Решение по дело №4377/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263478
Дата: 27 май 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20201100504377
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София,27.05.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на дванадесети април  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 4377 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение от 17.12.2019 г. по гр.д. №13455/18 г., СРС, ГО, 72 с-в ОСЪЖДА З. С. Б., ЕГН **********,***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 294.21 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.02.2015 г. - 30.04.2015 г., и сумата от 25.09 лв. такса дялово разпределение за периода м.05.2015 г. - м.09.2015 г., ведно със законната лихва считано от 27.2.2018 г. до изплащането им, като ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия за периода от 1.5.2014 г. до 31.01.2015 г. и за разликата над 294.21 лв. до претендираните 305.94 лв., както и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на 68.81 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от

15.09.2015             г. до 2.1.2018 г., и на 6.07 лв. лихва за забава върху таксата ДР за периода от

15.09.2015             г. до 2.1.2018 г.

ОСЪЖДА З. С. Б., ЕГН **********,***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 464.11 лв. разноски по делото.

            Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата ,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния закон,необосновано.Жалбоподателят сочи, че сключването на договор и издаването на фактури не е доказателство за доставена топлоенергия;нямало валидно взето решение на ОС на ЕС за присъединяване към топлопреносната мрежа ;договорът между ищеца и топлинния счетоводител е с изтекъл срок на действие;протокол от 19.09.2002 г. не е подписан,липсва списък на присъстващи;оспорен е списък в табличен вид-не е подписан от действителните собственици.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете изцяло.Претендира разноски.

По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала енергията, като за процесния период не е заплатила дължимата цена.

                     Ответницата е  потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката  .

           Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

           Налице е договор от 01.11.2007 г.,сключен между ищеца и  фирмата топлинен счетоводител за извършване на услугата дялово разпределение.Договорът е за срок от три години,с изтичането на който се е превърнал в безсрочен.

           С договор от 19.09.2002 г.между ЕС и Техем сървисиз е възложено измерване на потреблението от фирмата счетоводител като договорът е подписан от възложител и изпълнител с приложен протокол от проведено ОС на същата дата и Списък на етажни собственици.Оспорените приложения са с нотариално заверени подписи.             

             На следващо място, въззивният съд намира, че правно обосновано СРС,  кредитирайки  заключението на приетата по делото СТЕ във връзка с чл. 182 ГПК  е приел за доказано  доставката на топлинна енергия на ответника. В този смисъл приема, че решението е постановено при правилно приложение на материалния  закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното предприятие.  При установения в ЗЕ (чл. 38) принцип на контрол на счетоводните баланси на ищеца като търговско дружество, не може да се приеме, че воденото от него счетоводство не е редовно. При обстоятелствата по делото съдът дава вяра на вписванията в счетоводните книги на ищеца – тъй като верността на удостоверяванията в тях не е опровергана (чл. 182 от ГПК). При работата си вещото лице по съдебно-техническата експертиза е направило документална проверка в счетоводството на „Т.С.” ЕАД, което е достатъчно съдът да възприеме изводите по експертизата, още повече, че същите не се опровергават и от никакви други обстоятелства и доказателства по делото.

           В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.

             Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

              На особения представител на въззивника се дължи възнаграждение ,определено от съда на 200 лв.,която сума следва да бъде заплатена от въззиваемата страна.

             Въззиваемата страна е защитава от юрисконсулт и има  право на възнаграждение ,което съдът определя на 100 лв.,дължими от въззивника.

             Водим от гореизложеното, съдът

                

                                                  Р   Е   Ш   И :

    

                 ПОТВЪРЖДАВА  решение от 17.12.2019 г. по гр.д. №13455/18 г., СРС, ГО, 72 с-в  в обжалваната част.

              ОСЪЖДА З. С. Б., ЕГН **********,***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ******** сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

              ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД да заплати на адвокат А.И.И.,член на САК с  личен номер *********  сумата от 200 лв. за възнаграждение за особен представител пред въззивната инстанция.

               РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

          

            ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

           

                                           2.