Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 03.12.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Кристиян Трендафилов при
секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното
от съдия Симеонова гр.дело № 9585 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.05.2018
г. по гр.д. № 85890/17 г., СРС, ГО, 76-ти с-в е отхвърлил предявените
от Г.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С.
срещу „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4,
представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. искове с правно основание
чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на следното: сумата от 15 000 лв., съставляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди, възникнали в резултат на трудова злополука от 16.02.2015г.,
поради плащане в хода на
процеса на 1 000 лева
и като неоснователен в останалата си част; и сумата от 4 274 лева, мораторна лихва за периода
от 16.02.2015г. до 06.12.2017г., поради
плащане в хода на процеса на 285,26
лева и като неоснователен в останалата си част. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 от ГПК Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес.***, р-н ********.
чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат
С.Е.С. да заплати на „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***. чрез адв. М.В. сумата от 1 482,37 лева -сторени деловодни разноски, съобразно неоснователната
част от исковете към момента на предявяването им и направена компенсация. Осъдил е на основание чл. 77 от ГПК „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес.***, чрез адв. М.В. да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сумата от 110 лева, дължима държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Г.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С. с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се,че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила и утвърдената съдебна практика, като не е спазил изискванията на чл.146 ГПК, като в конкретния случай не е указал на страните по делото как се
разпределя доказателствената тежест в процеса и за
кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Видно от мотивите на
обжалваното решение, в случая по делото не е установено по категоричен начин
дали ищцата е претърпяла процесното
увреждане-счупване на лъчева кост. Според въззивницата,
съмнение по този въпрос повдига изготвеното заключение по СМЕ и изложеното от
вещото лице в открито съдебно заседание на 10.05.2018г., които са в
противоположен смисъл. Ищцовата страна е направила
своевременно искане да бъде допусната СМЕ от медицински специалист рентгенолог,
който би могъл да анализира данните, касаещи процесната
фрактура, които се съдържат в представената по делото документация. Съдът е
оставил без уважение искането на ищцата, което представлява процесуално
нарушение, като видно от противоречивото заключение на вещото лице, въпросът
не е бил изяснен в цялост. Възникват
основателни съмнения в компетентността на вещото лице, което е специалист по
обща медицина и вътрешни болести и не разполага със съответния професионален
профил в областта на образната диагностика. Видно от мотивите на решението,
въпросът не е изяснен в пълнота, съдът говори за лекарска грешка предвид факта,
че фрактура на крайник е действително отразена в изготвените болнични листа. Освен
това, изводите на вещото лице, че Г.Г. не е претърпяла
фрактура на лъчева кост са базирани на данните от компактдиск, съдържащ
рентгенография, като не става ясно по какъв начин медицинския експерт се е
снабдил с него, доколкото той не е представен от страна по делото. Вещото лице
сочи, че по собствена инициатива е извършило справка в архива на УМБАЛ „Царица
Йоанна-ИСУЛ“, както и че върху диска има отпечатване със специална машина,
поради което същият не може да се подправи. Посочената вещ не представлява доказателство
по делото, тъй като не е представено от страна, то е недопустимо съдът да
изгражда изводите си на база на данните, които експертизата черпи от
съдържанието на диска. Ето защо и предвид ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се
събират служебно от съда/експертиза, оглед освидетелстване/, тъй като от страна
на ищцата е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено
от фактическа страна и за необоснованост на фактическите изводи, постановени в
основата на първоинстанционното решение. В настоящия
казус първоинстанционното решение е явно необосновано
и по тази причина неправилно съдът е приел, че се касае до настъпването на натъртвания, което
заключение не почива на събраните по делото доказателства. В първоначалното
заключение на СМЕ е потвърдено както наличието на фрактура, така и
необходимостта от продължителен възстановителен период. Ето защо и предвид
чл.266, ал.3 ГПК е налице основание за допускане на СМЕ от страна на въззивния съд, като експертизата следва да бъде извършена
от специалист-рентгенолог, който да отговори на въпроса дали са налице данни за
фрактура на лъчева кост, като при необходимост да бъде направена рентгенова
снимка с оглед изследването на наличието на фрактура с давност. Сочи още, че обжалваното решение е
постановено в нарушение на материалния закон и в частност на правилото на чл.52 ЗЗД относно принципа на справедливата компенсация на претърпените неимуществени
вреди и е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на
причинения противоправен резултат. Съдът не е отчел
тежестта на получените увреди, изразяващи се в тяхната голяма продължителност,
специфичното място на счупването и посочената от вещото лице невъзможност за
пълно възстановяване и наличие на хронични оплаквания, проявяващи се при
натоварване, промяна на времето и прочие. Медицинският експерт определя особено
голяма продължителност на възстановителния период-1 година и половина, като
излага, че видът на травмата е специфичен и типично съпровождан от хронични
оплаквания, поради което пълно възстановяване не е възможно. Следователно,
независимо, че при разпита си в о.с.з. вещото лице изменя драстично
заключението си, следва да се има предвид, че изготвеното писмено такова сочи
на наличието на фрактура, което предполага дълго и непълно възстановяване.
Съдът обаче е приел, че при ищцата е било налице единствено натъртване и е
присъдил обезщетение за неимуществени вреди, което да обезщети единствено
болките и страданията, причинени при това увреждане, а те са значително
по-малки по продължителност и интензитет, в сравнение с тези при счупване. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено процесното. Претендира присъждане на разноски за двете
инстанции съобразно уважената част от предявените искове.
Въззиваемият „П.М.г.“ ЕАД, чрез пълномощника си по делото
адвокат М.В. оспорва жалбата.
Твърди, че съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на работодателя по чл.200 от КТ, като е определил обезщетение от
1000 лв., ведно със законната лихва от датата на злополуката в размер на 285,26
лв. Главницата и лихвата не са били присъдени реално на ищцата, поради
извършено от работодателя след получаване на исковата молба доброволно плащане
на сумата от 2400 лв. главница и 785,51
лв. лихва. Твърди се, че не са налице сочените процесуални нарушения, допуснати от съда, нито необоснованост на съдебното
решение. Няма противоречие между основното и допълнителното заключение на СМЕ,
а и определеният размер на неимуществени вреди отговора на принципа за
справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да потвърди процесното. Претендира разноски
за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
частично основателна, поради следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.200 ал.1 от КТ
и чл.86 от ЗЗД за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, възникнали в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва; както и сумата от 4 274 лева, мораторна лихва за периода от 16.02.2015г. до 06.12.2017г.
Ищцата Г.Б.Г., ЕГН **********
твърди, че с ответника „П.М.г.“ ЕАД били в трудово
правоотношение, че на 16.02.2015г. претъпяла трудова злополука при подредба на
ядки на рафт, като получила счупване на лъчевата кост на китката. Ето защо моли
съда да бъде осъден ответникът да й заплати горепосочените суми.
Ответникът „П.М.г.“ ЕАД в депозирания писмен
отговор е оспорил исковете.
Съдът констатира
следното:
По делото е безспорно,
че страните са били в трудови
правоотношения въз основа на трудов договор, че ищцата е претърпяла описаната в
исковата молба трудова злополука, представляваща падане от около 2 метра от
нестабилна стълба върху теракот при опит да се свалят
кашони от рафт, видно от Протокол от 18.09.2015 г. и разпореждане от 14.06.2016
г. С Разпореждане на органа
по чл.60, ал.1 КСО № 17950 от 14.06.2016 г. е прието, че злополуката е трудова по чл.55, ал.1 от КСО. Приложени са Заповеди от 16.10.2013 г. и от 15.12.2001
г., в които е посочено-т.5-„ … да не се да не се
позволява свободно придвижване И ОТ 15.12.2001 Г. „ ... да не се допуска безцелно движение ...“. Нали са данни,че ищцата е
била инструктирана за работа със стълби, като няма данни да има някакво
нарушение на изложеното в инструкцията
На 27.03.2018г. на ищцата е била преведена призната сума от 2 400 лева
главница и 765,51 лева, лихва.
Според приетите основна и допълнителна СМЕ, неоспорени от страните се
установява, че след инцидента ищцата е получила силна болка със зачервяване на
дясната китка и оток достигащ до рамото. Уврежданията се характеризират с оток,
зачервяване и силна болка в покой. Възстановителния период е продължил около 1
година и половина. По данни от болничните листове временната неработоспособност
е траела 74 дни, от които пострадалата е била с гипсова имобилизация
43 дни (от 16.02.2015г. до 30.03.2015г.). Описаните увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с процесния инцидент на
работното място. Не е възможно пълното възстановяване на здравословното
състояние, тъй като при подобен род травми и счупвания са съпътстващи в бъдеще
с хронични оплаквания на засегнатия участък. Те могат да бъдат провокирани при
промяна на температурата, претоварване на ръката и повторни травми. Поради
липса на стара рентгенография на гривнена става, по
настояване на вещото лице е била направена рентгеноваграфия
на същата в ДКЦ 18 София ЕООД на 21.03.2018г. с разчитане: „Много добра
консолидация на фрактурата на десен радиус“. При направен от вещото лице преглед,
същото е установило, че в момента няма видим оток и зачервяване на дясна гривнена става и рамо. Има слаба болезненост при вътрешна
ротация (завъртане) на дясната китка. Не е направена физиотерапия. Няма остатък
от фактура, което означава, че такава не е имало. От разпита на свидетеля А., син
на ищцата, се установява, че той е присъствал докато гипсирали майка му. Месец
и половина била като инвалид и имала проблеми със самообслужването. Оплаквала
се от големи болки. Не можела да носи тежко.
Във връзка с изложените във въззивната
жалба твърдения, настоящата инстанция приема следното:
Относно иска с правно основание чл.200 КТ
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е
отговорност за вреди, причинени от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили на работника временна нетрудоспособност, инвалидност или
смърт. Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е безвиновна
отговорност. За да бъде налице такава отговорност, следва да
се установи наличие на
трудово правоотношение между страните, наличие на професионално заболяване или
трудова злополука, без да се налага изследване и установяване на виновни
действия или бездействия на длъжностни лица на работодателя, като това следва
да бъде установено по съответния административен ред, причинена временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт,
вреда-имуществена или неимуществена и причинна връзка между професионалното
заболяване или трудовата злополука и вредата. В решение 374 от 23.07.2014 г. по
гр.д. № 3766/13 г., ГК, ІV ГО е посочено, че в разпоредбите на чл.57 и следващите
от Кодекса за социално осигуряване е предвидена процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, която е детайлизирана
в Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки. Разпореждането на органа по чл.60,
ал.1 КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието
или не на
трудова
злополука и е официален удостоверителен документ за установените в него факти. Липсата
на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова
злополука е пречка за
уважаване на исковете по чл.200, ал.1 КТ, тъй като
не е налице елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя по този текст.
Установяването
на факта на трудовата злооплука не може да се извърши по
съдебен ред, тъй като е предвиден
специален административен ред, който не
може да бъде
игнориран. Липсата на влязло в сила
разпореждане на органа по чл.60,
ал.1 КСО не дава
възможност на ищеца да предизвика
установяване
на трудова злополука в рамките
на съдебното исково производство. В този смисъл е установената
трайна практика на ВКС, а именно решение № 31/02.02.2011 г. по гр. дело
№ 1894/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение
№ 109/12.03.2012 г. по гр. дело № 622/2011 г. на
ВКС, IV г.о., решение
№ 753/28.01.2011 г. по гр. дело № 457/2010 г. на
ВКС, III г., решение № 339/10.10.2011 г. по гр. дело
№ 859/2010 г. на ВКС, IV г.о.
и др., всички постановени по чл.290 ГПК. За да
се уважи предявен иск с пр.осн. чл.200 КТ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени като последица от трудова
злополука следва да
се установи наличие на трудово
правоотношение, претърпяна трудова
злополука и настъпили вреди за ищеца,
които са последица от злополуката.
В настоящият казус по делото е представено доказателства за наличие на
трудова
злополука, като е представено Разпореждане на органа по чл.60, ал.1 КСО № 17950 от 14.06.2016 г., с което да
е прието, че злополуката е трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
Настоящата инстанция също приема,
че са налице всички цитирани кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 200 КТ.
Не е налице твърдяното във въззивната
жалба съществено
нарушение на процесуалните правила и утвърдената съдебна практика от страна на
съда, който не е спазил изискванията на чл.146 ГПК и в конкретния случай не е
указал на страните по делото как се разпределя доказателствената
тежест в процеса и за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. С определение от 07.03.2018г. съдът е изготвил проект на
доклад, съдържащ обстоятелствата, от които произтичат претендираните
права и възражения, правната квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; кои права и кои
обстоятелства се признават; кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; как
се разпределя доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти. С определението са допуснати доказателствените
искания на ищцата- назначаване на СМЕ с поставени в исковата молба въпроси,
разпит на един свидетел и на ответника, както са направени в отговора на
исковата молба. Разпределена е и доказателствената
тежест, като е указано, че ищецът следва да установи болките и страданията, които
е преживял, а ответникът- грубата небрежност, тъй като такава се твърди в
отговора на исковата молба. В съдебно заседание на 05.04.2018 г., на основание
чл.146 ГПК съдът е възпроизвел доклада по делото, който не е бил оспорен от страните.
Относно
твърдението, че делото не е установено по категоричен начин дали ищцата е
претърпяла процесното увреждане-счупване на лъчева
кост и относно, че според въззивницата, съмнение по
този въпрос повдига изготвеното заключение по СМЕ и изложеното от вещото лице в
открито съдебно заседание на 10.05.2018г., които са в противоположен смисъл,
настоящата инстанция приема следното:
Не е налице
твърдяното разминаване и то в противоположен смисъл от заключението на вещото лице
и изложеното от него в открито съдебно заседание на 05.04.2018 г. В
заключението си, вещото лице е посочило, че „след инцидента ищцата е получила силна болка със зачервяване на дясната
китка и оток достигащ до рамото, че уврежданията се характеризират с оток,
зачервяване и силна болка в покой, че възстановителния период е продължил около
1 година и половина, че по данни от болничните листове временната
неработоспособност е траела 74 дни, от които пострадалата е била с гипсова имобилизация 43 дни (от 16.02.2015г. до 30.03.2015г.), че описаните
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесния
инцидент на работното място, че не е възможно пълното възстановяване на
здравословното състояние, тъй като при подобен род травми и счупвания са
съпътстващи в бъдеще с хронични оплаквания на засегнатия участък, че те могат
да бъдат провокирани при промяна на температурата, претоварване на ръката и
повторни травми, че поради липса на стара рентгенография на гривнена
става, по настояване на вещото лице е била направена рентгеноваграфия
на същата в ДКЦ 18 София ЕООД на 21.03.2018г. с разчитане: „Много добра
консолидация на фрактурата на десен радиус“, че при направен от вещото лице
преглед, същото е установило, че в момента няма видим оток и зачервяване на
дясна гривнена става и рамо. Има слаба болезненност при вътрешна ротация (завъртане) на дясната
китка. При разпита на вещото лице в съдебно заседание, същото заявява, че „информациата ми е от ищцата“, че тя е паднала от високо,
ударила се е в китката, след което болката е тръгнала към рамото“, че по „документи
само съм изложил болките в рамото“, т.е. става въпрос за анамнеза. Във връзка с
посоченото от вещото лице в съдебно заседание на 05.04.2018 г., че от деня на
злополуката не е намерена рентгенография, ответникът е поискал поставяне на допълнителна
задача, а именно вещото лице да изиска рентгенографията от болница „Царица
Йоана“ и такава е била допусната. Именно в този момент ищцата е следвало да
направи възражението си, че вещото лице не притежава специални знания в
областта на образната диагностика и да поиска назначаването на медицински
специалист рентгенолог, който да анализира данните, касаещи процесната
фрактура. Това не е било сторено и едва
след като е била приета допуснатата допълнителна СМЕ, като вещото лице е
изнамерило и копирало от архива рентгенова снимка на ищцата, направена на
16.02.2015 г., а от архива на рентгеновото отделение на болница „Царица Йоана“ му
е била предоставена информация за разчитане на снимката и друга допълнителна
документация към нея и след като в съдебно заседание на 10 май 2018 г., вещото
лице изрично е заявило „категорично заявявам, че няма данни за счупвания“, то и
предвид негативния резултат, едва тогава процесуалният представител на ищцата е
поискал назначаването на специалист рентгенолог. При тези данни настоящата инстанция приема, че не са
налице основанията на чл.266, ал.3 ГПК и от съда не е допуснато твърдяното
процесуално нарушение.
От друга страна
и съгласно т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата,
които се събират служебно от съда /експертиза,
оглед, освидетелстване/, само ако е въведено
оплакване за допуснато от първата
инстанция процесуално нарушение, от което
може да се
направи извод, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост
на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение, или ако тези доказателства
са необходими за служебно прилагане
на императивна материалноправна норма. СГС
намира, че по делото е останал неизяснен въпроса дали ищцата е имала фрактура на
лъчева кост, поради което и предвид цитираното по-горе тълкувателно решение,
настоящата инстанция е допуснала СМЕ, която следва да бъде извършена от специалист-рентгенолог, който след
като се запознае с направените рентгенови снимки на ищцата Г.Г. на 16.02.2015 г. и на 21.03.2018 г., и изиска информация от рентгеновото отделение на
болница „Царица Йоана“, извършена от специалист по образна диагностика връзка
със снимката от 16.02.2015 г. и от ДКЦ 18 София ЕООД във връзка със снимката от 21.03.2018 г., да
отговори на въпроса дали са налице данни за фрактура на лъчева кост, получена
от ищцата при процесната трудова злополука.
От приетата във въззивното производство СМЕ, извършена от вещо лице
специалист по образна диагностика се установява, че в процесия случай
пострадалата е получила непълна фрактура/фисура/ на дисталния край на радиуса/лъчевата кост/ в дясно. Същата е вътреставна защото
преминава през артикуларната (ставната) повърхност на
радиуса в радиокарпалната става. При фисурата има ивица на счупване, която прекъсва единият
контур на костта, но се губи в самия масив на костта и няма прекъсване на
другото очертания на костта. Типично за случая, пострадалата е паднала върху
ръката си и всъщност костта се е разчупила по надлъжната й кост, разцепила се е
по горния си край надлъжно, но счупването не е отчупило парче от костта. Това,
че се касае за непълна фрактура, е благоприятно за пострадалата, защото не е
позволило дислокация (разместване) на фрагментите (парчетата) и съответно е
облекчило наместването на фрактурата и е позволило, въпреки че е вътреставна, лечението и само с гипсова имобилизация.
Независимо, че няма разместване на парчета и риск от деформация на костта, фрактурната ивица при потърпевшата минава през ставата,
т.е. през ставния хрущял, което създава риск от правилното заздравяване на
ставата. Вътреставната
фрактура при неправилно зарастване създава риск от липса на конгруентност
(съответствие) на двете ставни повърхности на ставата което би довело до
ограничаване на движенията и болезненост в ставата, затова гипсовата имобилизация при Г.Б.Г. е била наложена за 43 дни, от
16.02.2015 до 30.03.2015г., след което пострадалата е била с нетрудоспособност
още 30 дни за да консолидира (зарасне) костта напълно. Въпреки практиката, на
пострадалата в болничната информационна система на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”
няма контролни рентгенови изследвания, но е възможно да не са били провеждани
ако клиницистите са преценили че няма проблеми със
зарастването (особено имайки предвид непълната фрактура –фисура/
и такава не са налага. Нормален е болничен от три месеца. Видно и от описаното
в предходната СМЕ, се е видяла „много добра консолидация на
фрактурата на десния радиус“, т.е. най-вероятно костта/радиусът/ напълно е
възстановил своята форма и структура. На този етап не би трябвало да има
никакви следи от претърпяната травма.
Следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че вещите лица изготвят експертизите си не само въз
основа на приетите по делото доказателства, но и въз основа на предоставените им
материали и на извършените от тях проучвания, какъвто е и настоящия казус. Това
е направило и предишното вещо лице, което е дало заключение, че на практика
липсва фрактура, това е направила и назначената от въззивната
инстанция СМЕ, като вещото лице се е запознало с материалите по делото,
провежданите на ищцата образни изследвания на 16.02.2015 г. от УМБАЛ „Цари
Йоана-ИСУЛ“, София, приложения по делото диск, маркиран автоматично от болничната
система „ Galina Goranova“, копия от другата медицинска документация.
При тези данни, СГС
счита, че става въпрос не само за натъртвания, като неправилно е приел
районният съд, а за непълна фрактура/фисура/, при
която има ивица на счупване, която прекъсва единият
контур на костта, но се губи в самия масив на костта и няма прекъсване на
другото очертания на костта. Типично за случая, пострадалата е паднала върху
ръката си и всъщност костта се е разчупила по надлъжната й кост, разцепила се е
по горния си край надлъжно, но счупването не е отчупило парче от костта. Това,
че се касае за непълна фрактура, е благоприятно за пострадалата от една страна,
но от друга, независимо, че няма разместване на парчета и риск от деформация на
костта, фрактурната ивица при потърпевшата минава
през ставата, т.е. през ставния хрущял, което създава риск от правилното
заздравяване на ставата. Вътреставната фрактура при неправилно зарастване създава риск
от липса на конгруентност (съответствие) на двете
ставни повърхности на ставата което би довело до ограничаване на движенията и
болезненост в ставата. Нормален е болничен от три месеца, през което време и
след това ищцата е търпяла болки, страдания
и неудобство, особено интензивни в началния период, при който не е могла
да се обслужва сама.
Ето защо, СГС, след съобразяване с принципа на
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки причинените на ищцата неимуществени вреди счита,
че общият справедлив размер на обезщетението е 7000 лв. От тази сума,
представляваща главница, следва да се извади платената такава от ответника за
главница в размер на 2400 лв., при което остава главница от 4600 лв. и това е сумата, за която решението
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата визираната сума.
При пресмятане се получава,
че на ищцата не следва да бъде присъждана сума за мораторна
лихва за периода от 16.02.2015 г. до 06.12.2017 г., тъй като извършеното
плащане на лихвата от 765,51 лв. напълно покрива пресметнатият по реда на
чл.162 ГПК размер, чрез елекронен калкулатор. Изводът
е, че решението следва да бъде потвърдено в частта, в която искът за мораторна лихва е бил отхвърлен. за сумата.
Изменя се и размерът на
разноските.
За първата инстанция ищцата
е направила разноски в размер на 1000 лв., които и съгласно уважената част от
иска възлизат на 360 лв. Ответникът следва да заплати на ищцата разноски в този
размер. Същият е направил разноски за първата инстанция в размер на 1660 лв.,
които и съобразно отхвърлената част от иска възлизат на 1062, 40 лв. Решението,
с което ищцата е осъдена да заплати разноски на ответника над сумата от 1062,40
лв. до присъдената сума от 1482,37 лв. следва да бъде отменено.
За настоящата инстанция и
двете страни са направили възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивницата /ищца/ от 1000 лв. и
на въззиваемия/ответник/ от 1560 лв. Предвид цената
на иска адвокатския хонорар е 980 лв., който и съобразно уважената част възлиза
на 352,80 лв. дължими от въззиваемото дружество в
полза на въззивницата/ищца.
Според отхвърлената част от
иска адвокатското възнаграждение е в размер на 627,20 лв., дължими от въззивницата ищца в полза на въззиваемия.
Въззиваемият следва да заплати в полза
на СГС и хонорар за вещо лице от 96 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 21.05.2018 г. по гр.д. № 85890/2017г.
на СРС, ІІ ГО, 76 състав, в частта, в
която съдът е отхвърлил предявения от Г.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С.
срещу „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4,
представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на сумата от над 4600
лв. до 15 000 лв., съставляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, възникнали в
резултат на трудова злополука от 16.02.2015г., както и в частта, в която е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 от
ГПК Г.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес.***, р-н ********.
чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат
С.Е.С. да заплати на „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***. чрез адв. М.В.
сумата над 1062,40 лв. до присъдената сума от 1482,37 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. да заплати на Г.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С. по иск с правно
основание чл.200 КТ сумата от 4600 лв., съставляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, възникнали в
резултат на трудова злополука от 16.02.2015г.
ОСЪЖДА „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. да заплати на Г.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С. направените разноски за
първата инстанция в размер на 360 лв.
ОСЪЖДА Г.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С. да заплати на„П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В.
направените разноски за настоящата инстанция в размер на 627,20
лв.
ОСЪЖДА „П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Т., бул. „********4, представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. да заплати на Г.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от управителя адвокат С.Е.С. направените разноски за
настоящата инстанция в размер на 352,80 лв.
ОСЪЖДА
„П.М.г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Т., бул. „********4,
представлявано от Х.Б.С., със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.В. да заплати в полза на СГС определения хонорар
за вещо лице съобразно отхвърлената част от иска в размер на 96 лв.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.