РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Силистра, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Д.
при участието на секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от Пламен Н. Д. Търговско дело №
20233400900005 по описа за 2023 година
Ищецът – „АЛВАС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. ”Г.К.” №25, представлявано от изп. дир. Н.В.В., чрез Адв. д-во „П. и А.; с управител адв.
Л. П. П., със съдебен адрес гр. Варна ул „Христо СЗамсаров” № 57, желае съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответника ЗП В. В. Д., ЕГН ********** и
БУЛСТАТ *********, дължи на дружеството ищец „АЛВАС” АД, ЕИК ***, сума в размер
на 28 850 лева, представляваща подлежаща на плащане сума по запис на заповед издадена
от длъжника, заедно с натрупаните лихви от момента на подаване на заявление в съда по
реда на чл. 417 ГПК - 21.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението, заедно с
платената д.т. в размер на 577 лв. и платено адв. възнаграждение в размер на 1680 лв., за
които е издадена заповед за изпълнение № 642/26.10.2022г. и изпълнителен лист по ч.гр. д.
№20223420101519/2022г. по описа на PC Силистра. В проведеното открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца предвид редовното призоваване и
неявяването на ответника е направил и искане за съдът да постанови неприсъствено решение
по делото ако прецени, че предпоставките за това са налице.
Ответникът - ЗП В. В. Д., ЕГН ********** и БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
Силистра, ул. Г.К., № 16, ет.7, ап. 19, в срок представя писмен отговор на исковата молба, с
който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции.
Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си. Ответникът не отрича, че е издал в
полза на ищеца запис на заповед с цел да гарантира и обезпечи изпълнението на сключен
между тях Договор от 21.02.2022г, по силата на който се е задължил да продаде на ищеца
350 мт. /триста и петдесет матрични тона/ пшеница реколта 2022г. собствено производство,
със срок на доставката 01.08.2022г., като продажната цена за цялото договорено количество
му била изцяло авансово заплатена по банков път от ищеца. Ответникът приема, че не
дължи горницата над 16 400 лв. на ОСНОВАНИЕ Запис на заповед, с оглед на което оспорва
предявеното вземане на ищеца над този размер, както и съответно размера на дължимата
лихва за забава и размера на адвокатското възнаграждение в заповедното и исковото
производство и дължимите държавни такси в заповедното и исковото производство тъй,
като е изпълнил частично задължението си.
1
В този смисъл ответникът признава иска до размера от 16 400лв., и оспорва
горницата над тази сума до претендирания от ищеца размер от 28 850 лв.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото намира исковата молба за
редовна и допустима, предвид на това, че е подадена в срок от активно легитимирано лице
имащо правен интерес от производството.
От фактическа страна
Предявените от ищеца права произтичат от следната не оспорвана фактическа
обстановка:
По силата на Запис на заповед издаден от ответника на 21.02.2022г., с падеж не по
рано от 15.08.2021г., длъжникът ЗП В. В. Д., ЕГН ********** и БУЛСТАТ *********, се е
задължил да плати сума в размер на 155 400 лева.
Не е спорно по делото, че процесния запис на заповед е бил издаден от ответника с
оглед на сключен между страните Договор от 21.02.2022г. с който ответника се е задължил
да продаде на ищеца 350 мт. /триста и петдесет матрични тона/ пшеница реколта 2022 г.
собствено производство, със срок на доставката 01.08.2022г., като продажната цена за
цялото количество е изцяло авансово заплатена по банков път по издадена от ответника
фактура № **********/21.02,2022г. Страните са договорили единична цена 370 лв. на тон,
като цялата сума в размер на 129 500 лв. е платена в деня на издаване на фактурата
21.02.2022г. по банков път.
На 13.07.2022г. без знание и съгласие на ищеца, ответникът издал кредитно известие
№**********/13.07.2022г. към фактура № **********/21.02.2022г, като на 14.07.2022г. е
върнал изцяло платената сума по Договор от 21.02.2022г. в размер на 129 500 лв. по банкова
сметка на ищеца.
С нарочна покана от 15.07.2022г. ищецът е поканил ответника да изпълни реално
задълженията си по договора дори и предплатената сума да е била върната, тъй като
сключеният между страните договор е бил все още валиден. Ищецът поканил ответника да
уточни на какво основание е върнал договорната цена, а позовавайки се на чл. 9 от Договор
от 21.02.2022г. ищецът поканил ответника да му заплати договорена неустойка в размер на
30 % от продажната цена, или сума в размер на 38850 лв. (тридесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет лева).
В крайния срок на доставката - 01.08.2022г. изпълнение по договора не било
извършено.
На 08.08.2022г. ответника е превел на ищеца сумата 10 000 лв. като основание в
платежното нареждане е посочено „Частично плащане на лихва по договор“.
Ищецът приел, че това плащане представлява частично издължаване на договорна
неустойка за неизпълнение съобразно чл. 9 от Договор от 21.02.2022г. дължима общо в
размер на 38850 лв., което го мотивирало да приеме, че му се дължи остатък в размер на 28
850 лв.
В тази връзка ищецът инициирал заповедно производство, по което била издадена
заповед за изпълнение № 642/26.10.2022г. и изпълнителен лист по ч.гр. д.
№20223420101519/2022г. по описа на PC - Силистра, срещу която ответникът е подал
възражение по чл. 414 ГПК, което пък обусловило п равния интерес на ищеца да заведе
настоящия установителен иск.
От правна страна:
По делото липсва спор, че ответникът се е задължил по запис на заповед спрямо
ищеца да му заплати сума в размер на 155400лв. Не е спорно и това, че ценната книга е
издадена за обезпечаване на облигационно задължение между страните възникнало по повод
сключен между тях договор за продажба на бъдеща реколта на стойност 129500лв. Сумата
била платена изцяло при сключване на договора, а впоследствие върната от продавача преди
2
изтичане на срока за изпълнение. Облигационната връзка между страните предвиждала в
случай на неизпълнение от страна на продавача заплащане на неустойка изчислена
впоследствие в конкретен размер от 38850лв. След като продавача не изпълнил
задължението си по договора и върнал само договорната цена от 129500лв. купувачът –
ищец приел, че му се следва и коментираната неустойка и на 15.07.2022г. приканил писмено
продавача да му плати и неустойката. На 08.08.2022г. продавачът В. Д. превел на ищеца
сумата от 10000лв. с основание - „частично плащане на лихва по договор“. Така изложените
обстоятелства не са спорни, ищецът оспорва единствено основанието, на което на
08.08.2022г. му е преведена сумата от 10000 лв., като счита, че се касае за частично плащане
на дължимата неустойка от 38850лв.
Предметът на заявлението вх. № 7709 от 21.12.2022г. очертан от представителя на
„Алвас“ АД, инициирало заповедното производство, по което е образувано ч.гр.д. №
1519/2022г. на РС – Силистра е сумата от 28850лв. за която в заявлението е посочено, че се
претендира на основание „Запис на заповед издаден от длъжника ЗП В. В. Д. на 21.02.2022г.
с падеж 15.08.2022г.“.
Съобразявайки така установеното съдът намира исковите претенции за допустими и
частично основателни. Предмет на настоящото исково производство е съществуването на
претендирано от „Алвас“ АД, вземане срещу ЗП В. В. Д. основано на запис на заповед от
21.02.2022г., така както е заявено в подаденото от дружеството заявление по чл. 417 от ГПК.
Цел на установителното производство по чл. 422 от ГПК, каквото е настоящото е именно да
се установи съществуването на вземането така както е заявено в рамките на заповедното
производство. В настоящото заповедно производство се претендира сумата 28850лв. на
основание „Запис на заповед издаден от длъжника ЗП В. В. Д. на 21.02.2022г. с падеж
15.08.2022г.“. От данните по делото се установява и не е спорно от страните, че издателят по
записа на заповед представляваща изпълнителен титул в настоящото заповедно
производство се е задължил за сумата от 155400лв. Не е спорно също, че във връзка с
каузалното правоотношение обезпечено с тази ценна книга длъжникът е изплатил на
13.07.2022г. сумата от 129500лв., и на 08.08.2022г. още 10000 лв. или общо 139500лв., които
са платени на ремитента преди настъпването на посочения в записа падеж – 15.08.2022г.
Съобразявайки така установеното съдът намира, че на посоченото в заповедното
производство основание – запис на заповед от 21.02.2022г. ответникът дължи на ищеца
единствено разликата от изплатените 139500лв. до сумата по ценната книга – 155400лв. или
15900лв.
Правоотношенията между страните по договора от 21.02.2022г. относно
регламентираната в чл. 9 от договора клауза за неустойка не могат да се вземат предвид в
настоящото производство чиито рамки са очертани още от заявителя в заявлението по чл.
417 от ГПК, където изрично е посочено, че се претендира вземане основано на запис на
заповед от 21.12.2022г. Дори от инцидентно установеното каузално правоотношение
обезпечено с коментирания менителничен ефект да е възможно да се установи задължение
за плащане на неустойка то няма как в рамките на настоящото установително производство
по чл. 422 от ГПК, което е корелативно обвързано от предмета на заповедното производство
по чл. 417 от ГПК, да се установи за дължимо друго извън претендираното в заявлението.
Претендира се задължение по запис на заповед издадена за сумата от 155400лв. и няма как
само на това основание да се иска сума по - голяма от посочената, каквато ищеца формира
прибавяйки и дължимата по чл. 9 от договора неустойка. Претенцията за горницата над
155400лв. евентуално би могла да бъде предмет на друго производство, но не и на
настоящото по изложените по – горе причини.
Пак по тях е и без правно значение дали сумата от 10000 лв. платена на ищеца от
ответника следва да се приеме за лихви или за частично платена неустойка. Налице е
неоспорено задължение по запис на заповед, налице е двукратно частично изпълнение, от
което следва, че остава задължение за разликата, до която и установителната претенция
следва да се приеме за основателна.
По тези съображения съдът приема, че искът е основателен до размера от 15900лв., а
3
за горницата над тази сума до претендираните 28850лв. да се отхвърли. Съобразявайки, че
ответника в отговора на исковата молба е признал вземането до размера от 16400лв. съдът
приема, че следва да присъди този размер.
Предвид частичната основателност на основната претенция такава се явява и
акцесорната претенция за лихви от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, до
окончателното изплащане на сумите.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че част от претенцията е погасена от
длъжника преди иницииране на заповедното производство по което е образувано ч.гр.д. №
1519/2022г. на РС – Силистра частично основателна се явява и претенцията за разноски в
заповедното и в настоящото производства. В този смисъл съдът намира, че следва да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 2346.02лв. /две хиляди триста четиридесет и шест
лева и две стотинки/ представляваща сумата от 4127лв. разноски на ищеца в настоящото
производство съобразно неоспорен от ответника списък по чл. 80 от ГПК, редуцирана
съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Относно претенцията за разноски в заповедното производство съдът приема, е следва
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1283.01лв. /хиляда двеста осемдесет и
три лева и една стотинки/ представляваща сумата от 2257лв. разноски на ищеца в
заповедното производство редуцирана съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
С оглед представянето от страна на ответника на писмен отговор на исковата молба-
вх. № 1320 от 12.04.2023г. по описа на съда и разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, съдът
намира, че липсват предпоставките за постановяване на неприсъствено решние.
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „АЛВАС” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ”Г.К.” № 25, срещу ЗП В. В. Д., ЕГН
********** и БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Силистра, ул. Г.К., № 16, ет.7, ап. 19, за
парична сума в размер на 16400 /шестнадесет хиляди и четиристотин/ лева, за която е
издадена Заповед за изпълнение № 642/26.10.2022г. и изпълнителен лист по ч.гр. д. №
20223420101519/2022г. по описа на PC Силистра, ведно с натрупаните лихви от 21.10.2022г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата от 16400 /шестнадесет хиляди и
четиристотин/ лева до претендираните 28 850 /двадесет хиляди осемстотин и петдесет/ лева.
ОБЕЗСИЛВА издадените Заповед за изпълнение № 642/26.10.2022г. и изпълнителен
лист по ч.гр. д. № 20223420101519/2022г. по описа на PC Силистра, в частта им за горницата
над 16400 /шестнадесет хиляди и четиристотин/ лева, както и в частта за присъдените
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА ЗП В. В. Д., ЕГН ********** и БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
Силистра, ул. Г.К., № 16, ет.7, ап. 19, да заплати на „АЛВАС” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. ”Г.К.” № 25, 2346.02лв. /две хиляди триста четиридесет и
шест лева и две стотинки/ деловодни разноски за настоящото производството по чл. 422 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЗП В. В. Д., ЕГН ********** и БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
Силистра, ул. Г.К., № 16, ет.7, ап. 19, да заплати на „АЛВАС” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. ”Г.К.” № 25, 1283.01лв. /хиляда двеста осемдесет и три
лева и една стотинки/ разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
5