РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 471
гр. Пловдив, 10.03. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав в закрито заседание на десети март през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от
съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА частно административно дело № 627 по описа за 2020
год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.34 ал.6, вр.
с ал.5 ДОПК.
Образувано е по жалба от „Блуред“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Нареченски бани,
ул.“Младост“ № 17, представлявано от Д.И.Ц., депозирана чрез адв.А.А., срещу Заповед за
спиране на производството по данъчна проверка с № П – 16001619196312-023-001 от 18.02.2020 г., издадена от Началник Сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, с която е спряно производството по
извършване на проверка за срок от 18.02.2020г. до 06.03.2020г., по молба вх. №Д1/РД-20-428/18.02.2020г.,
подадена на основание чл.34 ал.1, т.4 ДОПК.
Недоволен
от така издадената заповед, жалбоподателят излага становище за нейната незаконосъобразност
и неправилност, като немотивирана и постановена в противоречие с разпоредбите
на ДОПК, моли за отмяната й и претендира присъждане на направените разноски по
делото, съставляващи платената държавна такса за съдебното обжалване и
адвокатско възнаграждение.
Ответният административен орган, с приложено по
преписката подробно писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт С.П.,
прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Моли се на НАП да се
присъди юрисконсултско възнаграждение от 300 лева.
Обжалваната заповед е акт, подлежащ на съдебен контрол,
съгласно чл.34, ал.5 от ДОПК, като жалбата е постъпила в законоустановения
срок за обжалване и от лице имащо правен интерес от обжалване. Поради това и
жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не е спорно между страните по делото, че срещу
жалбоподателя „Блуред“ ООД е образувано производство по
извършване на проверка с Резолюция за извършване на проверка № П
-16001619196312-ОРП- 001 от 18.11.2029г. От доказателствата по делото е видно,
че на 18.02.2020г. проверяваното лице е депозирало молба до органа, възложил
проверката, с основание по чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК с искане за спиране на
производството за срок от три месеца. Като основание за искането за спиране е
посочена необходимостта от повече време за осигуряване на изгубени документи,
свързани с доставки и разплащания за проверяваните данъчни периоди, както и
необходимостта управителят на дружеството да участва лично в процесуалните
действия поради широкия обхват на проверката и свързаната с това информация,
която трябва да се осигури от три счетоводни кантори.
С обжалваната заповед, която е издадена от компетентния
орган съгласно чл.34, ал.3 от ДОПК, възложил производството, същият е спрял производството по извършване на проверка за
срок от 18.02.2020г. до 06.03.2020г., по подадената молба вх.
№Д1/РД-20-428/18.02.2020г., на основание чл.34 ал.1, т.4 ДОПК. Прието е, че е
удовлетворена молбата на лицето, свързана с необходимост от време за представяне
на изисканите документи. Прието е още,
че спирането на производството възпрепятства органите по приходите да
предприемат процесуални действия по събиране на доказателства, необходими за
изясняване на обстоятелствата изследвани в проверката.
Настоящият съдебен
състав счита, че преценката на издателя на обжалваната заповед е
законосъобразна, като при излагане на мотивите му същият е съобразил точния смисъл на закона.
Законът в
разпоредбата на чл.34, ал.1 от ДОПК е предвидил задължително спиране на производството
при установено наличие на изброените в т.1 до т.5 обстоятелства. Съгласно
чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК, производството се спира при подадена молба на субекта
– еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца. Следователно, на
преценка от органа по реда на чл.34, ал.3 от ДОПК подлежат обстоятелствата
- дали е налице молба за спиране,
депозирана ли е същата от лице, което може да поиска спиране на производството,
както и дали не са налице данни производството вече да е било спирано на това
именно основание, предвид изискването спирането на такова основание да е само
еднократно. В случай, че са налице посочените в закона формални предпоставки за
спиране – молба на субекта и липса на предходно спиране на същото основание, то
за органа, възложил производството, не съществува основание да откаже спирането
му, като на автономна преценка, съгласно чл.34, ал.3 от ДОПК подлежи въпросът относно продължителността на
спирането в рамките на предвидения максимален срок по чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК
от три месеца. Ето защо и наличието или липсата на изложени конкретни мотиви и
причини, поради които е направено искането за спиране, на практика не е и относимо към преценката за неговото уважаване, доколкото
такова изискване не е поставено в закона, а единствено изложените основания за
спиране биха могли и следва да се обсъждат в светлината на преценката относно
срока, за който това спиране да бъде постановено. В тази насока следва да се
има предвид, че разпоредбата на чл.34, ал.1 от ДОПК е императивна и за
административния орган съществува задължение при установяване наличието на
законовите основания за това, изчерпателно изброени в законовата норма, да спре
производството. Автономната преценка на административния орган, както се
посочи, се разпростира върху проверка на формалните основания за спиране по
този ред – наличие на молба, изходяща от субекта на правото да се иска спиране,
липса на предходно спиране, постановено по този ред, както и срока, за който да
се постанови спиране. Относно последната преценка /за срока на спирането/
именно органът може и следва да съобрази представените от молителя
доказателства и като вземе предвид срока на съответното данъчно производство и етапа на развитие
на същото, да прецени как и доколко представените доказателства и изводимите от
тях обстоятелства се отразяват върху хода на производството. Ето защо и като е
спрял производството за посочения срок, в рамките на максимално предвидения в
закона срок, административният орган е процедирал законосъобразно. Правилно и
законосъобразно при наличие на установени основания за спиране, визирани в
чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК, органът е постановил такова, като с оглед на мотивите
и доказателствата, посочени в искането, е преценил за какъв срок да е същото. В
тази насока и несъответни на законовата уредба са твърденията в жалбата, че
административният орган следвало да уважи задължително искането за спиране за
максималния предвиден срок от три месеца, защото не такъв е смисълът на законовата
разпоредба, която сочи, че спиране се разрешава за определен срок, но не повече
от три месеца.
Предвид
гореизложеното и като е спрял производството по извършване на проверка за срок от 18.02.2020г. до
06.03.2020г.,административния орган е постановил правилен и законосъобразен акт.
Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателно
се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. То се констатира в размер но
300 лв., съгласно чл.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените мотиви Пловдивски административен съд, ХІІ състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Блуред“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Нареченски бани, ул.“Младост“ № 17, представлявано от Д.И.Ц., депозирана чрез
адв.А.А., срещу Заповед за
спиране на производството по данъчна проверка с № П – 16001619196312-023-001 от
18.02.2020 г., издадена от Началник Сектор „Ревизии“ при ТД на НАП –
Пловдив, с която е спряно производството
по извършване на проверка за срок от 18.02.2020г. до 06.03.2020г., по молба вх.
№Д1/РД-20-428/18.02.2020г., подадена на основание чл.34 ал.1, т.4 ДОПК.
ОСЪЖДА „Блуред“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Нареченски бани, ул.“Младост“ № 17,
представлявано от Д.И.Ц., да
заплати в полза на Национална агенция
за приходите, сумата от 300 (триста) лева
разноски по делото, съставляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Определението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :