№ 298
гр. Търговище, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20213530200576 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Х. С. от с.Б., общ.Търговище против НП №
38-0001977/15.07.2021г. издадено от Директор на РД „АА“ Русе. Считайки
същото за постановено в нарушение на закона, жалбоподателя моли НП да
бъде отменено. В с.з. поддържа жалбата си, чрез пълномощник. Претендира
заплащане на разноските по делото.
Ответника по жалбата, чрез писмено становище, счита същата за
неоснователна и предлага НП да бъде потвърдено. Алтернативно прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60,
ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
При извършване на проверка от служители на полицията на 10.06.2021г.
на ул.К. до № **, в посока от гр.Търговище към с.Б. бил спрян за проверка
управляваният от жалбоподателя лек автомобил Форд Фокус с рег.№ *** от
категория М1, с регистрирани в свидетелството за регистрация 4+1 места
било установено, че водача превозва трима пътника Ф. М. М., Н. М. И. и Ю.
1
Р. Ю.. От тримата били снети сведения от полицейски служител в
присъствието на св.М.. Съгласно тези сведения превоза от страна на
жалбоподателя бил извършен на договорена цена от един лев, като двама от
пътниците са заплатили по един лев. Инспектора от АА установил също, че
автомобила не е включен в списък на моторните превозни средства към
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници. За констатираното св.М. съставил на жалбоподателя АУАН №
290627/10.06.2021г., връчен надлежно на жалбоподателя. Въз основа на
АУАН било издадено оспореното наказателно постановление с което за
нарушение на чл.24, ал.1 от Закона за автомобилните превози и на основание
на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр на жалбоподателя била наложена „глоба“ в размер
на 2000 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се доказа от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. при така събраните доказателства
съдът прие за безспорно установено само, че на процесната дата, място и час
в посока от гр.Търговище към с.Б., жалбоподателят управлявал процесният
лек автомобил в който като пътници се намирали посочените в НП лица.
Съгласно приложената справка от регистъра на ИА“АА“, за процесният
автомобил няма намерени резултати.
Видно от приложената Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. процесното НП
е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАвПр: Таксиметров превоз на пътници се
извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към
удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които
има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще
се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл.
12а, ал. 5.“. Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр :“Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се
наказва със: глоба 2000 лв. - при първо нарушение“.
2
При служебната проверка на оспореното НП съдът констатира, че е
налице неяснота в описанието на процесното нарушение. Така както същото е
обективирано не става ясна волята на наказващият орган дали жалбоподателя
изначално няма удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници, или има такова, като само процесният автомобил не е
включен в списъка на МПС към това удостоверение за регистрация.
Освен това в оспореното НП има колизия при квалификацията на
деянието. Разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАвПр има за адресати лицата по чл.
12, ал. 1 от Закона. Наказващият орган нито е доказал, нито твърди, че
жалбоподателя има качеството на лице по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗАвПр.
Чл. 93, ал. 1, т. 1 пък от своя страна визира водачите на моторни превозни
средства.
При описанието на нарушението наказващият орган не е посочил кои
две лица са заплатили по един лев за превоза. Това води до липса на
съществен реквизит на оспореното постановление, а именно същото да
съдържа пълно описание на нарушението и обстоятелствата при които
същото е извършено. Този пропуск не позволява на наказаното лице да се
защити адекватно срещу вмененото му нарушение. Пропуска не позволява и
на съда да провери волята на наказващият орган за съответствието й с
обективната истина по делото и закона.
За да е съставомерно деянието по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр на първо
място следва да е установено, че в процесния момент жалбоподателят е
извършвал обществен превоз на пътници. Легална дефиниция на понятието
„обществен превоз” се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗАвПр, който в
приложимата си редакция /ДВ бр.60/2020г./ гласи, че обществен е превозът,
извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство.
Приложените по делото сведения на лицата возели се в автомобила като
пътници, не са годно доказателствено средство, тъй-като не са разпитани в
хода на въззивното производство. Инспектора от РД АА гр.Русе не е участвал
при проверката и спирането на автомобила. От страна на наказващият орган,
носител на доказателствената тежест в хода на въззивното производство не са
ангажирани други доказателства, установяващи заплащането на превоза като
елемент за квалифицирането на последния като „обществен“ по смисъла на
3
пар.1, т.1 от ДР на ЗАвПр или таксиметров по смисъла на §1, т.26 от ДР на
ЗАвПр. При така събраните доказателства се явяват недоказани всички
елементи от състава на описаното в НП административно нарушение и НП се
явява издадено при нарушение на материалният закон. Приложената преписка
вх.№ 1462/21г. по описа на РП- Търговище не променя горният извод. В този
смисъл е и решение № 82/10.06.2021г. по КНАХД № 65/21 на АС –
Търговище.
Поради описаните по-горе съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалният закон допуснати при издаването на обжалваното
наказателно постановление, същото се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
От жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН е основателно. От представеното пълномощно и списъка на
разноските е видно, че направените разноски на жалбоподателя възлизат на
300 лева - за адвокатско възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/09.07.04 г за минимални размери на адвокатските
възнаграждения, то не е налице прекомерност на разноските. При така
изложеното, съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в
посочения размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38-0001977/15.07.2021г. на
Директор на РД“АА“ гр.Русе с което на Р. Х. С. с ЕГН ********** от с.Б.,
обл. Търговище, *****, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
гр.София да заплати на Р. Х. С. с ЕГН ********** от с.Б., обл. Търговище,
***** сумата от 300лева, представляващи направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Търговищкия
4
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5