МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 5664/2017г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия З.З.Й.
– роден на *** ***, б., български гражданин, със завършен 1-ви клас,
безработен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл. 198, ал. 1,
вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за това, че на 18.08.2016 г. в гр. Р.,
обл. Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, заедно с малолетния С.
Г. Ш., ЕГН **********, е отнел чужди движими вещи – дамско портмоне на стойност
4.00 лева, пари в размер на 966.00 лева и мобилен телефон „Нокиа“ с неустановен
модел на стойност 20.00 лева, или всичко на обща стойност 990.00 лева, от
владението на П.Й.М., ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК
В съдебно заседание
подсъдимият Й. и
неговият защитник - адвокат Р. са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на
глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е определил да се проведе
предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В хода на същото предварително
изслушване, след като съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и
в съдебно заседание е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение,
че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Предвид
направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установил, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по
чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното
следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите
лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението като посочва, че доколкото подсъдимият
признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, следва да се обсъди
наказанието. В този смисъл поддържа, че по отношение на подсъдимия З.Й. е
налице превес на смекчаващи обстоятелства, тъй като не е осъждан, не са налице
отегчаващи такива. Ето защо предлага като най-справедливо наказание в размер, който
след редукцията да бъде 8 месеца „Лишаване от свобода”, като посочва, че не се
налага това наказание да бъде търпяно ефективно, а следва да се отложи по реда
на чл. 66, ал. 1 от НК. Предлага още на основание чл. 59, ал. 1 вр. ал. 2 от НК
да се приспадне и задържането му по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, както и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва на подсъдимия да бъдат възложени
разноските по делото в размер на общо 302,76 лева за изготвените експертизи,
които да бъдат платени по сметка на ОДМВР – Пловдив.
Защитникът на подсъдимия Й. – адвокат Р. поддържа,
че съгласни повдиганото обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, след заменяне е предвидено наказание до 3 години. Сочи, че подсъдимият е признал
вината си и е изразил голямо съжаление, обещал, че такова нещо няма да се
повтори, дал е самопризнания и в хода на ДП, както и ниската му възраст, като
предлага да се определи едно наказание около 6 месеца „Лишаване от свобода”,
като се приложи чл. 58 а от НК и бъде намалено с 1/3, а след това на основание
чл. 66 от НК изтърпяването на същото наказание бъде отложено, като счита, че
това ще спомогне за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и
подсъдимият ще бъде поправен и превъзпитан. Също обръща внимание, че той е
силно респектиран от целия наказателен процес и счита, че ще спази даденото
обещание.
Подсъдимият
Й. заявява, че е съгласен с казаното от защитника, съжалява, повече такива
работи няма да върши. В последната си дума заявява, че всеки месец по 100 лева
ще връща на бабата, няма какво друго да каже.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
З.З.Й. е роден на *** ***, б.,
български гражданин, със завършен 1-ви клас, безработен, неженен, неосъждан,
ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че следобеда
на 18.08.2016г., свидетелят П.М. посетила магазина на „Керин“ в гр. Р., от
където закупила диня и тръгнала да се прибира към дома си. След излизане от
магазина в едната си ръка свиделтят П.М. носела торба и купената диня, а в
другата си ръка държала найлонова чанта, в която се намирали мобилния й телефон
„Нокия“, черен на цвят, и дамското й портмоне, съдържащо пари в размер на
966.00 лева. Свидетелката П.М. ползвала мобилния си телефон със СИМ карта с
номер ***.
Докато свидетелят П.М. пазарувала в
магазина на „Керин“, в същия магазин били и подсъдимият З.Й., известен като „***“
и свидетелят С. Ш., роден на ***г. в ***. Последните двама видели св.П.М. да
купува диня и да прибира пари в портмонето си, което сложила в найлонова торба.
След като свидетелят П.М. излязла от
магазина, подсъдимият З.Й. и свидетеля С. Ш. я последвали. Подсъдимият З.Й. и
свидетелят С. Ш. настигнали свидетеля П.М.,
двамата я блъснали, свидетеля С. Ш.
издърпал от ръката на свидетеля П.М. найлоновата торба с портмонето и телефона
й и заедно с подсъдимият З.Й. избягали. От силното блъскане свидетелят П.М.
залитнала и паднала на земята, след което усетила издърпване на найлоновата
чанта от едната й ръка. Веднага се обърнала и видяла две лица *** да бягат по
улицата. Като се огледала около себе си свидетелят П.М. разбрала, че й взели
найлоновата торба, в която носела телефона и портмонето си с паричната сума в
размер на 966.00 лева.
След като побягнали с найлоновата торба
на свидетеля П.М., подсъдимият З.Й. и свидетеля С. Ш. се насочили към сметището
в ромската махала в гр.Р.. Там отворили въпросната торба и видели, че в
нея освен портфейла с пари – 966.00 лева
има и мобилен телефон „Нокия“, стар модел с фенерче, черен на цвят. Свидетелят С.
Ш. и подсъдимият З.Й. си поделили парите, а последният взел и мобилния телефон
„Нокия“.
На следващия ден подсъдимият З.Й. си купил СИМ карта с номер ***, махнал СИМ
картата на свидетеля П.М. от телефона и поставил своята карта. Няколко месеца след инцидента подсъдимият З.Й.
ползвал въпросния телефон с поставената от него
СИМ карта с номер ***, като водел телефонни разговори с различни лица,
сред които свидетелите С. Р. и А. А. във връзка с работа, за която го
ангажирали последните двама. Впоследствие телефонът се счупил и подсъдимият З.Й.
го изхвърлил.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа на
извършеното от подсъдимия Й. цялостно признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК,
което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както следва:
Възприетата
фактическа обстановка се установява от показания на свидетелите П. Й. М., Ц. М.
К., С. Г. Ш., С. П. Р., А. И. А. и Ч. Г. Ш..
От
показанията на Свидетелят П. Й. М., същата – пострадала от инкриминирното
деяние, се установява начина на осъществяване на същото, както се
индивидуализират отнетите вещи.
От
своя страна свидетелят Ц. М. К., като *** в посетения от М. описва предаването
на видеозаписите.
Свидетелят
С. Г. Ш. подробно описва как, бидейки непълнолетен, е осъществил гореописаното
инкриминирано деяние заедно с подсъдимия Й., включително начина по който отнели
вещите от пострадалия и индивидуализира същите. От същият показания се
установява начина на извършване на инкриминираното деяние, както и участието на
подсъдимия в последното
От
показанията на свидетеля С. П. Р. се установява начина на продаване карти за
мобилни телефони от дружество „К. Ш. ТРАНС“ ЕООД, както и ползването на СИМ
карта с номер *** от подсъдимия Й.. В същия смисъл данни изнася и свидетеля А.
И. А. и Ч. Г. Ш..
Свидетелят
М. П. П. не изнася данни във връзка с инкриминираното деяние.
Съдът
взе предвид заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза на подсъдимия З.Й., видно от което същият не се води на учет към ЦПЗ-Пловдив и не
страда от психично заболяване. Към момента на инкриминираното деяние –
18.08.2016г. няма данни и сведения да е имало психопатологични отклонения от
нормата на психичното му състояние. Могъл е да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи действията и постъпките си. Може да дава
достоверни обяснения по факти, имащи значение по делото и може да участва
пълноценно във всички фази на наказателния процес. Съдът приема заключението на
същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални
познания и опит в съответната специализирана област, и съответстващо на
събраните по делото доказателства. От същото се установява годността от
субективна страна за осъществяване инкриминираното деяние от подсъдимия Й..
Съдът
взе предвид заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза на свидетеля С. Ш., видно от което същият не страда от психично заболяване и не се води
на учет към ЦПЗ-Пловдив. Към момента на инкриминираното деяние – 18.08.2016г. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
действията и постъпките си. Свидетелят С. Ш. може да дава достоверни обяснения
по факти, имащи значение по делото и може да участва пълноценно във всички фази
на наказателния процес. Съдът приема заключението на същата експертиза като
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото
доказателства. От същото се установява годността на свидетеля Ш. да изнася
данни по настоящото производство, в качеството си на свидетел.
Съдът
съобрази и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
стоково оценъчна експертиза, съгласно която общата стойност на вещите, предмет
на инкриминираното деяние, по средни пазарни цени на вторичния пазар без ДДС,
към момента на извършване на престъплението-18.08.2016г. е 990.00 лева
(деветстотин и деветдесет лева), от които дамско портмоне на стойност 4.00
лева, пари в размер на 966.00 лева и мобилен телефон, марка „Нокиа“ с
неустановен модел на стойност 20.00 лева. Съдът приема заключението на същата
експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и
опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по
делото доказателства. От същото се установява стойността на инкриминираните
вещи.
Съдът
съобрази и писмените доказателствени средства – писмо рег.№ 3194е/02.12.2016г.
от което се установява регистрирането на СИМ карта с номер *** на името на „К. Ш.
ТРАНС“ ЕООД.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така
описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия
подсъдимият З.З.Й. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 198, ал. 1, вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, както следеа:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на
18.08.2016 г. в гр. Р., обл. Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, заедно с малолетния С. Г. Ш., ЕГН **********, е отнел чужди
движими вещи – дамско портмоне на стойност 4.00 лева, пари в размер на 966.00
лева и мобилен телефон „Нокиа“ с неустановен модел на стойност 20.00 лева, или
всичко на обща стойност 990.00 лева, от владението на П.Й.М., ЕГН **********, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието
е извършено от подсъдимия Й. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият
напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени
от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по
несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието.
Извод за последното се налага от съвсем елементарния характер на деянието –
отнемане на чужди движими вещи от друго лице, без негово знание и съгласие,
съобразно описаната като приета от съда фактическа обстановка, за които
подсъдимият е знаел и не е могъл да не знае, че не принадлежат нему.
Следва
и отново да се посочи, че съгласно събраното по делото, включително приетата съдебно-психиатрична
експертиза на подсъдимия З.Й., същият, макар и като непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Ето защо, съдът призна подсъдимия З.З.Й. – роден на ***
***, б., български гражданин, със завършен 1-ви клас, безработен, неженен,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН
в това, че на 18.08.2016 г. в гр. Р., обл. Пловдив, макар и като непълнолетен,
но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, заедно с малолетния С. Г. Ш., ЕГН **********, е отнел чужди
движими вещи – дамско портмоне на стойност 4.00 лева, пари в размер на 966.00
лева и мобилен телефон „Нокиа“ с неустановен модел на стойност 20.00 лева, или
всичко на обща стойност 990.00 лева, от владението на П.Й.М., ЕГН **********, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила –
престъпление по чл.198, ал.1, вр. с
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимия Й. за виновен по така
повдигнатото обвинение за престъплението по чл.198, ал.1, вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК, при
индивидуализиране на наказанието съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство това, че деянието е извършено с участието на малолетно,
наказателно неотговорно лице. Като
смекчаващи отговорността такива се отчитат признанието на вината и изразеното
съжаление за стореното.
Предвид
горното и при така посочения баланс на смекчаващите обстоятелства, то съдът
намери, че следва да бъде определено наказани „лишаване от свобода“ в размер,
ориентирано по размер между минималния и средния на предвидения от законодателя интервал до три
години.
Ето
защо и съдът ОПРЕДЕЛИ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА, като счете, че същото ще
бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в
максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще
съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо
количество.
Съобразявайки
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4 от НК,
във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл. чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ
така определеното наказание с една трета и ОСЪДИ подсъдимия на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА.
Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така определеното
наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца следва да бъде
ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото
подсъдимият не е осъждана на наказание лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде
изтърпяно, извод за което се прави относно събраните по делото данни за
личността на подсъдимия, които не я описват като лице с висока степен на
обществена опасност и съответно – с утвърдени престъпни навици.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА 59 ОТ НК:
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 1 от НК съдът счете, че от така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА следва да бъде приспаднато времето, през което подс. З.З.Й.
е бил задържан по настоящото дело за 24 часа по реда на ЗМВР със Заповед от
12.12.2016 г. на полицейски орган при РУ гр. Р. при ОДМВР – Пловдив, считано от
12.12.2016 г. до 13.12.2016 г., като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един
ден лишаване от свобода.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
След
като намери подсъдимия З.З.Й. за виновен по така повдигнатото обвинение за
престъплението по чл.198, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК съдът счете, че на
основание чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното
производство в размер на 232,76 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на
Държавата.
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.