Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
13.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд
в публичното заседание на деветнадесети
юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Невена Калинова
при
секретаря Анелия Янчева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1446 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова
молба на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж,
рег. N *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон
България, с ЕИК *********, гр.София
1766, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, чрез
надлежно упълномощен юрисконсулт, срещу А.Н.С. ***, по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с правна квалификация
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, за установяване съществуване на вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 970/2019г. на РС-Кърджали, при
твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, от който произтича
вземането, кактo и поради падежирането
на кредита преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендираните парични вземания
произхождат от договор за потребителски заем с номер CREX - 13487947, сключен с
ответника на 23.06.2016г., за сумата 1 936.54 лв., платима на 24 месечни
вноски, всяка по 107.79лв., и по който на 05.06.2018г. длъжникът преустановява
плащанията, към която дата е погасил 22 месечни вноски и дължи 2 месечни вноски
в общ размер на 215.58 лв., както и законна лихва за забава от 22.31 лв. за
периода от 05.07.2018г. до 11.07.2019г., за които вземания ищецът се снабдява
със заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на ответника при
условията на отсъствие. В съдебно заседание ищецът не се представлява, но
поддържа исковете с писмена молба чрез упълномощен юрисконсулт.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А.Н.С. чрез назначения му от съда особен
представител оспорва иска като основава
възраженията си на недействителност на кредитното правоотношение с оглед
неспазване на изискванията, заложени в ЗПК, и конкретно в разпоредбите на чл.10,
ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, за което
развива подробни съображения по две основни възражения: не е спазен размерът на
шрифта, изискуем се от ЗПК, относно възможността на потребителя да се запознае
с договора, както и за липса на методика в договора относно изчисляването на
ГПР. С оглед на тези възражения особеният представител на ответника претендира
за отхвърляне на иска, поради това, че в случай на недействителност на
потребителски кредит, длъжникът дължи да върне само чистата сума по кредита, а
ответникът, с оглед на изчисленията, които особеният представител прави, е
изплатил сума по-голяма от т.нар. чист размер на кредита. В съдебно заседание ответникът А.Н.С. чрез назначения му от съда особен представител поддържа възраженията срещу иска и представя
сравнителен материал, изготвен с оглед на възражението му, че не е спазен размерът
на шрифта, изискуем се от ЗПК, на който
да бъде изготвен договора.
Районният
съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от
страните, приема за установено следното:
Нa 23.06.2016г. страните сключват Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-13487947/23.06.2016г., по който длъжникът усвоява сумата
1 936.54 лв., подлежаща на връщане с оскъпяване на 24 месечни погасителни
вноски, всяка по 107.79 лв., с краен срок за изпълнение 15.07.2018г., преустановявайки
плащането на 05.06.2018г., към която
дата остават две неплатени месечни погасителни вноски от по 107.79 лв. с
падежни дати 05.06.2018г. и 05.07.2018г., общо 215.58 лв., като след втората
пропусната/неплатена/ вноска кредитът е уговорено да бъде предсрочно изискуем
изцяло, за което обстоятелство ищецът като кредитор не представя доказателства
за обявяване на предсрочна изискуемост на длъжника, но което е ирелевантно предвид,
че към втората неплатена вноска изтича крайният срок за изпълнение на договора,
след който е подадено заявлението по чл.410 от ГПК, а именно на 25.07.2019г.. От
значение е, с оглед възраженията на особения представител на ответника,
действителен ли е договора, и ако не- изпълнил ли е ответникът задължението си
да върне чистата стойност на кредита, при липса на спор сумата по кредита да е
усвоена, тъй като с оглед твърденията на ищеца ответникът е направил плащания
по договора в общ размер от 2 371.38 лв./22 вноски по 107.79 лв./.
Посоченият в договора кредитор "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е заличен поради
настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018 г. на осн. чл. 13 от
Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г.
между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" АД, регистрирано във Франция, със седалище гр. Париж, и "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, регистрирано в България, със седалище гр. София. Считано от 01.02.2018
г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон
на чуждестранния търговец, а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България", при което надлежна страна в исковото производство е
посоченият чуждестранен търговец.
Отпуснатият кредит на ответника като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на
ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно
чл.240 от ЗЗД договорът за паричен заем е договор, при който реално се
предоставя за ползване парична сума при постигнато съгласие за връщането й и
лихва се дължи само ако е уговорено. Когато кредитополучателят е физическо
лице, което ползва кредита извън рамките на своята търговска или професионална
дейност, то е потребител по смисъла на чл.2 б „б“ на Директива 93/13/ЕИО
относно неравноправните клаузи в потребителските договори и §13 т.1 от ЗЗП и се
ползва от потребителската защита по тях, относно всички клаузи в договора,
които не са били предмет на индивидуално уговаряне и са в предмета на договора,
тъй като не е бил в състояние да влияе върху съдържанието им като изготвени
предварително, особено в случаите на договор при общи условия/чл.3 на Директива
93/13/ЕИО и чл.146, ал.2 от ЗЗП/.Клаузи, които са индивидуално уговорени, са
изключени от потребителската защита-чл.146, ал.3 от ЗЗП.Клаузи относно основния
предмет на договора, съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми, също са извън
предметния обхват на потребителската защита– чл. 145, ал. 2 ЗЗП /съответстващ
на чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО/.Неравноправна е клауза, която не отговаря
на изискването за добросъвестност,
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, и е във вреда на
потребителя-чл.3, пар.1 на Директива 93/13/ЕИО и чл.143, чл.146, ал.1 от
ЗЗП.Неравноправните клаузи са посочени в чл.143 т.1-19 от ЗЗП и списъкът е
неизчерпателен, в съответствие с Директивата.За порочност на клаузата се
преценя видът /характерът/ на стоката или услугата – предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към момента на
сключването, всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който
зависи, основен предмет на договора, съответствие между цената/възнаграждението
и стоката/услугата – ако не са ясни и
разбираеми, и дали клаузите са ясни и разбираеми/ чл. 4, § 1 и § 2 на
Директивата и чл.145, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/.Клаузите с акцесорен характер не
попадат в обхвата на чл. 4, § 2 на Директивата, като например тези за
едностранно изменение на лихвения процент, механизъм за промяна на разходите,
комисионна за риск, освен ако те не са ясни и разбираеми/арг. и от чл.145, ал.2
от ЗЗП/.
Сключеният между страните договор е за потребителски
кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания относно формата
и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на тези по
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за
потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.С оглед императивния
характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за
защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези
норми не е въведено в предмета на делото /в този смисъл са задължителните
указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
При сключване на договора е спазена изискуемата се от
чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Съдържанието на договора отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
Договорът не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК
относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а
именно - не по-малък от 12.След сравнение съдът достига до извод, че при
съставяне на договора е използван шрифт Garamond с размер 11. Дори да се
приеме, че отклонението е незначително, то нарушение на изискването относно
размера на шрифта категорично е налице по отношение на приложените към договора
сертификат и общи условия, съставени в
шрифт с размер под 11. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за сключването на
договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се
отнася до всички елементи на договора. Така изискването
договорът да е съставен на ясен и разбираем език установява забрана договорът
да съдържа неравноправни клаузи по арг. от чл.145, ал.2, вр. чл.147 от ЗЗП.
Това изрично е предвидено в чл.24 от ЗПК, че за договора за потребителски
кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗПК.
Договорът не отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 и т.12 ЗПК.В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посоченият процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.В договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и
размер на оставащата главница. Липсва предоставяне на предвидената в чл.11,
ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата
по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план
трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. Въпреки, че по
делото не се претендира възнаградителна лихва, то същата е елемент на
претендираната от ищеца „главница“, което обуславя необходимост да се изследва
валидността на уговорката за формирането на възнаградителна лихва за
неравноправност. Клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и чл.143,
ал.2 т.10 от ЗЗП, тъй като тя е неясна-нито преди, нито при сключването на
договора кредитополучателят получава конкретна информация каква е цената на
услугата и при какви условия кредиторът я формира, което изцяло е в
противоречие с изискването за добросъвестност и води до неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора за кредит, което изрично е
въведено като изискване за действителност на потребителския кредит в чл.11, ал.1
т.12 от ЗПК-погасителният план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, именно с цел
потребителят да извърши преценка каква е цената на предоставяната му услуга в
парично /а не само процентно/ изражение, за да предвиди икономическите
последици от сключването на договора, в т.ч и когато лихвеният процент е
фиксиран. Необходимо е между страните по договора да е постигнато съгласие за
начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя като съществен елемент
на договора и израз на засилената защита на потребителя.
Следователно сключеният договор за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл.22 от ЗПК като неотговарящ на всички изисквания на
чл.10, ал.1 ЗПК, както и на тези по чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.Последиците на
тази недействителност са регламентирани в чл.23 ЗПК, предвиждащ, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи по кредита. На възраженията на
ищеца, че не е допуснато нарушение на Директива 2008/48/ЕО, следва да се
отговори, че директивата въвежда минимални стандарти в защита на потребителя,
без да ограничава възможността националният законодател да въвежда по-високи
стандарти, и когато са налице такива, съдът е длъжен да приложи нормата на
националното право.
В своята практика Съдът на ЕС по преюдициални запитвания
дава тълкуване на чл.6, пар.1 на Директива 93/13 в смисъл, че не е допустима
уредба на държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато
констатира нищожност на неравноправна клауза в договор с потребител, да допълни
договора, като измени съдържанието на тази клауза/решение по дело С-618/10/.При
положение, че договорът не може да се изпълни след премахването на
неравноправната клауза, е допустима национална правна уредба, която дава
възможност на националния съд да замести клаузата с диспозитивна разпоредба от
националното право/решение по дело С-26/13/.Преценката дали договор, съдържащ
неравноправна клауза да се обяви за нищожен в неговата цялост или да се запази
действието му, но без неравноправната клауза, следва да се основава на интереса
на потребителя с оглед защита на правата, предоставени му от Директива
93/13.Следователно предвид, че чл.146, ал.5 от ЗЗП следва да се тълкува
съобразно тази практика, а не само в рамките на чл.26, ал.4 от ЗЗД, то под прилагане
на договора без неравноправните клаузи по смисъла на чл.146, ал.5 от ЗЗП следва
да се разбира възможността за изпълнение на останалите условия на договора с
преценка на евентуално предположение дали договорът би бил сключен и без
неравноправните му клаузи от гл.т. на възможността на средния потребител да
съобрази икономическите последици от договора.При невъзможност за изпълнение,
но с цел запазване на договора, неравноправните клаузи следва да могат да бъдат
заместени по право от повелителни законови разпоредби или от диспозитивни
правни норми, първите намират приложение при липса на уговорка между страните.Ако
договорът не може да се изпълнява без неравноправните клаузи, и е нищожен в
своята цялост, то той е непозволен договор-чл.22 от ЗПК, с изрично
регламентирани последици в чл.23 от ЗПК.В този смисъл е и разрешението, дадено
от СЕС в Определение от 16.11.2010г. по дело С-76/10/Словакия/, че Директива
87/102 за потребителския кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО /сега директива
2008/48/ЕО/, трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд
служебно да прилага разпоредбите, които транспонират във вътрешното право чл.4
от последната директива и предвиждат, че при непосочване на ГПР в договор за
потребителски кредит предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и
разноски.Това разрешение е изцяло приложимо в случая за лихвите поради неизпълненото
от кредитора задължение преди и при сключване на договора да изпълни
задължението си по чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, с оглед на което следва извод, че
към 05.06.2018г. ответникът е върнал чистата стойност на кредита и няма
неизпълнено към ищеца парично задължение както за главница, така и за лихва,
което обуславя правомощие на съда да отхвърли предявеният установителен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на паричното задължение по издадената
Заповед N 429/25.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. N 970/2019г. на Районен съд-Кърджали, с която е разпоредено
длъжникът
А.Н.С. да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж,
рег. N *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, с ЕИК *********, гр.София, сумата 237.89 лв., представляваща неизпълнени
парични задължения по Договор за
потребителски заем N CREX-13487947/ 23.06.2016г., от която 215.58 лв. главница и 22.31 лв. законна мораторна лихва върху главницата
за периода от 05.07.2018г. до 11.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-25.07.2019г.
до окончателното й изплащане, като разноските по делото, в т.ч. и по
заповедното производство, останат в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, Париж, рег. N *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон
България, с ЕИК *********, гр.София
1766, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, срещу А.Н.С. с ЕГН **********,***, установителен
иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на парично вземане в размер на
сумата 237.89 лв., представляваща неизпълнени парични задължения по Договор за потребителски заем N
CREX-13487947/ 23.06.2016г., от която
215.58 лв. главница и 22.31 лв. законна
мораторна лихва върху главницата за периода от 05.07.2018г. до 11.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК-25.07.2019г. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена Заповед N 429/25.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 970/2019г. на Районен съд-Кърджали.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия: