№ 260000
гр.Дулово, 19.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд -
Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и шести май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Николаев
при участието на
секретаря Росица Радева, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 434 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК, а
– при условията на евентуалност – обективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1, във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД - гр. София моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата А.Г.С., с ЕГН **********,***,
че последната му дължи сумата от 2
012.69 лева, представляваща главница по 18
броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 23.12.2017 г. – 23.05.2019 г., по отношение
на които на основание т.12.1 от Общите условия към Договора за стоков е обявена
предсрочна изискуемост, считано
от 14.02.2018 г. кредит, договорна лихва за периода от 23.12.2017 г. до 11.07.2018
г. (датата на прехвърляне на вземанията) в размер на 511.92 лева, обезщетение
за забава за периода от 23.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда (09.05.2019 г.) в размер на 200.21 лева,
ведно със законната
лихва върху главницата
от датата на
подаване на заявлението в съда –
09.05.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението, които суми,
дължими по сключен между «Банка ДСК» ЕАД и ответницата Договор за стоков кредит № 307162/23.11.2017
г. и сключен на 11.04.2018 г. между «Банка ДСК» ЕАД и праводателя на ищеца
(«Агенция за събиране на вземания» АД) Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) и допълнително споразумение към него от 11.07.2018г., е било
разпоредено на ответницата да заплати на ищеца
със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 149/13.05.2019 г., издадена по ч. гр.
дело № 280/2019 г. по описа на РС-Дулово.
В условията на
евентуалност се иска от съда, ако отхвърли установителния иск, да осъди
ответницата да му заплати сумата от 2
012.69 лева, представляваща неизплатената
главница от месечните погасителни
вноски за периода от 23.12.2017 г. – 23.05.2019 г., договорна лихва за
периода от 23.12.2017 г. до 11.07.2018 г. (в размер на 511.92 лева, обезщетение
за забава за периода от 23.12.2017 г. До
датата на подаване
на исковата молба в съда (22.07.2019 г.) в размер на
200.21 лева, ведно със
законната лихва върху
главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда, по изложените в исковата молба и в представяни
при разглеждането на делото писмени становища съображения. Претендира разноски
и юрисконсултско възнаграждение - включително и тези, направени в заповедното
производство. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на особения
представител на ответницата. Моли, съдът, ако отхвърли иска, да извърши
служебно прихващане на присъдените разноски на страните.
Ответницата А.Г.С.,
чрез особения си представител адв. Й.С., оспорва исковете и моли съдът да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани по изложените в отговора на исковата
молба съображения. Прави възражение, че цесията не е произвела своето действие.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София против А.Г.С.
за установяване съществуването на вземания на ищеца за главница в размер на 2
012.69 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за
договорна/възнаградителна/ лихва в размер на 511.92 лв. и мораторна лихва за
забава върху главницата в размер на 200.21 лв., за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В исковата молба
ищецът е посочил, че вземанията му срещу ответника произтичат от договор за
цесия от 11.04.2018 г. и допълнително споразумение към него от 11.07.2018 г.,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, която от своя
страна с договор № 307162 от 23.11.2017 г. е предоставила на ответника стоков
кредит в размер на сумата общо 2 012.69 лв.
Ищецът е посочил, че крайният срок за издължаване на кредита, съгласно
погасителния план към договора за стоков кредит бил уговорен на 23.05.2019 г.,
но поради неплащане на 18-те погасителните вноски от ответника, всички вземания
на Кредитодателя по договора станали предсрочно изискуеми, на основание чл.12,
ал.1 от ОУ към договора за кредит, като за настъпилата предсрочна изискуемост и
за извършената цесия длъжникът (ответникът)
следва да се счита уведомен с връчване на исковата молба и
доказателствата към нея. При условията на евентуално съединяване ищецът е
предявил и осъдителен иск за същите вземания.
От приложеното
ч. гр. д. № 280/2019 г. по описа на РС-Дулово се установява, че по същото в
полза на ищеца са присъдени процесните вземания за главница, договорна /възнаградителна/
лихва и мораторна лихва с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, при
което съдът е указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на
чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като същият е депозиран в срок.
В настоящото
исково производство ответникът отново не е намерен на неговия постоянен и
настоящ адрес, който съвпада с посочения по делото адрес за призоваване, като в
процеса е представляван от назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител. С депозирания отговор на исковата молба особеният представител на
ответника е оспорил иска, като е направил възражение, че договорът не е обявен
за предсрочно изискуем, както и че не е налице редовно уведомяване на длъжника
относно извършената цесия, съгласно изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД.
От фактическа
страна по делото е установено, че на 23.11.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и А.Г.С.
е сключен договор за стоков кредит № 307162, за закупуване на стоки за сумата от 1 828.00 лв. и застраховка
в размер на 184.69 лв., като общата сума на кредита възлиза на 2 012.69 лв. Към
договора са приложени погасителен план и
приетите от потребителя Общи условия за отпускане на потребителски
кредит, от които се установява, а и не е налице спор, че сключеният договор за
кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, а
посочената цел е стоков кредит – кредит, предоставен в търговски обект, който
се отпуска на потребителя с цел закупуване на една или повече стоки от
търговски обект. Съгласно чл.2 и чл. 3 от Общите условия, сумата по кредита се
превежда от „Банка ДСК“ ЕАД по банкова
сметка ***, от който потребителят закупува стоката, като кредитът се счита
усвоен от потребителя в рамките на деня, считано от датата на сключване на
договора за кредит. Сумата на кредита, предоставена за финансиране на
застраховка, се усвоява еднократно, безкасово, по сметка, посочена от
застрахователите.
Видно от фактура
№ **********/23.11.2017 г., издадена от „Технополис България” ЕАД - Добрич,
ответникът А.С. е закупила стоки на обща стойност с ДДС в размер на 1 828.00 лв.
и начин на плащане чрез „Банка ДСК“ ЕАД, като за целта Банката е изпратила на
„Технополис България” ЕАД уведомително писмо от 23.11.2017 г. за сключения с А.Г.С.
договор за стоков кредит. От представената декларация за приемане на
застраховането по застрахователни програми „Пакет Стандарт+” на „Групама
Животозастраховане” ЕАД се констатира, че ответникът е сключил договор за
застраховка в полза на „Банка ДСК“ ЕАД при невъзможност да обслужва
погасителните вноски по кредита, в случай на настъпване на посочени в договора
рискове. Съгласно условията на сключения договор за стоков кредит, потребителят
А.С. е приел да заплати за отпуснатия му размер на кредита годишна лихва в
размер на 40.16%, при договорен годишен размер на разходите в размер на 48.44%,
като страните са посочили в абсолютен размер дължимата сума за връщане от
потребителя - в размер на 2 012.69 лв., на 18 броя равни погасителни вноски, 17
бр. в размер на по 150.66 лв. всяка и 1 бр. в размер на 150.72 лв., по
погасителния план, с падеж на последната погасителна вноска – 23.05.2019 г.
Съгласно т.12 от ОУ към сключения договор, страните са приели при забава в
плащанията на месечните дължими суми, потребителят да дължи върху главницата и
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
От заключението
на вещото лице, извършило назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че в изпълнение на
задълженията си по сключения договор за стоков кредит ответникът не е извършил
нито едно плащане на погасителните
вноски от 1 до 18. Общият изчислен от вещото лице размер на дължимите по
договора суми възлиза на 2 012.69 лв. - главница и договорна лихва в размер на
511.92 лв. за периода 23.12.2017 г. - 11.07.2018 г., като към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.05.2019 г. остатъкът от задължението
по процесния договор е в размер на общо 3 397.81лв., от който общ размер
дължимата главница възлиза на 2 012.69 лв., договорна лихва за периода
23.12.2017 г.-11.07.2018 г. в размер на 511.92 лв., а размерът на лихвата за
забава за периода 23.12.2017 г. – 09.05.2019 г. е в размер на 873.20лв.
Заключението на
вещото лице е прието като компетентно изготвено и неоспорено от страните, като
ищецът не е направил изменение на иска в частта относно размера на дължимата
лихва за забава.
С рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД като цедент и „Агенция за събиране на вземания” АД, като цесионер и
сключеното въз основа на него допълнително споразумение за цедиране на вземания
от 11.07.2018 г. между двете дружества, „Банка ДСК“ ЕАД е продало на ищеца
вземането си към А.Г.С.. Което е индивидуализирано в приемо-предавателен
протокол от 11.07.2018 г. в размерите, които са предмет на настоящия установителен
иск. С пълномощно цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощил „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД да уведомява от негово име, съгласно разпоредбата на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, всички длъжници по всички вземания, които Банката е цедирала на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с допълнително споразумение от 11.07.2018
г. Въз основа на пълномощното, ищецът е изпратил две уведомителни писма до
ответника, с които от името на цедента „Банка ДСК“ ЕАД го е уведомил за извършената
цесия, както и за това, че поради просрочие на погасителните вноски всички
вземания по договора за стоков кредит от 23.11.2017 г. са изискуеми в пълен
размер, считано от 05.07.2019 г. Видно от обратните разписки, ответникът не е
получил уведомителните писма, тъй като не е открит на посочения адрес. Същите -
пълномощно и уведомления - като част от
приложенията към исковата молба са връчени на особения представител на
ответника.
Предявеният иск
се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК, чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86,
ал.1 ЗЗД. От представените по делото писмени доказателства е безспорно
установено, че на 23.11.2017 г. между ответника и „Банка ДСК” ЕАД е бил сключен
договор за предоставяне на стоков кредит, който попада в приложното поле на ЗЗД
и ЗПК.
Договорът от
23.11.2017 г., който е вид договор за потребителски кредит, е сключен в писмен
вид, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора, включително
Общите условия, са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В
договора ясно е посочен общия максимален размер на кредита - в размер на 2
012.69 лв. и условията за усвояването му - чрез заплащане на закупена от
потребителя стока от търговски обект и заплащане на застрахователна премия;
посочен е годишния лихвен процент – 40.16%; посочен е годишния процент на
разходите по кредита – 48.44% и общата дължима от ответника сума в размер на 2
711.94 лв; посочен е крайният срок за издължаване на кредита и условията за
издължаване по погасителния план, в който са посочени броя на погасителните
вноски, техния падеж и размера им. Договорен е фиксиран лихвен процент на
годишна основа, при което не е било необходимо посочване на методика за
изчисляване на референтен лихвен процент, а годишният процент на разходите не е
извън границите, посочени в чл.19, ал.4 ЗПК.
По делото е
безспорно установено от писмените доказателства, че „Банка ДСК” ЕАД е изпълнило
договорните си задължения, като със сумата по отпуснатия кредит е заплатена
цената на закупените от ответника стоки и застрахователната премия, като за
факта на изпълнение на задълженията на заемодателя не е повдигнат и спор.
Установено е от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, което заключение съдът кредитира, че за връщане на кредита ответникът
не е изпълнил нито една от 18-те месечни вноски по погасителния план, като след
23.11.2017 г. плащания не са извършвани. Ответникът не установи да е правил
погасителните вноски по погасителния план, при което в съответствие с правата
му по чл.13, ал.1 от ОУ към договора, предоставилата кредита Банка-кредитор е
имала право да обяви договора за предсрочно изискуем, при неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница.
По отношение
задължението на кредитора за уведомяване на ответника за предсрочна изискуемост
на кредита и с оглед направеното възражение на особения представител на
ответника, съдът намира следното: Съгласно задължителното за съдилищата ТР № 4/2013
г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.18, постигнатата в договора за
стоков кредит уговорка, че при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или
главница кредиторът има право да
превърне кредита в предсрочно изискуем, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.
Съгласно същото ТР № 4/2013 г., уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост за вземането на банката, следва да се установи, че е
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В случая
кредиторът „Банка ДСК” ЕАД не е упражнила правото си по чл.13, ал.1 от ОУ към
договора за кредит и не е обявил кредитът за предсрочно изискуем, като негово
изявление в посочения смисъл не е доведено до знание на ответника до подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Задължението на ответника
е цедирано от Банката – кредитор на ищеца ведно с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности.
От друга страна, от договора за стоков кредит
и погасителния план към него е видно, че всички погасителни вноски са с
настъпил падеж към 26.05.2020 г., т. е. към момента на приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция. При тези данни и тъй като вземането, което е
в предмета на иска е формирано от вноските с настъпил вече падеж, приложение
намират разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС с ТР № 8/2017 г. по т. д. № 8/2017
г., според които предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може
да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата
на присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Със заключението
на вещото лице е установено задължение на ответника по договора за стоков
кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в размерите, които са предмет на настоящия установителен иск и за
които суми като главница, договорна лихва, лихва за забава и законна лихва,
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Поради това,
предявеният иск за установяване вземанията на ищеца за сумите - главница от 2
012.69 лв., договорна лихва от 511.92 лв. и лихва за забава от 200.21 лв.,
както и за законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2019 г., е
основателен, доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Съдът намира, че
ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е установил качеството си на
кредитор спрямо ответника за посочените вземания, придобити по договора за
цесия, сключен с „Банка ДСК” ЕАД. Тя е упълномощила новия кредитор от негово
име да съобщи на длъжника за извършената цесия, в който случай е налице
изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно, уведомление,
изхождащо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което
прехвърляне на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент,
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова уведомяване представлява
релевантен за спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на
основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразено от съда.
В случая старият
кредитор „Банка ДСК” ЕАД е упълномощил новия кредитор - ищеца, да уведоми от
негово име длъжника - ответника за извършената цесия. Такова уведомяване не е
осъществено до подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и
до датата на предявяване на настоящия иск, но уведомлението до ответника за
цесията е приложено към исковата молба на ищеца и е връчено на особения
представител на ответника, с което фактът на съобщаване на цесията е осъществен
и следва да бъде зачетен. Разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото, че
връчването на представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил
в разпоредбата фигурата „представител“, без да разграничава представителната
власт на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на
закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на
представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че
в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е
постановеното от ВКС Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I-во
Т.О. - че връчването на материалноправно изявление на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
В настоящия случай
съдът приема, че ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника,
т. к. уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера е
достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземане е породило действие за длъжника от този
момент, което уведомяване представлява релевантен за спора факт, настъпил след
предявяване на иска, поради което направеното с писмения отговор възражение, че
волеизявлението на кредитора за предсрочната изискуемост не е достигнало до
ответника се явява неоснователно. Вземането на ищеца за главница, договорна
лихва, лихва за забава и законна лихва е дължимо, въпреки че предсрочната
изискуемост на договора за стоков кредит не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като това
вземане е формирано от вноските по погасителния план по договора за кредит,
като всички вноски са с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното
дирене и пред настоящата инстанция.
С оглед
изложеното, съдът намира предявеният установителен иск по чл.422 ГПК за
вземането на ищеца за основателен и доказан,
и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход
на спора, ищецът има право да му бъдат присъдени всички направени разноски - в
заповедното производство в размер на 204.50 лева и в исковото производството в
размер общо на 904.50 лева (54.50 лв. - ДТ, възнаграждение за особен
представител на ответника - 300 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на
200 лева и юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 350 лева).
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.С., с ЕГН **********,***,
че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис
- сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори
Николина Тодорова С. и Мартин Деспов Деспов, следните суми: 2 012.69 лева -
главница, 511.92 лева договорна лихва за периода 23.12.2017 г. – 11.07.2018 г.,
200.21 лева - лихва за забава за периода 23.12..2017 г. - 09.05.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2019 г. до окончателно
изплащане на задължението, които суми произтичат от договор за стоков кредит №
307162 от 23.11.2017 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, и за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 280/2019 г. по описа на
РС-Дулово.
ОСЪЖДА А.Г.С., с ЕГН **********,***,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис
- сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори
Николина Тодорова С. и Мартин Деспов Деспов, на основание чл.78, ал.1 ГПК
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 280/2019 г. на РС-Дулово, в
общ размер от 204.50 /двеста и четири лева и петдесет стотинки/ лева и разноски
в настоящото исково производство в общ размер от 904.50 /деветстотин и четири
лева и петдесет стотинки/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца
възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на особения
представител на ответницата.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Силистренският окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: