Решение по дело №103/2023 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл. ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на И.П.Д. *** за проверка на Решение №153/26.09.2023 г. постановено по анд № 20232330200495 по описа на Ямболския районен съд за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №22-0813-001618 издадено от Началник сектор в ОД на МВР-Ямбол, с което на И.П.Д. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1 , т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и необосновано, тъй като при неговото постановяване и при издаването на наказателното постановление е нарушен закона и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени наказателно постановление № 22-0813-001618/02.03.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-град Ямбол.

В съдебно заседание касаторът се явява лично, като подържа жалбата и исканията в нея по посочените съображения доразвити в пледоарията.

Ответникът по касация не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Според участващият по делото прокурор касационна жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, т.к. решението на районния съд е правилно и законосъобразно и споделя изцяло изложените в него мотиви.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение №153/26.09.2023 г. по анд № 20232330200495/2023 г. Ямболският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №22-0813-001618/02.03.2023 г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР-Ямбол, с което на И.П.Д. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1 , т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца

За да постанови решението си въззивната инстанция приема, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на административното наказание на жалбоподателя; АУАН е издаден при спазване императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не съдържа неяснота относно нарушението, което да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него; НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя; спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

От материална страна, съдът се позовава на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, че на водача на пътното превозно средство е забранено да управлява пътното превозно средство под въздействие на алкохол, като намира възраженията на оспорващия за неоснователни, т.к. от една страна жалбоподателят не оспорва, че на посочените в НП дата и място е управлявал след употреба на алкохол, а от друга се опровергават от показанията на свидетелите П. и П., които следва да бъдат кредитирани изцяло защото са непротиворечиви, допълващи се и кореспондират с показанията на свидетелите Т.Д. и К.Д., както и че по делото няма данни, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно е становището на Ямболския районен съд, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил административните нарушения, за които е санкциониран.

Съгласно чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително–за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

В настоящия случай не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 07.12.2022 г. в 20,07 ч. в гр.*****(междублоково пространство, паркинг) И.Д.П. е управлявал личния си лек автомобил ******* с рег.№****** с концентрация на алкохол в кръвта 0,96 на хиляда установена с медицинско изследване съгласно протокол №385/08.12.2022 г.

С тези си действия водача е осъществил от обективна страна състава на соченото нарушение, санкцията за което е предвидения фиксиран размер и не подлежи на изменение нито от наказващия орган, нито от съда.

От друга страна е налице и субективния елемент на нарушението, т.к. водача е съзнавал че управлява автомобила под въздействието на алкохол, за което сам е уведомил присъствалите полицай.

Доколкото са осъществени изискуемите от закона предпоставки, то наказанието е законосъобразно наложено и няма основания за отмяната му.

Ето защо в случая са ирелевантни твърденията на касатора за други обстоятелства, т.к. биха довели до хипотези, които са подробно обсъдени в решението на районния съд, но не са предмет на разглеждане в настоящото производство и не са довод за отмяна на наказателното постановление.

Поради наведените в тази насока доводи от въззивната инстанция следва да са посочи, че според разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

В тази връзка, както правилно посочва и подробно се аргументира районния съд, законосъобразни и обосновани са действията на издателя на наказателното постановление, които са в съответствие с приложимите правни норми.

Ето защо наведените в касационната жалба съображения са неоснователни и не водят до констатации различни от тези на районния съд.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

Настоящата инстанция счита, че при разглеждане на делото и при постановяване на решението си съдът не е допуснал процесуални нарушения, които да опорочават акта му.

Във връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №153/26.09.2023 г. постановено по анд № 20232330200495/2023 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:	/п/ не се чете
Членове:	1./п/ не се чете 2./п/ не се чете