Решение по дело №3586/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1203
Дата: 8 ноември 2017 г. (в сила от 29 декември 2017 г.)
Съдия: Даниела Георгиева Талева
Дело: 20171100603586
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, ………...2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ХV въззивен състав, в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                                  ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА

при участието на секретаря И.РАНГЕЛОВА и прокурора П.ПАНОВ, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.о.х. дело №3586 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

               С присъда от 19.12.2016г., постановена по НОХД №4275/2014г., СРС, НО, 111-ти състав, е признал подсъдимия А.Г.Г. за НЕВИНОВЕН в това, че на 07.12.2008г., в с. Железница, на площад пред читалище „Пробуда" е причинил на П.Й.С., чрез нанасяне на удар с метална тръба в областта на ръката, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първа дланна кост на дясната ръка, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни, като деянието е извършено по хулигански подбуди - /гореописаните действия са извършени на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между него и П.С./, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по това обвинение за престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.129 ал.2 пр.2, вр. с ал.1 НК.

С присъдата А.Г.Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 07.12.2008 г. в съучастие, като извършител с Ц.Г.И. и неустановени по делото лица, в с. Железница, на площад пред читалище „Пробуда", чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата причинил на Г.П.Х. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - /гореописаните действия са извършени на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между него и Г.Х. -престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 НК, като на основание чл.305, ал.1, т.5, вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК НЕ ГО Е НАКАЗАЛ, ПОРАДИ ИЗТЕКЛА АБСОЛЮТНА ДАВНОСТ ЗА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ, а на основание чл.304 НПК го е признал за НЕВИНОВЕН и го е ОПРАВДАЛ по обвинението да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимия Л.М.Г., както и да е причинил на Г.П.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, придружено с пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129, ал.2 пр.5, вр. с ал.1 НК.

Със същата присъда, подсъдимият Л.М.Г. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 07.12.2008г. в съучастие, като извършител с А.Г.Г., Ц.Г.И. и неустановени по делото лица, в с. Железница, на площад пред читалище „Пробуда", чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата е причинил на Г.П.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, придружено с пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - /гореописаните действия са извършени на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между него и Г.Х./, поради което и на основание чл.304 НПК го е ОПРАВДАЛ по обвинението за престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.129 ал.2 пр.5, вр. с ал.1,вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 НК.

Съдът със същата присъда, е признал подсъдимия Ц.Г.И. за ВИНОВЕН в това, че на 07.12.2008г., в съучастие, като извършител с А.Г.Г. и неустановени по делото лица, в с.Железница, на площад пред читалище „Пробуда", чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата, причинил на Г.П.Х. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - /гореописаните действия са извършени на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между него и Г.Х. -престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 НК, като на основание чл.305, ал. 1, т.5, вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК НЕ ГО  Е НАКАЗАЛ, ПОРАДИ ИЗТЕКЛА АБСОЛЮТНА ДАВНОСТ ЗА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ, а на основание чл.304 НПК го е ПРИЗНАЛ за НЕВИНОВЕН и го е ОПРАВДАЛ по обвинението да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимия Л.М.Г., както и да е причинил на Г.П.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, придружено с пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129, ал.2 пр.5, вр. с ал.1 НК.

Срещу тази присъда е подадена жалба от защитника на подсъдимия  Ц.Г.И. – адв.Б.М., с която се иска отмяна на атакуваната присъда, както в частта, с която подсъдимият Ц.И. е признат за виновен, така и в оправдателната й част. Иска се наказателното производство да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност за престъплението лека телесна повреда по хулигански подбуди, в частта, с която подсъдимият е признат за виновен. Алтернативно се иска от съда отмяна на присъдата в частта, в която Ц.И. е признат за виновен, като бъде оправдан по това обвинение,  както и да бъдат променени мотивите на районния съд, досежно оправдаването му за деянието, за което е признат за невиновен.

В разпоредително заседание на 11.08.2017г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и на свидетели, както и събиране на допълнителни доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура счита, че наказателното производство по делото следва да се прекрати поради изтекла абсолютна давност.

Защитникът на подсъдимия Ц.Г.И. – адв. Б.М., поддържа жалбата в частта, в която се иска прекратяване на наказателното производство спрямо подзащитния му по обвинението за лека телесна повреда, извършена по хулигански подбуди, като не поддържа жалбата в частта, с която се иска признаване на подсъдимия И. за невиновен по това обвинение.

