РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Нели Т. Кирилова
в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600476 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 34, ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 1, 2 и 3 от
ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 121 от 07.11.2022 г. по ЧНД № 547/2022 г. на Окръжен
съд – Пазарджик е било признато решение на чужда юрисдикция, влязло в
сила на 21.10.2020 г., с което на А. Ц. А. е била наложена финансова санкция в
размер на 70 евро за административно нарушение по транспорта, както и
31,80 евро – разноски за административното поризводство ибли общо 101,80
евро по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението.
Настоящият състав, след като се запозна с жалбата, намира че същата е
била подадена в законоустановения срок от лице с нужната процесуална
легитимация.
Съдът е постановил изпълнение на решението, като обжалването не
спира изпълнението. Било е разпоредено препис да се изпрати за изпълнение
на ТД на НАП -*– офис * по реда на ЗНАП и ДОПК. Копие от решението е
1
било изпратено и на компетентния орган на издаващата държава и на
Министерството на правосъдието на РБ.
В жалбата си, адв. Д. – служебен защитник на засегнатото лице
релевира доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в
проведеното пред първия съд производство, мотивирани с данни, че
засегнатото лице пребивава в Република България само епизодично и
непредоставянето на доказателства към удостоверението по чл. 4 от
Рамковото решение за това, че А. е бил уведомен за правото си да поиска
повторно разглеждане или обжалване, да представи нови доказателства,
които да доведат до отмяна на на решението. Сочи се също така, че в т. 4 от
удостоверението липсват доказателства, че засегнатият е бил запознат на
разбираем за него език за извършеното нарушение на Закона за движение по
пътищата на *. Като резултат от посоченото служебният защитник
претендира, че е възникнала и отрицателна последица за засегнатия от
неупражняването на тези процесуални права по вина на наказващия орган на
чуждата юрисдикция – влизането в законна сила на санкцията. По тези
съображения от въззивния съд се иска да отмени решението на ОС –
Пазарджик, като вместо това да не признае акта на органа на чуждата
държава.
За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – Пазарджик,
като не е постъпило становище.
За съдебното заседание пред въззивния съд засегнатото лице не е било
отрито на адреса си, за да бъде призовано, поради което на основание чл. 16,
ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС е било представлявано от назначения му от
първоинстанционния съд служебен защитник.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд адв. Д. моли въззивния
съд да вземе предвид всички събрани по делото доказателства и да постанови
едно законосъобразно решение, с което заинтересованото лице да бъде
освободено от заплащане на наложената глоба, тъй като не е бил изследван
въпроса дали тя междувременно не е била заплатена изцяло или частично.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна и предлага да се
потвърди решението за признаване на изпълнението на съдебния акт на
чуждата юрисдикция.
След като се запозна със становищата на страните и материалите по
2
делото, настоящият съд счете жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството е било образувано пред Окръжен съд – Пазарджик по
реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС по повод постъпило
решение на съдебна юрисдикция на Федерална република *. С посочения
съдебен акт на засегнатия е била наложена финансова санкция в размер на 70
евро за превишаване на максимално допустимата скорост извън населени
места с 21 км/ч. Искането е било придружено с удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на финансови санкции, преведено на
български език.
По делото на въззивния съд е бил приложен и превод на решение
/заповед за налагане на глоба/ с регистрационен номер * от 24.09.2020 г.,
влязло в сила на 21.10.2020 г., с което * административна юрисдикция е
наложила административно наказание на А. Ц. А. за това, че на 25.07.2020 г. в
02.17 ч. в *, *, 167, 191 км, посока на движение * в качеството си на шофьор
на МПС с регистрация * е превишил допустимата максимална скорост извън
населени места с 21 км/ч. При допустима скорост от 60 км/ч. констатираната
скорост, след приспадане на толеранс, е била 81 км/ч. Посочена е била и
правната квалификация на допуснатото нарушение по транспорта, а именно
по пар. 41, ал. 1 във вр. с приложение 2, пар. 49 StVO (Наредба за движението
по пътищата), пар. 24 StVG ( Закон за движението по пътищата), 11.3.4 BKat
(Каталог за глобите).
Правилно и законосъобразно първият съд е отбелязал, че посочените
документи за признаването на решението на чуждата административна
юрисдикция, съдържат всички изискуеми реквизити на Приложение № 2 към
чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на
финансови санкции.
Изпълнено е и условието на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй
като е налице влязъл в законна сила акт на юрисдикция на държава-членка на
ЕС. По силата на последния на засегнатото лице е било вменено задължение
за заплащане на финансова санкция за извършено административно
нарушение по приключило производство. Заинтересованият е бил
санкциониран за посоченото по-горе нарушение по транспорта, което е
извършил като водач на МПС.
3
Удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на
взаимно признаване на финансови санкции е било изготвено по надлежния
образец с превод на български език, като е било издадено от компетентен
орган на издаващата държава. Удостоверението съдържа всички необходими
реквизити, кореспондиращи със съдържанието и на преведената заповед за
налагане на глоба.
Посочен е бил и субекта на административното нарушение, на който е
наложена административната финансова санкция. Подробно са залегнали и
фактическите основания на извършено от засегнатото лице административно
нарушение, като това нарушение е било индивидуализирано по време и място.
Посочена е била и неговата правна квалификация съобразно приложимото
законодателство в секторното законодателство на издаващата държава в
цитирания по-горе смисъл.
Законосъобразно е било преценено, че се касае за хипотезата на чл. 30,
ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е било представено решение за налагане
на парична глоба в административно-наказателно производство на държава-
член на Европейския съюз, което представлява административно нарушение и
по българското законодателство. В този смисъл безспорно са налице
условията за признаване и изпълнение на това решение на чуждата
административна юрисдикция.
Изпълнено е било и изискването на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС,
тъй като засегнатото лице има местоживеене на територията на Република
България. Възражението на защитата, че това вероятно не било така предвид
задочния характер на производството по ЗПИИРКОРНФС не може да бъде
споделено, тъй като не намира опора в събраните по делото материали и в
частност приложената пред първия съд справка от база–данни „Население“ /л.
21 от делото на ОС/ за постоянен и настоящ адрес на засегнатия в гр. *, обл. *.
Изводите за постоянен и настоящ адрес на засегнатия на територията на
страната ни не се опровергават и от приложената пред въззивния съд справка
от Автоматизирания информационен фонд /АИФ/ „Граничен контрол“,
където е налична информация за периода след 01.01.2012 г., за задграничните
пътувания на А. Ц. А.. В случая за периода от 21.10.2022 г. до 02.12.2022 г.
няма данни за такива пътувания при уговорката, че съгласно Директива
2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно
правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се
движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки,
българските граждани се проверяват на ГКПП по метода преценка на риска“ в
4
резултат на което данните за пътуванията им в АЕФ „Граничен контрол“ са
непълни.
Не са налице и основанията за отказ за признаване на решението на
чуждата юрисдикция за налагане на финансова санкция, визирани в
разпоредбата на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, както правилно е посочил
първият съд. Изпълнени са и изискванията на разпоредбата на чл. 35, т. 9 от
ЗПИИРКОРНФС. Видно от представеното пред първия съд удостоверение
засегнатото лице е било уведомено съобразно законодателството на
решаващата държава за правото си да обжалва решението и сроковете, в
които може да го упражни.
В удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС издаващата държава е
отбелязала, че засегнатото лице е уведомено за правата си в развилата се по
нейното законодателство процедура. Същевременно действа принципът на
взаимно доверие между компетентните органи на издаващата и приемащата
държава, поради което оплакването на защитата, че не са били приложени
подкрепящи доказателства, не може да бъде споделено.
Не се установяват за нарушения, свързани с възможността на засегнатия
за разбере за какво нарушение е санкциониран и да упражни лично правата си
по съответния ред или да упълномощи процесуален представител, ако желае
да стори това.
Не са налице данни за нарушено право на защита в процедурата пред
чуждата юрисдикция и решението й по същество. Настоящата процедура има
отношение само към условията за признаване и изпълнение на чуждото
решение без в нея да може да се подложи на преценка неговото същество от
гледна точка на правилност, обоснованост и законосъобразност. Не може да
се направи и анализ и сравнение между производството в чуждата и
изпълняващата държава и оттам да се черпят аргументи срещу него. Актът на
съда в настоящото производство няма за цел да ревизира и замества волята на
органа на издаващата държава, нито съдът има правомощие да дерогира
чуждото решение, защото преценя само налице ли са материално-правните и
процесуалните предпоставки за признаването му. Още повече, че
нарушението е извършено на територията на издаващата държава и
българските съдилища нямат юрисдикция за него. В този смисъл съществото
на така консумираното от жалбоподателя административно нарушение, не
подлежи на контрол от страна на българския съд.
Засегнатият е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата
държава относно правото да обжалва решението и сроковете за това. Органът,
издал удостоверението е отразил изрично обстоятелството, че лицето е било
уведомено съгласно националното законодателство относно правото си да
обжалва решението лично или чрез упълномощен според законодателството
представител относно правото си да обжалва решението, както и относно
сроковете за обжалване на решението. Отразено е също, че производството е
било писмено (т. е. закрито, административно), при което не се очаква лично
явяване на лицето в съдебен процес.
В случая, видно от приложената по делото справка – извлечение от
5
регистъра на Националната база данни, засегнатото лице отговаря на
алтернативно изброените условия, а именно – постоянно местожителство на
територията на Република България. Данните за последната актуална за
засегнато лице адресна регистрация (постоянен и настоящ адрес) са
идентични с отразените в удостоверението на чуждестранния несъдебен орган
данни за последен известен адрес на лицето.
Тъй като са налице всички законови предпоставки за това, правилен се
явява изводът на ОС – Пазарджик, че решението за налагане на финансова
санкция следва да бъде признато.
В съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС е
била определена и равностойността на дължимата сума в български левове по
фиксинга на БНБ към момента на постановяване на решението, чието
признаване се иска.
Правилно и законосъобразно първият съд е постановил, че решението
на * административна юрисдикция да се изпрати на ТП – НАП – *, офис * за
изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК. Това съответства на разпоредбите на
чл. 36 във вр. с чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
Не могат да бъдат споделени доводите на назначения на засегнатото
лице служебен защитник, че по делото липсват данни за евентуалното пълно
или частично заплащане на наложената на А. Ц. А. глоба. Видно от вписаните
в удостоверението данни за наличието на частично плащане на финансовата
санкция в решаващата държава или доколкото е известно на органа, който
издава удостоверението – в друга държава, изрично е било отбелязано, че
такива погасителни вноски липсват, поради което като платена сума е
отразено – 0 евро. В този смисъл оплакването на защитата не намира опора в
материалите по делото, поради което не може да бъде споделено.
Поради изложеното, със съдебния си акт, първият съд е достигнал до
обосновани изводи, че са налице всички законоустановени предпоставки за
изпълнение на горепосоченото решение на чуждата юрисдикция, по силата на
което на засегнатото лице е била наложена финансова санкция. Правилно е
било прието също така, че процесуалните формалности по признаване на
решението са били изпълнени в съответствие с разпоредбите на
ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че
атакуваното решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде
6
потвърдено, а жалбата на служебния защитник – адв. Д., да се остави без
уважение, поради което и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 121 от 07.11.2022 г. по ЧНД № 547/2022 г.
на Пазарджишкия окръжен съд
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7