С тъжба от 26.01.2018 г. частният
тъжител Г.К.Г. *** обвинил лицето Б.Д.К. *** ЕГН ********** в това, че на 23.11.2017 г. в гр.Русе посредством
съставяне и разлепване на
съобщение чрез изписване на думите „до 24.11.2017г. да заплати изразходваната от него вода водеща се
на негови несъществуващи фирми” разгласил позорно обстоятелство по отношение на Г.К.Г. *** -
престъпление по чл.147 ал.1 пр.1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от Г.Г. против
подсъдимия за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, състоящи се в претърпени психически травми и страдания,ведно със
законната лихва считано от 23.11.2017 г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски.
Частният тъжител чрез своя
повереник поддържа изцяло тъжбата.
К.
не се признава за виновен,дава подробни обяснения,в които твърди,че не е
извършвал умишлени действия,които да доведат до наклеветяване.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
Подсъдимият К. е роден на ***г***.
Има завършено висше образование. Работи.Не е осъждан.
Подс. К. и частният тъжител
живеят в ***. Последният в качеството си на търговски директор на “***” ООД гр.
Русе сключва договор за наем на апартамент, находящ се на ет.2 и обитава лично това
жилище. Партидата за консумираната питейна вода в този апартамент се води на
името на дружеството.От началото на м.октомври 2015г. частният тъжител спира да
заплаща изразходената вода в този обект и спира да осигурява достъп за
отчитането ú от сружители на ВиК Русе.
От 2012 г. К. е домоуправител във
вход „Е“ .
Свид. Н.В. работи като инкасатор
във “ВиК” Русе и обслужва района, в който попада и жилищния блок на частния
тъжител и подсъдимия. Известно време при месечното отчитане на консумираната
вода частният тъжител не е предоставял достъп до водомера, поради което В.
отразява в системата на тази партида, че е използвана служебно 1 куб.м. на база
предходно консумирано количество. При отчитане на показанията на индивидуалните водомери за
периода 04.04 – 04.05.2017 г. От “ВиК” Русе изпращат уведомление до
домоуправителя на входа, че има разлика от 23 куб.м. в сумата от отчетените
водни количества по индивидуалните водомери.
Няколко месеца по-късно отново
има разлика показанията на индивидуалните водомери за периода 02.11 –
04.12.2017 г. и от “ВиК” Русе изпращат уведомление до домоуправителя на входа,
че има разлика от 26 куб.м. в сумата от отчетените водни количества по
индивидуалните водомери. Подсъдимият се среща с инкасаторката при отчитането за
м.януари 2018г. и от нея лично разбира
за разликата в сбора от показания на индивидуалните водомери на домакинствата и
показанията на общия водомер на входа.Лично пред него В. заявява,че основната
причина за разликата , че няколко от домакинствата не са осигурили достъп. Подс.
К. в качеството си на домоуправителя се ангажира да се свърже със собствениците
на апартаментите, за да осигурят достъп. Един от тези апартаменти е и този,
използван от частния тъжител. К. се свързва с всички освен с Г. и водомера
остава неотчетен. На абонатите, които не предоставят достъп за отчитане на водомера се
начислява служебна вода. След като се отчетат показанията на общия водомер и
индивидуалните водомери и се начисли служебна вода на тези, които не са
отчетени, сборът се изважда от количеството входяща вода, което влиза на общия
водомер и се разпределя пропорционално на всяка една партида, която има разход
Подсъдимият е заинтересован лично
и като домоуправител и се ангажира да открие ползвателя. От разговор със свид. В.
разбира, че партидата в този апартамент се води на фирма “***” и тъй като в
един от служебните ú документите пише за тази фирма “дерегистриран”, тя предава
това на подсъдимия, както и обстоятелството, че дължимите суми за предоставени
“ВиК” услуги не са платени от тази фирма.
Тъй като не успява да открие Г. и
знае от свид. В., че тази разлика ще се заплати от всички останали живущи във
входа на на неустановена по делото дата в самото начало на м.ноември 2017г. К. залепя съобщение на таблото във входа, в
което наред с други искания приканва Г.Г. в срок “до 24.11.2017 г. да заплати
изразходваната от него питейна вода, водеща се на неговите несъществуващи
юридически фирми “***”, както и фирма “***” към “ВиК” Русе “.
Междувременно на 7.11.207г. Г.
заплаща начислената в ползвания от него апартамент вода за период от 1.10.2017г
до 7.11.2017г.
На неустановена по делото дата
подсъдимият се свързва с инкасаторката за да разбере има ли плащане. Тъй като
извършеното от Г. плащане не е достигнало до знанието на инкасаторката тя
уведомява подсъдимия,че няма плащане и на 10.11.2017г. той залепя второ
съобщение, с което съобщава на живущите, че сумата от 128,38 лв. ще бъде
заплатена от всички тях, тъй като лицето Г.Г. не отваря апартамента, за да
бъдат отчетени водомерите.
Тъй като плащането от Г. постъпва
след разпределение на ползваната от него вода ,при изчисляване на разходеното
от всеки отделен абонат същото количество вода е разпределено по индивидуалните
сметки и отново заплатено от вскички.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на следните доказателства събрани по делото:обясненията на
подсъдимия,показанията на свид. В., Н. и Л..Факти се установяват и от писмените
доказателства – договор за наем, покани за доброволно плащане, справки за
актуално състояние, уведомления от “ВиК” Русе и квитанция за плащане.
При установяване на фактите съдът
цени обясненията на подсъдимия. Обясненията на подсъдимия са последователни и
логични и се подкрепят изцяло от показанията на незаинтересованата от изхода на
делото свид.В.. Самата В. е възприела фактите по делото при осъществяване на
служебните си задължения.Не познава страните и не е в никакви отношения с тях.
При установяване на фактите съдът
не цени показанията на свид.Н., тъй като в тях липсва конкретност относно
фактите и освен това очевидно възприятията на свидетеля са повлияни от
последващи коментари с частния тъжител.Пример за това е обстоятелството,че този
свидетел е посещавал само веднъж входа в инкриминирания период,но въпреки това
говори за първо и второ съобщение. В изложението си свидетелят се ангажира с
оценки на фактите,а не с възпроизвеждането им. Така например свидетелят се
ангажира с извод,че е невероятно частният тъжител да не си заплаща
консумираната вода в продължение на около две години с обяснението,че през този
период са работили съвместно,сядали са на кафе и си е плащал кафетата. В
показанията на този свидетел липсва житейска логика. Той прави житейски
нелогични изводи,а именно,че поставянето на обявлението,в което пише,че не си е
заплащал водата е подействало на частния тъжител също толкова негативно дори и
по-вече от обстоятелството,че предния ден баща му е пострадал в катастрофа и се
е наложило операция с кръвопреливане.
Приетото за установено по
отношение на съставомерните факти се налага от следните доказателствени
средства:
От свидетелството за съдимост се
установява съдебното минало на подсъдимия.
От обясненията на подсъдимия се
установява,че той лично е изготвил текста в двете съобщения и ги е поставил на
видно място във входа.От обясненията и показанията на свид. В. се установява от
къде са му станали известни обстоятелствата в изложението и причината, поради
която К. е поставил съобщенията. От показанията на свид.В. и писмените
доказателства – уведомления се установява конкретната разлика в отчитането на
потребена вода както и обстоятелството по какъв начин свид.В. е обясниле пред
подсъдимия начина на формиране на разликата.Също от показанията на свидетелката
се установява,че след справка извършена от друг служител във ВиК на нея
ú е обяснено,че фирмата не е действаща и тя е предала това на
подсъдимия.
От представената от частния
обвинител квитанция се установява на коя дата и за колко време назад е заплатил
потребената в наетия от него апартамент.
От показанията на свид.В. се
установява,че направеното на 7.11.2017г. не се отразява веднага при нея,тъй
като отчитането е направено преди тази дата и сумата е начислена вече на
останалите наематели и собственици. От същата се установява,че при разговорите
си с подсъдимия преди поставяне от него на съобщенията на инкасаторката не е
било известно направеното от частния тъжител плащане и тя съответно не е
съобщавала за такова на подсъдимия.Напротив съобщила му е,че разликата ще бъде
разпределена и платена от всички.
Приетата за
установена фактическа обстановка дава основание на съда да направи следните
правни изводи:
Не се установява,че
подсъдимият е осъществил обективните признаци на състава на престъплението по чл.147 ал.1 т.1 от НК,тъй като не се установява, че на 23.11.2017 г. в гр. Русе посредством съставяне и разлепване на съобщение чрез изписване на думите „до 24.11.2017г. да
заплати изразходваната от него вода водеща се на негови
несъществуващи фирми” да е разгласил позорно
обстоятелство по отношение на Г.К.Г. ***.
Безспорно се установява,че подсъдимият
е изготвил текста и разлепил на дъска за обявления във входа на жилищната
кооперация обявление наречено „важно съобщение“ с текст:…“умоляваме наемателя Г.Г.
до 24.11.2017г. да заплати изразходваната от него питейна вода водеща се на
неговите несъществуващи фирми ..“ .Използваните в писменото съобщение изрази по
своята същност и вложения в тях смисъл освен,че не съдържат твърдения за факти
и обстоятелства,нито пък навеждат на факти от позорно за честта и достойнството
на частния тъжител значение,но и с тях не му се приписва каквото и да било
престъпление. Няма съмнение,че тези изрази са насочени да достигнат до знанието
на частния тъжител,но конкретната цел е не да предизвикат отрицателна оценка за
Г. у обществото или да му припишат престъпление,а целта им е да отправят молба
към Г. да заплати разходваната вода за да не бъде начислямана на всички
съкооператори. Освен това в изявлението предмет на обвинението в тъжбата не се
съдържат твърдения с конкретно съдържание за точно определено обстоятелство или
явление.Теорията и съдебната
практика приемат, че позорно обстоятелство са онези конкретни факти и
обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те
могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени
прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на
личността, които я характеризират негативно. Когато пък на лицето се приписва
престъпление се изисква то да е за общественоопасно деяние, достатъчно
конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване.От обективна страна за да е
съставомерно деянието е
необходимо едновременно
разгласените факти и обстоятелства да са
позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на обективната действителност.Поради липса на конкретика и
предвид съдържанието си направеното от подсъдимия изявление пред съда не
представлява клеветническо,тъй като не съдържа в себе си нито изрично,нито
смислено твърдения за извършени от
тъжителя обществено укорими действия.
Тук следва да се отбележи,че
съгласно наведените в подкрепа на обвинителната теза доказателства,тъжителят
неправилно интерпретира изявлението на подсъдимия,че фирмите му са
„несъществуващи“.Същият им придава смисъл какъвто подсъдимият не е вложил и във
връзка с това представя доказателства,че фирмата наела жилището – *** е
действаща и не е негова собственост,а на синовете му,а другата с подобно име „***“
е в несъстоятелност и в нея е лишен от разпоредителна власт със съдебно
решение. Съдът намира,че обективно подсъдимият не е заявявал,че частният
тъжител не заплаща консумираната вода защото се възползва от това,че се води на
фирма в несъстоятелност,а иска да отбележи,че му е известно на чие име се води
партидата и защо свързва това с частния тъжител. Изявлението на подс.К. не
представлява обективно съобщаване на конкретни факти,обстоятелства и
явления.Освен липсата на конкретика,то не е позорящо,тъй като не представлява
твърдение за конкретно действие недостойно от гледна точка на общественото
мнение и оценка на личността на частния тъжител и с него не се приписва на
тъжителя конкретно престъпление.
Предвид изложеното, съдът
намира,че приетото за установено дава основание да се направи единствения и
несъмнен извод,че чрез изявлението „до 24.11.2017г. да
заплати изразходваната от него вода водеща се на негови
несъществуващи фирми” подсъдимият не е разгласил
позорно обстоятелство по отношение на Г.К.Г. ***
По причина,че не се установява
подсъдимият да е разгласил позорно обстоятелство по
отношение на Г.К.Г.,
изцяло неоснователен се явява и иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за
обезщетяване на неимуществени вреди състоящи се в претърпени психически травми
и страдания.Липсата на доказателства за причинени противоправно вреди не дава
възможност за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия.Поради
неоснователност на основния иск се явява неоснователен и акцесорния за
заплащане на законната лихва от деня на деликта и направените по делото
разноски.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
Районен
съдия: