Решение по дело №2323/2017 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1004
Дата: 11 май 2018 г. (в сила от 29 май 2019 г.)
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20177050702323
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ ……….

 

Гр. Варна,  ………………...  2018 година

 

 

Административен съд – гр. Варна, втори състав, в открито съдебно заседание на десети април през  две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 

 

при секретаря Добринка Долчинкова  и при участието на прокурор Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело 2323/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Производството е образувано по субективно съединени искове от Г.Д.Г., К.И.Б., Н.Г.Д. и Д.Г.Д., чрез адв. Я.,*** с искане за осъждане на ответника да им заплати обезщетение за причинени   неимуществени вреди, за периода от 03.07.2014 г. до момента на пълното възстановяване, изразяващи се в болки и страдания, постоянен стрес, депресия, отчаяние, душевен и емоционален дискомфорт и унищожаване на движимото им имущество, които са претърпели в резултат на незаконосъобразни действия на служители в администрацията на община Варна, изразяващи се във фактическото събаряне на семейното ми жилище - къща, находяща се в гр. Варна, кв.„Аспарухово“, ул.„Чонгора“ № 60.

Претенцията на всеки от ищците СЛЕД ИЗМЕНЕНИЕ  на размера на исковите претенции по реда на чл.214,ал.1 , предл. 3 от ГПК поотделно е, както следва:

За Г.Д.Г. за неимуществени вреди от съборено жилище - обезщетение в размер на 25 000 лв. /двадесет пет хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

За К.И.Б. за неимуществени вреди от съборено жилище - обезщетение в размер на 5 000 лв. / пет хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

За Н.Г.Д. за неимуществени вреди от съборено жилище - обезщетение в размер на 8 000 лв. / осем хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

За Д.Г.Д. за неимуществени вреди от съборено жилище - обезщетение в размер на 15 000 лв. / петнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищците твърдят,  че на 22.06.2014 г. била издадена заповед № 79 от 22.06.2014 г. на кмета на район „Аспарухово“ при Община-Варна, въз основа , на която им е било наредено да освободят незабавно жилищната сграда, в която са живеели в гр. Варна, кв.„Аспарухово“, ул.„Чонгора“ № 60, поради възникнала опасност от самосрутване. Към момента на издаване на посочената заповед в имота живеели И. Х Г., съпругът й Г.Д.Г., двамата им синове Н.Г.Д. и Д.Г.Д., снаха им и малката им внучка на 2 години и половин и свекървата на И.Г. – К.И.Б. и Ц.Х Г.. Имотът е бил собственост на наследодателя на Ц. Х Г. и И. Х Г. – Х. Г.Д., придобит по давност , съгласно нотариален акт № 93, том VІІІ, дело № 3807/07.10.1971 г. През 2013 г. на жилището бил извършен основен ремонт. На 23.06.2014 г. била издадена заповедта на кмета на район „Аспарухово“, били уверени, че къщата няма да се събаря и им били дадени 500,00 лв. за наемане на жилище. На 03.07.2014 г., при прибиране от работа съпругата на Г.Г.-И.Г. видяла, че покривът на къщата бил съборен и, че работници рушат сградата с кирки и чукове. Било унищожено и цялото им недвижимо имущество. В резултат на събарянето на единственото им жилище им били причинени твърдените неимуществени вреди. Чувството на отчаяние било засилено и от обстоятелството, че на същата дата им било съобщено да напуснат и наетия апартамент, тъй като наемодателката имала съмнения, че К.Б., която използвала инвалидна количка в резултат на ампутация на крайници, увреждала  подовите настилки в апартамента. В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Я., който поддържа заявените искови претенции и моли за присъждане на сторените разноски и платеното адвокатско възнаграждение. Представя писмено становище.

Ответникът - Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявените искове, счита същите за неоснователни и моли за отхвърлянето им.

Представителят на ВОП изразява мотивирано становище за основателност на исковите претенции. Счита, че  се установяват всички предпоставки за реализиране на отговорността на Община-Варна, но при уважаване на претенциите в по-нисък размер.

 Съдът като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира за установено следното от фактическа страна:

Представя се НА № 93, том VІІІ, дело № 3807/1971 г. на нотариус при Варненски народен съд, въз основа на който Х. Г.Д. е признат за собственик въз основа на давност на дворно място от 320 кв.м. ведно с построената в него жилищна сграда състояща се от покрита площадка, входно антре, две стаи, лятна кухня и външен клозет, находяща се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Чонгора“ № 60. Имотът е записан в Агенцията по кадастър на наследниците на Х. Г.Д., починал на 11.04.2003 г., измежду които е И. Х Г.-съпруга на първия ищец, снаха на втората ищца и майка на останалите ищци. И тримата ищци- Г.Г., К.Б. и Н.Д.  имат адресна регистрация на територията на гр. Варна,  кв. „Аспарухово“, ул. „Чонкора“ № 60 / лични карти на л.32-34 от делото/.  К.Б. е с удостоверена 94% неработоспособност, с общо заболяване „Ампутацио феморис декстра“ и водеща диагноза „Инсулинозависим захарен диабет“, което се установява от представено ЕР № 3988 от 155/03.11.2008 г. на ТЕЛК / л.11/.

