РЕШЕНИЕ
№.196
гр.
Пловдив, 01.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІV състав, в открито заседание на деветнадесети януари, две
хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на
прокурора от ОП Пловдив Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно-наказателно дело № 3255 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател К.Г.П. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си представител адв.
П., обжалва Решение № 260039 от 17.11.2020 г., постановено по АНД № 770/2020 г.
по описа на Районен съд Асеновград, ІІІ наказателен състав, с което е изменено Наказателно
постановление № 20-0239-000206 от 21.04.2020 г., издадено
от Началник РУ - Асеновград към ОД МВР Пловдив, като е отменено наказателното
постановление във връзка с приложението на ал.5 на чл.638 от КЗ и е намален, на
основание чл.638, ал.3 от КЗ, размерът на наложеното наказание глоба от 800 на
400 лева.
С
касационната жалба се претендира отмяна на решението на Районния съд с доводи
за неправилност, поради погрешно тълкуване на установените факти и
несъобразяване на конкретни доказателства. Моли се да се постанови решение, с което да се
отмени първоинстанционното съдебно решение, както и да се отмени наказателното
постановление. Претендират се направените по делото разноски. В съдебно
заседание, чрез пълномощника адв. П., жалбата се поддържа изцяло.
Отговор
по касационната жалба не е депозиран, а ответникът по същата, РУ Асеновград към
ОД на МВР Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител в съдебно
заседание и не е взел становище по обжалването.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Пловдив Джубелиева изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Касационният
съд, като извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК и във връзка с наведените касационни основания по чл.348 от НПК, констатира
следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения
законов срок и от страна по първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съдът,
постановил обжалваното решение, след като е провел пълно и всестранно
разследване по делото, е приел за установено от фактическа страна, че в хода на
извършена на жалбоподателя полицейска проверка на 28.01.2020 г., същият
представил и полица за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, която била изтекла през 2019 г. и в тази връзка и в
съставения му АУАН нарушението било квалифицирано като такова на чл.638, ал.3
от КЗ, а именно, че водачът управлява чужд автомобил, без сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. Прието било още в
решението, че на по-късен етап водачът представил полица за сключена
задължителна застраховка от 20.10.2019 г. и сметка от 28.01.2020 г. за втора
вноска по полицата. Съдът приел, че към датата на проверката, макар водачът да
управлявал автомобил със сключена задължителна застраховка, тя не била
действаща, като относно това се позовал на нормата на чл.487, ал.1 от КЗ. Също
така първоинстанционният съд приел, че нарушителят не бил внесъл втората вноска
по полицата, както и че договорът за застраховката не бил действащ, защото към
датата на падежа на втората вноска по него, тя не била платена. Районният съд в
решението си, предмет на обжалване по настоящото дело, извел извод и относно
това, че от доказателствата по делото се установявало, че нарушението на
жалбоподателя е извършено при условията на повторност, но издателят на
наказателното постановление е пропуснал да изложи мотиви за това в наказателното
постановление, с което е ограничил правото на нарушителя да разбере защо му е
наложена по-тежката санкция по чл.638, ал.5 от КЗ. Съдът приел още, че тъй като
все пак било налице нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, не съществувала пречка за
изменение на наказателното постановление в частта относно приложената
разпоредба на ал.5 на чл.638 от КЗ и съответно да наложи глоба по реда на
чл.638, ал.3 от КЗ. В крайна сметка, съдът посочил и че начинът на описание на
нарушението в АУАН не засягал правото на защита на наказаното лице, като в тази
връзка се позовал на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Настоящият
съдебен състав, на първо място, намира, че районният съд при постановяване на
решението си е установил фактическа обстановка, която не кореспондира напълно
със събраните по делото доказателства. Така не става ясно въз основа на какви
именно доказателства съдът е достигнал до извода, че при извършената полицейска
проверка на жалбоподателя на 28.01.2020 г. същият е представил изтекла полица
за задължителната застраховка „гражданска отговорност“, като се има предвид, че
в АУАН се сочи, че водачът „не представя“ валидна застраховка ГО и че
актосъставителят изрично е пояснил при разпита му обстоятелството, че водачът
изобщо не е представил полица за застраховката и даже, че е заявил, че има
такава, но не я носи, поради което му било обяснено, че при представянето
ѝ ще бъде санкциониран само за не носене на документа. Освен това, съдът
е изложил в решението си съдържание на текстовото описание на нарушението по
акта, каквото в действителност в акта не се съдържа.
Не
съобразено с доказателствата по делото е и заключението на първоинстанционния
съд относно това, че втората вноска по представената все пак по-късно полица за
задължителната застраховка не била изобщо заплатена, като се има предвид, както
заявеното от страна на актосъставителя в
разпита му като свидетел, че му е бил представен документ за плащане на
вноската, така и съдържанието на писмото от застрахователната компания, от
което става ясно, че приложената действително по делото „сметка“, всъщност
удостоверява втората вноска по полицата от 20.10.2019 г., направена на
28.01.2020 г.
Неправилно
съдът от правна страна е интерпретирал разпоредбата на чл.487 от КЗ, доколкото
тази разпоредба се отнася до удостоверяване
на сключването на застрахователен
договор, а не удостоверяване на неговото действие и съответно валидност, в
която връзка районният съд е изложил мотиви. В случая, от доказателствата по
делото и включително приложеното извлечение от електронната страница на
„Гаранционен фонд“, информацията в
който е публична и е въведена въз основа на изричното изискване на КЗ, става
ясно, че за лекия автомобил, управляван от жалбоподателя към датата на
извършената му проверка, а именно към 28.01.2020 г. е имало, както сключен,
така и действащ /валиден/ договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В
тази насока първоинстанционният съд, макар да е установил, че се касае до
наличен застрахователен договор, по който вноските са разсрочени, не е
съобразил коректно разпоредбата на чл.368, ал.4 от КЗ, която предоставя
възможност договорът да не бъде прекратен /сиреч да остане действащ/ при не плащането
на съответната разсрочена вноска на падежа ѝ до изтичането на 15 дни от
този момент. В конкретния случай, както е установено от доказателствата по
делото, договорът не е бил прекратяван поради не плащането на втората вноска на
датата на падежа ѝ, тъй като е било регистрирано плащане на вноската на
осмия ден след тази дата на падежа, сиреч в рамките на 15 –дневния срок по
чл.368, ал.4 от КЗ, като без значение е кое лице фактически е извършило
плащането. Следователно и сключеният договор е останал действащ /валиден/ и е
бил такъв и към датата на извършената на жалбоподателя проверка, което е
удостоверено и от справката от ел. страница на Гаранционен фонд, направена по
номера на автомобила за датата на твърдяното нарушение.
Ето защо и преценката на
първоинстанционния съд, че в случая изобщо е било налице нарушение, изразило се
в управление на МПС от несобственик, за което е липсвал сключен и действащ
договор за задължителна застраховка, не е съответна на доказателствата по
делото и е направена при некоректен анализ на приложимия материален закон.
Отделно от това, дори и да е било налице
действително установено нарушение, то според настоящия съд, недопустима е била
използваната от съда правна конструкция при постановяване на решението му.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, районният съд с решението си може или да потвърди, или да измени, или да отмени
наказателното постановление. В конкретния случай районният съд е посочил, че
изменя наказателното постановление, но същевременно го е отменил по
приложението на чл.638, ал.5 от КЗ и изменил размера на наложената глоба,
прилагайки този, предвиден за нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ. Следва да се
има предвид, че в случая наложената глоба по наказателното постановление е по
чл.638, ал.5 от КЗ и ако е считал, че не това е приложимата санкционна норма, съдът
е следвало да отмени наказателното постановление поради установеното
несъответствие между сочената като нарушена разпоредба и санкционната такава.
Не на последно място, следва да се посочи и фактът, че така, както е било описано текстово нарушението по акта за установяването му, същото сочи на нарушение по ЗДвП, свързано с не носенето на изискуеми документи при управление на МПС, а не на нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. При описанието на нарушението в наказателното постановление, освен липсата на каквито и да било факти относно това нарушението да е извършено повторно, както и посоченото противоречие между нарушената и санкционната норма, произтекло от некоректно дадената правна квалификация на текстово описаното деяние, е допусната и друга неточност, като хем е посочено, че жалбоподателят управлявал МПС, за което нямало сключен и действащ договор за застраховката гражданска отговорност за 2019 г., която действително е годишна застраховка, хем, че тя трябвало да е валидна към дата от 2020 г. Посочените множество противоречия, както в акта, така и вече в самото наказателно постановление, по своята същност са такива, които пряко се отразяват върху възможността на санкционирания субект да разбере за какво именно негово поведение му се налага наказание и въз основа на кой закон. Следователно, съществено е било нарушено и правото му на защита, което не е било отчетено от въззивната съдебна инстанция.
С оглед на изложените мотиви, касаещи
установена неправилна оценка по законосъобразността на наказателното
постановление от страна на първоинстанционния съд, съставът на административния
съд счита, че оспореното в настоящето производство съдебно
решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова
по същество, като се отмени изцяло наказателното постановление.
При този изход на делото, и при
направено своевременно искане за присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение пред първоинстанционния съд, което е било отказано от РС
Асеновград поради казаната неправилна преценка по законосъобразността на
наказателното постановление, както и при направено искане за присъждане на
направените разноски за адвокат в производството пред касационната инстанция,
ще следва да бъде осъден ответника по делото да заплати на жалбоподателя същите.
Установи се от приложените договори за правна защита, че за всяка от
инстанциите е уговорено и действително изплатено в брой възнаграждение от 300
лева за процесуално представителство от адвокат, каквото е било и осъществено. Ето защо и съобразно с чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът
намери, че следва да присъди в полза на К.Г.П. направените от него разноски по
всяко от делата в общ размер от 600 лева.
Поради изложените съображения и на основание
чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, както и чл.63 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260039 от 17.11.2020 г., постановено по АНД № 770/2020
г. по описа на Районен съд Асеновград ІІІ наказателен състав, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 -
0239-000206 от 21.04.2020 г., издадено от Началник РУ Асеновград към ОД МВР
Пловдив, с което на К.Г.П. с ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба от 800 лева на основание чл.638, ал.5 от Кодекса за
застраховането.
ОСЪЖДА Районно управление на МВР - Асеновград да заплати на К.Г.П.
с ЕГН ********** ***, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, направени разноски
за процесуално представителство от адвокат в производството пред
първоинстанционния и пред касационния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.