№ 8
гр. гр. Лом, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20221620200502 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят С. С. С. от гр. Ихтиман, ***, обл. София, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом
Наказателно постановление № 22-0294-000310 от 31.03.2022 г., с което на
осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от правоуправление“
за срок от 6 /шест/ месеца.
В с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. Драган Ц. от МАК, който
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Подробни съображения излага в писмена защита.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
1
С Наказателно постановление № 22-0294-000310 от 31.03.2022 г. на
жалбоподателя С. С. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ от 200,00 лв. и „лишаване от
правоуправление“ за срок от 6 месеца за това, че управлява товарен
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № **, собственост на *** от гр. Ихтиман,
като при направена справка с ОДЧ се установява, че МПС-то е с прекратена
регистрация и не е регистрирано по надлежният ред.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 29.10.2021 г. св. *** закупил товарен автомобил „Форд Транзит“ с
рег. № **. Поради неспазване на изискването за пререгистрация на
автомобила в двумесечен срок след покупко-продажбата, регистрацията му
била служебно прекратена на 31.12.2021 г. На 27.02.2022 г. св. Ангелов решил
да отиде до гр. Брусарци с въпросния бус, за да си купи кон. Тъй като не бил
правоспособен водач, помолил съседа си – жалбоподателя С. С. да го закара.
Около 11:00 ч. в близост до пазара в гр. Брусарци С. паркирал буса в
нарушение на пътен знак В27 – „забранено спирането и паркирането“. Затова
служителите на РУ - Лом – З. З. и И. Г., които забелязали движението и
спирането на товарния автомобил, извършили проверка. При направена
справка с ОДЧ установили, че автомобилът е с прекратена регистрация. На С.
е съставен АУАН от св. З. за това, че управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежният ред. Материалите са изпратени на РП –
Монтана, като на 22.03.2022 г. с Постановление на прокурор при МРП е
отказано да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на
Началника на РУ – Лом за налагане на административно наказание. Въз
основа на съставения АУАН и Постановлението на прокурора, АНО е издал
атакуваното НП № 22-0294-000310/31.03.2022 г., с което наложил
съответните административни наказания.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че С. С. не е
2
извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно
постановление.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места“.
За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или
бездействието на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе
жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е
безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е
регистриран, но въпреки това го е управлявал. Безспорно е, че С. е управлявал
въпросният товарен автомобил. Безспорно е, видно от събраните по делото
писмени доказателства, както и от разпитаните в съдебно заседание
свидетели, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Обстоятелството,
че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на
контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води
автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за това. Въпросният
товарен автомобил не е негова собственост, а е бил закупен от св. Иван
Ангелов. Същият обаче не е направил необходимото за да регистрира
автомобила на свое име и при извършената проверка в системата на КАТ като
собственик е фигурирал Живко Романов. Затова водачът С. е бил с
представата, че МПС-то е с редовна регистрация, тъй като е било с поставени
регистрационни табели, със сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ и преминат технически преглед. Според чл. 143, ал. 15 ЗДвП:
„Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство“. За това служебно
прекратяване на регистрацията собственикът не е уведомeн. А собственик на
автомобила, както беше посочено, не е жалбоподателят. Както се установява
от представения договор за покупко-продажба на МПС и от разпита на св.
Иван Ангелов, автомобилът е закупен именно от този свидетел. Същият е
имал задължението по чл. 143, ал. 15 ЗДвП да пререгистрира автомобила, но е
пропуснал да го направи. МПС-то е било с поставени на съответните места
регистрационни табели и с изрядни документи за собственост, ГО и
3
контролен преглед. При това положение, няма как жалбоподателят да знае, че
автомобилът, който е използвал, е с прекратена регистрация. С. С. е бил само
водач на МПС-то, за него няма задължение нито да регистрира превозното
средство, нито да следи дали не е прекратена регистрацията му. Следователно
С. не е предвидил, но не е и бил длъжен да предвиди, че управляваният от
него автомобил е служебно отрегистриран. Според легалната дефиниция на
чл. 6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не
осъществява състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва
субективният елемент от състава: вината. Не е налице умисъл като форма на
вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от формите .
Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на
общественоопасните последици, не е и могъл, нито е бил длъжен да ги
предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението,
изключва умисъла относно това престъпление“. Този текст е субсидиарно
приложим и по отношение на административните нарушения – аргумент от
чл. 11 от ЗАНН. В случая се касае именно за незнание на факт от обективната
действителност /служебното прекратяване на регистрацията на МПС-то/, т.е.
на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1
от ЗДвП (както е възприето и в цитираната от адв. Ц. съдебна практика –
Решение по КАНД № 1359/2022 г. на АС – Бургас, Решение № 147/12.07.2022
г. по КАНД № 144/2022 г. на АС – Видин и др.).
След отказа на прокурора да образува досъдебно производство,
преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на
административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по
делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на
нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е
сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от С. виновно.
Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено.
Вместо това на С. са наложени административни наказания на осн. чл. 175,
4
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление се явява
незаконосъобразно издадено, ето защо същото следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0294-000310
от 31.03.2022 г. на Началника на РУ - Лом, с което на С. С. С. от гр. Ихтиман,
***, обл. София, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му
наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/
лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 /шест/ месеца като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на РУ гр. Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5