Мотиви към присъда по НОХД №1843 по описа за 2009г. на ШРС
На 03.12.2009г. от Шуменска Районна прокуратура
е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 392/2009г., по който в същия
ден е образувано производство пред първа инстанция срещу И.Д.Ц. с ЕГН ********** ***, за извършено от него престъпление от
общ характер наказуемо по чл. 195 ал.1 т.4, т.5
и т.7 , във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 , във вр. с чл.20
ал.2, във вр. с чл.28 ал.1 от НК и срещу
Р.М.Р. с ЕГН ********** *** , за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 195 ал.1 т.4 и т.5 , във вр. с чл. 194
ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 , във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че И.Д.Ц. в
периода от 14.08.2009г. до 10.09.2009г.
в гр. Шумен , при условията на продължавано престъпление и повторност,
сам и след предварителен сговор и съучастие като съизвършител с Р.М.Р., чрез
използване на техническо средство / клещи и ножче /, отнел чужди движими вещи:
2 бр. камери за видеонаблюдение , от владението на С.С., собственост на
“Райфайзенбанк” ЕАД – гр. София, 4 бр. камери за видеонаблюдение от владението
на Б.Б., 2 бр. камери за видеонаблюдение
от владението на Д.Д., 1 бр. камера за видеонаблюдение от владението на Т.С.,
1 бр. камера за видеонаблюдение от
владението на И.С., собственост на “Ники БТ” АД – гр. Шумен, всички на обща
стойност 2693.70 лева, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, а Р.М.Р. в периода от 17.08.2009г. до 10.09.2009г. в
гр. Шумен , при условията на продължавано престъпление, след предварителен
сговор и съучастие като съизвършител с И.Д.Ц., чрез използване на техническо
средство /клещи и ножче/, отнел чужди движими вещи: 3 бр. камери за
видеонаблюдение от владението на Б.Б., 2 бр. камери за видеонаблюдение от владението на Д.Д., 1 бр. камера за
видеонаблюдение от владението на Т.С., 1 бр. камера за видеонаблюдение от владението на И.С., собственост на “Ники
БТ” АД – гр. Шумен, всички на обща стойност 1290.50 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои.
С разпореждане от 04.12.2009г.
обвиняемите са предадени на съд за възведеното с обвинителният акт обвинение.
По искания направени в писмен вид преди началото на съдебното следствие
пострадалият Б.Р.Б. и ощетеното юридическо лице
“Райфайзенбанк” ЕАД – гр. София са конституирани като граждански
ищци и са приети за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявените от тях граждански
искове за причинени имуществени вреди
срещу подсъдимите, в резултат на извършеното от тях деяние посочено в
диспозитива на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимите И.Ц.
и Р.Р. се възползваха от диференцираните
процедури по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признат изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не
се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че
самопризнанията на подсъдимите по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 06.01.2010г. обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК
не е извършван разпит на подсъдимите за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда на подс.Ц. да бъде наложено
наказание 11 месеца “ лишаване от свобода “, което да бъде изтърпяно ефективно,
както и да бъдат приложени разпоредбите
на чл.25 от НК. По отношение на подс. Р. предлага да бъде наложено наказание 11
месеца “лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от 3
години. По отношение на гражданските искове, според представителят на ШРП,
същите са основателни и доказани в размера, в който са предявени и следва да
бъдат уважени.
Гражданският ищец Б.Р.Б. и процесуалният представител на гражданският
ищец “Райфайзенбанк” ЕАД – гр. София поддържат предявените граждански искове
срещу подсъдимите за посочените суми. Правят искане да им бъдат
заплатени и направените по делото разноски.
В хода на съдебното следствие
подсъдимите заявяват, че разбират в какво са обвинени и се признават за
виновни, че са наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие
и са съгласни с тях. Защитникът на
подсъдимия Ц. в хода на съдебните прения
пледира също за налагане на наказание “лишаване от свобода” под най- ниския
предел без да конкретизира размер, с приложение на чл.25 от НК. По отношение на
гражданските искове, моли да бъдат уважени за сумата от около 262 лева, без да конкретизира по
отношение на кой от двата иска. Подсъдимият Ц. пледира за смяна на режима на изтърпяване на
наказанията в по-лек. В последната си дума изразява съжаление за постъпката си. Защитникът на подс. Р. в хода на съдебните прения пледира за
наказание 9 месеца “лишаване от свобода” , чието изпълнение да бъде отложено за
срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК. По отношение на гражданските
искове, счита че този предявен от “Райфайзенбанк” ЕАД – гр. София не следва да
бъде уважаван по отношение на подзащитния му.
В защитната си реч и в последната си дума подс. Р. заявява, че няма какво да каже.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: През м. август 2009г. подс. И.Д.Ц. се
нуждаел от финансови средства. Разбрал, че св. Ивелин Д. искал да закупи
охранителни камери за видеонаблюдение и решил да му предложи да му намери такива - втора употреба. Св. Д. знаел, че
подсъдимият се занимавал с коли и части втора употреба, поради което се
съгласил с предложението. Подс. Ц. решил да извърши кражба на камери и да ги
продаде на Д.. За целта на 14.08.2009г.
вечерта отишъл до офис-2 на
“Райфайзенбанк” ЕАД – гр. София, клон Шумен, който се намирал на
пл.”Освобождение” №12 в гр. Шумен. С помощта на клещи отрязал кабелите на външната камера за
видеонаблюдение , която била поставена над банкомата разположен в офиса, след
което я свалил и я взел. На 24.08.2009г. по същият начин взел и втората камера монтирана на същият офис на банката.
Двете камери впоследствие продал на св. Д.
за сумата от 100 лева. За извършената кражба управителят на офиса съобщил в РУМВР – Шумен. В хода на
разследването камерите за предадени от
св. Д. на органите на реда. Стойността на отнетите камери е в размер на 1139.20 лева.
Подс. Ц. предложил на подс. Р. заедно да откраднат
други камери, които впоследствие да продадат
и да си поделят парите. Подс. Р.
също се нуждаел от финансови средства, поради което се съгласил. На
17.08.2009г. вечерта, около 22.20 часа двамата отишли до трансформатор, който
се намирал на ул.”Антим I” в гр. Шумен. Сградата била
собственост на св. Б.Б.. Същият бил монтирал на нея 4 камери за видеонаблюдение с цел охрана на
обекта. Подс. Р. повдигнал подс.Ц., който се качил на една стълба и с помоща на
клещи отрязал кабелите на три от камерите. Взел ги, след което ги занесли и
продали на св. Д. за сумата от 150 лева, която си поделили. На
следващият ден , около 06.30 часа подс. Ц. отишъл отново
до същият трансформатор и по същият начин отнел, и четвъртата камера, която укрил в съседните
храсти. В последствие камерата изчезнала. Пострадалият Б. ***. В хода на
разследването трите камери да предадени доброволно от св. Д.. Общата стойност
на отнетите четири камери от Б. е в
размер на 1056.00 лева.
На 29/30.08.2009г., вечерта
двамата подсъдими отново решили да
извършат кражба на камери. Отишли до дома на св. Д.Д.,***. На фасадата на
жилищната сграда били монтирани 2 бр. камери за видеонаблюдение. Подс. Р.
повдигнал подс. Ц., който се качил на козирка
и с ножче отрязал кабелите на
камерите и ги взел. Двамата ги продали на св. Д. за сумата от 100 лева , която поделили.
Пострадалият Д. ***. В хода на разследването и двете камери са предадени
доброволно от св. Д.. Стойността на отнетите вещи възлиза на 231 лева.
На 09.09.2009г. , вечерта двамата
подсъдими отишли до дома на св. Тихомил С.,***. Над гаражната врата на домът
била монтирана камера. Двамата подсъдими
по описания вече начин , чрез отрязване на кабелите, отнели камерата и отново я продали на св. Д.
за сумата от 30 лева. Св. С. също уведомил органите на реда. Камерата била
доброволно предадена от св. Д.. Стойността й е в размер на 146 лева.
На офиса на “Ники БТ” АД – Шумен,
находящ се на ул.”Л. Каравелов” № 27 били монтирани 6 бр. камери за видеонаблюдение. На
10.09.2009г. около 08.00 ч. св. И.С. установил, че една от външните камери
липсвала. При преглед на записите видял
две непознати за него момчета да
приближават до камерата. Единият повдигнал другият , който свалил камерата. В
хода на разследването била установена самоличността на извършителите, а именно
двамата подсъдими. Те продали и тази
камера на св. Д. за сумата от 30 лева, който впоследствие доброволно я предал
на органите на реда. Стойността на отнетата вещ възлиза на 121.50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимите в
хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371
т.2 от НПК, които признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за
тези факти . Освен това съдът намира, че самопризнанията на подсъдимите по
чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства
по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК .
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият Ц. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 195 ал.1 т.4, т.5 и т.7
, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 , във вр. с чл.20 ал.2, във вр.
с чл.28 ал.1 от НК, а подс. Р. това по чл. 195 ал.1 т.4 и т.5 , във вр. с чл. 194 ал.1, във
вр. с чл.26 ал.1 , във вр. с чл.20 ал.2 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия
за упражняване правото на собственост върху движими вещи ;
* от обективна страна подсъдимите,
чрез своите действия отнели чужди движими
вещи , от владението на другиго като са прекратил фактическата власт
върху вещите и са установили своя
фактическа власт върху тях, без
съгласието на владелеца
-
квалификацията по т.4 на чл.195 ал.1 от НК е налице, тъй като за осъществяване на съответното деяние подсъдимите са
използвали клещи и ножче;
* субект на престъплението са пълнолетни вменяеми лица, които не са
имали фактическа власт върху движимите вещи
предмет на престъплението и не са били техен собственик
-
квалификацията по т.5 на чл.195 е налице, тъй като деянието е извършено от две
лица сговорили се предварително за осъществяването на кражбата, като случаят не
е маловажен, действали след
предварително сформиран пряк умисъл;
- по отношение подсъдимия И.Ц. е налице квалификация по т.7 на чл.195 ал.1
от НК - престъплението е извършено от
подсъдимият при условията на повторност, тъй като същият е извършил деянието
след като е бил осъден с влезли в сила присъди за престъпления по чл.195 от НК;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимите с пряк умисъл – те са
съзнавали, че лишават от
фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждали са
преминаването им в своя фактическа власт
и са целели да установят тази власт върху предметите на престъплението и да се
разпореждат с тях в свой интерес (имали
са намерение противозаконно да ги присвоят)- т.е. съзнавали са обществено
опасния характер на деянието и са целял настъпването на обществено-опасните
последици.
Квалификацията на престъплението
следва да се приложи и във връзка с чл.26 от НК, тъй като отделните деяния осъществяват поотделно един и същ състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
деяния от обективна и субективна страна представляват продължение на първото
деяние.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму
и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен
начин.
При определяне на наказанието на подсъдимите за извършеното от тях
престъпление съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното
деяние, степента на обществена опасност на подсъдимите, както
и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подсъдимите:
По отношение на подс. И.Ц.:
* смекчаващите вината
обстоятелства - самопризнания, добросъвестно поведение в
наказателния процес;
* отегчаващи вината обстоятелства – предходни осъждания за престъпления от общ
характер извън тези обуславящи повторността, невъзстановяване на причинените
щети;
По отношение на подс. Р.Р.:
* смекчаващите вината
обстоятелства - самопризнания, добросъвестно поведение в
наказателния процес, чисто съдебно минало;
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не
констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимите, като наказанието бъде определено при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, без да са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно: За престъплението по чл.195 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода” от 1 до 10 години , което на
основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК следва да бъде определено под най—ниския
предел, а именно под 1 година. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, счита,
че справедливо и съответно на извършеното от подс. И.Д.Ц. ще бъде налагане на
наказание 11 месеца “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” . На осн. чл. 61 т.2 от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното наказание и на основание чл.60
ал.1 от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от
закрит тип . На основание чл. 59 ал. 1 и ал.2 от НК следва да бъде зачететно
предварителното задържане на И.Д.Ц. , считано от 10.09.2009г..
По отношение на подс. Р.Р. счита,
че справедливо и съответно на извършеното
ще бъде налагане на наказание също
11 месеца “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” . Съдът определи
това наказание с оглед обществената опасност на подсъдимия Р., според данните за личността му, както
прецени и факта, че следва да му бъде даден шанс да се поправи и превъзпита. В
същото време, съдът като прецени, че за него са налице условията за
приложението на чл.66 от НК и смекчаващите отговорността обстоятелства за него
намери, че условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му
и ще повлияе поправително върху него и поради това отложи изтърпяването на така
определеното наказание за срок от 3 /три/ години. На основание чл. 59 ал.2 от НК
следва да бъде зачетено предварителното задържане на Р.М.Р. за срок от 24 часа
по ЗМВР.
Съдът определи тези наказания с
оглед обществената опасност на подсъдимите според данните за личността им,
както прецени и факта, че следва да им бъде даден шанс да се поправят и превъзпитат.
Така определеното наказание , съдът намира за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху тях и ще им се
отнеме възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Налице
са предпоставките на чл.25 ал.1 от НК
във връзка с чл.23 ал.1 от НК за определяне на общо наказание на подсъдимия
И.Д.Ц. от наложеното му по настоящата присъда и с присъда по НОХД №1891/2008г. на ШРС ,
влязла в законна сила на 16.11.2009г. и присъда по НОХД №1556/2009г. на ШРС,
влязла в законна сила на 27.11.2009г. до размера на най- тежкото от тях, а
именно 3 / три / години “Лишаване от свобода”.На осн. чл. 61 т.2 от ЗИНЗС следва да бъде определен
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така определеното общо наказание
като на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС наказанието да бъде изтърпяно в
затворническо заведение от закрит тип.На основание чл. 25, ал. 2 и ал.3 от НК
от така определеното общо наказание
следва да се приспадне изтърпяната
част от наказанията по кумулираните
присъди.
Налице
са предпоставките на чл.25,ал.1 от НК във връзка с чл.23,ал.1 от НК за
определяне общо наказание на подсъдимия И.Д.Ц. от наложените му с присъда по НОХД №222/2009г. на ШРС, влязла в законна сила на 23.04.2009г. и споразумение по НОХД №915/2009г. на ШРС, влязло в
законна сила на 01.07.2009г. до размера на най - тежкото от тях, а именно
"ПРОБАЦИЯ", изразяваща се в следните пробационни мерки:задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА година с периодичност 4 /четири/
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ЕДНА година. На основание чл.25,ал.2 от НК следва да се приспадне от така
определеното общо наказание, изтърпяната част от наказанията по кумулираните
присъди.
Налице
са предпоставките на чл.25,ал.1 от НК
във връзка с чл.23,ал.1 от НК за определяне на общо наказание на подсъдимия
И.Д.Ц. от наложените му:
споразумение по НОХД №321/2006г. на ШРС,
влязло в законна сила на 06.04.2006г. , споразумение по НОХД №1613/2005г. на ШРС, влязло в законна сила на 01.12.2006г.,
споразумение по НОХД №1598/2006г. на
ШРС, влязло в законна сила на 18.12.2006г., споразумение по НОХД №1395/2006г. на ШРС, влязло в
законна сила на 30.05.2007г., споразумение по НОХД №824/2008г. на ШРС, влязло в законна сила на 26.05.2008г. до
размера на най - тежкото от тях, а именно 8 / осем / месеца “Лишаване от
свобода”. На осн. чл. 61 т.2 от ЗИНЗС
следва да бъде определен първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на
така определеното общо наказание като на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС
наказанието да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.На основание чл.25,ал.2 и ал.3 от НК следва да се
приспадне от така определеното общо наказание, изтърпяната част от наказанията
по кумулираните присъди.
Налице
са предпоставките на чл.25,ал.1 от НК във връзка с чл.23,ал.1 от НК за
определяне на общо наказание на подсъдимия И.Д.Ц. от наложените му с
присъда по НОХД № 321/05г. на ШРС, влязла в законна сила на 29.12.06г. и
присъда по НОХД № 939/07г. на ШРС, влязла в законна сила на 21.11.07г., до
размера на най- тежкото от тях, а именно
глоба в размер на 500 лева. На основание
чл.25,ал.2 от НК следва да се приспадне от така определеното общо наказание,
изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди.
По
този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение на
предявеният от гражданският ищец “Райфайзенбанк”
ЕАД – гр. София граждански
иск за претърпени имуществени вреди, предвид факта, че отнетите вещи 2 бр. камери за видеонаблюдение
са веществени доказателства по делото и е постановено тяхното връщане иска се
явява неоснователен, поради което не следва да бъде уважен. Не следва да бъдат
присъдени и разноски по делото, доколкото
не са представени доказателства за направени такива.
По отношение на предявеният от
гражданският ищец Б.Р.Б. граждански иск
за претърпените от него имуществени вреди, предвид факта, че
от отнетите вещи общо 4 бр. камери за видеонаблюдение, три от тях са
веществени доказателства по делото и е постановено тяхното връщане, иска се
явява основателен и доказан до размера на причинените имуществени вреди, които
не са възстановени, а именно 1 бр. видеокамера , чиято равностойност е 264
лева. В останалата му част искът се явява неосновател , поради което не следва
да бъде уважен. Искът следва да бъде уважен само спрямо подс. И.Ц. и отхвърлен
по отношение на подс. Р., тъй като камерата, която не е върната и по отношението, на която искът се явява
основателен, е отнета без съучастието на подс. Р.. Не следва да бъдат присъдени
и разноски по делото, доколкото не са
представени доказателства за направени такива..
Веществените
доказателства по делото следва да бъдат върнати, тъй като няма спор за правото
на собственост.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия И.Д.Ц. следва да заплати в полза на
държавата държавна
такса върху уважения размер на гражданският иск
в размер на 50 лв. и в полза на ОД на МВР- Шумен направените деловодни разноски в размер на
20,00лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Р.М.Р. следва да заплати в полза на ОД на МВР-
Шумен направените деловодни разноски
в размер на 20,00лв.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.