Р Е
Ш Е Н
И E
12.11.2012 год. гр.Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд граждански състав в съдебно заседание на
тридесет
и първи октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
Секретар: А.И.
като разгледа
докладваното от съдия ПЕЙЧЕВА
т..дело № 41 по описа за 2012 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ „Пиреос Лизинг България”ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе” № 127 А ет.5, е
предявил иск, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК срещу ответниците:
„Мидфорс Строй” ООД, със седалище и
адрес на управление:гр.Димитровград,ул.”Емилиян
Станев” № 4-А-16; Д.И.А., И.Д.А. и Д.Д.И.,*** за сумата 16 021,52 евро,представляваща
остатък от дълг по запис на заповед,ведно със законна лихва,считано от датата
на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК - 18.08.2011 год.,както и
направени по делото разноски в размер на 1389,13 лв.,за които суми е издадена
заповед за изпълнение.
В исковата молба ищецът твърди, че съгласно запис на заповед от 24.07.2007
год., предявен на 31.05.2011 год. на ответника Д.И.А. в качеството му на управител
на ответното дружество - издател на записа на заповед, първият от ответниците се е задължил безусловно и неотменяемо да
плати в полза на поемателя по менителничния ефект сумата 57 559,35 евро.Плащането по записа на заповед било
определено като дължимо на предявяване.Независимо от редовното предявяване, до
настоящия момент плащане не е настъпило. След като ответникът „Мидфорс Строй” ООД
не заплатил доброволно поетото задължение, ищецът на основание чл. 417, т. 9 от ГПК се снабдил по реда на заповедното производство със Заповед за незабавно
изпълнение. Същата била издадена по Ч.гр.д. № 1336/2011 по описа на РС Димитровград.
Образувано било и изпълнително дело № 1511/2011 по описа на ЧСИ Калин Попов,с рег.№
852-София.Със същата е била ангажирана и отговорността на останалите трима ответници,които са подписали
и авалирали същото задължение,при условията,при които то е било поето от
издателя на записа на заповед. След като ищецът получил съобщение, че
длъжниците са направили възражения, за него се породил правен интерес от
предявяването на настоящия иск, поради което моли съда да приеме за установено,
че ответниците дължат сумата, за която е издадена Заповедта за незабавно
изпълнение по Ч.гр.д. № 1336//2011 по описа на РС-Димитровград.
ОТВЕТНИЦИТЕ „ Мидфорс СТРОЙ” ООД , Д.И.А.,И.Д.А. и Д.Д.И. в законния двуседмичен срок, от получаване на исковата молба
и приложенията към същата, са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище, че искът е неоснователен.Ответниците-физически
лица твърдят,че за тях не е възникнало задължението да извършат плащане по записа на заповед,тъй
като същият е подписан с условието,че сумата е дължима при предявяване.Считат,че
за тях надлежно предявяване ищецът не е направил,поради което и вземането не е
станало изискуемо,тъй като падежът спрямо тях не е настъпил.Твърдят още,че записът на заповед всъщност
е бил издаден като обезпечение на задълженията по Договор за финансов лизинг
№ 1608/24.07.2007 год. за предоставения на лизинг лек автомобил марка
„Фолксваген”.Правят възражение още,че ищецът не е посочил точно вземането си по
пера,т.е. какво се включва в исковата сума и за кой период се отнасят тези
вземания.На последно място ответниците твърдят,че процесния автомобил е бил
продаден от ищеца на трето лице - фирма „Делена”-Хасково на цена 23 000
евро ,без ДДС или 53 980,90 лв. с включен ДДС,като в тази цена е била
включена и остатъчната стойност на автомобила към датата на покупката,а така и
сумата на възникналите и изискуеми до момента задължения по договора за лизинг.
Ищецът в законоустановения срок подава
допълнителна искова молба,в която отново
поддържа иска си,като конкретизира и претенцията си.В този смисъл същата
се свежда до искане да бъде признато по отношение на ответниците,че дължат на
ищеца исковата сума,която включва в себе си : главница в размер на 8876,27
евро,договорна лихва за периода от 01.08.2010 г. до 30.06.2011 год.в размер на
1358,05 евро,лихва за забава за периода от 01.08.2010 год. до 31.05.2011 год. в размер на 880,15 евро и
направени разноски по договора за лизинг-застраховки,нотариални покани,данък
МПС – 4907,19 евро или общо сумата – 16 021,52 евро.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно
и взети в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че ищецът и ответникът „Мидфорс
Строй”ООД-Димитровград са сключили договор за финансов лизинг № 1608/24.07.2007
год.,по силата на който на ответника е доставена лизингова вещ,представляваща
нов лек автомобил марка „Фолксваген” модел VW TOUGER, шаси WVGZZZZ7LZ8D006742, двигател BKS 063012, цвят черен.Вещта е
доставена от „Автохит 2000”ООД.Договора за финансов лизинг е подписан от
управителя на дружеството Д.И.А.,като
останалите трима ответници-Д.И.А., действащ за себе си, И.Д.А. и Д.Д.И.
са подписали договора като поръчители.Уговорена е била покупна цена на
лизинговата вещ в размер на 50 489,65 евро,като първоначалната вноска е в
размер на 7 573,45 евро,които суми са
платени от лизингодателя на доставчика.Уговорен е между лизингодателя и
лизингополучателя лизингов период – 60 месеца
и лизингови месечни вноски – също 60.Изготвен е бил погасителен план към
договора,подписан от всички страни в настоящия процес.Договорени са били и
санкционни условия при неизпълнение на задълженията, лихви, неустойки,застраховки,
както и законна лихва.В отговора е посочено още,че лизингополучателят е запознат и с Общите
условия за финансов лизинг,приложен като доказателство по делото.Безспорно е
още,че същите са подписани от лизингополучателя и от поръчителите по
договора.Приложени са още издадени и неплатени
фактури за дължимите суми по
месеци за времето от 02.08.2010 год. до
01.06.2011 год.
По делото е приложено
и Ч.гр.д.№ 1336/2011 год. по описа на РС-Димитровград като доказателство за
развилото се заповедно производство. От издадения запис на
заповед от 24.07.2007 год., подписан от ответниците по делото се установява, че същите признават безусловно задължението си към
ищеца за обща сума в размер на 57 459,35 лв. и се задължават безусловно да заплатят сумата при предявяването му,но
не по-късно от 01.10.2012 год.Не се спори още,че лизингополучателят-ответникът
„Мидфорс Строй” е получил вещта-лек автомобил,подробно описан в договора. Съдът приема за
безспорен и факта на предявяване на Записа на заповед,което е станало чрез
връчване на нотариална покана на първия ответник.Връчването е станало на
31.05.2011 год. и разписка от същата дата,подписана от Д.И.А.,в качеството му
на управител на дружеството.Същата не бе оспорена в производството,поради което
съдът именно кредитира тези
доказателства.
За правилното изясняване на делото
съдът назначи и изслуша заключение на съдебно счетоводна експертиза.
Видно от заключението на назначеното вещо лице-икономист, общата стойност на неиздължените вноски
по лизинговия договор за времето от 01.08.2010 год. до 30.06.2011 год. възлиза
на сумата 9387,56 евро или 18 360,47 лева. Договорената лихва за исковия
период ,а именно от 01.08.2010 год. до
30.06.2011 год. е в размер на 1358,05 евро или
2656,11 лева,лихвата за забава за периода от 01.08.2010 год. до 31.05.2010
год. е в размер на 880,15 евро или 1721,42 лева, а дължимите суми под формата
на разходи за застраховка на автомобила,данъци и нотариалната покана – в размер
на 4907,19 евро или 9597,63 лева.Или общо задължението възлиза на сумата -
16 532,95 евро.Установява се от
заключението на в.л.,че тези именно суми ищецът е отразил в своето счетоводство
и са осчетоводени като търсими.Същите са осчетоводени и при ответника с минимални разлики.От заключението на вещото лице, което съдът възприема като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява,че общият размер на паричното задължение
на ответника към ищцовото дружество към датата на подаване на исковата молба
възлиза на сумата от 16 532,95 евро с левова равностойност 32 335,63 лв./ претенцията е за сумата
16 021,52 евро,т.е. за 511,43 евро по-малко от установеното от в.л./
При така описаната фактическа обстановка на първо място следва да се посочи,
че Записът на заповед въз основа на който съдът е издал Заповед за незабавно
изпълнение на основание чл. 417 т.9 от ГПК, съдържа всички необходими елементи
по чл. 535 от Търговския закон - наименованието "запис на заповед"
в текста на документа, безусловно обещание да
се плати определена сума пари – 57 459,35 евро, падеж – на предявяване, място на плащането – гр. София, името на лицето, на което или на заповедта
на което трябва да се плати – ищеца, дата и място на
издаването – 24.07.2007
г., гр. София, както и подпис
на издателя. В
случая записът на заповед съдържа подпис и на авалисти – останалите трима
ответници по делото. Съдържанието на записа на заповед не се оспорва между
страните. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че записът на заповед
отговаря на изискванията на чл. 535 от Търговския закон.
Следва да се посочи,
че записът на заповед е абстрактна сделка, т.е. за неговата действителност не се
изисква да бъде изразена причината на задължението, нито тя се обуславя от
условията, които са уговорени между страните. Записът на заповед е едностранно
волеизявление, абстрактна сделка и тази му характеристика не съдържа като
съществен елемент за издаването му основанието. Не предпоставя като условие за
действителност наличността на друга основна сделка с каузален характер, нито
пък валидност на правоотношението по каузалната сделка. Поради абстрактния
характер на менителничното волеизявление,
правата, които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от
развитието на каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект
е издаден. Въпреки абстрактния характер на записа на заповед обаче, съдебната практика приема, че каузалната сделка не е
изолирана от него. След проверка на формалната страна на записа на заповед,
съдът по същество трябва да провери фактите и обстоятелствата, свързани с
изпълнението или неизпълнението на задълженията по каузалната сделка, респ. за
съществуването или не на вземането. В това производство издателят на записа на заповед може да направи всички правоизключващи,
правопогасяващи и правоунищожващи възражения по изпълнението на каузалното правоотношение. Ако се докаже, че то е
погасено или недействително на някое основание, това рефлектира и върху записа
на заповед. В настоящия случай се твърди, че записът на заповед е издаден като гаранция във връзка със съществувало между него и ответника
облигационноправно отношение по повод сключения между тях на 24.07.2007г. договор
№ 1608/2007, в който договор изрично се предвиждало издаването на запис на
заповед- т.16.1 от договора.Именно по повод на това е бил издаден процесния Запис на заповед на стойност 57 459,35 евро, част от която сума е
предмет на спора в настоящия процес.Наличието на облигационно
правоотношение според
съда не бе оспорено от ответниците,напротив същото се установява, както от
отговора на исковата молба,така и от останалите изразявани становища и събрани
доказателства в хода на процеса.Представянето на договора за финансов лизинг не може да обоснове друг извод,освен
направения.От друга страна от приетото като компетентно и безпристрастно
заключение на вещото лице-икономист по ясен и безспорен начин се установява,че
между страните са съществували договорни
отношения,по силата на които ищецът е доставил на първия от ответниците лек
автомобил,за който обаче няма данни да е
била заплатена цялата стойност,съгласно клаузите на договора за лизинг.Установи
се,че ответникът е престанал да плаща редовно лизинговите вноски по
предварително подписания погасителен план.В.л. е установило, при извършените от
него проверки,че общата стойност на задължението на ответника „Мидфорс
Строй”ООД по издадените фактури в периода от 02.08.2010 год. до 01.06.2011 год. на обща
стойност 18 360,47 лв.,представляваща левовата равностойност на 9387,58
евро са осчетоводени както при ищеца ,така
и при ответника.Установено е още,че по тези фактури няма плащания.Като краен
извод в.л. дава заключение,че всички фактури,представени като доказателство по
делото са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни,което е още едно основание да се приеме,че между тях
съществуват търговски отношения,както и че с осчетоводяването им при ответника на практика той е признал това
вземане.В.л. е установило,че в счетоводството както на ищеца,така и при
ответника са осчетоводени и всички останали задължения-договорна лихва,лихва,лихва
за забава,разноски за застраховка ,данък МПС,разноски за нотариални покани,които вземания също подлежат на възстановяване от страна
на ответника.Установени са малки различия в счетоводните записвания,но по
принцип всички те стоят като задължения на ответника спрямо ищеца.
Казаното именно
налага извода,че вземането в размер на 16 021,52
евро,за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение е доказано по своето основание и размер,поради
което предявения иск следва да се уважи,като бъде признато по отношение на
ответниците,че дължат на ищеца посочената сума, включваща в себе си: главница-
8876,27 евро от неизплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг от
24.07.2007 год.,за която сума е издадения запис на заповед от същата
дата,договорна лихва – 1358,05 евро,лихва за забава за времето от 01.08.2010
год. до 31.05.2011 год. – 880,15 евро и други разноски, направени по договора за финансов
лизинг-застраховки, данък МПС,нотариални покани- 4907,19 евро, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от
18.08.2011 год. и разноски в размер на 1389 лева,за които суми е издадена Заповед №
1171/19.08.2011 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 т.9 от ГПК по ч.гр.д.№ 1336/2011 год. по описа на РС-Димитровград.Ще
следва с оглед изхода на делото ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 926,71 лева,представляващи
ДТ и разноски за в.л..
По отношение на
направените от ответниците възражения,че процения запис на заповед не е бил
предявен на поръчителите поради което за тях не е настъпило задължение за
плащане,съдът намира същото за изцяло неоснователно.Видно от всички
доказателства по делото е,че те са подписали записа на заповед,а така също и
договора за финансов лизинг и погасителния план към него при условията,при
които е подписан от първия ответник.Ето защо те следва да отговарят наравно с
него и при същите предпоставки за търсене на отговорността.Както вече посочихме
по-горе издадения Запис на заповед е напълно редовен и отговаря на всички
изисквания на ТЗ.А според съдебната практика и теория,за да е налице подлежащо
на изпълнение вземане не е необходимо дори предявяването на записа на заповед
за плащане.В този смисъл след като същия е бил предявен на неговия издател,чрез
нотариална покана,който начин също е допустим от закона,то без основание се
явяват навежданите доводи,че поръчителите /авалисти/ не дължат плащане по него.В същата насока са и
клаузите на Общите условия на Договор за финансов лизинг / т.40/,с които
ответниците са били запознати предварително и са подписали същите.
На следващо място без
правно значение за настоящия спор е и обстоятелството,че лизинговия
автомобил,след връщането му на лизингодателят е бил продаден от последния на
друго лице,както и без значение е на
каква цена е бил доставен /продаден/,нито какви са отношенията между ищеца и
това,чуждо на спора трето лице.И тук следва да цитираме клаузите на Общите
условия на Договора за лизинг /т.47/,според
който в случай на разваляне на договора за лизинг или неговото прекратяване без
изкупуване на вещта от лизингополучетеля, лизингодателя има право да задържи
всички платени от лизингополучателя вноски по договора до момента на
развалянето или прекратяването.От казаното отново следва извода,че след този
момент той може сам да преценя как да се разпорежда с лизинговата вещ.Тези
изводи на съда не се опровергават и от събраните гласни доказателства.От
разпита на свид. Т.Б.-служител на фирма „Делена”-Хасково,която фирма е закупила
същия автомобил е видно,че те са преговаряли първоначално с ответника да купят
автомобила му,но след като се установило,че вещта е взета на лизинг и не той е
собственик ,се насочили към ищцовото дружество,с което именно сключили договора
за покупко-продажба и то на цена,която била приемлива и за двете страни,като
вещта е продадена като употребявана.В този смисъл още веднъж следва да се има предвид,че отношенията ,които са се
развили не засягат ответника и спрямо него никой от страните по договора за
покупко-продажба не е поемал задължения.
Предвид всичко
изложено съдът намира предявения иск за изцяло основателен и доказан и като
такъв ще следва да се уважи с произтичащите от това последици.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Мидфорс
Стройс” ООД, ЕИК 12673755 със седалище и адрес на управление гр.Димитровград,ул.
” Емилиян Станев” № 4,вх.”А” ап.16, Д.И.А. ЕГН ********** ***-А-16, И.Д.А. ЕГН **********
***-А-16 и Д.Д.И.,ЕГН ********** ***-Б-21 ,че дължат СОЛИДАРНО на „ Пиреос Лизинг България” ЕАД,ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цариградско шосе” № 127 А
ет.5 сумата 16 021,52 евро, по запис на заповед от
24.07.2007 год.,предявен на 31.05.2011 год.,ведно със законна лихва, считано от
18.08.2011 год. и разноски -1389,13лева,за
които суми е издадена Заповед
№ 1171/19.08.2011 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по Ч.гр.д.№ 1336/2011 год.по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА „Мидфорс Стройс” ООД,
ЕИК 12673755 със седалище и адрес на управление гр.Димитровград,ул. ” Емилиян
Станев” № 4,вх.”А” ап.16, Д.И.А. ЕГН ********** ***-А-16, И.Д.А. ЕГН **********
***-А-16 и Д.Д.И.,ЕГН ********** ***-Б-21 да заплатят на „Пиреос Лизинг
България” ЕАД направените в настоящето производство деловодни разноски в размер
на 926,71 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: