Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/26.11.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ
КАМЕНСКА
при секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и с участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА изслуша
докладваното от съдия Сандева КАНД № 366/2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от Д.А.Г. ***, срещу
решение № 260109 от 14.06.2021 г., постановено по а.н.х.д. № 182/2021 г. по
описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено НП № 1 от 20.01.2021 г. на
директора на Регионална дирекция по горите – Варна, с което на касатора за нарушение
на чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) са наложени
следните административни наказания – на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД – глоба
в размер на 50 лева; на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД – лишаване от право на
ловуване за срок от три години, като на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД в полза
на държавата е отнето оръжието, с което е извършено нарушението – ловна
гладкоцевна пушка модел “Армсан”, калибър 12, № 18А78738.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Счита се, че
неправилно районният съд е приел, че вмененото на жалбоподателя деяние не е
маловажно. Твърди се, че в решението липсват мотиви относно отказа на съда да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Счита се, че са налице множество
смекчаващи отговорността обстоятелства, които сочат на инцидентна противоправна
проява с ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, поради което
е налице маловажен случай на административно нарушение. Излагат се доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването
на НП, които изключват съставомерността на деянието от обективна и субективна
страна. Иска се отмяна на решението на ДРС и постановяване на ново по същество,
с което да се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание се
отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на съда. Претендира се и присъждане на сторените разноски по
делото съобразно представения договор за правна помощ и съдействие.
Ответникът по касационната жалба – РДГ – Варна, оспорва нейната
основателност в писмен отговор по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за
основателност на касационната жалба и моли съда да я уважи.
Добричкият административен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата на страните, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания, приема за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, а разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с жалба от Д.А.Г. срещу НП № 1 от 20.01.2021 г.
на директора на Регионална дирекция по горите – Варна, с което на касатора за нарушение
на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД са наложени следните административни наказания – на
основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД – глоба в размер на 50 лева; на основание чл.
94, ал. 1 от ЗЛОД – лишаване от право на ловуване за срок от три години, като
на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД в полза на държавата е отнето оръжието, с
което е извършено нарушението – ловна гладкоцевна пушка модел “Армсан”, калибър
12, № 18А78738. В НП е посочено, че на 24.12.2020 г. в землището на с.Одърци,
община Добричка, ловище І към ЛД Одърци, Г. ловува по смисъла на чл. 43, ал. 3,
т. 1 от ЗЛОД, като се движи извън населено място, с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие, с незаверен ловен билет за съответната календарна година
– 2020 г. Прието е, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, в резултат на което е
наказан с кумулативно предвидените в закона наказания по чл. 84, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, като му е отнета и
ловната пушка, с която е ловувал.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че при издаване
на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или
нарушение на материалния закон, които да водят до неговата отмяна. Отхвърлил е
като неоснователни доводите на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията за форма и съдържание, тъй като в тях липсва точно описание на
мястото на извършване на нарушението и на оръжието, с което е ловувал. Посочил
е, че Г. не е оспорил нито, че е бил на мястото на проверката, като се е движил
в “реда на пусията” заедно с други ловци в землището на с.Одърци, Ловище І, нито, че е носил ловно оръжие,
което е било сглобено и извадено от калъф, поради което не е нарушено правото
му на защита, което е упражнено в пълен обем с образуването на съдебното
производство. Приел е, че описанието на нарушението е ясно и пълно и не води до
объркване или до невъзможност у нарушителя да организира защитата си. Изложил е
доводи, че АУАН отговаря на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, като се е позовал и
на разпоредбата по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, допускаща възможността да се издаде НП,
дори и да са налице нередности в акта. Въз основа на събраните по делото
доказателства е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил
вмененото му административно нарушение по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД с оглед на
липсата на заверен ловен билет за съответната календарна година – 2020 г.,
поради което правилно и законосъобразно наказващият орган го е санкционирал по
реда на чл. 84, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД. Изложил е мотиви, че наложените
наказания са в законоустановения минимум, поради което не подлежат на
преразглеждане. Преценил е, че нарушението не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед на значимостта на
охраняваните с нарушената материалноправна норма обществени отношения, свързани
с опазването на дивеча, с организацията на ловното стопанство, гарантиране
правото на лов и спазване на задълженията съобразно правната регламентация на
материята. По изложените съображения решаващият състав на съда е направил
извод, че наказателното постановление е законосъобразно, в резултат на което го
е потвърдил.
Така постановеното решение е правилно и не страда от посочените в жалбата
пороци.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка районният съд е
стигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи относно наличието на виновно
извършено административно нарушение, подлежащо на санкциониране по реда на чл.
84, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД.
По същество касационната жалба преповтаря по-голямата част от възраженията
във въззивната жалба относно липсата на точно описание на мястото на извършване
на нарушението и на оръжието, с което деецът е ловувал. Районният съд е разгледал
тези възражения и правилно е стигнал до извод за тяхната неоснователност. Мотивите
му за това се споделят напълно от касационната инстанция и не е необходимо да
се преповтарят.
Неоснователно е възражението на касатора за несъставомерност на деянието от
субективна страна, тъй като вписването му в разрешителното за групов лов
изключва съзнанието относно елементите от фактическия състав на нарушението и в
частност, че не може да участва при ловуването поради незаверен ловен билет.
Субективната страна на нарушението по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД изисква да е налице
знание на дееца относно това, че ловува без редовно заверен билет, а не че не
може да участва при ловуването поради незаверен ловен билет. Участието на
жалбоподателя в груповото ловуване не означава, че той не е осъзнавал, че не
притежава редовно заверен ловен билет. Обстоятелството, че касаторът не е
знаел, че е следвало да заплати такса за презаверка на ловния билет, каквито
твърдения са наведени в констативния протокол, не го оневинява и не води до
извод за липса на виновно поведение от негова страна.
Неоснователно е и възражението на касатора, че деянието представлява маловажен
случай на административно нарушение. Няма спор, че нарушението е на просто
формално извършване, но само липсата на вредоносен резултат и на други извършени
нарушения от страна на лицето не е достатъчна да обоснове приложението на чл.
28 от ЗАНН, ако не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на обществена опасност на деянието и
дееца в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Твърдението на
жалбоподателя, че включването му в разрешителното за групов лов са му давали
основание да смята, че няма пречка да ловува, не говори за по-ниска степен на
обществена опасност на дееца, който е бил длъжен да завери ловния си билет за
2020 г., преди да се включи в лова. По делото не са представени категорични
доказателства за това, че Г. е извършил заверка на ловния си билет
непосредствено след издаването на АУАН и НП, но дори и да бяха налице такива,
то това е станало много след изтичането на крайния срок за заверка съгласно чл.
65б, ал. 1 от ППЗЛОД, във вр. с чл. 23 от ЗЛОД и не обуславя маловажност на деянието.
Обстоятелството, че жалбоподателят притежава заверена членска карта също не е
основание за квалифициране на нарушението като маловажно. Правото на лов се
упражнява чрез билета за лов, а заверената членска карта е само изискуемо
условие за презаверката на ловния билет. До заверяването на ловния билет не
може да се упражнява правото на лов, поради което и участието на жалбоподателя
в групово ловуване без надлежно заверен ловен билет е в нарушение на закона и
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните
нарушения от същия вид. С оглед на това и с оглед на важността на охраняваните
обществени отношения, предмет на нарушената правна норма, настоящият касационен
състав счита, че процесното нарушение не покрива белезите на маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което жалбоподателят следва да понесе предвиденото
в закона наказание за извършването му.
Като е стигнал до същите правни изводи и е потвърдил наказателното
постановление, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила при условията на чл. 221, ал. 2
от АПК.
С оглед на изхода от спора касаторът няма право на разноски по делото.
Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради което и съдът не се
произнасяне по дължимостта им.
Водим от горното, Добричкият административен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260109 от 14.06.2021 г., постановено по а.н.х.д. № 182/2021
г. по описа на Районен съд – Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: