Решение по дело №52/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260024
Дата: 1 февруари 2021 г. (в сила от 1 февруари 2021 г.)
Съдия: Милена Дечева
Дело: 20215600500052
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 260024                   01.02.2021 година        гр.Хасково

                                            В   ИМЕТО   НА   НАРОДА  

 

 

Хасковският окръжен  съд                                            Първи въззивен  граждански състав

На първи февруари                                                     Две хиляди  двадесет и първа  година  

В закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                               Председател: Милена Дечева

 

                                                                       Членове:1. Жулиета Серафимова

                                                                                        2.Тодор Хаджиев

 

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ 

В. гр. д. 52 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл. 435  и сл. ГПК.

Образувано е по жалба  на   П.В.П. против действия на ЧСИ С* П*, рег.№874 , район на действие ОС-Хасково  относно   отказа му да отмени приети за събиране с Постановление от 20.10.2020г.  сума в размер на 400лв.,-адвокатското възнаграждение и  сумата в размер на 48лв. такси по изп.д.№20208740400990,съгл. т.1 т.5 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, като се твърди,че ЧСИ не е следвало да образува изпълнително дело  ,тъй като длъжникът по това дело не е станал причина с поведението си  за образуването му.Твърди още,че  преди образуването на процесното изпълнително  дело направил изявление за прихващане,тъй като  между същите страни /взискател и длъжник по изпълнителното дело/съществували насрещни изискуеми вземания,като неговия размер на вземането бил по-голям .Счита,че с направеното изявление за прихващане отношенията на страните били уредени,поради което не е следвало да се образува процесното изпълнително дело,поради което счита,че по това дело не дължи такси и разноски.Претендира от съда  да отмени отказа  на ЧСИ С.П*,рег.№874,район на действие ОС-Хасково  да отмени приети за събиране с Постановление от 20.10.2020г.  суми в размер на 400лв.,-адвокатското възнаграждение и  сумата в размер на 48лв. такси по изп.д.№20208740400990,съгл. т.1 т.5 от ТТРЗЧСИ.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е депозирано писмено възражение от взискателя по изпълнителното  дело Н* Г* А*,с които се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност.

В мотивите си ЧСИ С* П*рег.№874,район на действие ОС-Хасково  излага доводи за неоснователност на жалбата,като  приема,че същата е допустима,тъй като ГПК дава възможност на длъжника да обжалва  акта на съдебния изпълнител свързан с определянето на разноските в изпълнителното производство .

Хасковският окръжен съд като взе предвид доводите на длъжника по изпълнението изложени в жалбата ,  мотивите на ЧСИ и  прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна-длъжник в изпълнителното производство,против действие на ЧСИ С.П*  ,подлежащо на обжалване по смисъла на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК,в законоустановения едноседмичен срок по чл.436 от ГПК,поради което  е процесуално допустима .Разгледана по същество жалбата е  основателна.

В настоящия  случай се обжалват действията на ЧСИ С.П**  относно отказа му  да отмени приети за събиране с Постановление от 20.10.2020г.  сума в размер на 400лв.,-адвокатското възнаграждение и  сума в размер на 48лв. такси по изп.д.№20208740400990,съгл. т.1 т.5 от ТТРЗЧСИ.

  Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК,законодателят изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на държавните и частни съдебни изпълнители,които длъжникът може да обжалва.Приложимата разпоредба,според  посоченото правно основание на жалбата, и фактическите твърдения в същата е  тази на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.Длъжникът по изпълнението обжалва действията на ЧСИ  по изп.д.№ 20208740400990 отнасящи се до определените разноски  в Постановление  от 20.10.2020г.,които длъжникът следва да заплати на взискателя,а именно:400лв.-разноски в изпълнителното производство за  адвокатско възнаграждение и 48лв. такси  по ТТРЗЧСИ и които  разноски по молба на длъжника от 14.12.2020г. ЧСИ е отказал да отмени.

В тълкувателно решение №3/2015г. от 10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС е посочено,че на обжалване по реда на чл.435 ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител,в който се определя размера на задължението на длъжника за разноски по изпълнението,а не само този,който е материализиран в постановление на съдебния изпълнител за определяне на разноски.В мотивите на посоченото ТР е направен анализ на правоотношението между взискателя и длъжника по отношение на отговорността за разноски.Посочено е,че дължимите такси и разноски по изпълнението се внасят авансово от взискателя,при което между взискателя и длъжника възниква материално правоотношение за възстановяването им.По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените от него разноски и тези разноски следва да се съберат в хода на изпълнителното производство.За събирането им обаче е необходим изричен акт  на съдебния изпълнител,с който да бъде определено,че внесените суми са действително дължими/разноските по изпълнението следва да се определят по основание и размер от съдебния изпълнител/.Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител,без да е необходимо издаването на изпълнителен лист и актът на съдебния изпълнител представлява пряко изпълнително основание.

В случая акта на ЧСИ  С.П* за събирането на разноски по изпълнението представлява  постановление от 20.10.2020г.,в което са включени  адвокатското възнаграждение на взискателя в размер на 400лв.  такси по т.1 и т.5 от  ТТРЗЧСИ. в размер на 48лв.Постановлението е съобщено на длъжника и в срок същия е направил искане за отмяна на посочените разноски с подробно изложени доводи,но тъй като ЧСИ е отказал за отмени приетите за събиране разноски ,против  това негово действие,свързано с определените разноски по изпълнителното производство е  постъпила  настоящата  жалба от длъжника.Жалбата на длъжника против разноските в изпълнителното производство с правно основание чл.435 ал.2 т.7 от ГПК следва да се разгледа по същество.

            Изпълнително дело №20208740400990 по описа на ЧСИ С.П*  е образувано по молба  вх.№0016 от 20.10.2020г. на взискателя З.  В.Д.  против длъжника П.В.П., въз основа на издаден  изпълнителен лист от 28.08.2020г. по гр.д.№236/2017г. по описа на РС-Пловдив .Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен Договор за  правна защита и съдействие,по силата на който взискателят З.В.Д. е упълномощила адвокат Н* Г* А* да я представлява по изпълнително дело,без посочен номер по описа за 2020г. на ЧСИ С.П*.Посочения договор е сключен на 20.10.2020г.,на датата,на която е подадена и молбата за образуване на изпълнително производство.Страните по посочения договор са уговорили  адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.,като е посочено,че тази сума е платена.Видно от данните по изпълнителното дело е,че  на  22.10.2020г. е постъпила молба от адв.Н* Г* А*,съдържаща искане да встъпи в правата на взискателя,като в тази връзка пред ЧСИ е представен договор за цесия,уведомление за извършена цесия и потвърждение за извършена цесия,които са с дата 19.10.2020г.Молбата е уважена и първоначалния взискател З.В.Д. е заличена и като взискател в изпълнителното производство е конституиран  Н* Г* А*.

             При това положение съдът счита,че на първоначалния взискател по изпълнителното производство З.В.Д. не се дължат разноски в размер на платено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.,тъй като към датата на  сключване на Договора за правна помощ и съдействие от 20.10.2020.  същата  не е имала вземане към длъжника,тъй като вземането по изпълнителния лист,който е основание за образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ С.П* вече е било цедирано на конституирания на 22.10.2020г. взискател Н* Г* А*.Т.е.  договореното между първоначалния взискател и неговият пълномощник възнаграждение в размер на 400лв.  не следва да се присъжда като разноски на длъжника,тъй като към датата на сключването му  този взискател  не се нуждае от оказване на правна помощ и съдействие  по изпълнителното дело предвид прехвърленото в полза на друг кредитор вземане по изпълнителния лист от  28.08.2020г.Друг е и въпроса,че в Договора за правна защита и съдействие не е посочен номера на изпълнителното дело по описа за 2020г. на ЧСИ С.П*.

          В случая ЧСИ  е следвало да прецени всички факти и обстоятелства по делото имащи значение за определянето на размера на разноските,които следва да се приемат за събиране и съответно да уважи молбата ,подадена от длъжника,като отмени  приетите за събиране 400лв., представляващи адвокатско възнаграждение,пратено от първоначалния взискател.

           За неоснователно съдът намира оплакването,че ЧСИ е следвало да отмени и приетите за събиране такси от 48 лв. по т.1 и т.5 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ,които такси са съобразени  с размера на дълга,тъй като при събирането на дължимата сума по изпълнителното дело ЧСИ следва да събере както сумите посочени в изпълнителния лист,така и направените от взискателя разноски в изпълнителното производство.Независимо от направеното от длъжника в изпълнителното производство изявление за прихващане,по делото липсват данни за достигането на това изявление до знанието на взискателя,поради което и при образувано вече изпълнително производство посочените такси се дължат.Такова изявление  за прихващане от длъжника до взискателя би могло да бъде осъществено в рамките на изпълнителния процес,като при уважаването му от ЧСИ би се редуцирал размера на дълга  или би се достигнало до пълното му погасяване.         

           Изложените по-горе съображения водят до извода на настоящия съдебен състав,че подадената жалба против действията на ЧСИ С.П* с правно основание чл.435 ал.2 т.7 от ГПК отнасяща се до  отказа  му да отмени приета за събиране с Постановление от 20.10.2020г.  сума в размер на 400лв.,-адвокатското възнаграждение  в полза на първоначалния взискател  по изп.д.№20208740400990 е основателна и следва да се уважи,като се отмени посоченото постановление за посочената сума.В останалата част обжалвания отказ на ЧСИ да отмени  приетата за събиране с Постановление от 20.10.2020г.  сума в размер на 48лв. такси по изп.д.№20208740400990,съгл. т.1 т.5 от ТТРЗЧСИ ,като правилен и законосъобразен ще следва да се потвърди.

Предвид основателността на подадената жалба против действията на ЧСИ С.Пеев на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени разноски в размер на 25лв.-платена ДТ за образуване на дело пред ОС-Хасково.

Мотивиран от горното,съдът

 

                 Р   Е   Ш   И       :

 

ОТМЕНЯ отказа   на ЧСИ С** П* , рег.0874,с  район  на действие Окръжен съд-Хасково да отмени приета за събиране с Постановление от 20.10.2020г.  сума в размер на 400лв.,-адвокатското възнаграждение  в полза на първоначалния взискател  по изп.д.№2020874040099 като:

 ОТМЕНЯ Постановление на ЧСИ С** П* , рег.0874,с  район  на действие Окръжен съд-Хасково от 20.10.2020г. с което е приета за събиране сума в размер на 400лв.,-адвокатското възнаграждение  в полза на първоначалния взискател З.В.Д.  по изп.д.№20208740400990.

ПОТВЪРЖДАВА   отказа на ЧСИ да отмени приетата за събиране с Постановление от 20.10.2020г.  сума в размер на 48лв. такси по изп.д.№20208740400990,съгл. т.1 т.5 от ТТРЗЧСИ  .

ОСЪЖДА  Н* Г* А*, ЕГН ********** *** да заплати на П.В.П., ЕГН ********** *** направените в настоящето производство разноски в размер на 25лв.-платена ДТ за образуване на дело пред ОС-Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                        Членове:1.                              2.