Присъда по дело №192/2024 на Окръжен съд - Ямбол

МОТИВИ към Присъда №13/06.06.2024 г., постановена по НОХД №
192/2024 г. по описа на Окръжен съд Ямбол:
Ямболска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Д. К.
/С. К./ - роден на **.**.**** г. в град *******, ****** *****, *****
гражданин, персонален № ***********, за извършено от него престъпление
по чл.304а, вр.чл.304, ал.1 от НК за това, че на **.**.****г., около 14:50 часа
на кръстовището между път *-* и път I*-** в гр. Елхово, обл. Ямбол е дал
подкуп - пари, една банкнота с номинал 50 евро, сериен № ******** на
длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, на полицейски
орган - П. П. И. - ****** ***** /**** *****/ в група „Охранителна полиция"
при РУ на МВР - Елхово, за да не извърши действия по служба - да не му
съставя акт за установено административно нарушение по чл.140, ал.1 от
Закона за движение по пътищата.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа
обвинението, така както е предявено. Счита, че направеното от подс.К.
самопризнание по реда на т.2 на чл.371 от НПК се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, от които безспорно се
установява фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради
което подсъдимият следва да бъде признат за виновен по така предявеното
му обвинение. Представителят на ЯОП изразява становище, че на подсъдимия
следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и към минималния предвиден в
закона размер, като се наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба.
Предвид провеждане на производството по реда на глава 27 от НПК
определеното наказание лишаване от свобода на осн. чл.58а ал.1 от НК следва
да бъде намалено с 1/3. Излага доводи за наличието на основания за
приложение на чл.66 ал.1 от НК по отношение на определеното по размер
наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и чрез редовно
упълномощен защитник. По реда на чл.371, т.2 от НПК, подсъдимият заяви
пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти.
Становището на подс.К. се подкрепи и от защитника му. Подсъдимият
изразява съжаление за извършеното и критично отношение към последното.
От защитника се прави искане за определяне на наказание при значителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като се излагат
съображения за чисто съдебно минало на подсъдимия, процесуалното му
поведение и направените самопризнания. Прави се искане и за приложението
на чл.66 НК.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на всички събрани по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед на Министъра на вътрешните работи № 326з-2261 от
1

**.**.**** г., считано от **.**.**** г., свидетелят П. И. бил назначен на
длъжността „****** *****" в Група „Охранителна полиция" към РУ на МВР -
Елхово при ОД на МВР - Ямбол. Горепосочената длъжност свидетелят заемал
и към **.**.**** г. Същият, съгласно заеманата от него длъжност,
представлявал полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, като
пряко е осъществявал оперативно-издирвателна, охранителна, контролна и
превантивна дейност, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗМВР. В
качеството си на полицейски орган, свидетелят И. е държавен служител по
смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и представлява длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, б."а" от НК, тъй като му е възложено да изпълнява със
заплата за поС.но служба в държавно учреждение - „****** *****" в Група
„Охранителна полиция" към РУ на МВР - Елхово при ОД на МВР - Ямбол.
На **.**.**** г. за времето от 08:30 ч. до 17:30 ч. свидетелят П. И.
изпълнявал служебните си задължения като ****** ***** /**** *****/ в
Група „Охранителна полиция" при РУ на МВР - Елхово във връзка с
провеждаща се специализирана полицейска операция, заедно с колегите си -
свидетелите инспектор Т., инспектор М. и инспектор Я.. Горепосочените
служители на Министерството на вътрешните работи при изпълнение на
служебните си задължения се намирали на кръстовището между път *-* и път
I*-** в гр. Елхово област Ямбол. Около 14:50 ч. на **.**.**** г. посочените
свидетели забелязали, че към тях по път *-* към въпросното кръстовище с
посока на движение от ГКПП-Лесово към гр.Ямбол се движи товарен
автомобил, по отношение на който решили да извършат проверка. Свидетелят
Т. подал на водача сигнал за спиране със стоп палка, като последният след
подадения му сигнал отбил в дясно след кръстовището и загасил двигателя на
автомобила. Свидетелите Т. и М. предприели проверка на водача на товарния
автомобил, като от документите предоставени от същия установили, че това е
подсъдимия ***** гражданин Д. К.. В хода на проверката установили, че
подсъдимия К. управлява товарен автомобил марка „****", модел „****" с
рег. № ******* и прикачено полуремарке марка „*****" с рег. № ********,
както и че задната регистрационна табела на товарния автомобил - влекач
липсва. Тогава двамата свидетели повикали св.П. И., за да вземе отношение
като ****** ***** - **** *****. Когато свидетелят отишъл при товарният
автомобил с жестове на водача подс.К. било посочено констатираното
нарушение. Свидетелят И. му обяснил, че ще му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с няколко думи, които знаел на ***** език, научени при
изпълнение на служебните му задължения. Извършената проба за употреба на
алкохол била отрицателна. След извършването й св.М. чрез приложението
„Гугъл преводач", чрез гласова команда обяснил на подсъдимия, че ще му
бъде съставен акт за конкретното извършено нарушение, че управлявания от
него товарен автомобил - влекач е без задна регистрационна табела и не може
да продължи движението си без нея като говорил на български език, а
приложението превеждало казаното от него на ***** език. Подсъдимият К.
бил поканен и отишъл до служебния автомобил на св.И. „***** ****“
2

намиращ се в района на горепосоченото кръстовище. Свидетелят Я. седнал на
шофьорското място в служебния автомобил „***** ****", за да извърши
проверка на водача подс.К. през таблета. Свидетелят П. И. седнал до него на
предната дясна седалка, за да състави акт за установяване на
административно нарушение на подс.К. по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че на
управлявания от него товарен автомобил - влекач липсва задна
регистрационна табела, като оставил вратата на автомобила отворена.
Документите на К. като водач и тези на товарният автомобил св.И. бил
сложил между краката си на седалката. Започнал да пише акт за установяване
на административно нарушение, като подсъдимият започнал да му говори на
***** език да не му налага глоба и многократно си бъркал в джоба и вадил
дясната си ръка, в която държал банкноти. Виждайки тези действия на
подсъдимия, св.П. И. му казвал „Но комшо", но в един момент подсъдимият
извадил от джоба си пари и ги хвърлил през отворената врата между краката
на св.И. на седалката на автомобила. Тогава св.И. видял, че е подхвърлена
банкнота от 50 евро и веднага казал на колегите си „Този ми пусна банкнота
от 50 евро", след което той и свидетелят Я. излезли от служебния автомобил
и го заключили, като докладвали за случая на дежурния в РУ на МВР -
Елхово.
С Протокол за доброволно предаване от **.**.**** г. св.И. предал на
разследващия орган 1 брой банкнота с номинал 50 евро със сериен №
**********. При огледа на въпросната банкнота се установило, че същата е с
размери 14 см на 7.7 см, които размери отговарят на тези на оригиналната
банкнота от същия номинал. Банкнотата притежавала характерните белези на
оригинална такава от същия номинал, а именно холограма, воден знак,
числото „50" в долния ляв ъгъл от едната й страна, изписано в зелен цвят,
което при накланяне на банкнотата променя цвета си в син.
Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да приеме за
установени изложените фактически обстоятелства съдът в съответствие с
разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК взе предвид направените от
подсъдимия самопризнания в хипотезата на т.2 на чл.371 от НПК и събраните
в хода на досъдебното производство доказателства, които потвърждават
направените от него самопризнания. По-конкретно събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които подкрепят самопризнанията
на подсъдимия са следните: показанията на свидетелите П. И., К. Т., С. Я., Х.
М., извършения оглед на веществено доказателство и приложения към него
фотоалбум, справка за съдимост на подс.К. от Районен съд Елхово, АУАН №
*******/**.**.**** г. съставен на подс.К. за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, 4 броя протоколи за запознаване с Длъжностна характеристика, 4 броя
типови Длъжностни характеристики, както и приложеното към делото
веществено доказателство - един брой банкнота с номинал 50 евро със сериен
№ **********.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства -
3

гласни, писмени и веществени. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите П. И., К. Т., С. Я., Х. М. - полицейски служители при РУ Елхово,
дадени в хода на досъдебното производство касателно възприетите от всеки
от тях непосредствено факти в последователност на осъществяване на
деянието и механизма на осъществяването му. В показанията си, свидетелите
сочат на обстоятелството на назначаването и работата им в структурите на
МВР, обстоятелството на характера на поставената им за визираното време
задача, респективно и свързаните с нея задължения. Четиримата свидетели
сочат на обстоятелството на спиране на управлявания от подс.К. автомобил за
извършване на проверка на водача на автомобила, обстоятелството, че на
подс.К. е била извършена проверка от свидетелите Т. и М. на документите на
водача и на автомобила, обстоятелството, че тъй като управлявания от
подсъдимия автомобил бил без поставена задна регистрационна табела – на
подс.К. била извършена проверка и от ****** ***** – св.П. И. и съставен
АУАН за визираното нарушение на ЗДвП. В показанията си тези свидетели
сочат на обстоятелството на последващите действия на подс.К. по хвърляне в
служебния полицейски автомобил на банкнота с номинал 50 евро,
поведението му към този момент и визираната цел на предоставяне на
паричната сума изразена от подсъдимия, както и действията от страна на
свид.П. И. по заключване на автомобила и сигнализиране на оперативен
дежурен в РУ Елхово.
Налице е вътрешна непротиворечивост и съответствие едни спрямо
други на показанията на четиримата свидетели, относно известните им
съставомерни обстоятелства. Показанията на свидетелите са съответни и на
установеното от писмените доказателства по делото, а именно - АУАН №
*******/**.**.**** г. съставен на подс.К. за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, 4 броя протоколи за запознаване с Длъжностна характеристика и 4
броя типови Длъжностни характеристики, протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с приложен към него фотоалбум. На лице е съответствие
и с признаването на фактите и обстоятелствата от подс.К. в хода на съдебното
производство.
От анализа на установените обстоятелства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът намира, че както от обективна, така и от субективна страна
подсъдимия Д. К. е осъществил състава на чл.304а от НК, тъй като на
**.**.****г., около 14:50 часа на кръстовището между път *-* и път I*-** в
гр. Елхово, обл. Ямбол е дал подкуп - пари, една банкнота с номинал 50 евро,
сериен № ******** на длъжностно лице, което заема отговорно служебно
положение, на полицейски орган - П. П. И. - ****** ***** /**** *****/ в
група „Охранителна полиция" при РУ на МВР - Елхово, за да не извърши
действия по служба - да не му съставя акт за установено административно
нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния
наказателен закон на Република България. Авторството на престъпното
деяние се установява безспорно от кредитираните с доверие показания на
4

разпитаните по делото свидетели, от писмените доказателства приложени по
делото и описани по-горе, както и от вещественото доказателство - банкнота
с номинал от 50 евро, преценени в тяхната цялост и взаимовръзка.
Показанията на посочените свидетели съдът приема като логични,
последователни и безпротиворечиви както помежду си, така и с останалия
събран по делото доказателствен материал. Освен това разпитаните свидетели
са без родствени връзки с подсъдимия и по делото липсват каквито и да било
доказателства указващи предубеденост или заинтересованост на свидетелите
от изхода на делото.
Подсъдимият Д. К. е дал подкуп – една банкнота с номинал от 50 евро,
със сериен номер № ********, на свидетеля П. И. в качеството му на
длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, на
полицейски орган - ****** ***** /**** *****/ в група „Охранителна
полиция" при РУ на МВР - Елхово, за да не извърши действие по служба, а
именно – да не му съставя акт за установено административно нарушение по
чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като водач на МПС.
Несъмнено от обективна и субективна страна с действията си подсъдимият е
реализирал състава на престъплението „активен подкуп”, чрез даване на дар -
сумата от 50 евро на полицейския служител П. И., като в замяна на това е
искал да го мотивира да не извърши действие по служба - да не му състави
АУАН за установеното от полицейските органи административно нарушение
на ЗДвП. От обективна страна и с оглед особеностите на процесния случай
формата на изпълнителното деяние по чл.304а, предл.3 от НК се реализира
чрез даване подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно
положение, на полицейски орган, за да не извърши действие по служба.
Безспорно е установено, че към момента на деянието посоченият свидетел П.
И. е имал качеството на длъжностно лице, което заема отговорно служебно
положение, като е заемал длъжността „****** *****" в Група „Охранителна
полиция" към РУ на МВР - Елхово при ОД на МВР - Ямбол. За да се приеме,
че длъжностното лице заема отговорно служебно положение, не е достатъчно
да се установи, че изпълняваните от него служебни функции са от
съществено значение за правилното функциониране на държавния апарат и за
нормалното развитие на определена сфера от обществения живот. Правната
теория и съдебната практика неизменно свързват отговорното служебно
положение на длъжностното лице при активен и пасивен подкуп с кръга от
неговите права и задължения и мястото му в служебната йерархия. По
правило длъжностните лица, заемащи отговорно служебно положение, имат
организационно-ръководни правомощия по отношение на други, по-ниско
стоящи длъжностни лица. Те управляват поверената им държавна структура
или звено, организират дейността и ръководят подчинените им служители,
като издават властнически разпореждания и упражняват дисциплинарна власт
спрямо тях. Наред с това, предвид по-високото им място в йерархичната
стълбица, те притежават повече правомощия и следователно имат по-голяма
възможност да въздействат върху по-широк кръг от обществени задължения.
5

В случая, внимателният прочит на типовата длъжностна характеристика на
длъжността „****** ***** V степен“ в група „**** *****“, каквато се явява
заеманата такава от свид. И., обосновава извод, че последният отговаря на
посочените по-горе критерии. Правата и задълженията, които има свидетелят,
заемащ посочената длъжност, го поставят на по-високо място в служебната
йерархия и му придават ръководни или управленски функции. Отделно,
съгласно заеманата от свидетелят П. И. длъжност, той е имал и качеството на
полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, като пряко е
осъществявал оперативно-издирвателна, охранителна, контролна и
превантивна дейност, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗМВР.
От субективна страна подсъдимият К. е действал с пряк умисъл,
съзнавайки общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване,
преследвайки целта си да не бъде санкциониран за допуснатото от него
нарушение на ЗДвП във връзка с управлението на МПС. Действията на
подс.К. свързани с поставянето на банкнотата в полицейския автомобил през
отворената предна дясна врата на автомобила и в момента, когато св.П. И. е
започнал съставянето на АУАН за извършеното от подсъдимия
административно нарушение, са основание да се приеме, че същият е дал по
смисъла на чл.304а, предл.трето от НК подкуп - пари в служебния автомобил,
където бил седнал свидетеля, с цел да предотврати съставянето на АУАН за
допуснатото административно нарушение. Тази негова цел се подчертава и от
факта, че подсъдимият работи като шофьор, за упражняването на която
професия винаги е от значение чистото водаческо досие.
При определяне на вида и размера на наложеното наказание на
подсъдимия, както и на начина му на изтърпяване, съдът взе предвид
следното:
За извършеното от подсъдимият престъпление по чл.304а вр.чл.304
ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до десет
години и глоба до петнадесет хиляди лева. При определяне на наказанието
съдът отчете следните смекчаващи вината обстоятелства: ниската степен на
обществена опасност на дееца предвид чистото му съдебно минало и липсата
на други висящи производства, доброто му процесуално поведение в хода на
досъдебното и съдебното производство, това че работи, както и ниската
стойност на предмета на престъплението. От друга страна, не без значение е и
високата степен на обществена опасност на деянието, което като вид
корупционно престъпление е едно от най-разпространените за страната и
региона. Същото засяга едни от най-значимите обществени отношения, а
именно - тези свързани с дейността на държавния и обществен апарат. Освен
това, престъплението по чл.304а от НК чувствително засяга авторитета и
правилното управление на служебната дейност, като накърнява в най-голяма
степен интересите на гражданите.
Съдът намира, че изброените по-горе смекчаващи отговорността
6

обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по смисъла на
разпоредбата на чл.55 от НК, така, че и най-лекото предвидено в закона
наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо дееца. Съдът прие, че в
случая наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК
при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства и към
минималния предвиден в закона размер, а именно - 1 година лишаване от
свобода и глоба в размер на 400 лева. На осн.чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК и
след редукцията с 1/3, съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от 8 месеца. Съдът счете, че наказанията в този вид и размер
са подходящи и достатъчни с оглед целите на индивидуалната и генерална
превенция.
В конкретния случай са налице условията по чл.66, ал.1 от НК за
отлагане изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, тъй
като подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание е под три години и
съдът счита, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето
на осъдения, не е наложително същият да бъде изолиран от обществото като
изтърпи наложеното му наказание. Поради това, съдът приложи разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК спрямо Д. К. и отложи изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3/три/ години, считано
от влизане на присъдата в сила.
За да наложи кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на
400 лева, съдът се съобрази с правилата на чл. 47 ал. 1 от НК. Съдът взе
предвид и изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подс.К. обстоятелства, както и това, че е семеен и липсват данни за това да
има малолетни деца, за които следва да полага грижи и да издържа.
Съдът приложи и императивната разпоредба на чл.307а от НК и отне в
полза на Държавата предметът на престъплението – една банкнота с номинал
от 50 евро, със сериен номер № ********.
Причините за осъществяване на деянието са незачитане на установения
в страната правов ред.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ:
7

Номер на акта:	13
Дата:	6 юни 2024 г. (в сила от 22 юни 2024 г.)
Съдия:	Гергана Желязкова Кондова

Дело:	20242300200192
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 юни 2024 г.

Присъда по дело №192/2024 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите