Определение по дело №396/2021 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 232
Дата: 5 ноември 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия: Даниела Росенова
Дело: 20211010600396
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 232
гр. гр. София, 05.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова

Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600396 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345 НПК.
Образувано е по протест на СП и частна жалба на подс. М. И. Я. против определение от
4.10.2021г., постановено по н.о.х.д.3066/2019г.,СНС, 22 състав. С атакуваното
определение,по реда на чл. 270 НПК,са изменени мерките за неотклонение на подс.Я. от
„домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на 10000лв.и на подс. Н. С. от „задържане
под стража“ в „домашен арест „.
С протеста се оспорва определението като незаконосъобразно и неправилно по отношение
на основанията за изменение на мерките за неотклонение на двамата подсъдими.Излагат се
аргументи за неправилна оценка на опасността от укриване и извършване на престъпление
от двамата подсъдими и на предпоставките по ал.3 на чл.56 НПК .По отношение на тези
основания се посочва предвидената в закона за инкриминираните деяния на подсъдимите
санкции,посочва се обема на обвиненията на подс. С. ,от което се прави извод за
изключително високата степен на обществена опасност на лицето.Изразява се съгласие с
европейската практика ,че тежестта на инкриминираните деяния е различна при
първоначално и продължаващо задържане ,но при всеки конкретен казус следва да се
обсъждат различните опасности.Според представителя на държавното обвинение в
конкретния случай няма пречка да се съобразят наличните предпоставки на задружна
престъпна дейност. Опасностите следва да бъдат конкретизирани чрез механизма и начина
на извършване на инкриминираните обвинения в обвинителния акт.Прокурорът намира ,че в
съдебния акт е даден превес на частния над обществения интерес като намира основания за
това отново в тежестта на предвидените в закона санкции за престъпленията и формата на
вина,при която са извършени.Посочва също така ,че не е възникнало ново
1
обстоятелство,което налага да бъде нарушен баланса между обществения и частен
интерес.Изразява се становище,че по отношение на подс.С. и подс. Я. са налице
предвидените кумулативни предпоставки в чл. 63 ал. НПК и единствената адекватна мярка
за неотклонение за първия е „задържане под стража“, а за втория подсъдим Я. „домашен
арест „.Предлага да бъде отменено определението на съда като бъдат оставени
изпълняваните мерки по отношение на подсъдимите.
В срока предвиден в чл. 342 ал.2 НПК е постъпило възражение против протеста от адв.
Д.,защитник на подс. С. .В него се изразява становище ,че определението е правилно и
обосновано ,защото решаващия съд е обсъдил всички обстоятелства отнасящи се до
характера на обвиненията,личността на подсъдимия , движението на делото,предвидените
опасности в закона и въздействието,което е оказало върху подс.С. изтърпяването на най –
тежката мярка за неотклонение за период по – дълъг от три години.Предлага определението
на първоинстанционния съд да бъде потвърдено ,а протеста оставен без уважение.
В частната жалба на подс.Я. не са изложени съображения за неправилност на
определението. Излагат се аргументи, които са относими към семейното положение на този
подсъдим и невъзможност в условията на тежка пандемия съпругата му да се справя сама с
финансовата издръжка и грижи за трите им дъщери.Защитникът посочва , че подс. Я. има
коректно процесуално поведение, дава обяснения и участва в процеса като ангажира
доказателства за разкриване на обстоятелства значими за изясняване на обстоятелствата по
делото.Защитникът посочва още ,че подсъдимия не е осъждан до момента и няма
криминални прояви.Според защитата не съществува и опасност да се укрие, защото е с
установена по делото самоличност и постоянен адрес на местоживеене.Предлага да бъде
отменено определение и постановено ново ,с което въззивна инстанция да намали размера
на паричната гаранция от 10000 лв. на 2000 лв. Според защитата такъв размер може да
събере семейството му.Алтернативно предлага да бъде продължено изпълняването на
мярката за неотклонение „домашен арест“ като му бъде разрешено да напуска дома си всеки
делничен ден за времето от 6.30 часа до 8.30 часа и от 16.00 часа до 18.00 часа за да може да
прибира децата си от училище и детска градина.По този начин защитата счита,че ще бъдат
постигнати целите на мярката за неотклонение предвидени в чл. 57 НПК.
Апелативният специализиран наказателен съд като се запозна с доказателствата по делото,
обжалвания съдебен акт и изложените доводи в частната жалба намери за установено
следното :
Протестът е неоснователен.При вземане на решението за изменение на мерките за
неотклонение на двамата подсъдими са съобразени всички обстоятелства, които са посочени
в протеста. Съобразена е степента на обществена опасност на престъпленията и личната
такава на подсъдимите. Правилно е отчетено,че делото е с фактическа и правна сложност,
но също така и процесуално поведение на двамата подсъдими.Съдът е съобразил и
обективните данни за съдебното минало на подсъдимите, тяхното семейно положение и
срока на прилагане на двете най – тежки мерки за процесуално принуда. По отношение на
подс.С., който е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража „ от 28.03.2018г.
2
законосъобразно е изменена мярката му в „Домашен арест „ с електронна гривна.
По отношение на подс. Я. са правилни изводите на съда ,че следва да бъде заменена
прилаганата мярка „Домашен арест „ в по – лека такава,а именно „Парична
гаранция„.Размерът на тази мярка е съобразен с обсъдените по- горе обстоятелства. Съдът
правилно е посочил, че с тази мярка и в посочения размер биха били постигнати целите на
мерките за неотклонение визирани в чл.57 НПК и няма да се препятства на своевременното
приключване на съдебното производство.
Въззивната жалба на подсъдимия М.Я. се явява неоснователна,защото така определената
по размер гаранция в пари е съобразена с неговото имуществено положение и с тежестта на
повдигнатите обвинения за две умишлени престъпления.
Водим от горното и на основание чл.345 ал.1 НПК Апелативен Специализиран
Наказателен съд , 2 въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 4.10.2021 г., постановено по н.о.х.д. 3066/2021г., по описа на
СНС, 10 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3