1,60 на хиляда.
По
случая било образувано и проведено досъдебно
производство.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка, съдът намери за установена по несъмнен и категоричен
начин след анализ на ангажираните в хода на проведеното наказателно
производство писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: АУАН с
номер на бланката *** от 08.09.2017г., Талон за медицинско изследване с номер
на бланката ***, Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество от 11.09.2017г, Протокол за химическа експертиза №562/13.09.2017г.,
Протокол за разпит на свидетел-очевидецът Х.В.Д. и Протокол за разпит на
свидетеля М.П.Н.; Справка за съдимост от
08.09.2017г., издадена от БС при Районен съд – Плевен, Справка за пътуване на
лице-*** гражданин от 22.11.2017 година, Справка за нарушител/водач.
В
подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка са и събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Х.В.Д. и М.П.Н., чиито
показания съдът кредитира с доверие, като логични, непротиворечиви и кореспондиращи
с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите единодушно посочват,
че на 08.09.2017 година изпълнявали служебните си задължения на първокласен път
гр. Плевен- гр. София, в района на бензиностанция „***“. Около 03:00 часа свидетелите
лично възприели да излиза товарен автомобил от ***, който спрели и извършили проверка на водача – подсъдимият И..
От показанията им се изяснява, че след извършена справка в информационната
система установили, че подсъдимият не притежава СУМПС за нито една категория. Свидетелят
Д. лично и непосредствено възприел обстоятелството, че при провеждане на
разговор с подсъдимия, от последният се носела миризмата на алкохол. Вследствие
на това служителите на МВР извършили проверка за наличие на алкохол с
техническо средство „Дрегер-Алкотест- 7510“ с фабр. № ***, като уредът отчел показания -1,48 на хиляда
промила наличие на алкохол в издишания от водача въздух и му издали му Талон за
медицинско изследване с номер на бланката *** и съставили АУАН. Свидетелите Д.
и Н. пресъздават това, което са възприели непосредствено, като показанията им
са еднопосочни, непротиворечиви, ясни и последователни, изясняват в
пълнота датата, мястото, авторството на инкриминираното деяние, както и всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на подсъдимия.
Съдът
кредитира с доверие заключението по назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта, като неоспорена от страните, изготвена от
съответните специалисти под страх от наказателна отговорност, при съблюдаване
на нормативно-установените правила и ползване на обект – кръв на подсъдимия. От
същото се установява по категоричен начин, че на инкриминираните дата и място,
подсъдимият И. е управлявал товарния автомобил -„***“ с рег. № *** след
употреба на алкохол над 1,2 на хиляда, а именно 1,6 на хиляда, установено по надлежния
ред с протокол за химическа експертиза № 562/13.09.2017 година.
От правна страна:
От
цялостния анализ на доказателствения материал, при обсъждане на събраните
доказателства всяко едно отделно и всички в тяхната съвкупност, съдът направи
несъмнен извод, че подсъдимият е осъществил състава на
инкриминираното в обвинителния акт престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, за
което следва да бъде ангажирана и понесена наказателна му отговорност. Изпълнителното
деяние на престъплението се изразява в управлението на МПС след
употреба на алкохол. Това деяние е формално престъпление против транспорта,
като за съставомерността му от обективна страна не се
изисква настъпването на друг противоправен резултат, освен управлението на МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда.
С оглед установената по делото фактическа обстановка,
Съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Няма
доказателства, които да внасят съмнение, нито такива, които да опровергават доказателствените източници или пък които да навеждат за
вероятност на случилите се събития. Наличието на етилов алкохол в
предоставените от подсъдимия И. кръвни проби е установено по надлежния в
резултат на химическо изследване.
Предвид
изложеното и при тази установеност на фактите, настоящият съдебен състав,
намери, че подсъдимият И. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна престъпния състав на престъплението по чл. 343б, ал. І от НК.
От обективна страна: на 08.09.2017 г. в ***управлявал
МПС – т.а. „***“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,6 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за
химическа експертиза № 562/13.09.2017 г. В процесния случай с протокол от
химическо изследване, съобразно изискванията на Наредба №1/19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози е установено чрез техническо средство - Дрегер,
че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е 1,60 на хиляда, т.е съставомерна
по текста на чл.343б, ал. НК.
От
субективна страна – деянието е извършено при форма на вината – “пряк умисъл” по
смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК – подсъдимият е съзнавал обществено-опасния
характер на действията си и е целял настъпването на вредоносния резултат. Подсъдимият
ясно е съзнавал, че е употребил алкохол и с тези си действия създава
потенциална опасност за движението по пътя.
Преценката за обществената опасност
е комплексна и изисква да бъдат съобразени всички обстоятелства,
характеризиращи деянието, като се вземат предвид данните за личността на
подсъдимия, подбудите за извършване на престъплението, обстоятелствата, че
водачът е неправоспособен, че управлява товарен автомобил в ранните часове на
деня при намалена видимост, както и че в кръвта му е открита концентрация на
алкохол над 1,2 на хиляда. Взимайки това предвид извършеното не е
малозначително по см. на чл. 9, ал. 2 от НК.
Причина за извършване на престъплението е
незачитане на установеният в страната правов ред.
По индивидуализация на наказанието:
Санкционната
разпоредба на чл.343б, ал. І от НК предвижда наказание лишаване от свобода от 1
(една) до 3 (три) години и глоба от 200,00 лева до 1000,00 лева. При определяне
вида и размера на наложеното наказание, съдът отчете смекчаващите вината
обстоятелства, а именно – младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало,
обстоятелството, че е безработен, липсата на извършени нарушения по ЗДвП /по арг. на приложената на стр. 19 в ДП Справка за нарушител/,
изминалия период от време от около три години и половина от извършване на
деянието до постановяване на настоящата присъда. Като отегчаващо вината
обстоятелство, съдът прие обществената опасност на деянието, която счита за завишена
предвид динамиката на извършване на подобен род деяния и обществената
непримиримост към тях. Ето защо, съдът намери, че на подсъдимия И. следва да
бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. І, т.1
от НК към минимума, предвиден в закона, а именно 6 /шест/ месеца „лишаване от
свобода“. След като намери, че подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ
характер (реабилитиран) и че така определеното и наложено наказание лишаване от
свобода би способствало за постигане целите на наказанието, установени в чл. 36
от НК и без да е необходимо ефективното му изтърпяване и на осн. чл. 66, ал. І
от НК отложи изпълнението му с 3-годишен изпитателен срок. Съдът на осн. чл.
55, ал. ІІІ от НК не наложи предвиденото в санкционната разпоредба на чл. 343б,
ал. І от НК наред с наказанието лишаване от свобода наказание глоба, тъй като
би довело до излишно репресиране на подсъдимия. Съдът на основание чл. 343г от НК не лишава подсъдимия С.А.И. от право да управлява МПС, тъй като същият е
неправоспособен. Съдът намери, че така определеното и наложено наказание е справедливо,
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Съдът счита, че то е подходящо
да повлияе превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна както на осъдения, така и върху другите
членове на обществото.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: