Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26
гр. Перник, 29.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, наказателна
колегия, в публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ПЕТРОВ
Мл.
съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Катя Станоева и с участието на прокурор Анита Джамалова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова В.Н.О.Х.Д. № 133 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на гл. XXI НПК.
С Присъда № 69/05.02.2019 г., постановена по н.о.х.д. №
2230/2018 г. по описа на Районен съд П. в производство по реда на гл. 27, чл.
371, т. 2 НПК, Р.Р.П. е признат за виновен в това,че на 02.08.2018 г. в ***
отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Sony
Xperia M 4 Aqua Black“ на стойност 161,00 лв., от владението на С. С. Т., без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои и деянието представлява маловажен случай,
поради което и на основание чл.194 ал.3, вр. ал.1, вр. чл.54, вр. чл.57, ал.1, вр. чл. 55 ал.1 т.2
б.“Б” вр. чл.42а ал.2 т.1,2 вр. ал.3 от НК, му е наложено
наказание пробация, с пробационни мерки с продължителност от 1 г. и 6 месеца: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” с периодичност от 2 пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител”.
Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение
за по-тежко квалифицирано престъпление по чл.195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК, като при
условията на чл. 59 ал.1 т.1 и т.2 НК е приспаднато времето, в което е бил
задържан с МНО „Задържане под стража“.
Съобразно постановения правен резултат подсъдимият е
осъден да заплати сторените в наказателното производство разноски, като
инкриминираната вещ, иззета като веществено доказателство, е върната на
собственика й – пострадалия С. Т..
В законоустановения срок срещу присъдата е постъпил
протест с доводи за нейната неправилност и предложение за осъждане на
подсъдимия, съгласно повдигнатото обвинение и налагане на по-тежко наказание. В
допълнение към протеста представителят на Районна прокуратура П. е развил
подробни съображения, че не са били налице основания за преквалифициране на
деянието по привилегирования състав на чл. 197 НК, и е неправилна оценката на
обстоятелствата, смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия. Изложени
са мотиви, че стойността на инкриминираната вещ не е незначителна и неправилно
е коментирано нейното техническо състояние, като вредоносният резултат е
настъпил с факта на довършване на престъплението. Поддържа се, че съдът
неправилно е оценил като смекчаващи обстоятелства социалното положение на
подсъдимия и фактът, че деянието е извършено под въздействието на алкохол, без
да се отчита, че предходните му осъждания също са за посегателства, насочени
против собствеността.
Надлежно уведомени за постъпилия протест и допълнителното
изложение, подсъдимият и неговият защитник не са изразили становище.
В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно
заседание, въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се
налага събирането на други доказателства.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
Перник изцяло поддържа депозирания протест с изложените в него съображения,
като изразява становище, че не са били налице основания за преквалификация на
деянието. Поддържа се, че наказанието е явно несправедливо с оглед извършеното
деяние, като се иска осъждане, съгласно повдигнатото обвинение.
Защитникът на подсъдимия – адв. Я., намира протеста за
необоснован и моли същият да се остави без уважение. Излага мотиви, че
инкриминираното деяние съставлява маловажен случай и са налице множество
обстоятелства, смекчаващи вината на подсъдимия, като постановената присъда е
справедлива и би удовлетворила целите на чл. 36 НК.
В лична защита подсъдимият се присъединява към изложеното
от своя защитник. В последната си дума изразява съжаление за стореното.
Окръжен съд Перник, като
съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството по делото е протекло по реда на Глава
ХХVІІ от НПК при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като подс. Р.П. е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за тях. Съобразявайки разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 НПК, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е
приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание.
Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство, като липсват
основания за корекция на този извод на районния съд. Доказателственият анализ
на РС П. е формиран на основата на пълното признание на фактите по обвинителния
акт и на подкрепящите го гласни доказателства: показанията на свидетелите С. С.
Т. – пострадал /л. 20 ДП/, Д. З. Б., намираща се във фактическо съжителство с
подсъдимия /л. 21 ДП, 25 ДП/, С. Д. У. /л. 23 ДП/, А. Г. И. /л. 26 ДП/, И. Г. И.
/л. 27 ДП/, П. Д. П. /л. 28 ДП/, В. К. П. /л. 29 ДП/, Д. А. М. /л. 30 ДП/, Г. П.
П. /л. 31 ДП/, Р. З. И. /л. 32 ДП/, доказателствени средства и способи за
доказване: Съдебно-оценителна експертиза /л. 39-40 ДП/, Съдебно-психиатрична
експертиза /л. 49-51 ДП/, веществени доказателства: Мобилен телефон “Sony
Xperia M 4 Aqua Black“, ИМЕИ ***, Диск със звукозапис на постъпили обаждания
към телефон 112 /л. 47 ДП/, писмени доказателства и доказателствени средства: Протоколи
за доброволно предаване /л. 24, 33 ДП/, Фактура № **********/*** г. и
гаранционна карта /л. 36-37 ДП/, Справка за съдимост /л. 16-19 ДП/.
Изброената доказателствена маса и признанието по чл. 371,
т. 2 от НПК районният съд е преценил като достатъчни за пълноценното изясняване
на значимите за процеса обстоятелства. Въззивният съд се солидиризира с тази
преценка, като с оглед задължението си за пълна служебна проверка на
проверявания акт прие следната фактическа обстановка.
Подсъдимият Р.Р.П., е роден на *** г. в ***, живущ ***, българин,
български гражданин, *** образование, неженен, работи като *** в ***, с ЕГН **********,
осъждан. Със споразумение по н.о.х.д. № 2305/2017г. на РС П. от 04.04.2018г.
подсъдимият е осъден за деяние по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изтърпяване е
отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
На 02.08.2018 г.
подсъдимият Р.Р.П., след употреба на алкохол се намирал в казино „***",
находящо се в ***, където играел различни хазартни игри на поставените
ротативки. По същото време в казиното се намирал и постр. С. С. Т., с когото
подсъдимият се познавал, но двамата пристигнали в казиното по отделно и всеки
от тях играел на различна ротативка. Пострадалият носел със себе си и
притежавания от него мобилен телефон, марка „Sony“, модел „Xperia М4 Aqua Black“.
Около 20:00 – 20:30 ч. пострадалият оставил мобилния си
телефон на пулта на ротативката на която играел, за да не му пречи. Малко след
това се преместил да играе в друга част на казиното, но забравил мобилния си
телефон на пулта на ротативката. Подс. П.,
който се намирал в близост, забелязал телефона и взел го и го прибрал в джоба
си. Подсъдимият излязъл от сградата на казиното, отишъл до свидетелката Д. З. Б.,
с която живеел на семейни начала, която пиела кафе непосредствено пред казиното,
дал й да прибере телефона, заявявайки, че го е намерил, след което се върнал
обратно в казиното и продължил да играе.
Малко по-късно постр. Т. установил липсата на мобилния си
телефон и се обърнал за съдействие към служителите на казиното. След преглед на
монтираните охранителни камери се установило, че телефонът е отнет от подс. Р.П..
Пострадалият Т. поискал от подсъдимия да му върне вещта, но подс. П. заявил, че
не е вземал никакъв телефон и отказал да върне същия, поради което постр. Т.
подал сигнал за случилото се на национален телефон 112 чрез телефона на свой
познат.
На мястото незабавно били изпратени служители на ** РУ ОД
МВР – гр. П., които прегледали записите от охранителните видео-камери и след
като лично се уверили, че телефонът е взет именно от подсъдимия П., поискали от
него да го предаде. И пред полицейските служители подс. П. отново заявил, че не
е взел никакъв телефон, след което бил задържан и отведен до ** РУ – ОДМВР – П..
Малко по-късно на същата дата в Районното управление се явила свид. Д. З. Б.,
която предала мобилния телефон, който съпругът й дал по-рано същата вечер, като
в Протокола за доброволно предаване изрично посочила, че вещта й е била
предадена от подсъдимия П., като той й казал, че го е намерил.
Съгласно заключението на назначената в хода на ДП
съдебно-оценителна експертиза стойността на мобилния телефон, марка „Sony“, модел „Xperia М4 Aqua Black“ възлиза на 161
лв., равняващи се на 0,33% от МРЗ.
В хода на досъдебното производство е назначена и
съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която е видно, че
подсъдимият Р.П., след като е претърпял две
мозъчни травми на главата, към момента страда от „Посттравматичен
органичен мозъчен синдром. Придружаваща вредна употреба на алкохол" с
13-14-годишна давност на заболяването. Въпреки установените мозъчни увреждания
и употреба на лекарствени препарати от назначено му амбулаторно лечение
подсъдимият е можел да разбира свойството и значението на деянието си, както и
да ръководи постъпките си, включително и да участва в провеждането на
процесуални действия с негово участие.
Процесното деяние е извършено в срока по чл. 66 ал.1 НК
по горепосоченото осъждане.
При обсъждането на доказателствената маса и във връзка с
наведените доводи в жалбата на защитника, въззивният съд не намери основания за
промяна в установената по делото фактическа обстановка, която не се оспорва от
страните. В рамките на компетентността си съдът е разгледал делото в съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като е извършил преценка, че така
изброените доказателствени материали, имат отношение към самопризнанието на
подсъдимия и го подкрепят. След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил становище по съответствие на самопризнанието на
подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното
производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите,
които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от същностната
характеристика на диференцираната процедура и допустимото при нея изключение на
принципите за непосредственост и устност. Тъй като съдът вече е решил въпроса
за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, той е приел за установени и
залегналите в обвинителния акт констатации за фактите и ги е поставил в
основата на своите изводи без да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил
в случай че делото се разглежда по общия ред.
Без да извършва корекция на приетата фактология,
въззивният съд, подобно на контролирания, счете, че подсъдимият Р.Р.П. е
осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна, на 02.08.2018г. в ***, подс. П. е
отнел чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон „Sony Xperia M 4 Aqua Black“ на стойност 161,00 лв., собственост на
пострадалия С. С. Т.. Вещта е била чужда за подсъдимия и отнемането й е станало
без знанието и съгласието на пострадалия.
Налице е едно от квалифициращите обстоятелства по чл.
195, ал. 1, т. 7 от НК, тъй като кражбата е реализирана при условията на
повторност. Подсъдимият Р.П. е извършил престъплението, след като вече е бил
осъждан веднъж. С посочената от прокуратурата присъда по н.о.х.д.№ 2305/2017 г.
той е признат за виновен в извършване на квалифицирана кражба, по която му е
наложено наказание от 5 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било
отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок 3 години. Присъдата по това
дело е влязла в сила на 04.04.2018 г. и в рамките на изпитателния срок на
условното осъждане – на 02.08.2018 г., подсъдимият е извършил нова кражба,
предмет на разследване по настоящото производство, което означава, че
основанията на чл. 28 НК са налице. Същата е отразена в обстоятелствената и в
диспозитивната част на обвинителния акт.
За съставомерността на деянието по този текст обаче в
кумулативна даденост следва да са налице две предпоставки – кражбата да е
осъществена в условията на повторност, като е предвиден и негативен признак –
същата да не съставлява маловажен случай.
Дали случаят е маловажен, е правен извод, който се извършва въз основа на
легалната дефиниция по чл. 93, т. 9 НК, като се изисква преценка не само на
размера, стойността на вредните последици, а също и на конкретните
характеристики на деянието и на дееца. Тази преценка следва да доведе до извод,
че деянието не представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Процесният случай обаче не е такъв, напротив, квалификация
по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, в настоящия случай е неприложима, с оглед
преценката, че случаят е маловажен.
Едно деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпленията от съответния вид, поради липса или
незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи
обстоятелства. Преценката се прави на база фактическите данни на конкретния
казус, отнасящи се до начина на извършване на престъплението, вида и стойността
на предмета му, на вредните му последици, данните за личността на дееца и
всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и
морална укоримост на извършеното (така и Решение № 19 от 30.01.2008 г. на ВКС
по кас. д. № 616/2007 г., II н. о.). Според критериите, установени с ППВС №
6/1971 г., при престъпления против собствеността (каквото е и процесното) по-ниската
степен на обществена опасност се определя от ниската стойност на предмета на
кражбата, от незначителността на вредните последици, а също и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца.
Районният съд вярно е оценил относимите за квалификацията на деянието
обстоятелства и правилно е преценил, че деянието на подсъдимия не представлява
маловажен случай на кражба. Споделят се изводите на контролираната инстанция,
че окончателният извод за маловажност на случая следва да се направи във взаимовръзка
и адекватност от цялостната фактология, а не формално. Критериите за
немаловажността са очертани в нормата на чл. 93, т. 9 НК и въззивният съд се
съобрази с тях, като отчете и всички обстоятелства относно извършеното
престъпление, а не единствено стойността на отнетото. То действително е ниска
стойност – 166 лв. и е три пъти под минималната работна заплата за страната. Освен
обичайното неудобство от кражба на телефона, по делото не са събрани
доказателства постр. Т. да е изпитал допълнителни притеснения или затруднения –
вещта незабавно е била върната в неговия патримониум, не е била увредена или с
понижена стойност.
Фактор за процесната проява на подсъдимия се явява употребата на алкохол,
която обаче не съставлява обикновено алкохолно опиване. Приетата СПхЕ е
установила състояние на посткомоционен синдром след претърпяна травма на
главата със сътресение на мозъка, като вещото лице изрично е уточнило в какво
се изразяват последиците – трудност в концентрацията и изпълнението на умствени
задачи, нарушения в паметта, емоционална неустойчивост, улеснена раздразнителност
и склонност към злоупотреба с алкохол.
Задълбочаването на тези състояния, включително проблема с алкохола, е
мотивирало подсъдимия през 2018 г. да се консултира с психиатър и да приема медикаменти
– ноотропи, транквилизатори, ремирта (амб. лист от *** г., цитирано по СПхЕ),
който период е бил съпроводен от състояния на обърканост и неадекватно
поведение и който предхожда датата на инкриминираното деяние. Този психологичен
статус на подсъдимия е съпроводен и от други психосоциални обстоятелства, а
именно грижата за изключително многодетно семейство, в т.ч. за дете с хронично
заболяване.
Обикновеното алкохолно опиване само по себе си съставлява
рисково поведение, което не е проява на заболяване и което се контролира от
дееца – по тази причина когато деянието е извършено в такова състояние, то е
отегчаващо обстоятелство, а прекомерната му честота свидетелства за негативни
характеристични данни на дееца. Процесният случай обаче не касае обикновено
алкохолно опиване, доколкото са налице обективни данни за особености в
психичния статус на подсъдимия – посттравматичен органичен мозъчен синдром,
продължаваща вредна употреба на алкохол.
С оглед изложеното и на база на фактическите данни за конкретния
казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, въззивният съд прие, че
конкретната кражба представлява маловажен случай, тъй като степента на
обществената й опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от същия вид.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия
Р.П. виновно с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК.
Действията са осъществени в последователност, която убеждава съда, че в
съзнанието на подсъдимия е имало представа, че прекъсва фактическата власт
върху инкриминираната вещ, установявайки свое владение върху нея.
При индивидуализация на наказанието районният съд
правилно и изчерпателно е оценил обстоятелствата, смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимото лице – увреденото му здравословно състояние /мозъчно
заболяване/, социалното му положение – трудово ангажиран, но полага грижи за
многочленно семейство – 11 малолетни деца, едно от които с тежко хронично
заболяване. Несъобразяването от страна на съда на болестта при определяне на
наказанието би довело до неговата несправедливост, което от своя страна би
създало трудности и в корекционния процес и вместо поправителен ефект, би
задълбочило заболяването и неговите поведенчески проявления (в т.ч. придружаващата
вредна употреба на алкохол). В случая следва да се съобразят и реакциите на
подсъдимия към заболяването му – консултацията със специалист и опитите за
лечение, предхождащи датата на инкриминираното деяние, свидетелстват за
критичност към заболяването и съпътстващите го негативни прояви.
Като смекчаващо обстоятелство следва да бъде отчетено и
изразеното от подсъдимия съжаление за стореното. Съдебният състав намира, че
същото не е формално, доколкото подобен извод кореспондира със заключението на
СПхЕ относно когнитивните възможности на пострадалия, спомена и възприятията му
относно възникналата ситуация.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство обаче следва
да бъде съобразено, че деянието е извършено едва 4 месеца, след като
подсъдимият е бил осъден за извършване на деяние против собствеността, в
изпитателния срок по чл. 66 НК. Обстоятелството, че подсъдимият е бил осъждан и
с други присъди (извън очертаната в обвинителния акт, обуславяща съставомерност
по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК), не следва да се взема предвид като отегчаващо,
защото за същите подсъдимият е бил реабилитиран. Една от негативните последици на
факта на осъждането е именно отчитането му като утежняващо отговорността
обстоятелство при определяне на наказанието. След като законодателят, в
разпоредбата на чл. 85 НК, е посочил, че настъпилата реабилитация отменя
законните последици на осъждането, е недопустимо същото осъждане да бъде
отчитано при индивидуализацията на наказанието на плоскостта на негативна
характеристика на подсъдимия. Подобно действие заобикаля материалния закон,
обезсмисля института на реабилитацията и води до неравнопоставеност между
неосъждано и реабилитирано лице, което пряко противоречи на нормата на чл. 85 НК.
Правилна е констатацията, че с оглед конкретния случай и конкретния деец прилагането на комплекс от
пробационни мерки би съдействало успешно за постигане на целите по чл. 36 НК, в
частност – поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. Изложеното мотивира необходимост
от прилагането на задължителните по арг. чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 НК пробационни мерки за периода, отмерен от първостепенния съд. Изцяло се
споделят съжденията, че налагане на наказание от друг вид, измежду предвидените
в чл. 194, ал. 3 НК алтернативни санкции, както и допълнителни пробационни мерки,
би санкционирало в много по-голяма степен семейството му, отколкото самия
подсъдим. Санкция в определените от районния съд вид и размер, е
изцяло съобразена с целите по чл. 36 от НК и максимално ще съдейства за
поправянето и превъзпитаването на подсъдимия. С налагането на това наказание ще
се постигнат не само целите на генералната, но и на личната превенция, която в
случая е от съществено значение, за да коригира подсъдимия поведението си,
което да бъде правомерно и в съответствие със законите на Република България и
добрите нрави.
Законосъобразно районният съд при условията на чл. 59,
ал. 1, т. 1 и т. 2 НК е зачел и приспаднал от срока на така определеното
наказание пробация и времето, през което подсъдимият е бил задържан с
постановление на РП П. от 07.08.2018 г. и с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ от 09.08.2018 г. до 14.11.2018 г., като 1 ден „задържане“ следва да
се зачита за три дни „пробация“. Не съществува необходимост от корекция и по
въпроса с разноските и разпореждането с веществените доказателства, поради
което обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден в цялост.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и
чл. 338 НПК Окръжен съд Перник
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 69/05.02.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 2230/2018 г. по описа
на Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.