РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. Враца, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420101465 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЗЛАТИЯ АГРО“
ЕООД, ЕИК *********, чрез адвокат П. Ц. М., регистриран в Адвокатска колегия -
Монтана против „КАПИТАЛ БГ 77“ ЕООД, ЕИК: ********* за заплащане на сумата
20 972.60 лева, представляваща наемна цена по договор за наем на земеделска земя,
като в условията на евентуалност се претендира същата сума на плоскостта на
неоснователно обогатяване – иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и евентуален по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В проведеното на 16.07.2024 година открито съдебно заседание, съдът е
конституирал на основание чл. 219 ГПК „Адванс Терафонд“ Акционерно дружество
със специална инвестиционна цел, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1164, район Лозенец, ул. „Златовръх“ № 1, представлявано
от Р. И. М., като трето лице - помагач на страната на ищеца по делото „Златия Агро“
ЕООД.
В исковата молба се твърди, че „Златия агро“ ЕООД е собственик на недвижими
имоти, подробно описани в исковата молба, по силата на Нотариален акт за покупко-
продажба вписан с вх. per. № 2915, акт №41, том 8, от 05.12.2022 г. на Служба по
вписванията при PC Козлодуй и Нотариален акт за покупко-продажба вписан с вх. per.
№ 4780, акт № 53, том 16, от 05.12.2022 г. на Служба по вписванията при PC Бяла
Слатина. За закупуването на имотите, ответникът „КАПИТАЛ БГ 77“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Р. П. С., е уведомен своевременно с
уведомително писмо, с изходящ номер № 114/13.02.2023 г., получено от него на
25.05.2023 г.
Ответника ползва имотите на ищеца, на правно основание Договор за наем от
30.03.2022 г. с нотариална заверка на подписите per. № 2762 от 30.03.2022 г. на
1
нотариус А. В., per. № 770 на Нотариалната камара на Р. България, с район на действие
PC Враца, сключен между него и праводателят на ищеца „АДВАНС ТЕРАФОНД“
Акционерно дружество със специална инвестиционна цел, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: Област София (столица), Община Столична, гр.
София, п.к.1164, район Лозенец, ул. „Златовръх“ № 1.Съгласно гореописаният Договор
за наем, ответника дължи авансово на наемодателя сумата по договора. Ответника е
заплатил на „Адванс терафонд“ АДСИЦ дължимата сума, която му е била
възстановена на 15.12.2022 г., тъй като имотите, предмет на договора са продадени на
„Златия агро“ ЕООД и съгласно раздел VI от Нотариален акт за покупко-продажба,
наема се дължи на ищцовото дружество.
Твърди се също, че към момента ответника дължи наемно плащане за
стопанската 2022/2023 година в размер на 20 972,60 лв. /двадесет хиляди деветстотин
седемдесет и два лева и шестдесет стотинки/, дължими съгласно гореописания договор
за наем на земеделска земя до 30.09.2023 г. Тъй като всички срокове за плащане са
изтекли и след многократни опити да бъде постигнато споразумение, погасяване на
задължението от страна на ответника не било извършено.Дължимата сума е формирана
като сумата по договора в размер на 10 755,18 евро /десет хиляди седемстотин
петдесет и пет евро и осемнадесет евроцента/ умножена по курса на БНБ за 26.01.2024
г., който е 1,95583 лева за евро.
В срочно подаден по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва предявените
искове. Посочва се на първо място, че по главния иск за заплащане на претендирания
дължим наем в размер на 20972.60 лв. за стопанската 2022/23 г. по процесния договор,
сумата е недължима на ищеца. С банков превод от 30.09.2022 г. целия дължим наем за
земеделската земя по процесния договор е преведена на титуляра на сумата, а именно
наемодателя „Адванс Терафонд“ АДСИЦ. Превода е извършен в съгласие с договора
за авансово плащане на пълния размер на дължимата наемна вноска. Към датата на
този превод, настоящият ищец не е имал каквото и да било отношение към
собствеността на наетите земеделски имоти по този договор и не е заместил
акционерното дружество, станало негов праводател едва на 05.12.2022 г.Доколкото по
това заместване са приложими по аналогия разпоредбите на ЗАЗ, то чл. 17, ал. 3 е
пределно ясен, че при предходно плащане, не се дължи на последващия приобретател,
заместил арендодателя. Същото следва да бъде прието и в наемното правоотношение с
предмет земеделска земя, тъй като ищецът претендира възползване от положението си
страна, заместила по право наемодателя.
Твърди се също, че отношенията по връщане на плащането от страна на „Адванс
Терафонд“ АДСИЦ, осъществено на 15.12.2022 г. е без всякакво правно значение, тъй
като погасителния момент за наема е настъпил с плащането на 30.09.2022 г.
Останалото са вътрешни отношения между „Адванс Терафонд“ АДСИЦ и „Капитал
БГ 77“ ЕООД, в които ищецът като трето лице към 30.09.2022 г. няма право на намеса.
На следващо място се посочва, че се претендира плащане от 01.10.2022 г. до
01.10.2023 г. Заместването е осъществено обаче на 05.12.2022 г. /по право с факта на
придобиване на наетите земи/. За предходен период - отпреди заместването, на ищеца
не се следва наем, стопанската година е започнала да тече към датата на
придобиването. Налице е съдебна практика относно този въпрос.
По евентуално съединения иск за неоснователно обогатяване се твърди, че
липсва каквато и да било причинна връзка между плащанията от 30.09.2022 г., респ.
15.12.2022 г., които касаят страни, различни от ищеца и не се отразяват на неговия
патримониум, за да се претендира обедняването му, респективно обогатяване на
2
ответното дружество под каквато и да е форма.Обедняването касае в случая
единствено „Адванс Терафонд“ АДСИЦ и мотивите му за връщане са отношения
между ответника по спора и това трето на спора лице.Ищецът не е търпял последици
под никаква форма от това за неговия патримониум.
На следващо място, по този евентуален иск, следва да бъде отречена
несъстоятелната теза на ищеца за доказаността му с факта само на това, че посочва
сумата по годишния наем, като пропусната облага. Наемът е уговорен между
ответника и трета за това дело страна. Наемът може да бъде реален или не според
пазарната действителност, но не е този критерий, който да обоснове размера на
претенцията при приемането и за основателна. Този вид искове подлежат на доказване,
а не на ползване на готови суми, уговорени между други страни.
Иска се от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Третото лице - помагач „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, в депозирано писмено
становище поддържа тезата за основателност на исковата молба.Оспорва наведените
от ответника възражения срещу предявените искове.
Посочва, че на 30.09.2022 г. по банкова сметка на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е
постъпила сума в размер на 20 972,60 лв., представляваща наемна цена относно
описаните в исковата молба процесии имоти, обект също и на Договор за наем от
30.03.2022 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 2762 от 30.03.2022 г. на
нотариус А. В., рег.№**** на НК на Р. България. За посоченото плащане на ответника
в настоящия процес е издадена фактура №********** от 30.09.2022 г.
Същите процесни имоти „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е продало на „Златия
Агро“ ЕООД на 05.12.2022 г. по силата на Нот.акт за покупко-продажба на недвижими
имоти с вх.рег.№2915, акт 41, том 8 от 05.12.2022г. на Служба по вписванията при PC
Козлодуй и Нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти с вх.рег.№4780, акт 53,
том 16 от 05.12.2022г. на Служба по вписванията при PC Козлодуй, приложени по
делото от ищеца.
Навежда твърдения, че „Адванс Терафонд“ АДСИЦ валидно и въз основа на
изрично уговорена договорна клауза в Нот.акт за покупко - продажба на недвижими
имоти с вх.рег.№ 2915, акт 41, том 8 от 05.12.2022г. на Служба по вписванията при PC
Козлодуй и Нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти с вх.рег.№4780, акт 53,
том 16 от 05.12.2022г. на Служба по вписванията при PC Козлодуй е прехвърлило
правото си на „Златия Агро“ ЕООД считано от стопанската 2022-2023 г. да получава
наемната цена относно процесиите имоти от съответните арендатори/наематели (в
това число и от „Капитал БГ 77“ ЕООД), а не от продавача „Адванс Терафонд“
АДСИЦ. По тази причина, и за да не играе ролята на посредник, „Адванс Терафонд“
АДСИЦ връща наемната цена на наемателя и оттам насетне купувачът и наемателят
следва да уредят отношенията помежду си, тъй като сумата на наема вече е
възстановена и извън патримониума на дружеството.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Представен като доказателство по делото е Договор за наем от 30.03.2022 г. с
нотариална заверка на подписите, рег. № **** от 30.03.2022 г. на нотариус А. В., рег.
3
№ *** на Нотариалната камара на Р. България, с район на действие PC Враца, сключен
между ответника по делото и праводателят на ищеца „АДВАНС ТЕРАФОНД“
Акционерно дружество със специална инвестиционна цел, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: Област София (столица), Община Столична, гр.
София, п.к.1164, район Лозенец, ул. „Златовръх“ № 1.Съгласно посоченият Договор за
наем, ответникът - наемател дължи авансово на наемодателя сумата по договора.
Не е спорно между страните, че на 30.09.2022 г. по банкова сметка на „Адванс
Терафонд“ АДСИЦ е постъпила сума в размер на 20 972,60 лв., представляваща
наемна цена относно описаните в исковата молба процесии имоти, обект също и на
Договор за наем от 30.03.2022 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 2762 от
30.03.2022 г. на нотариус А. В., рег.№*** на НК на Р. България. За посоченото плащане
на ответника в настоящия процес е издадена фактура № ********** от 30.09.2022 г.,
която е приложена като доказателство по делото.
Установява се също от приложеното по делото преводно нареждане с
референция FT2234945516330 от 15.12.2022 г., 18:25 ч., в основанието на което се
посочва, че се възстаноява наем за 2022-2023г., че „Адванс Терафонд“ АДСИЦ на
15.12.2022 г. е възстановило на „Капитал БГ 77“ ЕООД получената преди това наемна
цена в размер на 20 972,60 лв., което обстоятелство не е оспорено от ответника по
делото.
Приложени като доказателства са и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти с вх.рег.№ 2915, акт 41, том 8 от 05.12.2022г. на Служба по
вписванията при PC - Козлодуй и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти с вх.рег.№4780, акт 53, том 16 от 05.12.2022г. на Служба по вписванията при PC
Бяла Слатина, от които се установява, че „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е продал на
ищеца „Златия Агро“ ЕООД на 05.12.2022 г. имотите, предмет на процесния договор
за наем на земеделски земи. По тези обстоятелства също не е налице спор между
страните по делото.Установява се, че
Видно е, че в посочените по – горе два броя нотариални акта, че в пункт VI
(шести) от всеки един от двата договора за покупко-продажба, страните („Адванс
Терафонд“ и „Златия Агро“ ЕООД) са се споразумели, считано от стопанската 2022-
2023 г., наемната цена относно процесиите имоти да бъде получавана от купувача
„Златия Агро“ ЕООД.
От приложеното по делото Уведомително писмо от 13.02.2023 г., неоспорено и
получено от „Капитал БГ 77“ ЕООД на 25.05.2023 г., се установява, че „Златия Агро“
ЕООД е уведомил получателя за настъпилото правоприемство и че считано от
стопанската 2022-2023 г. наемната цена относно процесиите имоти следва да бъде
получавана от тях.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 232,
ал. 2 ЗЗД:
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно отношение по процесния договора за наем на
земеделски земи, по силата на който за ответника е възникнало задължението за
заплащането на наемна цена в претендираните размери, както и момента, в който
4
дългът е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Не е налице спор между страните, а и от представените по делото доказателства
се установява, че налице валидно облигационно отношение по Договор за наем от
30.03.2022 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 2762 от 30.03.2022 г. на
нотариус А.В., рег. № **** на Нотариалната камара на Р. България, с район на
действие PC Враца, сключен между ответника по делото и праводателят на ищеца
„АДВАНС ТЕРАФОНД“, както и че земите, предмет на договора са прехвърлени на
ищеца по делото.
Спорният по делото въпрос е единствено дали ответникът дължи на ищеца
исковата сума, предмет на договора за наем.
Предоставяне на ползването на наетия имот по смисъла на чл. 228 ЗЗД не води
до прехвърляне на собствеността, а само дава възможност на наемателя да ползва
съответната вещ, като извлича полезните от нея свойства. Наемният договор няма
вещно-транслативен ефект. Със сключването на наемния договор между наемодателя и
наемателя не възникват и не се създават вещни права в полза на наемателя върху
чужда вещ, които да създават пречка за прехвърляне на правото на собственост на
наетия имот чрез някоя транслативна сделка. Поради това е възможно по време на
действие на договора за наем наемодателят да прехвърли наетия имот на трето лице.
Тогава се поставя въпросът, какво става със сключения договор за наем.
Прехвърлянето на наетия имот може да има за правна последица лишаване на
наемателя от възможността му да го ползва, защото приобретателят придобива имота
въз онова на някаква прехвърлителна сделка и има качеството на частен, а не на
универсален правоприемник. Освен това наемният договор по своята правна природа
не поражда вещни права, а само облигационно право на ползване. Поради това спрямо
приобретателя не преминават задълженията по договора за наем. Ето защо последният
може да предяви ревандикационен иск и по този начин да лиши наемателя от
възможността да ползва наетия имот. Наемателят пък от своя страна няма да може да
противопостави сключения между него и прехвърлителя наемен договор, защото той е
противопоставим само на наемодателя, който е страна по договора – арг. от чл. 20а, ал.
1 ЗЗД.
За да защити интересите на наемателя, законодателят е създал правната норма
на чл. 237 ЗЗД, която урежда противопоставимостта на наемния договор на частния
правоприемник. Трайната съдебна практика приема, че правата и задълженията на
наемодателя произтичат не от правото му на собственост върху вещта, а от наемния
договор, включително и в хипотезата на чл. 237 ЗЗД. В този случай новият собственик
на вещта придобива права спрямо наемателя в качеството си на наемодател, встъпил в
наемното правоотношение по силата на закона, който с посочената норма установява
правило за запазване действието на наемния договор спрямо приобретателя. Текстът
на чл. 237 ЗЗД е едно специално правило, което е създадено с цел да защити
интересите на наемателя, като по този начин внася в наемното правоотношение една
правна сигурност и гаранция, че същото ще продължи своето съществуване въпреки
прехвърлянето на наетия имот. Хипотезите, посочени в чл. 237 ЗЗД, уреждат различни
случаи на заместване на наемодателя от приобретателя в наемното правоотношение,
породено от договор за наем. Заместването в наемното правоотношение настъпва ex
lege, за различен период от време, при което първоначалният наемодател се замества
от новия собственик (приобретател) на имота. В правната теория е изразено и
обратното становище, според което прехвърлянето на наетия имот няма за правна
5
последица заместване на наемодателя с новия собственик на имота, създалото се
наемно правоотношение се запазва между същите страни, като приобретателят е
длъжен да изчака съответния срок, за да може да влезе в придобития от него имот. За
правилно настоящия съдебен състав счита,че следва да се приеме първото виждане,
тъй като по този начин се създава една по-голяма правна сигурност и в по-голяма
стенен се гарантират и защитават правата на приобретателя и наемателя. Ако се
приеме, че новият собственик не става страна по наемното отношение, замествайки
наемодателя, това означава, на първо място, да се лиши от възможност приобретателят
да се брани с облигационния иск по чл. 233, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да иска прекратяване
на договора за наем, неговото изпълнение. Прехвърлителят (наемодател), след като е
прехвърлил своя имот, се предполага, че не само вече е загубил интерес от него и
трудно може да бъде заставен да продължи да го поддържа в едно състояние, което да
отговаря на ползването, за което е нает, а и че се е дезинтересирал от правната връзка,
която договорът за наем е създала между него и наемателя. Освен това, вместо новия
собственик да получава наемната цена, последната ще се дължи на бившия
собственик. Ето защо ползите от една такава конструкция ще са по-малко от пречките,
които би създала. Поради това следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 237 ЗЗД
предвижда три отделни хипотези, при които новият собственик – правоприемник на
наемодателя – е обвързан от вече действащ договор за наем, сключен между наемателя
и предишния собственик на имота.
Първата хипотеза, аналогична с настоящия казус е ,ако наемният договор е бил
вписан в имотния регистър при прехвърлянето на имота, договорът за наем остава в
сила спрямо приобретателя. В тази хипотеза се приема, че приобретателят е знаел или
поне е бил длъжен да знаел за наличието на договор за наем, тъй като имотният
регистър е публичен и преди прехвърляне на имота приобретателят е следвало да
провери тези обстоятелства. Приобретателят преди да придобие наетия имот чрез
транслативна сделка следва да провери в службата по вписвания дали върху имота
няма тежести. Тежестите, които могат да съществуват по отношение на имота, са не
само вещни – като учредено вещно право на ползване, ипотека, но и облигационни,
като сключен и вписан договор за наем, който може да бъде вписан в службата по
вписвания и да породи последиците, предвидени в чл. 237 ЗЗД. Вписването на
наемния договор в имотния регистър дава основание да се приеме, че приобретателят
е бил наясно със съществуващото наемно правоотношение и сключвайки транслативен
договор, е показал желание за встъпване във вече съществуващо наемно отношение.
Граматическото тълкуване на чл. 237 ЗЗД дава основание да се приеме, че
съдържащите се в посочената правна норма правила уреждат прехвърлителното
правоприемство, т.нар. сукцесия, тъй като правото, което принадлежи на праводателя -
наемодател, сменя своя носител, като преминава у правоприемника. Правоприемникът
придобива правото със същото съдържание, включващо и облигационни тежести –
договор за наем, които са го обременявали. Този вид правоприемство може да
възникне при всички видове прехвърлителни сделки – продажба, дарение, замяна,
договор за гледане и издръжка. Няма пречка чл. 237 ЗЗД да се прилага и при
учредителното правоприемство, т.нар. конститутивна сукцесия. Последното ще е
налице, когато праводателят отделя от съдържанието на притежаваното от него право
част от правомощията и учредява едно ново право, по-ограничено по съдържание от
неговото, което правоприемникът придобива. Такава ще бъде хипотезата, в която
собственикът на наетия имот учреди ограничено вещно право на ползване на трето
лице. Наемодателят собственик на наетия имот в този случай запазва своето право на
собственост върху наетия имот, но това право е обременено с ограничено вещно право
6
на ползване, което пък стеснява съдържанието на правото на собственост, тъй като
вече не собственикът, а носителят на ограниченото вещно право на ползване има
право да получава гражданските плодове от вещта. Поради това следва да се приеме,
че правната норма на чл. 237 ЗЗД урежда и конститутивната сукцесия. Този извод се
налага от тълкуването на правната норма с аргумент за по-силното основание. След
като посочената правна норма допуска повечето, без да предвижда изрично
възможността за постигане на по-малкото и без да го забранява, с аргумент за по
силното основание правната норма на чл. 237 ЗЗД допуска и по-малкото.
По силата на закона приобретателят трябва да спазва изцяло договора за наем
такъв, какъвто е сключен между наемодателя прехвърлител и наемателя с всички
негови клаузи. Текстът говори само за приобретателя. За наемателя наемният договор
продължава своето съществуване все едно наетият имот не е бил прехвърлян.
Сходството между всички хипотези на чл. 237 ЗЗД е наличието на облигационна
тежест – наемен договор, който има задължителна сила за приобретателя на имота.
Правата и задълженията по сключения договор за наем по силата на посочената правна
норма преминават върху приобретателя от момента на извършване на прехвърлянето.
Принципът, който е установен в чл. 237 ЗЗД е, че ако договорът е вписан, важи за
целия срок; ако има достоверна дата, важи за една година; а ако е само във владение на
имота, важи като безсрочен. Разпоредбите на чл. 237, ал. 1 и 2 ЗЗД уреждат три
различни хипотези на заместване на първоначалния наемодател (прехвърлител) от
новия собственик (приобретател) в наемното правоотношение, което настъпва ex lege.
В зависимост от това, колко права и задължения преминават към правоприемника,
може да се направи извод за това дали правоприемството е универсално или частно.
От тълкуването на чл. 237 ЗЗД следва изводът, че разпоредбата урежда частното
правоприемство, защото при универсалното правоприемство наследниците заместват
страната, а не е налице прехвърляне като юридически акт. Може да се каже, че по
силата на закона всички права и задължения по вече сключения наемен договор
преминават върху приобретателя от момента на прехвърлянето на имота чрез
транслативна сделка (покупко-продажба, дарение, замяна, договор за гледане и
издръжка и др.). Новият наемодател става страна по договора по силата на закона и не
може да претендира права, които са възникнали преди прехвърлителната сделка, както
е в настоящия случай ,като иска заплащане на дължими и неплатени към датата на
прехвърлянето наемни вноски, разходи, свързани с ползването на имота (т.нар.
консумативни разходи). Приобретателят не може да иска разваляне или прекратяване
на договора за наем на основания, които са възникнали преди датата на прехвърляне
на имота.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира,че за да бъдат
прехвърлени права и задължения, възникнали преди датата на прехвърляне на имота, е
необходимо да се сключи друг вид сделка, различна от транслативната, като
заместване, встъпване в дълг, цесия. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че
приобретателят не е универсален правоприемник, а частен такъв на наемодателя,
поради това правата и задълженията, които са възникнали преди сключването на
прехвърлителната сделка, остават в патримониума на наемодателя - прехвърлител.
Поради това наемните вноски след прехвърлителната сделка принадлежат на
приобретателя, а преди нея само ако са цедирани.Такава хипотеза в разглеждания
казус е налице, видно от приобщените като даказателство по делото два брой
нотариални акта за покупко-продажба. Както бе посочено, в последните, в пункт VI
(шести) от всеки един от двата договора за покупко-продажба, страните („Адванс
7
Терафонд“ и „Златия Агро“ ЕООД) са се споразумели, че считано от стопанската 2022-
2023 г., наемната цена относно процесиите имоти да бъде получавана от купувача
„Златия Агро“ ЕООД. За това ответникът е надлежно уведомен, което се установи от
приетото по делото Уведомително писмо от 13.02.2023 г., неоспорено и получено от
„Капитал БГ 77“ ЕООД на 25.05.2023 г. Освен това, следва да се отбележи, че „Адванс
Терафонд“ е върнал цялата сума дължима по договора за наем, преведена му от
ответника „Капитал БГ 77“ ЕООД, поради което за последното дружество не е
съществувала опасност да плати зле, което да доведе до повторно плащане.Нещо
повече, ако за кредиторът има значение, кой ще му дължи и от кой ще може да търси
изпълнение, за длъжника е ирелеванто на кого ще изпълни, след като дължи
изпълнение по договора.
От всичко изложено дотук може да се направи извод, че предявеният иск е
основателнен и доказан в пренетендирания пълен размер, съгласно наемната цена на
декар по договора.
Тъй като съдът достигна до извод за основателност на предявения главен иск,
не се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения при
условията на евентуалност иск, предявен на плоскостта на неоснователното
обогатяване.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски
възниква за ищеца.Последният е претендирал разноски в общ размер от 3646.00 лева,
от които: 825.00 лева – заплатена държавна такса, 2290.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 531.00 лева – разноски по изпълнително дело във
връзка с наложеното обезпечение. Отговорността за разноски при обезпечаване на
иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по
същество и съобразно неговия изход. Разноските, направени от страната за
процесуално представителство и защита в производството по допускане на
обезпечение, респ. и в изпълнителното производство, образувано по издадената
обезпечителна заповед, се подчиняват на общия режим на отговорността за разноски в
процеса, съответно – приложение намира разрешението по т. 5 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС /в случаите, в които, обезпеченият иск е бил предявен за разглеждане пред
съответния съд/., поради което и тези разноски следва да бъдат присъдени на ищеца,
който е представил доказателство за извършването им.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.232, ал.2 ЗЗД „КАПИТАЛ БГ 77“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати на „ЗЛАТИЯ АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 20 972.60
лева, представляваща дължим наем по Договор за наем на земеделска земя от
30.03.2022 година с нотариална заверка рег. № 2762 от 30.03.2022 година на нотариус
А. В., рег. № *** на Нотариалната камара на Република България, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.02.2024 година до
8
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „КАПИТАЛ БГ 77“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати на „ЗЛАТИЯ АГРО“ ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на
3646.00 лева,представляваща направени по делото разноски.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че заплащането на
присъдените суми може да се извърши по следната посочена от ищеца банкова сметка:
IBAN: ***************, при „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр: „ЗЛАТИЯ АГРО“
ЕООД, ЕИК *********.
Решението е постановено при участието на „Адванс Терафонд“ Акционерно
дружество със специална инвестиционна цел, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1164, район Лозенец, ул. „Златовръх“ № 1, като трето лице
- помагач на страната на ищеца по делото „Златия Агро“ ЕООД.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7,
ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9