На 19.06.2014 г. в района на гр. Варна падат изключително изобилни валежи.

Кметът на Община Варна обявява бедствено положение с начало 00,00 часа на 20.06.2014 г. на територията на район "Аспарухово" със Заповед № 2068 / 20.06.2014 г. поради падналите обилни валежи, формирали вълна и причинили разрушения на домове, обществени сгради и инфраструктура / л.161/.

Със Заповед № 79/22.06.2014 г. кметът на Община-Варна е наредил да се освободят незабавно жилищни сгради поради възникнала опасност от самосрутване, като в т.9 е посочена и сградата с административен адрес – ул. „Чонгора“ № 60, собственик И. Х Г..

Със Заповед № 2159/28.06.2014 г.  Кметът на Община Варна нарежда незабавно да се извърши временно извеждане на хора от четири зони /л.80/  , като със Заповед № 2162/29.06.2014 г. /л.192/ е допълнен в зона ІІІ и сградата на ул. „Чонгора“ № 60. Следователно за временното извеждане на са издадени две заповеди от 22.06.2014 г. и от 29.06.2014 г.

На 20.06.2014 г. кметът на Община Варна е издал заповед № 2088 за възлагане на 43 изпълнители извършването на неотложни аварийно-възстановителни работи и съставяне на констативни протоколи/л.181-182/. Издадени са и индивидуални възлагателни заповеди към всяко едно от дружествата посочени в първата заповед /л.164-179/ . На същата дата е издадена и заповед № 2087 за сформиране на комисия за установяване и оценяване на щетите , настъпили в резултат на стихийното бедствие на 19.06.2014 г., в която не е посочен район „Аспарухово“ /л.180/.

Със Заповед № 2144 / 26.06.2014 г. кмета на Община Варна нарежда до 20,00часа на 26.06.2014 г. да се извърши евакуация на гражданите от опасните постройки и сгради на територията на кв. Аспарухово, попадащи в района на бедственото положение /л.187/.

В периода на обявеното бедствено положение - от 19.06.2014 г. до 09.07.2014 г. ежедневно се провеждат заседания на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, за което се съставят протоколи.

На 23.06.2014 г. в 18,00 часа е проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, водено от Кмета на Община Варна. Всеки координатор на район докладва извършените през деня дейности и необходимата му техника и хора. Отразено е отводняване, почистване от тиня и кал на улици и къщи, необходимост от отпушване на дъждовната канализация, разпределение на техника и хора за следващия ден. По отношение извеждането на хората от къщите е информирано за изготвени 68 заповеди и отказ на част от хората да напуснат къщите, на част от адресите тока е спрян, разпореден е повторен оглед на 11 адреса, вкл. на ул. „Чонгора“ ,за да се определи кои са потенциално опасни и кои са застрашени от външни фактори, но конструктивно здрави.

На 24.06.2014 г. в 18,00 часа е проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, водено от Кмета на Община Варна. Всеки координатор на район докладва извършените през деня дейности и необходимата му техника и хора. Отразено е отводняване, почистване от тиня и кал на улици и къщи, наводняване от канализацията на детска градина. На въпрос на Ив. П е докладвано, че са връчени заповеди за напускане на още 17 опасни сгради, като общият брой на къщите със щети става 85, живущите в които подлежат на евакуация. Определени са и 11 къщи за събаряне. Посочено е, че за всички къщи, обявени за опасни и от които живущите са евакуирани, е осигурена охрана със силите на ОД на МВР - Варна, общинска полиция и охранители от охранителни фирми. Докладван е и извършен от комисия оглед и обследване на активизирането и разширяването на свлачищата в района на Аспарухово, като състоянието на същите налага провеждане на бързи хидрогеоложки и инженерно-геоложки проучвания. Посочени са четири потенциално опасни района, от които би следвало да се евакуира населението. Взети са решения за продължаване на аварийно възстановителните дейности, да се подготвят терени за миене и да се определи и очертае потенциално опасните зони.

На 25.06.2014 г. в 18,00 часа е проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, водено от Кмета на Община Варна. Всеки координатор на район докладва извършените през деня дейности и необходимата му техника и хора. Отразено е разчистване на улиците и готовност за измиването им. Докладвано е пристигането на фургони за настаняване на хората, останали без дом. На въпрос на И. П е докладвано, че от заповедите 122 адреса са обработени, като потенциално опасни за събаряне са определени 37 къщи, отказват да напуснат домовете си 3 семейства, освободени от покъщнина са 16 къщи, подготвени са още 10 заповеди, с което общият брой адреси със заповеди за извеждане на хора става 132. Х. И счита, че на всички адреси хората са извадени и определените къщи са съборени. И. П заявява, че полицията при необходимост трябва да извежда принудително всички обитатели. Предупреждава, че след като веднъж обектите са определени като потенциално опасни не може да се променя становището при извършен повторен оглед по молба на собствениците. Взети са решения за организиране на нощно миене, да се разлепят ленти с печати на кметството на всички негодни за обитаване къщи, да се привлекат сили на ОД на МВР при огледи и извеждане на хората и др.

На 26.06.2014 г. в 18,00 часа е проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, водено от Кмета на Община Варна. Всеки координатор на район докладва извършените през деня дейности и необходимата му техника и хора. Отчетена е готовност за започване на миене на улиците, необходимост от становище на озеленител за почистване на градинки, запрашеност на района. Взети са решения кмета на района да организира незабавно извеждане на живущите в определените като опасни за живота и здравето сгради и да пристъпи към премахването им, да се направи организация за нощно измиване и дезинфекциране на улиците.

На 27.06.2014 г. в 18,00 часа е проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, водено от Кмета на Община Варна. Всеки координатор на район докладва извършените през деня дейности и необходимата му техника и хора. Отчетено е пръскане срещу комари и дезинфекция на училища и детски градини, частично измиване на района. Представител на фирма "Стимекс" докладва за съборена една къща, защото другите не са опразнени от имущество, също че при него няма заповеди за събаряне и хората питат има ли заповед. Установена е липса на организация по извеждане на хората, липса на товарачи на имуществото и лица, които да го описват. Главен инспектор Г обяснява как става принудителното извеждане - служителите от кметството казват да се изнесат, ако не изпълнят, служители от ОУПБЗН разбиват врата и влизат. След това хора изнасят вещите и един служител описва всичко. След изнасяне на вещите идва фирмата и разрушава. Комисар Т. /началник ОУ ПБЗН/ поставя въпроса дали не е по-добре да започне събарянето на общински обекти, за да видят хората, че наистина опасните сгради се събарят, като например сградите на пазара. И. П пояснява, че следва и трябва да се съборят първо къщите, които са опасни, а след това ще дойде време и на пазара, защото там събарянето е необходимо, с цел да се осигури проходимост на дерето. Комисар Т. докладва, че ако са връчени заповеди за напускане на сградите, той незабавно ще изведе хората, а П обяснява, че всички заповеди за опасните къщи са връчени. И. П заявява, че са съборени къщи на ул. "Горна студена", "Кирил и Методий" и "Моряшка" за това, че са с конструктивни нарушения и представляват реална опасност за обитаване. "За всички други ще се извърши конструктивна експертиза, след което ще се направи укрепване, където е необходимо. В свлачищните зони са дефинирани опасни зони, за които ще бъде необходимо време за провеждане на аварийни мероприятия." Р. К. обяснява, че хората трябва да знаят, че ги извеждат, не да ги събарят, а за да ги запазят, затова да им се казва да не изнасят багажа си, защото няма къде да се съхранява всичкия. Взети са решения началникът на ОУ ПБЗН - Варна да извърши евакуация на населението, кмета на района да определи двама служители да съпровождат екипите при евакуация с готовност за запечатване на сградите, да се осигурят 4 автобуса за извозване на евакуираните граждани, да е организира тяхното настаняване, да продължи работата по извършване на НАВР в района.

На 28.06.2014 г. в 18,00 часа е проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, водено от Кмета на Община Варна. Всеки координатор на район докладва извършените през деня дейности и необходимата му техника и хора. Отчетено е разчистване на дерета и изясняване на собствеността им. Комисар Т. докладва за липсата на заповед за евакуация на определени опасни къщи. Взети са решения за проверка за завръщане на гражданите по домовете им, оглед на района за окончателно почистване на улиците, продължаване на миенето и дезинфекцирането, обследване на района на Аспарухов парк и почистване на дере.

На 29.06.2014 г. в 18,00 часа е проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, водено от Кмета на Община Варна. Всеки координатор на район докладва извършените през деня дейности и необходимата му техника и хора. По отношение събарянето на сгради от Й. Н е отчетено, че остават за събаряне четири къщи на ул. "Младост", остават ул. "Калач" 39А и 39Б, остава и "Кирил и Методий" 85А. П изказва съмнение, че само това са обектите. Взети са решения за обследване на комуникации, организиране на схема на движение по ул. "Моряшка", организиране описване на имуществото при събаряне на определените обекти и разчистване на дерето на Максуда. 

На 30.06.2014 г. в 18,00 часа е проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, водено от Кмета на Община Варна. Докладва се събарянето на къщи, гаражи, мостове и др., необходимостта от почистване и в други квартали на гр. Варна, че всички заповеди за евакуация са изпълнени. От представител на район Аспарухово е докладвано, че 14 бр. къщи са съборени - ул. "Иван Шишман" 5А /вътрешна/, ул. "Моряшка" 59, 61, 30 /бар Акации/, ул. "Кирил и Методий" 111А, Б, В /извън регулация/, ул. "Найчо Цанов" 91, 87 /пристройка/, ул. "Розова долина" 53/извън регулация/, ул. "Горна Студена" /фризьорски салон зад Западен охраняем канал/68. В момента се събарят - ул. "Младост" 13, 14, 15, 16, ул. "Чонгора" 80, ул. "Маркови кули" 35а и са посочени други сгради, подлежащи на събаряне. Взети са решения за изготвяне на по-подробни и достъпни указания до населението за начин на дезинфекция на домовете и организиране и започване на почистването на Аспарухов плаж. Относно сградите подлежащи на събаряне е прието, че сградите, които попадат на източния и западния канал трябва да се трасират общо 51 сгради. На ул. „Чонгора“ №№52А, др. и № 60 не може да достигне техника до тях. Йордан Иванов от фирма „Полийод“ е заявил, че поема ангажимента за ул. „Чонгора“.

При проведените на 01, 02, 03 и 04.07.2014 г. заседания на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия се обсъждат аналогични въпроси във връзка с отстраняване на последиците от бедствието. На 05.07.2014 г. е докладвано от А. Д събарянето на общо 86 обекта - 36 жилищни сгради, 17 второстепенни, 32 търговски обекта и един общински център. На 07.07.2014 г. от Й Н - кмет на район "Аспарухово" е докладвано относно събарянето - разчистване на 40 жилищни сгради, 19 второстепенни сгради и един общински център. На 08.07.2014 г. Й. Н докладва, че са съборени 43 жилищни сгради, 20 сгради допълващо застрояване, 32 търговски обекта и 1 общински център. Предстои да се разчистят още 28 обекта.

На 21.07.2014 г. кметът на Община –Варна е издал Заповед № 2456/21.07.2014 г., с която е отменил своя заповед за обявяване на бедствено положение.

От представената административна преписка се установява, че с решение № 1555-6 на Общински съвет –Варна от протокол 33/24.06.2014 г. е създадена работна група от общински съветници за изясняване на причините за трагедията от 19/20.06.2014 г. , определяне на конкретни мерки за отстраняване на съществуващите пропуски и свеждане до минимум на предпоставките за други подобни такива. Комисията е изготвила доклад , приет на 15.07.2014 г.,  в който е дадено заключение за предприемане на три основни мерки, една от които е премахване на всички незаконни строежи в деретата и водосборните зони, както и премахване на всички потенциално опасни за обитателите си незаконни постройки, ако и да не се намират в деретата или водосборни райони.

По делото е представена Заповед № РД-14-7706-291/14.07.2014 г. издадена от Областен управител на област с административен център Варна, от която е видно, че за същия район е било обявено бедствено  положение от областния управител, за период от 19.06.2014 г. до 14.07.2014 г. /л.259-260 от делото/.

По делото е разпитан свид. И. Х Г. – съпруга на Г.Д.Г.. Според показанията на свидетелката в къщата на адрес кв. Аспарухово, ул. „Чонгора”№ 60 до събарянето й са живели Ц. Х Г. – сестра й, която е психично болна, К.И.Б. –свекърва й, която е инвалид без крака, Г.Д.Г. –  съпруга й, Н.Г.Д. –малкия й син и Д.Г.Д. –  големия й син. Къщата е била на нейните родители, след като се е омъжила е продължила да живее там, децата й са родени там, а свекърва й живее от 20 години. По време на наводнението е била на работа, но при връщането си не е установила приливна вълна, нито вода или други разрушения. След няколко дни, по време на работа е била уведомена от сина си, че къщата е оградена с ленти и трябва да я напуснат до няколко часа. Бил и предоставен документ, след което е отишла в район „Аспарухово“, където е получила 500,00 лв. за наемане на квартира. Намерили са, такава, но достъпа до входа е бил неудобен за нейната свекърва, която се е придвижвала с инвалидна количка. Чувствала се е много зле. След 10-12 дни наемодателката ги е помолила да напуснат квартирата, заради инвалидната количка. Намерили са нова квартира, която не е била обзаведена. Ходела е всекидневно в район „Аспарухово“, където е получила уверение, че къщата им няма да бъде съборена. По данни на служителка / без установена самоличност/, къщата е била определена за събаряне. След лична среща с кмета на Община-Варна П  е получила уверение, че къщата няма да бъде съборена без решение на комисията. Малко след това къщата била съборена. Когато се е връщала от работа е видяла хора пред дома си, като от едно от лицата е заявило, че къщата ще бъде съборена. Съпругът й се обадил лично на г-н П , който е заявил, че не може да се направи нищо, когато е решено така. Не им била връчена заповед. Не е имала възможност да изнесе цялата покъщнина преди събарянето. На другия ден е установила, че повечето изнесени мебели са били счупени.

След събарянето се нанесли в друго жилище , а в последствие в общинско жилище. Свекърва й не е можела да излиза навън, както и терасата е била много тясна. В общинското жилище имала възможност да излиза на терасата и да я изкарват навън при преодоляване на стъпала. В резултат на това поведението на свекърва й се е променило, станала  нервна и избухлива. Цялото семейство е променило емоционалното си състояние и са изпаднали, в такова на нервност. Синовете й също живеят при тях. Посочила е, че другите къщи, които са били около тях са били оградени с ленти, но не са съборени.

Свид. И.В.Д. е заявила, че живее на семейни начала с Д.Д.. В къщата са живели с майка му и баща му, брат му, неговата баба и леля. По време на събарянето на къщата е била в гр. Бургас при родителите си. Върнала се е във Варна и е живяла със семейството при много лоши условия. Преди събарянето на къщата обитателите й са били в добро състояние, което в последствие се е влошило. Съборената къща е била ремонтирана и обзаведена, а в жилището където са били настанени не е имало добри условия. Състоянието на свекъра и свекървата й не е добре. Свекърът й е получил диабет в резултат на стреса. Н. е по – нервен, а Д. в последствие  получи нервен стомах, има болки в корема, като преди това е нямал здравословни проблеми.

Свид. Д. И.П. е заявил, че е израснал с И. , живеят в една махала и познава цялото семейство. Потвърдил е, че снахата не е живеела там постоянно. Д. също не е живеел там постоянно. Не си спомня точния ден, когато е била съборена къщата , но е отишъл с Г. в момента на събарянето на адреса , където по данни на „едно момчета“, които били затворници, къщата е била за събаряне. Малкия син е преживял най-тежко събарянето на дома.

Свидетелката В. Н. И. *** и познава И. и Г. като съседи. И нейното семейство е получило заповед за извеждане , но тя е останала в къщата. Правени са огледи за състоянието й като от тяхната къща е била съборена само една част. Присъствала е на събарянето на къщата на ищците , като е видяла кола с емблемата на Община-Варна и нареждането за събарянето било дадено от лицата, които са били в автомобила.   Къщата е била съборена ръчно от същите хора, които са съборили и част от тяхната къща.

Свид. С.Д. Н а е заявила, че познава ищците като тяхна съседка. На 30.06.2014 г. е била съборена тяхната къща , като  ул. „Чонгора“ № 60 са видели  същите хора, които са събаряли, 10 дни след първото събаряне. Всички живущи на ул. „Чонгора“ № 60 са били разтревожени. Имали са хронични заболявания.

По делото е работила съдебно-психологична експертиза заключението, на която е прието на л.242-256. Съобразно поставените задачи, вещото лице е дало заключение за психическото състояние на всеки един от ищците, както следва:

Г. Г. е отключил тежко психоматично заболяване- диабет. Повишена е степента на тревожност и безнадежност.

К. Б. поради това, че е инвалид е преживяла тежко събитието, защото е довело до увеличаване на нейната зависимост за придвижване. Станала е повече изискваща и егоцентрична. Не е преживяла, толкова тежко като останалите това събитие, но изпитва страдание за разрушената сграда, защото там е имала възможност да излиза навън в дворното място.

Н. Д. събитието е значим стрес, тъй като е израснал в тази къща. Преживял е болезнено състоянието на своите роднини като основно го е тревожело обстоятелството, че не е имал възможност да им помогне.

Д. Д. е изпитал стрес поради събарянето на къщата, тъй като е израснал там. Не е живеел там преди събарянето, а при своята съпруга, но се е върнал, за да помага на роднините си. Има висока степен на тревожност и умерена степен на депресивност, с изживявания, които стигат до фатализъм.

По почин на съда е допуснат оглед, при който е установено, че постройката на адреса – гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Чонгора” № 60 е съборена. По данни на И. Х Г. къщата се е състояла от 5 стаи и 2 салона, всички построени на един жилищен етаж. В имота има изградена подпорна стена. В имота са налични външна баня и  тоалет, неизмазани,  както и гараж с ПВЦ – дограма. На място са разпилени тухли, дървен материал , керемиди и пластмасови бутилки. Резултатът от огледа е документиран в протокол от 15.12.2017 г. /л.74 от делото/.

По делото са приети представени фактури от „Поли Йорд“ ЕООД и писмо от управителя на дружеството, в което е посочено, че не е извършвало аварийни дейности на ул. „Чонгора“ № 60 / л.261-266/. Прието е писмо от ръководителя на Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“-Варна, в което е посочено, че лишени от свобода са извършвали обща работа, неквалифициран труд по почистването на район „Аспарухово, като транспортът е бил осъществяван от служители на общината. Представено е и писмото от кмета на Община-Варна, с което е изискано съдействие за почистването /л.289-290/.

 Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно чл. 203, ал. 1 от Глава единадесета на АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. Следователно, за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

Претенцията на ищците е за присъждането на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени им от  незаконосъобразни действия  на длъжностни лица от администрацията на Община-Варна по събаряне на обитаваното от тях семейно жилище в кв. „Аспарухово“, ул. „Чонгора“ № 60.

Обществените отношения, свързани с осигуряването на защитата на живота и здравето на населението, опазването на околната среда и имуществото при бедствия са уредени със Закона за защита от бедствия. В настоящия случай поради възникналото наводнение на 19.06.2014 г. в гр. Варна, кв. „Аспарухово“ е било обявено бедствено положение от кмета на Община Варна за периода 00,00 часа на 20.06.2014 г. до 18,30 часа на 21.07.2014 г.  Със заповед от 19.06.2014 г. издадена от областния управител на област с административен център Варна е било обявено бедствено положение за същия район, което е било прекратено от органа на 14.07.2014 г. Доколкото с нормата на чл.49 от Закона за защита при бедствия компетентността на обявяване на бедствено положение за цялата или за част от територията на общината е за кмета на съответната община, следва да се приеме, че периода на обявеното бедствено положение е бил от 00,00 часа на 20.06.2014 г. до 18,30 часа на 21.07.2014 г.

Тук следва да се отговори на въпроса дали извършените от страна на служители при ответника действия по събарянето на къщата на адрес гр. Варна , кв. „Аспарухово“, ул. „Чонгора“ № 60 представляват действия по подпомагане и възстановяване при бедствия и дали са извършени при спазване на закона или в изпълнение на административен акт.

Фактът на събарянето на къщата на посочения адрес се установи от събраните доказателства, включително огледа и от разпита на свидетелите, които са непротиворечиви. Относно датата на извършване на събарянето, съдът приема, че е било в рамките на обявеното от кмета на община Варна бедствено положение. Същото е било извършено в периода след евакуацията -22.06.2014 г. до датата на отмяна на бедственото положение от кмета на община Варна, която е 21.07.2014 г. Действията по събарянето на къщата са били извършени за сметка на Община-Варна, като всички данни включително протокола от проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия от 30.06.2014 г. , сочат, че сградата на ул. „Чонгора“ № 60 е определена за събаряне. За това сочат и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, които са потвърдили, че събарянето е било по нареждане на длъжностни лица на Община-Варна, които са пристигнали с кола обозначена с логото на Общината. За това сочат и събраните косвени доказателства- писмото от началника на ТП на ДПФЗД, както и извършения оглед, при който е установено, че къщата е била съборена. Не се установи кои точно са лицата извършили събарянето, служители на коя от всички фирми, на които е било възложено разчистването на района, но всички данни включително и разпита на свидетелите сочат, че това е било направено за сметка на община Варна.

Следващият въпрос, който трябва да получи отговор е дали тези действия са били осъществени в изпълнение на закона или на административен акт. Както се установи по делото изричен акт , с което е наредено събарянето на сградата на ул. „Чонгора“ № 60 не е бил издаван. Издаван е, такъв за евакуация на живущите в сградата- Заповед от 22.06.2014 г., както и е проведено заседание на Общинския щаб на 30.06.2014 г. е обсъдено евентуалното й премахване. След това няма писмени следи за разпореждания свързани със събарянето на сградата.

Допуска ли Законът за защита от бедствия извършването на такива действия и в кои случаи? Съобразно чл.19 от Закона за защита от бедствия дейностите по защитата на населението в случай на опасност или възникване на бедствия включват:1. предупреждение;2. изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието; 3. оповестяване;4. спасителни операции;5. оказване на медицинска помощ при спешни състояния;6. оказване на първа психологична помощ на пострадалите и на спасителните екипи;7. овладяване и ликвидиране на екологични инциденти;8. защита срещу взривни вещества и боеприпаси;9. операции по издирване и спасяване;10. радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии с опасни вещества и материали и срещу ядрени, химически и биологични оръжия;11. ограничаване и ликвидиране на пожари.

     Допустимите и необходими мерки съобразно чл.52,ал.2 от Закона са :1. временно извеждане на лица, домашни и селскостопански животни и изнасяне на имущества от определената територия; 2. забрана за влизане, пребиваване и движение в определени места или територии;3. незабавно извършване на строежи, строителни работи, теренни преустройства или отстраняване на строежи за намаляване или предотвратяване на заплаха, произтичаща от бедствието  др. Следователно в т.3 на чл.52,ал.2 от Закона е предвидена, такава мярка- отстраняване на строежи. Но според приетото от законодателя това се извършва само при наличието на следните алтернативни предпоставки- за намаляване или предотвратяване на заплаха, произтичаща от бедствието. Каква е конкретната заплаха, която е била намалена или предотвратена, чрез събаряне на сградата, не става ясно от представените от ответника документи отразяващи извършените при бедствието действия.

В обхвата на  възстановителната помощ съгласно чл.55,ал.4,т.2 от Закона е предвидена възможност за премахване на строежи, за които е издадена заповед от кмета на общината съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ, поради природно явление с геологичен (геофизичен, геоложки) или хидрометеорологичен произход са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване и не могат да се поправят или заздравят. Няма данни, че къщата е отговаряла на  тези характеристики , но дори и да приемем, че е подлежала на събаряне , тези действията са били възможни  едва след издаване на заповед по чл.195,ал.6 от ЗУТ, каквато в настоящия случай няма.

Съобразно чл.9,ал.10 от Закона кметът на общината разработва общински план за защита при бедствия съвместно с представители на ведомства и юридически лица, имащи отношение по защитата при бедствия на територията на общината. Ответникът е представил приетия през 2013 г. план за защита на населението от бедствия и аварии  . В множеството съдържателни текстове за мерките за предотвратяване или намаляване на риска от наводнения и защита на населението, не се съдържат текстове даващи възможност за премахване на подобна сграда, в хипотезата преди издаване на заповедта по чл.195,ал.6 от ЗУТ.

При изложените по горе съображения, съдът приема, че действията по събаряне на сградата на ул. „Чонгора“ № 60 не са извършени по повод изпълнението на административна дейност и не се основават на административен акт или на закона. Тук следва да се посочи, че с Решение на ЕСПЧ до делото Йорданова срещу България, Съдът е приел, че „Намесата се счита за „необходима в едно демократично общество“ за законна цел, ако отговаря на „належаща обществена нужда и по-специално, ако е пропорционална на преследваната законна цел“. Събарянето на къщата на ул. „Чонгора“ в производството по предотвратяване на бедствено положение не преследва, такава цел, а е насочено към премахваме на опасен строеж, за което е предвидена друга процедура в Закона. С това изпълнението на първата предпоставка по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ е установена успешно от ищците в условията на главно и пълно доказване.

За да се уважат предявените искови претенции не е достатъчно само установяването на извършените незаконосъобразни действия. Следва да се установи, че същите в условията на причинно-следствена връзка са довели до настъпване на твърдените неимуществени вреди.

Ищците следва да установят в условията на пълно и главно доказване, че твърдените с исковата молба неимуществени вреди са настъпили, в причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия по събарянето на къщата им.

На първо място от показанията на разпитаните свидетели, както и от представените документи за самоличност на трима от ищците се установи, че същите са живеели в къщата преди събарянето й, като относно Д.Г.Д., преди събарянето е живеел в друго населено място. Имотът е собствен на съпругата на Г.Г. и съответно майка на Н.Д. и Д.Д. и снаха на К.Б., което обстоятелство обосновава извода, че за тях тази къща е била семейно жилище. От разпита на свидетелите се установи, че синовете са живели там от раждането им, съответно К.Б. от 20 г., а първият ищец от момента на сключване на брак с И., което е един значителен период от време.

Възприето е в съдебната практика, че настъпилите неимуществени вреди следва да не са хипотетични и евентуални ,а реални. В тежест на ищцовата страна е да докаже тяхното настъпване и в какво конкретно се изразяват.

Фактът, който следваше да се установи в производството е, че ищците са обитавали събореното жилище и трайната си връзка с него, както и настъпилото емоционално състояние в резултат на загубата му. Установи се, че всеки един от ищците е приемал това жилище като семейно жилище и е изпитал стрес след неговото събаряне. Всеки един от тях е преживял тревожност, безпокойство, дискомфорт, като относно първият ищец съобразно данните от работилата съдебно –психологична експертиза стресът е отключил тежко психоматично заболяване – диабет. По отношение на двамата синове, причинените болки и страдания са били и в резултат от притеснение за състоянието на техните родители, след събаряне на къщата.

В хода на съдебното производство от разпита на свидетелите, както и от работилата по делото експертиза се установиха болките и страданията, които са изпитали ищците в резултат на събарянето на къщата им, изгубване на покъщнината, нуждата да търсят нов дом. Отново в посоченото Решение на ЕСПЧ  е прието, че „загубата на нечие жилище е една от най-крайните форми на намеса в правото“ .  

Относно Г.Д.Г.. От заключението на работилата по делото съдебно-психологична експертиза се установи, че стресът причинен от събаряне на жилището му е довел до тежко заболяване диабет. В съдебното производство се доказа чрез разпита на свидетелите, че той е преживял значим стрес, тъй като е бил глава на семейството и съответно натоварен с повече отговорности. Създаденото психично напрежение е довело не само до емоционални страдания , а е засегнало и физическото му здраве.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД при неимуществените вреди съдът определя обезщетение по справедливост. Справедливостта е субективен критерий и няма дефиниция , която да очертава рамките за адекватно обезщетение. За да бъде справедливо едно обезщетение, то следва да компенсира, доколкото е възможно  причинените вреди. За този ищец се установи, че е претърпял болки и страдания, както и се е отключило физическо заболяване в резултат на събарянето на дома му. Претенцията за обезщетение е 25 000,00 лв. Съдът прецени, че претърпените от ищеца болки и страдания са значителни. Загубата на жилището е тежко събитие, което винаги има неблагоприятно влияние върху живота на едно лице или семейство. В случая ищецът е заболял в резултат на този стрес, което обстоятелство обосновава извод, за по-голяма степен на значимост на изтърпените болки и страдания. Колкото са по-тежки те, толкова размерът на обезщетението, което представлява вид компенсация, следва да е по-висок. Съдът намира, че в размера, в който е предявена претенцията от 25 000,00 лв. е завишена, тъй като следва да се отчете обстоятелството, че администрацията на ответника е положила дължимата грижа да осигури друго жилище за семейството на ищеца. Т.е. той не е бил лишен от място за живеене, дори и новото жилище да не е отговаряло на изискванията му за комфорт. Справедливото и адекватно обезщетение с оглед причинените вреди , съдът намира, че е в размер на 10 000,00 лв. , която сума е приблизително една годишна средна заплата за страната.

Относно К.И.Б., съдът намира, че се установи причиненият стрес в резултат на събарянето на жилището, в което е живяла. Същият се определя и от обстоятелството, че е трудно подвижна , а в новото жилище не е била осигурена възможност да излиза сама навън. Въпреки това от свидетелските показания и работилата по делото експертиза стана ясно, че за нея емоционалният стрес е бил най-малък и по-скоро се е изразявал в раздразненост и взискателност към останалите членове на семейството, което отношение рефлектира повече върху тях. Адекватният размер на причинените на този ищец вреди съдът прецени, че е 2 000,00 лв.

Относно Н.Г.Д., съдът прецени, че този ищец е претърпял стрес в резултат на събарянето на къщата и съответно притеснението за неговите родители. Тези емоции за него обаче са били обратими, тъй като видно от заключението на експертизата към момента на освидетелстване е възстановил психическото си състояние. Т.е. за него не се установява едно трайно психическо или физическо увреждане, което да е причинено от този стрес. Справедливият размер на обезщетението за този ищец съдът преценява, че е 3 000,00 лв. , която сума е приблизително троен размер на средната работна заплата в страната.

Относно Д.Г.Д. се установи, че е преживял стрес в резултат на събарянето на къщата, но той е имал най-малка връзка с това жилище, тъй като през повечето време е живеел при родителите на жена си или е пребивавал в чужбина. Обстоятелството, че е работил в чужбина, за да издържа семейството си не е поради събарянето на жилището, тъй като и преди това е работил извън страната. От показанията на жена му, както и от заключението на работилата по делото СПЕ се установи, че е преживял стрес, поради загуба на дома , в който е израснал, както и поради тревога за родителите си. Не се установи, че установените от вещото лице здравословни проблеми се дължат на стреса от загубата на дома, както и обстоятелството, че и към настоящия момент е в състояние на депресивност и фатализъм. Поради това, съдът прецени, че справедливото обезщетение за този ищец е в размер на 3 000,00 лв. , която сума е приблизително троен размер на средната работна заплата в страната.

С оглед на изложеното исковите претенции се  явяват доказани, но същите са частично основателни, по отношение на размера на претендираното обезщетение. Съгласно чл. 52 от ЗЗД при неимуществените вреди съдът определи обезщетение по справедливост, за  Г.Д.Г. в размер на 10,000 лв. , ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане, за К.И.Б. в размер на 2 000,00 лв. , ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане, за Н.Г.Д. в размер на 3 000,00 лв. считано от 11.08.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане  и за Д.Г.Д. в размер на 3 000,00 лв. считано от 11.08.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото съдът счита за основателно своевременно направеното искане  от ищците за присъждане на сторените разноски и адвокатско възнаграждение плащането  на което е удостоверено с представени договори за правна помощ, като същите следва да се присъдят в размер на 1200,00 лв. в полза на Г.Д.Г., в размер на 500,00 лв. в полза на К.И.Б., в размер на 500,00 лв. в полза на Н.Г.Д. и в размер на 850,00 лв. в полза на Д.Г.Д. , както и в полза на ищците да се присъдят сторените разноски за държавна такса и депозит за вещо лице общо в размер на 446,55 лв.

Воден от горното, съдът:

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Община Варна  на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на:

1.     Г.Д.Г.   сумата от 10 000/десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в събаряне на жилището му в гр. Варна, кв. „Аспарухово“ , ул. „Чонгора“ № 60;

2.     К.И.Б. сумата от 2000 /две хиляди / лева, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане ,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в събаряне на жилището й в гр. Варна, кв. „Аспарухово“ , ул. „Чонгора“ № 60;

3.     Н.Г.Д. сумата от 3 000/три хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в събаряне на жилището му в гр. Варна, кв. „Аспарухово“ , ул. „Чонгора“ № 60;

4.     Д.Г.Д. сумата от 3 000/три хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в събаряне на жилището му в гр. Варна, кв. „Аспарухово“ , ул. „Чонгора“ № 60.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.Г.  , К.И.Б. , Н.Г.Д. и Д.Г.Д. съединени искове над размера на уважената част КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА Община-Варна да плати в полза на:

1.     Г.Д.Г. сумата от 1200,00 лв. платено адвокатско възнаграждение и 111,63 лв. сторени разноски;

2.      К.И.Б. сумата от 500,00 лв. платено адвокатско възнаграждение и 111,63 лв. сторени разноски;

3.     Н.Г.Д. сумата от 500,00 лв. платено адвокатско възнаграждение и 111,63 лв. сторени разноски.

4.     Д.Г.Д. сумата от 850,00 лв. платено адвокатско възнаграждение и 111,63 лв. сторени разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд – Варна.

    

 

 

СЪДИЯ: