Решение по дело №1924/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1617
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20207040701924
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1617                        20  ноември  2020  година                        град  Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на единадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                             

                                                                                      Съдия Златина Бъчварова

 

Секретар В. С.

като разгледа административно  дело  номер 1924  по описа за  2020 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Месамбрия 2012“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр.Несебър, ул. „Дюните“ №29, представлявано от Д.Н.Н., против заповед №ФК-89-0045942 от 14.07.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, с която е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „запечатване на търговски обект“- баничарница „Вито“, находящ се в гр.Несебър, ул. „Хан Крум“ №27, и е  забранен достъпа до него за срок от 14/четиринадесет/ дни, потвърдена с решение №ГДФК-80 от 03.08.2020 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорената заповед. Не ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата - началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, редовно уведомен, не се представлява. В писмено становище оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на заповедта. Ангажира доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от  лице, което има правен интерес, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, при следните съображения:

От представените с административната преписка доказателства се установява, че на 10.07.2020 г. е извършена проверка на търговски обект- баничарница „Вито“, находящ се в гр.Несебър, ул. „Хан Крум“ №27, стопанисван от  дружеството, при която, след контролна покупка на стойност 3.00 лева, заплатени в брой, не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство модел Tremol ZM V2“, ИН на ФУ ZK121464 и ФП №50149976 или ръчна касова бележка от кочан. Прието е, че  дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ при продажба/доставка, което е нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/обн.ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., сега Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/ обн.ДВ, бр.80/28.09.2018 г., Наредба №Н-18/13.12.2006 г./. За констатациите от проверката е съставен протокол №0045942 от 10.07.2020 г./л.21-23 от делото/.

На 13.07.2020 г., на дружеството, за извършеното нарушение е съставен АУАН № F558979/л.59 от делото/, а въз основа на него е издадено наказателно постановление №529298- F558979/31.07.2020 г./л.57 от делото/.

Констатираното нарушение е мотивирало началникът на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка  №ФК-89-0045942 от 14.07.2020 г., на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС, която препраща към фактите, обективирани в цитирания вече протокол за извършена проверка и с която е наредено „запечатване на търговски обект“- баничарница „Вито“, находящ се в гр.Несебър, ул. „Хан Крум“ №27, стопанисван от „Месамбрия 2012“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр.Несебър, ул. „Дюните“ №29, представлявано от Д.Н.Н. и е  забранен достъпа до него за срок от 14/четиринадесет/ дни.

 

 

Заповедта е оспорена по административен ред пред директора на дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, който с решение №ГДФК-80 от 03.08.2020 г. е отхвърлил жалбата на дружеството/л.7-15 от делото/.

Заповедта, с която на жалбоподателя е приложена принудителната административна мярка, е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед за прилагане на принудителна административна мярка заповед №ФК-89-0045942 от 14.07.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, по реда на  чл.186-188 ЗДДС, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС, в рамките на делегираните със заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изп. директор на НАП правомощия/л.42-43 от делото/ и е в предвидената от закона писмена форма.

На второ място обаче, при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел и съображенията за това са следните:

Жалбоподателят не оспорва, че не е издал фискален бон за извършената покупка в размер на 3.00 лева, т.е. че е извършил вмененото му нарушение. Следователно е налице хипотезата на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., която обосновава запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него.

В чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г./ред.ДВ,бр.9/2020 г., в сила от 31.01.20 г./, изрично е регламентирано, че „всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ“. Лицата, извършващи продажбата са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

Спорът се свежда до това дали оспорената заповед е мотивирана и  дали същата е следвало да бъде издадена след като не е приключило образуваното срещу дружеството административнонаказателно производство.

Според правилото на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба/фискален бон, касова бележка от кочан/, издаден по установения ред за доставка/продажба. Принципно неиздаването на фискален бон е основание за издаване на заповед като процесната. А за осъществяване състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС цената на покупката е без значение.

В нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС обаче се съдържа срок, който е „до 30 дни“. При определяне срока на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, и следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответните мотиви. След като законодателят е предвидил срок „до 30 дни“, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок именно от 14 дни за това нарушение, при което не е била издадена фискална касова бележка за покупка от 3.00 лева. Като не е сторил това, същият не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на закона и е пречка за съдебен контрол относно спазване принципа за съразмерност/чл.6 АПК/. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава съдебния контрол за законосъобразност и правото на защита на страните. При издаване на административен акт в условията на оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви е основание за неговата отмяна. В конкретния случай е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което е равнозначно на липсата на мотиви, независимо от техния обем. Дори и да се приеме, че в заповедта са изложени някакви обстоятелства, същите представляват само факти и статистически данни, които не съдържат ясни правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на принудителната административна мярка.

Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което е изискване за неговата законосъобразност -чл.146, т.5 АПК.

Съгласно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“ се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно издадения от органа по приходите индивидуален административен акт се налага да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание, а в случая не са изпълнени правилата, касаещи съдържанието на административния акт, предвидени в  чл.59, ал.2, т.4 АПК и чл.186, ал.3 ЗДДС.

Съдът намира неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като не е приключило образуваното срещу дружеството административнонаказателното производство, административният орган не е следвало да издава процесната заповед. В нормата на чл.186, ал.1 ЗДДС изрично се сочи, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че ирелевантно за издаване на заповед като процесната е приключването на образуваното срещу дружеството административнонаказателно производство. Касае се за две различни производства, които се развиват независимо едно от друго и които се провеждат по различен процесуален ред - АПК и ЗАНН.

Независимо от последното, изложеното по-горе обосновава извод, че заповедта като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,  материалния закон и в несъответствие с неговата цел, е незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.

При този резултат разноски на администрацията не се следват, а  жалбоподателят не е направил искане за присъждане на такива.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК,  Административен съд Бургас, осми състав,

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ заповед №ФК-89-0045942 от 14.07.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, с която е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „запечатване на търговски обект“- баничарница „Вито“, находящ се в гр.Несебър, ул. „Хан Крум“ №27, стопанисван от „Месамбрия 2012“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр.Несебър, ул. „Дюните“ №29, представлявано от Д.Н.Н., и е  забранен достъпа до него за срок от 14/четиринадесет/ дни, потвърдена с решение №ГДФК-80 от 03.08.2020 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП. 

Решението  може да се обжалва, в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                               

СЪДИЯ :