№ 2088
гр. ***, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110158140 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „***“ АД, с която срещу ИЛ. ИВ.
ВЛ. са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.198 ЗВ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Твърди, че съгласно тези общи условия за процесния период 19.02.2016 г. –
21.02.2021 г. е доставил на ответницата ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане
на отпадни води) в обект: апартамент № 67, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. Г, а
последната не е заплатила дължимата цена. Счита, че има вземане към ответницата за сумата
2 867, 42 лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода 19.02.2016 г. –
21.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 21.05.2021 г. до окончателното изплащане, и
сумата от 333, 15 лв., представляваща мораторна лихва за периода 21.03.2016 г. – 21.02.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 28608/2021 г.
на СРС, ГО, 62 състав. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на процесните вземания. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата ИЛ. ИВ.
ВЛ., която оспорва иска по съображения, че претендираната от ищеца сума не отговаря на
реално потребената студена вода. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със заявление от 21.05.2021 г. „***“ АД е сезирала СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ИЛ. ИВ. ВЛ. за сумата от 2 867, 42 лв.,
представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода 19.02.2016 г. – 21.02.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 21.05.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата от
1
333, 15 лв., представляваща мораторна лихва за периода 21.03.2016 г. – 21.02.2021 г.
С разпореждане от 19.08.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил на заявителя и разноски в размер на сумата от 64, 01 лв.
държавна таса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника ИЛ. ИВ. ВЛ., с който
оспорва дължимостта на вземанията.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си
по исков ред.
Безспорно е между страните, в какъвто смисъл е и докладът на съда по чл.146, ал.1
ГПК, че през исковия период ответницата има качеството потребител на ВиК услуги за
водоснабден имот с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. Г, ап. 67, клиентски №
**********. По делото е представена справка № 55872/19.01.2021 г. чрез отдалечен достъп
за вписване на възбрана от 29.04.2009 г. и съответно – заличаването й на 14.05.2009 г. по
отношение на процесния имот, с посочен длъжник – ИЛ. ИВ. ВЛ..
Безспорно е между страните и че през исковия период между страните е налице
облигационно правоотношение при Общо условия, по силата на което за ищеца съществува
задължението за предоставяне на ВиК услуги, както и че приложение към възникналото
между страните облигационно правоотношение намират Общите условия на ищеца от 2006
г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006 г., публикувани във в-к „Стандарт“
на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в сила от 01.09.2006 г., както и Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016 г., в сила от
28.08.2016 г.
От заключението на комплексната съдебно-техническата и счетоводна експертиза,
изготвена от вещите лица В. и Н., което съдът възприема като компетентно дадено, се
установява, че процесният имот е водоснабден, като титуляр на партидата за имота е ИЛ.
ИВ. ВЛ.. Предоставените ВиК услуги са отчитани по водомери с номера 901289, 901291,
902226 и 902289. Установява се от заключението на експертизата и се потвърждава от
представените самоотчети и извлечение от данните, регистрирани от техническо устройство
за дистанционно отчитане, че доставеното количество вода възлиза на 1 228, 677 м3 на
стойност 2 899, 35 лв. в съответствие с утвърдените цени на КЕВР. Констатира се, че за
исковия период са издадени 58 броя фактури и 2 бр. кредитни известия – след самоотчет за
изравняване на начислените суми. Констатирани са извършени през исковия период
плащания в общ размер на сумата от 470 лв., с част от които в размер на 418, 40 лв. ищецът
е погасил стари задължения, предхождащи исковия период. Неизплатеният остатък от
главницата според заключението на експертизата е в размер на сумата от 2 867, 42 лв., а на
дължимата мораторна лихва за периода 21.03.2016 г. – 21.02.2021 г. – в размер на сумата от
569, 94 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу
която в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от страна на длъжника. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
2
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Между страните не е спорно, че през исковия период ответницата има качеството
потребител на ВиК услуги за процесния имот.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
През исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени
от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006 г., публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006
г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в сила от 01.09.2006 г., както и Общите условия на
ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г.
С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството са били обвързани
от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в
съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. От страна на ответницата не се твърди и установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ
да е внесла в съответния ВиК оператор заявление, в което да е предложил различни условия,
респ. – такива да са били приети от ВиК оператора и отразени в допълнително писмено
споразумение.
За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, по делото е изготвена комплексна съдебна счетоводно-
техническа и счетоводна експертиза, чието заключение следва да се кредитира като
компетентно и обективно дадено. От същото се потвърждава, че имотът е водоснабден,
което обстоятелство не е и спорно между страните. Предоставените ВиК услуги са отчитани
по водомери с номера 901289, 901291, 902226 и 902289. Установява се от заключението на
експертизата и се потвърждава от представените самоотчети и извлечение от данните,
регистрирани от техническо устройство за дистанционно отчитане, че доставеното
количество вода възлиза на 1 228, 677 м3 на стойност 2 899, 35 лв. в съответствие с
утвърдените цени на КЕВР. Констатира се, че за исковия период са издадени 58 броя
фактури и 2 бр. кредитни известия – след самоотчет за изравняване на начислените суми.
3
Констатирани са извършени през исковия период плащания, след съобразяване на които се
налага извод, че е налице неизплатена главницата в размер на
2 867, 42 лв., поради което предявеният иск за главницата се явява основателен в пълния му
предявен размер.
Задължението за заплащане на доставената питейна вода е парично и за периода на
своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая
претенцията се явява установена по основание. Мораторната лихва върху главница е
дължима за периода от 21.03.2016 г. (деня, следващ падежа на първата фактура от исковия
период, издадена на 19.02.2016 г.) до 21.02.2021 г., като неизплатеният остатък е в размер на
569, 94 лв. според заключението на експертизата, който надвишава заявения от ищеца такъв,
с оглед на което искът се явява изцяло основателен.
По разноските:
На ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 114, 01 лв.
разноски за заповедното и сумата от 114, 01 лв. разноски за исковото производство.
Ответницата няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените „***“ АД, ЕИК ***, срещу ИЛ.
ИВ. ВЛ., ЕГН ********** искове, че ИЛ. ИВ. ВЛ., ЕГН ********** дължи на „***“ АД,
ЕИК ***, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.198 ЗВ,
сумата от 2 867, 42 лв. главница за предоставени ВиК услуги за периода 19.02.2016 г. –
21.02.2021 г. за имот – апартамент № 67, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***,
ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 21.05.2021 г. до
окончателното изплащане, и на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД –
сумата от 333, 15 лв., представляваща мораторна лихва за периода 21.03.2016 г. – 21.02.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 28608/2021 г.
на СРС, 62 състав.
ОСЪЖДА ИЛ. ИВ. ВЛ., ЕГН ********** да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 114, 01 лв. разноски за заповедното и 114, 01 лв.
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4