 Подсъдимият Ц.Г.И. поддържа заявеното от защитника му и иска от съда производството спрямо него да бъде прекратено.

Защитникът на подсъдимия Л.М.Г. – адв. В., намира, че постановената от СРС оправдателна присъда спрямо подзащитния му е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена, по отношение на изтеклата абсолютна давност спрямо деянията, за които другите двама подсъдими са признати за виновни, моли делото да се прекрати.

Подсъдимият Л.М.Г. поддържа казаното от защитника му, изразява становище производството да се прекрати спрямо другите подсъдими.

Защитникът на подсъдимия А.Г.Г. – адв. З., намира присъдата на районния съд за правилна и законосъобразна, моли производството спрямо подзащитния му да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност.

Подсъдимият А.Г.Г. желае производството спрямо него да се прекрати по давност.

Частните обвинители Г.П.Х. и П.Й.С. не се явяват пред въззивния съд и не изразяват становище по жалбата. За тях се явява повереникът им – адв. С.К., който поддържа заявеното от прокурора.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда в осъдителната й част, тъй като депозираната жалба се поддържа единствено в частта, с която подсъдимите Ц.Г.И. и А.Г.Г. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 НК, констатира, че са налице основания за нейното отменяване в тази й част, поради следните съображения:

Присъдата не е протестирана и не е обжалвана в частта, с която подсъдимите Ц.Г.И., Л.М.Г. и А.Г.Г. са признати за  невиновни и са оправдани по първоначално повдигнатите обвинения, за престъпление по чл.129, ал.2 пр.5, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК с пострадал Г.П.Х., както и в частта, с която подсъдимият А.Г.Г. е признат за невиновен по обвинението да е осъществил състав на престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.129 ал.2 пр.2, вр. с ал.1 НК, с пострадал П.Й.С., поради което не е в правомощията на въззивния съд да проверява присъдата в тази й част.

Едно от обвиненията, повдигнато пред районния съд, е било спрямо тримата подсъдими за извършено в съучастие престъпление „средна телесна повреда“, с пострадал Г.П.Х., по което обвинение и тримата са оправдани, а подсъдимите Ц.Г.И. и А.Г.Г. са признати за виновни в извършване на престъпление „лека телесна повреда“ със същия пострадал, каквото обвинение не е било повдигнато от прокуратурата. При това положение за районния съд не е съществувала възможност да прекрати наказателното производство по това обвинение поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.

При липсата на протест и жалби по посочените по-горе първоначални обвинения, делото е пренесено пред въззивния съд единствено по обвинението, по което подсъдимите Ц.Г.И. и А.Г.Г. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 НК с пострадал Г.П.Х., поради което за въззивния съд това е актуалното обвинение, по което дължи произнасяне.

 Предвиденото наказание в чл.131, ал.1 вр. чл.130, ал.1 от НК, е лишаване от свобода до три години. Обвинението е за деяние, което се твърди да е извършено на 07.12.2008г. Съгласно чл.80, ал.1, т.4 от НК, давността за наказателното преследване е пет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от една година, а според чл.81, ал.3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се погасява по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1 НК. За престъплението по чл.131, ал.1 вр. чл.130, ал.1 от НК, абсолютната давност за погасяване на  наказателното преследване, независимо от спирането или прекъсването на давността, е седем години и половина. В конкретния случай, имайки предвид, че датата, на която се твърди да е извършено инкриминираното деяние е 07.12.2008г., абсолютната давност за погасяване на наказателното преследване е изтекла на 07.06.2016г.

Поради заявеното от подсъдимите Ц.Г.И. и А.Г.Г. пред въззивния съд, че желанието им е производството по делото в частта, за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 НК, с пострадал Г.П.Х., да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност, според императивната разпоредба на чл.334, т.4 от НПК, присъдата на първата инстанция в тази й част, следва да бъде отменена и наказателното производство в тази част, следва да бъде прекратено.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.4 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, вр.чл.81, ал.3 от НК вр. чл.80, ал.1, т.4 от НКСофийски градски съд

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТМЕНЯВА присъдата от 19.12.2016г., постановена по НОХД №4275/2014г., СРС, НО, 111-ти състав, в частта, с която подсъдимите Ц.Г.И. и А.Г.Г. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.131, ал.1 т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, с пострадал Г.П.Х. .

 

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по обвинението за извършено на  07.12.2008г., от Ц.Г.И. и А.Г.Г., престъпление по чл.131, ал.1 т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, с пострадал Г.П.Х..

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване или протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                            2.