РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Благоевград, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20211210201193 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Л. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ч**, ул.”Р**,
подадена чрез адв.К*А. със съдебен адрес с.К*, ул.”Ц* Б*, обл.С* против Наказателно
постановление № 7286/06.07.2021г. на Началник отдел "Контрол по РПМ", Дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София,
бул. "Македония" № 3, оправомощена със Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 на
Председателя на УС на АПИ, с което на жалбоподателя за административно нарушение на
чл. 26, ал.2, т.1, буква "а" от Закона за пътищата е наложено на основание чл. 53, ал.1,т.2 от
ЗП административно наказание "глоба в размер на 2500.00 /две хиляди и петстотин лева/.
С жалбата се иска цялостна отмяна на НП с твърдения, че в производството по
установяване на твърдяното административно нарушение и налагане на санкцията са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които от една страна, са
довели до ограничаване на правото на жалбоподателя на защита, а от друга - до нарушаване
на строго формалния характер на административно-наказателното производство, излагат се
подробни доводи за нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН, твърди се, че неправилно е приложен
материалния закон, нарушен е чл.27 от ЗАНН. Алтернативно се застъпва становище за
маловажен случай. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, излага доводи за отмяна на НП,
като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Административнонаказващия орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П*,
който оспорва жалбата, като счита наказателното постановление за законосъобразно и моли
за неговото потвърждаване. Подробни доводи излага в писмени бележки. Прави възажение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
1
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и
не ангажира становище по същество.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа
страна следното:
На 09.06.2021г. около 11.46 часа, на път АМ Струма, км.89 дясно на 2 км. Преди разклона за
Логодаж, , в посока гр.София-Кулата св.А. –инспектор при АПИ, съвместно със св.С*,
спрели за проверка МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „И*”, модел „А*” с рег.
№ * , собственост на „”Г*, съгласно представени свидетелства
за регистрация /л.22/. Автомобилът извършвал
движение по републиканската пътна мрежа в посока гр.София-Кулата, като при проверката
се установило, че се управлява от жалбоподателя. Съгласно представените пред
проверяващите документи, гореописаното ППС превозвало фракции, по маршрут: гр.
Бобошево-гр.Благоевград, видно от Пътен лист /л.28/. В процеса
на проверката, с помощта на техническо средство електронна везна DFW-KR)№118844 и
ролетка 1302/18/5м/, е направено
измерване, при което е
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/. При измерено разстояние
между осите 1.38 м., сумата от натоварването на ос е 30.075 при максимално допустимо
натоварване 19 т.
От водача били изискани разрешително или квитанция за платени пътни такси, но същият
не представил такива, поради което, с оглед констатираното превишаване, проверяващите
заключили, че се касае за нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП и
на място съставил акт за нарушение на водача – АУАН № 0008076 от 09.06.2021г.
Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното 7286/06.07.2021г, с което, за
описаното в акта нарушение на чл. 26, ал. 2, т.
1, буква "а" от ЗП, на основание чл. 53, ал.1, т. 2 ЗП на жалбоподателя е наложена Глоба в
размер на 2500 лева.
Разпитаните в съдебно заседание св.А. и С* потвърждават и излагат в кратък разказ
извършените проверки и направените в резултат на тях констатации, идентични с
изложеното в АУАН и НП.
Посоченото от тях кореспондира със събраните в хода на производството писмени
доказателства, а именно пътни листове, кантарна бележка, доказателства, свързани с
изправността на ползваните измервателни уреди от контролните органи, както и
представените Заповед за компетентност на актосъставителя и издателя на атакуваното НП
/л.30 до 32/
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства,
посредсвом показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и писмените такива,
2
които кореспондират по между си, липсват противоречия, поради което съдът ги кредитира.
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и
приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от
процесуален представител на лице, което има интерес от провеждането на настоящото
производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – Благоевград.
Спазен е и законоустановеният 7 дневен срок, считано от датата на връчване на
препис от НП. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения.
В атакуваното НП е посочено, че на 09.06.2021г. на посоченото място жалбоподателят е
управлявал тежкотоварно /извънгабаритно/ ППС, за което е установено, че двойната
задвижваща ос е 30.075 тона - при допустимо максимално натоварване 19 тона, като в
процеса на проверката водачът не представил валидно разрешение за движение на
извънгабаритно ППС или квитанция за платени такси/.
При това описание на нарушението, съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са ограничили правото на защита на привлеченото към административно
наказателна отговорност лице, поради което обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено. В конкретния случай съдът приема, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени беспорни
доказателства, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът намира и че мястото на
нарушение е определено достатъчно ясно, като е посочено, къде е спрян жалбоподателят, в
каква посока се е движил , като в достатъчна степен е индивидуализиран и пътя, поради
което и възраженията в обратна насока са неоснователни. Съдът обаче намира, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясно обвинение, при
липсата на съществени реквизити, съгласно чл.57, т.5 от ЗАНН.
В настоящия казус наказващия орган е приел, че поведението на жалбоподателя
осъществява
състава на административно нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б. „а„ от ЗП,
въвеждащ изискването движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства да
става след разрешение от АПИ. В конкретния казус по несъмнен начин от събраните
доказателства се установява , че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което е
тежко, съгласно легалната дефиниция, съдържащата се в § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, съгласно която "тежките МПС" се наричат МПС по чл. 3, т.2. Съгласно чл. 3, т.
2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства: "Тежки ППС или състав от ППС са тези. които имат: натоварване на ос, по-голямо
от стойностите по чл. 7.. От своя страна, чл. 7, ал. 1, т. 5, б.”В” от Наредба № 11/03.07.2001
г., приложена от административнонаказващия орган сочи, че Допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
3
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища, е за: сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa
моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m
- 18 t (19 t);. В настоящия казус, при измерването е установено, че натоварванията на втората
ос /задвижваща/ е 30. 075 тона, при допустимо максимално натоварване 19 тона, при които
констатации наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил чл.26, ал.2, б.”А” от
ЗП, т.е превишението е над 30%, поради което конкретния случай излиза извън
приложението на разпоредбата на чл. 14, ап. З от Наредба № 11/ 03.07.2001 г., съгласно
която "Извънгабаритните и/ или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след
заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона и натоварване
на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по
раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 м. височина до 4. 30 м, и
дължина до 22м", то същото следва да се съпровожда от документ за заплатена такса,
издаден от Агенция "Пътна инфраструктура". В случая обаче при описание на нарушението
от фактическа страна и при формиране на изводите си наказващия орган е посочил, че
движението на извънгабаритни и тежки ППС се осъществява само с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси), както и че жалбоподателят не е
представил при проверката валидно разрешително или квитанция за платена такса/. При
такова описание на нарушението от фактическа страна за съда е неясно, какво е прието от
наказващия орган за движението на процесното тежко МПС, издаването на разрешително
изискващо се от чл. 26 от ЗП ли е било необходимо или само заплащане на такса. В
настоящия случай, нито от текстовата част на наказателното постановление, нито от
посочените за нарушени правни норми, става ясно дали е санкциониран за това, че
осъществява движение на извънгабаритно ППС, без издадено разрешително или без
квитанция за платена пътна такса. Очевидно е, че се касае за две отделни алтернативни
хипотези, като в случая АНО не е посочил коя хипотеза приема, че е налице. Според
съдържанието както на АУАН, така и на НП наказаното лице е управлявало ППС "без
документ (разрешително или квитанция за платена такса),което описание не удовлетворява
изискването на закона за съдържание на акта. Допуснатата неяснота е от такъв характер, че
води до невъзможност за лицето, срещу което е образувано производството да възприеме в
какво нарушение е обвинен, а оттам и адекватно да реализира защитата си. По аргумент на
обратното, липсата на конкретика във формулиране на обвинението, винаги представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото му на защита, препятства
съдебния контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.Констатираните пороци касаят обективна страна на нарушението, тъй като
чрез тях се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване,
поради което неизясняването им не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на
наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното
лице да разбере за кое конкретно нарушение е наказано по административноправен ред.
Съдът не разполага с правомощието да прецизира административнонакзателното обвинение
4
и чрез установената фактическа обстановка да тълкува волята на наказващия орган.
Посочените нарушения се явяват съществени, тъй като ограничават и засягат правото на
защита на жалбоподателя, която има право да узнае какво точно нарушение е извършил и
доказателствата, въз основа на които е констатирано. Нарушаването на правото на защита
във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено
процесуално нарушение.
Изложеното обуславя незаконосъобразност на атакуваното НП, което предпоставя неговата
отмяна.
Предвид приетото от съда, че с атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя е безпредметно да бъде обсъждано дали
случаят е маловажен.
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира
следното:
С жалбата и в съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноски, като е
приложен договор и списък, както и превод на сума, от които се установява претендиране на
сума в размер на 850 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. От друга
страна в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на наказващия орган е
направено възражение за прекомерност. В конкретния случай съдът прие, че с атакуваното
наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя,
като с цел да установи правото си е ползвал адвокат във връзка, с което е сторил разноски.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски. Според ал.4 на същия
текста обаче, когато се направи възражение от насрещната страна за прекомерност, както е
настоящия случай съдът преценява фактическа и правна сложност на делото и ако прецени
може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразявайки
предвиденото от законодателя, настоящия съдебен състав намира, че настоящото
производство не може да бъде определено като такова със значителна фактическа и правна
сложност, същото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на двама свидетели, поради
което и претендираната сума се явява прекомерна спрямо характера на делото, поради което
и възражението в тази насока се явява основателно и същата следва да бъде ревизирана. С
оглед горното и съобразявайки разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира,
че искането за разноски следва да бъде уважено, като претендираната сума бъде коригирана
и издателят на незаконосъобразния акт да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата
от 440 /четиристотин и четиридесет лв./, който размер според съда съответства на
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският
районен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №
7286/06.07.2021г. на Началник отдел "Контрол по РПМ", Дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, бул. "Македония"
№ 3, оправомощена със Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 на Председателя на УС на АПИ, с
което на И. Л. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ч*, ул.”Р*, подадена чрез адв.К*
А. със съдебен адрес с.К*, ул.”Ц* Б*, обл.С* за административно нарушение на чл. 26, ал.2,
т.1, буква "а" от Закона за пътищата е наложено на основание чл. 53, ал.1,т.2 от ЗП
административно наказание "глоба в размер на 2500.00 /две хиляди и петстотин лева/./..
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” София да заплати на И. Л. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Ч*, ул.”Р*, подадена чрез адв.К* А. със съдебен адрес
с.К*, ул.”Ц* Б*, обл.С* сторени от жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 440
лв/четиристотин и четиридесет лв./лева, като в останалата част, над уважения размер
ОТХВЪРЛЯ искането, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6