Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 319 28.02.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на двадесети февруари две
хиляди и двадесета година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря Й. Б.
с участието на прокурора Андрей
Червеняков
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 224 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М.О.П., ЕГН **********, срещу решение № 182
от 28.11.2019 г., постановено по НАХД № 450/2019 по описа на Районен съд – Царево,
с което е потвърдено наказателно постановление № 457912-F501525/16.08.2018г., издадено от
началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което
на жалбоподател за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г.
на Министерство на финансите вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185,
ал.3 е наложена „глоба“ в размер 100 лв.
С касационната
жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното
постановление. Излагат се доводи, според които решението на районния съд е
неправилно, издадено в нарушение, както на материалния, така и на процесуалния
закон. Изтъква се, че за същото нарушение е наказано ЮЛ, което стопанисвало
обекта „Велека шефс“ ЕООД. В тази връзка се твърди, че неправилно била
ангажирана отговорността на жалбоподателя.Не представя доказателства в подкрепа
на това твърдение.
В съдебно заседание,
жалбоподателят не се явява. Не сочи доказателства.
Ответникът по касация –
дирекция „Фискален контрол“, сектор „Оперативни дейности“ Бургас, редовно
призован, не изпраща представител. Не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят на прокуратурата
поддържа становище за неоснователност на оспорването. Не сочи доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Царево е потвърдил наказателно
постановление № № 457912-F501525/16.08.2018г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на дружеството
жалбоподател за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. на
Министерство на финансите вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.3
е наложена „глоба“ в размер 100 лв. За да постанови решението съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът приел за
доказано, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността му, тъй като не изпълнил задължението си по чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 на МФ, след направена покупка на посочената в
НП стока и заплащането й в брой, да издаде
фискален бон от намиращото се в обекта ФУ, свързано дистанционно с НАП или
касова бележка от кочан.
В решението е обсъдено възражението, според което отговорност следвало да
понесе физическото лице, което е извършило продажбата и приело плащането.
Изяснено е, че отговорност носи физическото лице, тъй като то е извършило
продажбата, в качеството си на служител в дружеството, стопанисващо обекта.
Съдът направил извод за правилно ангажиране отговорността на физическото лице.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.185, ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС, според която физическото
лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е
приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500
лв.
За да наложи имуществената
санкция АНО приел, че при извършена проверка в
търговски обект в с. Синеморец, стопанисван от „Велека шефс“ ЕООД, инспектор по приходите извършил контролна покупка на 2бр.
кафе с мляко, 1бр. минерална вода и 1бр. тоник на обща стойност 9,50 лв. Плащането
било прието от жалбоподателя П., работещ на трудов договор в дружеството, който
не издал фискален бон от работещото в обекта фискално устройство. Бил съставен
Протокол за извършена проверка от 13.07.2019г. Впоследствие съставен АУАН,
а въз основа на него било издадено обжалваното НП.
Жалбоподателят не
оспорва факта, че касов бон за извършената контролна покупка не бил издаден.
Твърди, че не е назначен на търговска длъжност в дружеството и неправилно е
определен като субект на нарушението, тъй като не е търговец, а стоките са
собственост на дружеството, стопанисващо обекта.
Това възражение е
неоснователно.
В административно-наказателната
разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС е посочено, че лице,
което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС се налага глоба -
за физическите лица, които не са търговци или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, а в разпоредбата на чл.185, ал.3 от ЗДДС субект на нарушението, в случаите по ал. 1 на чл.185 от ЗДДС е физическото
лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е
приело плащане, без да издаде такъв документ. От изложеното се налага извод, че
дружеството, стопанисващо обекта е субект на неизпълнение на задължения към
държавата на основание административно-наказателната разпоредба на чл.185, ал.1
от ЗДДС, по силата на която носи обективна отговорност и не се изследва въпроса
за вината, а субект на нарушение по чл.185, ал.3 от ЗДДС е фактическият
извършител на нарушението. Следва да се има предвид, че отговорността на
дружеството жалбоподател за установеното административно нарушение произтича от
обстоятелството, че провереният търговският обект се стопанисва от него, т.е.
продажбите в обекта се извършват от негово име и за негова сметка и той носи
задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС да ги регистрира и отчита чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство. Невъзможно е обаче, от тази отговорност да
изключи личната административнонаказателна отговорност по чл.185,
ал.3 от ЗДДС на физическото лице, което фактически е било длъжно да
издаде фискална касова бележка и е приело плащане без да издаде такава бележка.
По делото е установено, че жалбоподателят е бил на трудов договор в
дружеството, той е предал стоката и получил плащането, но не е издал касов бон.
Възражението, че е бил първи работен ден не съответства на попълнената от него
декларация /л.18 от НАХД № 450/2019 /, където
е посочено, че последното възнаграждение е получил на 01.07.2019г., разчетената
касова и фактическа наличност се различава с 277,50лв., въпреки че е с
отрицателна разлика е индиция за нередовно водена отчетност в обекта.
Ирелевантно за спора е, че жалбоподателят е бил назначен на длъжност „спортен
инструктор“, след като е приготвял напитки и приемал плащания от клиенти, то е
следвало и да изпълнява задълженията, които включват след извършена продажба да
се издаде касов бон.
Отговорността по чл.185, ал.1 от ЗДДС на юридическите лица и едноличните търговци, които не издадат
документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС и тази по чл.185,
ал.3 от ЗДДС на физическото лице, което фактически е длъжно да
издаде документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС, но не го е издало, е самостоятелна, а не алтернативна.
Правилно районният съд е посочил, че ангажирането на отговорността на продавача
не води до отпадане отговорността на физическото лице. По отношение на
приложението на чл.28 от ЗАНН, съдът споделя направените изводи от първата
инстанция.В заключение следва да се отбележи, че районният съд е допуснал
техническа грешка като е посочил административно-наказателната разпоредба само
на чл.185, ал.1 от ЗДДС, а не визираната в наказателното постановление чл.185, ал.3 вр. с ал.1 от ЗДДС, но доколкото
фактическата обстановка и правните изводи в решението са правилни и
законосъобразни, както и постановения резултат, настоящата касационна инстанция
намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което
същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182
от 28.11.2019 г., постановено по НАХД № 450/2019г. по описа на Районен съд – Царево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.