Решение по дело №1910/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 210 ал. 3 във връзка с чл. 215 ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба вх. № 11185/23.10.2024 годна по описа на АдмС – Бургас, подадена от „Ставен“ АД с ЕИК ********* и адрес – [населено място], [улица], представлявано от юрисконсулт Р. О., против част от решение, съдържащо се в протокол от 04.12.2023 година на комисия по чл. 210 от ЗУТ (лист 76 - 77), назначена със заповед № РД – 09 – 971/01.12.2023 година на кмета на община Камено във връзка с чл. 64 от Закона за енергетиката и влязъл в сила ПУП – ПП за обект „Трасе на ВЕП 110 kV за присъединяване на ФЕЦ в землището на [населено място], от нова ППС към ново поле 110 kV от ОРУ 110 kV на П/СТ Камено“, одобрен с решение от 21.09.2023 година на Общински съвет - Камено.

С решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ е приет оценителски доклад от „Сървей груп“ ЕООД (лист 146 – 200, по – специално лист 151), в който са определени пазарни стойности за учредяване на безсрочно право на строеж и сервитутно право в поземлени имоти в землищата на четири населени места в община Камено - за реализирането на обект на техническата инфраструктура, във връзка с който е приет цитирания ПУП – ПП. Решението, с което е приет оценителския доклад, е обжалвано в частта, в която за поземлен имот с идентификатор 12245.22.79 (собственост на „Ставен“ АД) в землището на [населено място], община Камено, с обща площ от 3,749 дка и засегната площ от 1,089 дка е определена цена на сервитута в размер на 1428 лева, т.е. 1311 лева/дка.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, относно размера на определената от комисията оценка на пазарната стойност на сервитутното право. В жалбата се изразява несъгласие с начина на определяне размера на обезщетението, като се изтъква, че посочената в решението оценка на имота на търговеца, не съответства на пазарните цени на имотите за съответната местност, поради което определеното възнаграждение е твърде занижено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище от процесуалния си представител, поддържа заявената претенция, счита обжалваният акт за незаконосъобразен и иска да бъде изменен, като бъде увеличено определеното обезщетение. Претендира разноски.

Ответната страна – комисия по чл. 210 от ЗУТ при О. К., представя административната преписка.

Заинтересованата страна „Био пи ди солар енерджи“ ЕООД с ЕИК *********, задължена за заплати всички разходи за учредяване на вещни и сервитутни права във връзка с изграждане на обекта, за който е одобрен ПУП, оспорва жалбата в писмено становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна приема следното:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на поземлен имот с [идентификатор] в землището на [населено място], с обща площ 3,749 дка по силата на нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер]/30.06.2009 година на нотариус № 458 с район на действие района на РС - Бургас (лист 11).

Във връзка с изграждането на обект „Трасе на ВЕП 110 kV за присъединяване на ФЕЦ в землището на [населено място], от нова ППС към ново поле 110 kV от ОРУ 110 kV на П/СТ Камено“ от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД във връзка със сключен договор с инвеститора „Био пи ди солар енерджи“ ЕООД (Инвеститора) за проект за изграждане на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) с мощност до 144 мВт в землището на [населено място], община Камено, от Инвеститора е инициирано производство по приемане на парцеларен план и учредяване на безсрочно право на строеж и сервитутно право в конкретни поземлени имоти в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]. Всички разходи за учредяване на вещни и сервитутни права във връзка с изграждане на обекта ФЕЦ се поемат от Инвеститора.

Поземлен имот с [идентификатор], собственост на жалбоподателя, попада в обхвата на предвиденото за изграждане ново трасе - електропроводна линия.

Със заповед № РД – 09 – 971/01.12.2023 година кметът на община Камено е назначил комисия по чл. 210 от ЗУТ в състав от председател и петима членове, която да определи размера на обезщетенията по чл. 210 от ЗУТ във връзка с чл. 64 от ЗЕ за всички имоти на територията на общината, включени в трасето по парцеларния план (лист 79).

По делото е приложен оценителски доклад за определяне пазарната стойност на безсрочен сервитут върху части от поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от изграждането на обекта на Инвеститора, изготвен по възложение от „ЕСО“ ЕАД. Докладът е депозиран на 30.11.2023 година от изпълнителя "Сървей груп" ЕООД, като е използван метода на посредственото сравнение – на сравнимите продажби (чрез използване на сделки - еталони за сходни имоти, аналогични на оценявания по местонахождение), като е приложен и метода на оценка на трайните насаждения, там където са установени. Засегнатата площ от сервитута (1,089 дка) върху имота на жалбоподателя (с обща площ 3,749 дка) е оценена на 1428 лева. В доклада липсват мотиви защо и как оценителят е достигнал до тази конкретна оценка, но са посочени пазарните аналози - сделки, по които е работено, за да се установи препоръчаната цена (лист 86 и 84).

С обжалваното решение по протокола от 04.12.2023 година на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена на кмета на общината, са определени пазарните стойности на безсрочния сервитут по чл. 64 от ЗЕ в полза на ЕСО, платими от Инвеститора, като решението е базирано изцяло на оценителския доклад.

По делото от ответника не е представено доказателство за датата на уведомяване на жалбоподателя за определеното обезщетение. На жалбоподателя не е връчен препис от решението на комисията и от оценителския доклад. В уведомление до „Ставен“ АД не е индивидуализиран акта, въз основа на който е приет конкретния размер на обезщетението, не е посочен имота, притежаван от търговеца и не е назована сумата, съставляваща обезщетението за сервитута. Тази непълнота в бланкетното уведомление е отстранена частично с приложената към него таблица за размера на паричното обезщетение, дължимо за учредяване на безсрочно право на строеж и сервитутно право, според която за имота на „Ставен“ е определено обезщетение в размер на 1 428 лева (лист 8 - 10).

По делото е допусната и изготвена експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че действителната пазарна стойност на 1089/3749 идеални части от поземлен имот с [идентификатор] е 2 232,32 лева, а дължимото обезщетение (стойността на сервитута) върху същата идеална част от имота е 1 808,20 лева. За да достигне до своя извод, експертът е извършил справки в Агенцията по вписванията за сделки с имоти, притежаващи сходни характеристики в землището на [населено място].

(лист 237 - 238).

В съдебното заседание изводите на експерта не са оспорени от страните.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от заинтересовано лице, адресат на акта по чл. 210 ал. 3 от ЗУТ, в законоустановения срок и се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено в предписаната от закона форма и от компетентен орган – комисията, надлежно назначена със заповедта на кмета на Община Камено, заседавала в законен състав, в рамките на правомощията  по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 64 от ЗЕ.

При приемане на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма на акта, като съдържа всички съществени реквизити, от които може – по несъмнен начин – да бъде изведена волята на органа.

Оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 64 от ЗЕ, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути, които могат да бъдат право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1, или ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. При упражняване на сервитутите титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии при уведомяване на управляващите органи на горските стопанства и националните паркове. В засегнатите поземлени имоти не се допускат извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал. 9; прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена.

Според чл. 64 ал. 4 от ЗЕ, сервитутите по ал. 2 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

Разпоредбата на чл. 64 ал. 6 от ЗЕ предвижда, че определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.

Критериите, които се прилагат при определяне размера на еднократното обезщетение за сервитута върху обременения имот, са разписани в чл. 65 ал. 1 от ЗЕ, а именно: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.

В настоящия случай, комисията по чл. 210 от ЗУТ е определила размера на еднократното обезщетение, като е възприела безрезервно предложената оценка от лицензиран оценител, без да отчете обстоятелството, че използването на тази оценка от лицензиран оценител е допустимо само в хипотезата на взаимно съгласие, каквото в случая липсва. Законосъобразното определяне на еднократното обезщетение изисква комисията да извърши, а не да одобри едностранно предложената оценка по пазарни цени. Като не се е съобразила с точното изискване на закона, комисията по чл. 210 от ЗУТ е издала незаконосъобразно решение.

Според заключението на вещото лице, което е използвало метода на пазарните аналози за определяне на пазарната стойност на сервитута, размерът на еднократното обезщетение по чл. 64 ал. 4 т. 2 от ЗЕ възлиза на 1 808,20 лева за засегната от сервитута площ от поземления имот на жалбоподателя. При изготвяне на заключението е съобразена разпоредбата на чл. 65 ал. 1 от ЗЕ и критериите, заложени в нея. Предвид изложеното, определената от вещото лице пазарна стойност на сервитута за посочения имот съдът приема като справедлива пазарна оценка по смисъла на чл. 65 ал. 1 т. 4 от ЗЕ и я кредитира за сметка на оценката, изготвена в рамките на административното производство.

Съгласно чл. 65 ал. 1 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.

Законът не съдържа легална дефиниция на понятието „справедлива пазарна цена“. По мнение на настоящия състав, за определянето на тази цена могат да бъдат прилагани всички допустими методи за оценка на земеделските имоти (или сервитути върху тях), които отразяват пазарните реалности, начина на трайното използване на земята, особеностите на културата, с която е засадена и разходите за обработката , стига да дават пълна и точна картина на особеностите на конкретния имот, спрямо имоти или сделки, съпоставими по характеристиката си с оценявания. В конкретния случай, методът на оценка в административното производство съвпада с използвания от експерта, назначен от съда. За разлика от оценителския доклад, обаче, в който липсва каквато и да е конкретика защо са възприети съответните стойности на отделните елементи от формулата за оценяване на имотите, вещото лице в съдебното производство е направило мотивирано изложение защо е използвало този метод и на базата на какви съображения е определило числовите стойности на отделните елементи от формулата за изчисление. Затова и изводите на експерта в съдебното производство се кредитират от съда.

По изложените съображения съдът приема, че са налице основания оспореният акт да бъде изменен в частта относно размера на дължимото обезщетение, което следва да се увеличи съобразно заключението на вещото лице по приетата експертиза до размера от 1 808,20 лева.

При този изход на делото, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Те включват заплатена държавна такса в размер на 50 лева и 250 лева депозит за изготвянето на експертиза. От жалбоподателя не е искано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Претендираните разноски нямат прекомерен характер. Разноските следва да бъдат поети от Община Камено, юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение, съдържащо се в протокол от 04.12.2023 година на комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД – 09 – 971/01.12.2023 година на кмета на община Камено във връзка с чл. 64 от Закона за енергетиката и влязъл в сила ПУП – ПП за обект „Трасе на ВЕП 110 kV за присъединяване на ФЕЦ в землището на [населено място], от нова ППС към ново поле 110 kV от ОРУ 110 kV на П/СТ Камено“, одобрен с решение от 21.09.2023 година на Общински съвет – Камено, в частта, с която е определен размерът на обезщетението за учредяване на сервитут върху част от

поземлен имот с [идентификатор] в землището на [населено място], община Камено, с обща площ от 3,749 дка и засегната площ от 1,089 дка, като вместо обезщетение в размер 1 428 (хиляда четиристотин двадесет и осем) лева, определя обезщетение в размер на 1 808,20 лева (хиляда осемстотин и осем лева и двадесет стотинки).

ОСЪЖДА Община Камено да заплати на „Ставен“ АД с ЕИК ********* и адрес – [населено място], [улица], сумата от 300 (триста) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.