Р Е Ш Е Н И Е №20
гр.
Видин, 25.02.2021
година
ОКРЪЖЕН
СЪД – ВИДИН, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети февруари две хиляди двадесет и първа годинав състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Л.
ЧЛЕНОВЕ:1. В.С. 2. Д.В.
и
при участието на секретаря Нели Кючукова и на прокурора от ВОП Л.Ц., като разгледа докладваното от мл. съдията Д. В.
ЧНД
№ 45 по описа на ВОС за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано
е по искане на Министъра по въпросите на правната защита на Кралство
Нидерландия /Minister voor Rachtsbescherming/, за признаване
и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция
от 27.07.2020г. на Полиция Утрехт, модул за административна обработка на
глобите /Politie Utrecht,
Transactiemodule/, влязло в сила на 07.09.2020г., с което на П.К.П., роден на ***г., с
ЕГН: **********, и адрес ***,
Секция 007, ж.к. „*/“
№ *,
вх. *,
ет. *,
ап. *, е наложена
финансова санкция в размер на 240 евро.
В проведеното пред настоящата инстанция
съдебно заседание, представителят на Видинската
окръжна прокуратура моли чуждото решение, относно финансовата санкция, да бъде признато и да бъде допуснато неговото изпълнение.
В съдебното заседание засегнатото лице П.К.П., редовно призовано, не се явява, вместо него адв.
П.П. с пълномощно
от по – рано.
Съдът, след като се запозна с представеното Решение от
27.07.2020г. на Полиция Утрехт, модул за административна обработка на глобите /Politie Utrecht, Transactiemodule/,
влязло в сила на 07.09.2020г., визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното
признаване на финансови санкции и в приложението към него, както и с приложените по делото
доказателства, намира за установено следното:
Производството е
образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета,
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение за налагане на финансова санкция от 27.07.2020г.
на Полиция Утрехт, модул за административна обработка на глобите /Politie Utrecht, Transactiemodule/,
влязло в сила на 07.09.2020г., с което на П.К.П., роден на ***г., с ЕГН:
**********, и адрес ***,
Секция 007, ж.к. „*“
№ *,
вх. *,
ет. *,
ап. *, е наложена
финансова санкция в размер на 240 евро.
Предметът на делото е деяние на П.К.П., което представлява административно нарушение, изразяващо се в държане
в ръка на мобилен телефон по време на шофиране. Това повдение подлежи на
санкциониране съгласно чл. 2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата.
Съдът, вземайки предвид, че в настоящия казус става
въпрос за поведение, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, следва да приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/, съгласно която за признаване на решението на Полиция
Утрехт, модул за административна обработка на глобите /Politie Utrecht, Transactiemodule/, постановено по административно – наказателно производство
за налагане на финансова санкция в Кралство Нидерландия /държава членка на ЕС/,
не е необходимо да е изпълнена предпоставката за наличие на двойна наказуемост,
поради което няма да се изследва дали изложените факти представляват
административно нарушение и според българското законодателство.
На следващо място, видно от справката по
реда на Наредба № 14/18.11.2009г., постоянния и настоящ адрес на засегнатото
лице П.К.П. ***. Имайки предвид, че засегнатото
лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен
район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен да разгледа производството - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.
Решението се отнася за
деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под
юрисдикцията на българските съдилища.
През призмата на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, която не е
императивна, но урежда възможност за Съда, при съответни основания, да
постанови отказ за признаване и изпълнение, следва да се има предвид следното: от
представеното Удостоверение е
видно, че производството е протекло писмено, а засегнатото лице е
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване.
Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или
в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови
санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението
не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които
правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които:
а)
по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б)
са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не
позволява предприемане на наказателно производство по отношение на
такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази
сума. В разглеждания казус наложената финансова
санкция е в общ размер на 240 евро.
Решението е било постановено срещу физическо
лице, което по българското законодателство
поради възрастта си може да носи както административно-наказателна, така и
наказателна отговорност, и подлежи на
преследване за деянието, което обосновава решението. Наложената
финансова санкция /или част от нея/ не е платена.
Предвид
изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт
следва да бъде признат и изпълнен. Тъй
като наложената финансова санкция е определена в EUR,
съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи
равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова
санкция. Решението е постановено на 27.07.2020г., но тъй като фиксингът на курса на еврото на Българската
народна банка е
постоянен, следва, че и към горепосочената дата, той е бил 1.95583 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 240
евро /двеста и четиридесет евро/ е
приблизително 469,40 лева
/четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки/.
Предвид изложеното, съдът приема, че са
налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за
финансова санкция, поради което и на
основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим
от горното, Видинският окръжен съд, Наказателно отделение,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение за налагане на
финансова санкция от 27.07.2020г. на Полиция Утрехт,
модул за административна обработка на глобите /Politie Utrecht, Transactiemodule/,
влязло в сила на 07.09.2020 г., с което на П.К.П., роден на ***г., с
ЕГН: **********, и адрес ***,
Секция 007, ж.к. „*“
№ *,
вх. *,
ет. *,
ап. *, е наложена
финансова санкция в размер на 240 евро /двеста и четиридесет
евро/, като равностойността в български лева
е 469,40 лева /четиристотин
шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки/.
Решението подлежи на
обжалване и протест пред САС в 7 - дневен срок от днес.
ОБЖАЛВАНЕТО
не спира изпълнението.
СЛЕД влизане в сила на решението, препис от него да се
изпрати на Националната агенция за приходите, съобразно чл. 36 вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
СЛЕД
влизане в сила на решението, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да
бъде уведомен
компетентният орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от решението, а също да се изпрати копие от
решението и на Министерството на правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: